Г. Тение
Мистериите на Венеция (42) (или Омраза и любов)

42. Граф де Санта Рока

Когато Марино здрав и читав се прибра на кораба, забеляза с какво безпокойство ги очакват, него и д’Артенай. — Но вие се връщате сам! — извика Фалие.

— Така трябваше да се постъпи! — подзе Маринели. — Полицаите от палата на дожовете ни изненадаха. Храбрият д’Артенай се пожертва. Той отиде при Силвио Зиани. Дано нищо не му се случи!

— Срещнахте ли негъра? — попита Оргосо.

Маринели не може да схване смисъла на този въпрос.

— Горо ли? Какво желаете да кажете?

— Той ви е така предан. Скочи във водата и заплува към брега, понеже вярваше, че се намирате в опасност! — отговори Фалие.

— Тогава той е загубен! — извика Марино, изплашен. — Венеция е пълна с шпиони!

— Не зная… Когато размислих… започнах да подозирам… — започна колебливо Оргосо. — Нямам доверие в този негър.

— Как, вие го смятате способен да ни предаде?

— Неговата външност, неговото умилкване, всичко ми изглеждаше, че е предателско!

— Вие съдите погрешно, Оргосо!

— Дано така да бъде! — подзе последният. — Но ние ще видим тая нощ, кой от двамата ни има право.

— Научихте ли това, което искате да узнаете на всяка цена? — запита Анафесто.

— Да, узнах сега всичко, мои приятели! — отговори Маринели. — За нещастие страхувам се, да не заплатя това сведение с една скъпа жертва, д’Артенай дали ще се върне?

— Той е ловък и умен! — каза Граси. — Ще ни покаже, че е достоен да служи под вашите заповеди, Маринели. Вие знаете добре, че небето го закриля…

Фалие го прекъсна.

— Погледнете там! — каза той. — Не виждате ли множество лодки, които идат към Лидо?

— Сигурно са венецианци, които си правят разходки. Пет лодки са — каза Оргосо.

— Шест! — извикаха Анафесто и Граси.

— Те се отправят към нас. Познах в средата лодката на д’Артенай.

— О, Боже! — извика Маринели. — Това е той. Връща се!

* * *

[??? (Липсват страници 433–448)]

— Тогава вие мислите, че този чужденец е поставил богатството си на разположение на папата, за да подпомогне да води войната?

— Така ми се струва — отговори управителят. — Неговите двадесет галери придадени към седемдесетте на папата, ще образуват една мощна флота, която ще блокира нашите води.

— И този Боргез е един опитен генерал, преминал много опасности! — прибави дожът.

— Съпруже мой, той ще намери във вас своя господар — каза Катерина. — Сигурна съм. Колкото строг, колкото твърд да бъде този Боргез, вие ще бъдете по-немилостив от него. Познавам вашата енергия.

— Надявам се след един час да получа пълните новини, които ще бъдат изпратени от Рим на френския посланик — каза управителят. — Този дипломат ни е предан изцяло. Той ще ни съобщи новините, щом пристигнат.

— Не можем ли да разчитаме на ефикасната подкрепа на Франция? Крал Хенри IV се показва голям приятел на Венеция и името му е вписано в златната книга — каза Силвио Зиани.

— Той е добър приятел на Венеция — отговори управителят, — но не ще се осмели да ни унижи, като ни предложи помощта си! Нещо повече — подзе Моро, — той е добре разположен към нас, макар че Мария Медичи, неговата съпруга, да не ни съчувства. Знаете добре, че тя е тясно свързана с Рим, както крал Хенри към Венеция.

— От кога царицата на морето има нужда от помощта на другите? — попита дожесата с упрек. — Виждам в мрачния и горд поглед на моя съпруг, че ще даде един блестящ отговор на предизвикателствата на своите неприятели. Чета в душата му: Луиджи Гримани ще бъде победител. Казват за старите дожове, че разпенените вълни се смекчавали пред техния гняв. Е добре, и ти също, мой съпруже, ще накараш морето да замълчи и ще наложиш волята си!

— Ето кое е добре казано! — каза дожът с пресилена усмивка. — Ако Луиджи се постави начело на войските, земята ще потрепери, морето ще стане червено от кръвта на нашите неприятели. Чувствам желание за разрушение, което единствено зрелището на моите смазани врагове ще утоли!

В този момент същата почетна дама се появи отново в апартамента на дожесата.

— Посланикът на Франция! — съобщи тя.

— Маркиз Бофор е добре дошъл при нас — каза Катерина.

— В палата на дожовете и апартаментите на жените станаха салони за приеми — каза Тадео Моро на Силвио Зиани.

Слугите отстраниха завесите и представителят на крал Хенри се появи на прага, правейки почитателен реверанс.

— Извинете, Величество — каза той първо към дожесата с учтивост. — Простете ми, че се осмелявам да проникна в едно светилище, което не е достъпно за всички смъртни.

— Смятайте, господин маркизе, този прием в моя будоар, като знак за високо уважение — отговори дожесата.

— Виждам събрани пред мен водачите на тази велика държава — каза френският благородник, обръщайки се към дожа и двамата патриции, които отговориха на поздрава му. — Имам щастието да се представя пред вас с превъзходни новини, които ще ви зарадват, не само вас, но също и моя твърде милостив господар, кралят на Франция.

— Какво е съдържанието на тия телеграми, господин маркизе? — попита дожът.

— Те пристигнаха от Рим, в момента!

— От Рим? От кого в Рим?

— От посланика на Франция, който е там — отговори маркиз Бофор. — Съобщението се касае за една аудиенция при папата.

— Можете ли да ни съобщите това, което са узнали? — попитаха патрициите.

— Тъкмо тази е целта на посещението ми — отговори маркизът. — Негово Светейшество се отказа да води кървава война срещу Венеция.

— Как? Папата? Каква е тази промяна? — запитаха изненадани венецианците.

— Да благословим това щастливо събитие! — каза френският благородник.

— Дали тези новини не са преувеличени, господин маркиз? — попита дожът.

— Негово Величество изглежда недоволен — каза благородникът.

— Ние се приготвяме за война — отговори студено Луиджи.

— Да бъде благословено небето — каза посланикът на Франция. — Едно голямо нещастие се е отвърнало от Венеция. Войниците на папата вече са получили заповед да не продължават похода си и галерите не са напуснали пристанищата!

— Този обрат е чуден, почти невероятен — каза дожесата.

— И кому дължим това? Без причина не е! — каза управителят на Сан Марко, винаги важен и последователен.

— О, разбира се! — каза Катерина. — Посланикът на Франция е употребил сигурно цялото си влияние, за да смекчи папата и да го накара да промени решението си.

— Не се осмелявам да противореча на Нейно Величество — отговори маркиз Бофор. — Това влияние сигурно е упражнено… но истинската причина за този неочакван обрат е енергичната намеса на един богат чужд благородник, заселил се в Рим, към когото Негово Светейшество се отнася с голямо уважение!

— Казаха ли ви неговото, име, господин маркиз? — попита дожът.

— Не е ли той граф Санта Рока? — добави Тадео Моро, развълнуван.

— Да, Ваше Превъзходителство. Такова е името на този благородник — каза посланикът, — завършвайки доклада си пред тримата благородници, занемели от учудване.