Г. Тение
Мистериите на Венеция (73) (или Омраза и любов)

30. Обсаден!

Силвио Зиани командуваше новата флота, изпратена от Венеция да унищожи Санта Рока и нейния крал-бунтовник.

Висшият съвет и сенатът се бяха отказали да победят графа чрез оръжие. Бяха решили блокадата на острова, да изчерпи силите му и да го победят чрез глада — немилостивия господар.

Новият план изглежда, че има повече шансове за успех, отколкото предишния.

Железният обръч, който щеше да обгради нещастния остров Санта Рока, се разгъваше малко по малко, като един плуващ затвор.

Силвио Зиани бе снабдил всеки от корабите с грамадно количество муниции. Храни, дрехи за преобличане и разни инструменти пълнеха хамбарите и шлеповете, които следваха ескадрата.

Великият капитан, когото инквизицията бе избрала за велик адмирал, като отплата за смелостта му, предчувстваше успеха си. Той мислеше, че обсадата на острова скоро ще предизвика там геройската смърт на началниците и масовото дезертиране на войниците. Освен това, една страшна бомбардировка щеше да напомни на граф Санта Рока решението на инквизиторите и да му вдъхне респект към владетелката на моретата.

Една случка смути Силвио Зиани в момента, когато наблюдаваше с бинокъл маневрите на корабите, които един след друг заемаха своите позиции за блокадата.

Едно от корабчетата, натоварено да предаде заповедите на адмирала на разните платноходи от ескадрата, спря до кораба на Зиани и офицерът, който го командваше, се изкачи бърза на борда.

— Адмирале! — каза той с шапка в ръка, — забелязана е една лодка, плуваща на произвола. В нея имало двама вързани негри, неспособни да я управляват.

Едва офицерът бе завършил своя доклад, когато втори лек кораб се изравни с адмиралския.

Хасан и Сазим бяха изтеглени върху моста на кораба заедно с лодката. Те седяха в нея, здраво вързани.

Комендантът на втория кораб се изкачи на борда на адмиралския. Той разказа на своя шеф приключението на черните шпиони.

Продължавайки още да следи внимателно движенията на галерите, които се нареждаха в кръг около острова, Зиани заповяда да му доведат двамата роби.

През това време островът беше почти напълно обкръжен. На сутринта колонистите на Санта Рока щяха да се видят принудени да започнат един неравен двубой, в който Венеция се надяваше да излезе победителка.

Като че ли да ги обезсърчи съвсем, Зиани бе предписал на капитаните на всички кораби да не се приближават до обсега на стрелбата на островните батареи. Така щяха да икономисат и мунициите си.

Силвио Зиани, който не знаеше за мисията на негрите, започна разпита им.

— Негрите бяха получили заповед от инквизицията — заяви Хасан — да убият тайно Маринели, но незаконнороденият предвиди тяхната хитрост и ги върза.

Великият капитан посрещна думите им с презрение и ги упрекна, че са действували несръчно.

— Вие сте проникнали безпрепятствено на острова — им каза той — и не сте успели да влезете при незаконнородения! Трябвало е да ви обесят, вместо да ви връщат по такъв начин. Бедата не би била голяма.

Хасан разказа тогава всички опасности, на които бяха изложени, всички страхове, които бяха преживели.

— Негово превъзходителство, великият капитан — каза той с достойнство — е несправедлив към негрите. Те са извършили всичко, което дългът е повелявал.

Силвио се готвеше да прекъсне грубо гордите думи на Хасан, когато едно неочаквано събитие обърна вниманието му. Светлината на фара на Санта Рока изведнъж угасна. Островът, плуващ в блясъка на червена и зелена светлина, потъна в непроницаема тъмнина.

Силвио се учуди на тази промяна, помисли, че се касае за някаква военна хитрост и загледа загрижено едва доловимите очертания на острова.

Хасан си позволи тогава да продължи своя разказ и направи няколко забележки, които бяха в състояние да поласкаят гордостта на великия капитан.

— Сазим и Хасан познават палата и всички крепости на острова. Делото на великия капитан ще бъде улеснено. Негрите ще му дадат ценни указания…

В този момент ужасен грохот се разнесе над водите. Мостът, върху който Зиани гордо стоеше, затрепери…

Целият остров изглеждаше обкръжен с венец от пламъци. Всички оръдия на Санта Рока бяха гръмнали едновременно, като че ли за да поздравят Венеция и да вдъхнат респект на противника си. Снарядите отскочиха по спокойните води. Някои даже удариха няколко от галерите, които, заблудени от тъмнината, се бяха доближили доста до острова.

Силвио Зиани почувствува за момент страх. Борбата щеше да бъде страшна, безпощадна. Надеждата, която така дълго таеше да обгради острова незабелязано и да го нападне ненадейно, бе вече съкрушена.

Граф Санта Рока бе дал на великия капитан да разбере, че знае намеренията му.

После батареите на острова замлъкнаха. Ескадрата не отговори. След малко бе съобщено на адмирала, че два от неговите кораби са получили тежки повреди. Той се качи бързо на един от леките платноходи, които бяха до борда му, и тръгна по инспекция на корабите.

Можа да констатира, че блокадата е вече пълна и че всички кораби бяха заели окончателните си позиции.

Даде заповед да се започне бомбардировка призори щом бъде даден сигналният изстрел.

На следната сутрин, при вдигането на слънцето, корабите от обсадата откриха огън. Силвио Зиани, занимаван със спомена за победения Мило, потънал заедно с кораба си, преминаваше с лодка край линиите на ескадрата.

Навсякъде разясняваше своя план, носеше своята убеденост в победата.

Всяка сутрин, в продължение на много дни, канонадата започваше с голяма ярост. Вечерта преставаше и всяка нощ минаваше в покой.

Островът изглеждаше мъртъв. Никой не се показваше край батареите, нито край палата. Всички разумно стояха прикрити зад естествените укрепления.

Маринели бе дала заповед да отговарят по-рядко на огъня на ескадрата. Желаеше да запази резервите си от муниции; предвиждаше, че сражението ще бъде безкрайно, може би, безизходно.

Той се опасяваше също от някоя нощна изненада. Цяла нощ часовоите бяха нащрек и наблюдаваха добре ескадрата.

Марино Маринели посрещаше храбро опасността. Виждаха го да отива ту-тук, ту-там, да дава заповедите си, говорейки кратко, да действа без почивка.

Изходът от битката не го занимаваше. Той знаеше, че островчето бе непревземаемо със сила, че другарите му не бяха в опасност. Само една мисъл му причиняваше болка. Мислеше за страданията на потисната Венеция, за тежките жертви, които и струваше тази кръвопролитна война. Знаеше, че хубавата ескадра на Силвио Зиани бе коствала сълзите и лишенията на един измъчен и разорен народ. Усещането за това страдание изпълваше душата му с горчивина и страх. Неговото схващане за свобода и обединение, под егидата на благороден крал, изпълваше въображението му.

Той копнееше сега по-буйно, отколкото преди, да удари решителният час когато съдбата щеше да му даде възможност да съгради своя дворец от слава и милосърдие.

Неговата любима жена, неговите предани приятели бяха открили, че тъжни мисли вълнуват душата му и в нея се води болезнена борба.

— Иди, скъпи Марино! — каза тя с глас, треперещ от безпокойство. — Каквото да се случи, Анунциата ще ти остане вярна до смърт. Но аз треперя при мисълта за ужасната опасност, на която се излагаш. Виждам те сам сред твоите смъртни врагове, открит, заловен, обесен…

— Моят баща умира в подземните килии! — отговори Марино. — Може би вече не е на този свят. Неговият син е длъжен да му посвети няколко дни, които му остават да живее. Ах, каква радост ще бъде за него моята крепост всред водите! От резултата на моята деликатна мисия зависи изходът на борбата! Ще напусна Санта Рока, въпреки железния обръч, който я обгръща. Бог ще се трогне от моята храброст и ще ме остави да изпълня дълга. Не се страхувай, любима! Зная също какви са моите задължения към тебе, не се страхувай, че ще ги пренебрегна! Ще те оставя под закрилата на тия здрави и неразбиваеми скали. Фалие и Оргосо, д’Артенай и Анафесто ми са скъпи и в тях имам непоколебимо доверие. Те ще те вземат под своя закрила през моето отсъствие! Тръгвам с увереност, че ще те видя скоро. Утре, при зори, островът ще бъде напълно обграден. Тогава Оргосо и Фалие ще започнат двойна атака с флотата и крайбрежните батареи. Неприятелската ескадрила, смаяна от такава смелост, ще разстрои в някоя точка линията на обсадата, за да образува нова фигура. Ще използвам така създаденото безредие и под прикритието на дима, който ще забулва двамата противници, ще избягам с един бърз платноход и ще тръгна безопасно за Венеция. Инквизицията и сенатът се радват, знаейки, че съм обграден от всички страни и безвъзвратно загубен. Моето пристигане в пристанището на Маламоко ще мине незабелязано. Никой не ще разбере, че незаконнороденият сам е дошъл да увисне на въжето на бесилката, която му е приготвена!

Тази смелост, тия думи вдъхнаха на Анунциата едно чувство, в което се примесваше гордост и ужас. Чувстваше страстта да се разгаря в сърцето й. Образът на нейния съпруг се увенчаваше с един ореол на пламък и красота. Неговият живот й се струваше по-скъп от всякога. Раздялата й вдъхваше непоносим ужас.

— Мисли за себе си! — каза тя. — Пази също и собствения си живот, когато желаеш да спасяваш тоя на другите.

Твоето себеотрицание те издига в очите ми, но твоето безстрашие и твоето презрение към опасностите ме изпълва със страх! Мисли, че Анунциата се моли и плаче за тебе и че не може да живее без теб!

При тия думи Марино, страхуваш, се да не би вълнението да намали смелостта му, се изтръгна от ръцете на просълзената си жена, целуна я за последен път, после излезе бързо от палата, за да съобщи на своите другари решението, което бе взел, и да ги подготви за сутрешното предприятие.

Марино вярваше в успеха си.

Д’Артенай трябваше да започне на сутринта честа стрелба с всичките си оръдия, която да продължи до настъпването на нощта. От друга страна, Фалие и Оргосо получиха заповед да напуснат внезапно пристанището с цялата флота и да започнат една офанзива срещу неприятеля.

Марино лично взе участие в тази атака, върху една от най-бързите галери, за да издебне благоприятния момент за преминаване неприятелските редици.

Малко се интересуваше, че може да бъде открит. Тежките и бавни венециански галери, наредени в концентричен кръг, не можеха да маневрират достатъчно бързо, за да отправят стрелбата си срещу беглеца.

Той разчиташе също на затрудненията, в които Силвио Зиани, човек с военна опитност, но с бавни действия щеше да се окаже. Д’Артенай щеше да удвои тогава огъня на артилерията си. Венецианските галери, поразявани от снарядите, объркани в техните движения нямаше да могат да предприемат едно преследване.

Всички одобриха този превъзходен план. Те забравиха опасностите и разчитаха на успеха с въодушевление.

През нощта всички приготовления бяха направени без да бъдат усетени от Силвио Зиани и неговите наблюдатели.

Най-сетне утринта настъпи. Марино отиде да се сбогува с жена си за последен път, Д’Артенай инспектира за последен път батареите.

Марино бе вече готов да започне своето велико дело.