Г. Тение
Мистериите на Венеция (13) (или Омраза и любов)

13. Хората на нощта

Малкият остров Сан Лазаро, който се издигаше от водата между острова Сан Николо и града Венеция, беше в епохата, когато ставаха тези събития, съвършено ненаселен.

През една тъмна нощ през август множество гондоли спряха там, без да произведат шум. Една дойде от остров Сан Николо, а другите от Пиацета.

Гъстата тъмнина се бе спуснала над водата. Никой не можеше да види какво става на малкия пуст остров.

От гондолите от Венеция слязоха трима маскирани мъже, загърнати в сиви мантии. Те се отправиха към центъра на острова.

Там бяха двамата рибари Тонино и Зани, които бяха дошли от остров Сан Никола. Те, противоположно на другите трима, не носеха нито мантия, нито маски.

В средата на малкия остров се издигаше още от древни времена една гигантска скала. Тази скала имаше чуден изглед: приличаше на отпечатък от конско копито. Наблизо бе издигната една могила с кръст от черно дърво.

Когато тримата мъже, загърнати в мантии, стигнаха до могилата, те снеха маските си. Бяха млади хора, които по силата и възрастта си приличаха на Марино Маринели.

Техните сериозни лица издаваха смелост и решителност и любов към приключения пламтеше в очите им.

Разкошните им дрехи и благородните им черти показваха, че те принадлежат към висшите слоеве.

Двамата моряци се доближиха до тях и повдигнаха шапките си.

— Ние поздравяваме благородните синьори Фалие, Анафесто и Манжили — каза Тонино.

— Приемете нашите благодарности и се приближете! Вие идете от името на вашите приятели, за да положите клетва като нас пред това величествено разпятие — каза Джироламо Фалие. — Какво е числото на ония, от името на които идете?

— Девет рибари от остров Сан Николо са решени като вас, благородни синьори, да поставят имота и живота си в борба срещу Съвета и дожа, които в своето заслепение стъпкаха правата ни в краката си и въведоха страшния терор — каза Тонино с решителен глас. — Ние сме решени да подпишем всички разпоредби, които вземате, само при условие да ни помогнете да освободим храбрия и благороден Марино Маринели.

— Тази е волята на деветимата мъже от Сан Николо, които са готови да напуснат къщите и мрежите си, за да служат за благото на народа — прибави Зани.

— От името на петимата благородници от Венеция, които споделят вашето негодувание, ви заявявам, хора от Сан Николо, че ние приемаме вашето условие и сме готови да ви помагаме, както вие на нас — подзе Фалие, изваждайки сабята си и държейки я с върха към земята.

— Ние сме решили, като първа манифестация за съществуването на нашето тайно сдружение и напук на Съвета на тримата да освободим храбрия Марино Маринели.

— Ние поддържаме тази декларация! — казаха Анифесто и Манжили с тържествен тон.

— Двамата благородници Оргосо и Граси, които бдят на брега за сигурността на нашето връщане, са съгласни с нас — подзе Фалие. — Ние ще изоставим нашите патрициански привилегии през времето на борбата, тъй като нашето общо негодувание ни кара да се сближим: и ние ви се заклеваме, че ще пожертваме живота си и имотите си за възтържествуването на правдата, за освобождението на нашето отечество от тираните. Да се свържем с една тържествена клетва пред кръста на Христа… Вие, мои приятели, кръстосайте сабите си с моята… Вие, хора на Сан Николо, поставете десните си ръце върху разпятието!

Слабата светлина на луната преминаваше през черните облаци и осветяваше фантастично петимата мъже, застанали прави в подножието на скалата, до разпятието. Гледката бе едновременно и тържествена, и страшна.

Стоманените остриета на трите саби блестяха, а голите ръце на рибарите, издигнати към кръста, се открояваха върху черното дърво със своята белота.

— Закълнете се да останете тялом и духом и до смъртта си верни и послушни на този, когото нашата Лига на нощта избере за свой водач и господар! — каза Жироламо Фалие.

— Ние се заклеваме! — отговориха другите в един глас.

— Закълнете се никога да не предадете плановете, никога да не издадете имената на членовете на Лигата. Закълнете се да не правите никакво признаване ни в смъртния си час, ни в Стаята на истината.

— Ние се заклеваме! — казаха четиримата мъже.

— Закълнете се да се подпомагате едни други с вашите имоти и с вашия живот и закълнете се също да преследвате до края на света и да убиете тоя, който наруши свещената клетва на тази нощ! — заключи Фалие, добавяйки — Колкото се отнася до мене, аз се заклех!

Всички се заклеха също и тримата благородници поставиха сабите си в ножниците.

— Вие сте имали да ни направите едно важно съобщение — подзе Фалие, обръщайки се към Тонино. — Кажете!

— Негърът Горо, бившият наемен убиец на държавната инквизиция — отговори рибарят — е предан на Марино Маринели. Когато последният една нощ бе отвлечен от нашия остров, негърът, макар и тежко ранен, се довлякъл до арсенала и успял да събере сведения, които му посочили следите на Марино. Едва оздравял, той ни напусна, за да провери точността на това, което бе узнал. След кратко пътуване от три месеца, той се завърна миналата нощ.

— Верността и пожертвувателността на този негър са достойни за възхищение — заяви Анафесто, което Манжили подкрепи — Намерил ли е Марино Маринели, който изчезна от Венеция?

— Ние очакваме негъра тук, синьори — отговори Зани. — Той ще бъде между нас в полунощ и ще ни каже всичко.

— Слушайте! — обади се Фалие. — Часовникът на кулата Сан Марко отбелязва полунощ; ударите, макар и глухи, достигат до нас…

В този момент младият Манжили стисна внезапно ръката на Фалие. Със затаено дишане, той се ослуша.

— Като че ли това е сигналът на Оргосо, там, над морето, каза той.

— По дяволите, ако това са карабинерите?… Ако ние сме жертви на едно предателство? — каза Анафесто побледнял.

— Ние ще умрем днес за нашата кауза, верни на нашата клетва — отговори спокойно Фалие.

Чу се шум от удари на весла.

Те се приближиха до брега, мъчейки се с очи да проникнат през гъстата тъмнина по направлението, откъдето идеше шумът на лодката.

— Идат две гондоли — произнесе Тонино, чиито очи бяха свикнали да гледат в тъмнината. — Две гондоли… В едната е благородникът Гвидо Оргосо…

— Един от нашите съзаклятници!

— В другата е Горо — добави Тонино зарадван и изтича да го посрещне.

Оргосо отведе негъра при приятелите и им заяви, че могат да вярват на думите му.

Горо скоро бе всред съзаклятниците, които го разглеждаха любопитно.

— Негре — каза му Фалие, — хората от Сан Николо ни казват, че ти си верен на Марино Маринели.

— Много верен на големия, на силния синьор — извика черният, чието лице светна от радост.

— Говори! Къде си го намерил? Къде е Марино Маринели, синът на стария дож?

— Каторжник… в Тулон — каза Горо, чиито очи приеха зловещ блясък.

— Как? — извикаха присъстващите. — Този негър лъже… Един венециански гражданин върху галерите на краля на Франция…

— Горо видя господаря каторжник в Тулон. Господарят направи на него знак и Горо също направи — потвърди негърът с акцент, в искреността на който не можеха да се съмняват.

— Да го освободим! Правда и свобода за Марино Маринели! — казаха в един глас съзаклятниците.

И Фалие добави:

— В Тулон! Да счупим оковите му!