Г. Тение
Мистериите на Венеция (22) (или Омраза и любов)

22. Представянето на Фалие

В момента, когато комендантът на Тулонската крепост натоварваше своя доверен офицер д’Артенай с мисията да отнесе на палача на каторгата заповедта за екзекуцията на каторжника Марино Маринели, един голям венециански тримачтник влезе в пристанището.

Знамето, на което върху син фон блестеше златният адриатически лъв, се развяваше на голямата мачта. Горд и величествен като гигантски лебед, големият и хубав кораб се плъзгаше по водите, позлатени от слънцето.

На предната част на кораба, разкошно облечени в коприна, кадифе и злато, стояха синовете на пет от най-благородните и най-стари семейства на Венеция: Фалие, Анафесто, Оргосо, Ланжили и Граси.

Зад тях се виждаха множество венецианци в техните живописни рибарски костюми: червена фригийска шапка на главата, копринен пояс, бродиран със злато придържаше къси вълнени панталони. Гърдите им бяха облечени в бяла риза, широко отворена на врата, и със запретнати ръкави, по начин да може да се виждат мускулестите им ръце, обгорени от слънцето.

Разнесоха се поздравителни оръдейни гърмежи, всичките кораби издигнаха знамената си в чест на чуждия кораб и една навалица от малки лодки го заобиколиха, за да го поздравят.

Фалие и Оргосо накараха да ги отведат веднага на земята, а после отидоха при коменданта на крепостта и пристанището на Тулон, комуто вече беше съобщено за пристигането на венецианския кораб.

Комендантът не можеше да знае целта на тия чужденци, нито техните връзки с дожа и върховния съвет на Венеция. Знаеше само, че имената на Фалие и Оргосо са тия на най-прочутите фамилии, които бяха предани на венецианските дожове. Той излезе през жилището си, за да посрещне двамата благородници.

Комендантът ги въведе в салона и ги покани да заемат място върху разкошните фотьойли, запазени за посетители от най-висш ранг.

— Щастлив съм, че ми се отдава случай да поздравя в Тулон от името на могъщия крал, моят господар, благородните сеньори от нашата приятелска държава — каза той.

И той заповяда да сервират лека закуска и френско вино, за да изпълни задължението си на гостоприемство спрямо знаменитите гости и да укрепи силите им след тяхното дълго пътуване.

— Пътувайки към далечните страни ние се отбихме тук — отговори Жироламо Фалие. — Не можем да минем, без да спрем пред едно пристанище, което по своето положение и уредбата си е спечелило във Венеция репутация на голямо първокласно пристанище, особено откогато, по поръката на вашия владетел е започнат строежът на арсенал и че усъвършенствуват галерите.

— Вие ми правите голяма чест, благородни сеньори — каза комендантът, поласкан от речта на Фалие. — Искрено се радвам да ви видя в Тулон и съжалявам, че не можах да ви окажа по-бляскаво посрещане.

— Ние възнамеряваме да прекараме няколко дни в пристанището, за да попълним провизиите си и да разширим нашите мореплавателски знания, възхищавайки се на организацията на това голямо морско пристанище — подзе Оргосо. — Бъдете сигурни, че във Венеция ние винаги гледаме така благоприятно на всичко от френски произход.

— Считам като чест да покажа на благородниците сеньори всичко, което заслужава да бъде видяно — отговори комендантът. — Съжалявам само, че пристигането ви в Тулон съвпада с часа, в който един осъден, изпратен от Венеция тук, за да работи на галерите, трябва да изтърпи смъртното наказание, което е заслужил.

Фалие и Оргосо размениха бързо погледи. Бяха пристигнали, както изглеждаше, тъкмо навреме.

— Един венецианец… Как се нарича той? — попита Фалие.

— Марино Маринели — отговори комендантът. — Изпратих един доверен човек във Венеция, за да запита по какъв начин трябва да се гледа на този осъден. Вследствие моето питане, получих отговор да го третирам като подчинен напълно на законите на каторгата.

— И тия закони определят смърт? — се обезпокои Оргосо.

— Смърт от ръката на палача. Екзекуцията се извършва в този момент.

— Това е ужасно! Позволете ни в такъв случай да напуснем незабавно пристанището ви — каза Фалие, ставайки. — Какъвто и отговор да ви е дал висшият съвет унизително и недостойно е за нас да останем час повече в едно пристанище, където един венецианец е предаден на палача.

— Това ни забранява да останем по-дълго в Тулон — наблегна Оргосо, който също бе станал, докато комендантът, изненадан се разтревожи доста.

— Вашите думи ме крайно развълнуваха, благородни сеньори — извика той, — останете! Веднага ще изпратя заповед за отменяването на екзекуцията.

Той отиде до масата и позвъни.

— Позволете ни един въпрос, господин комендант — подзе Фалие, важен и горд. — Какво е направил този нещастен каторжник, доскоро гражданин на Венеция, че трябва да загине под ръката на вашия палач?

Д’Артенай влезе в този момент. Той се поклони и заочаква.

— Този Марино Маринели е нарушил законите на каторгата и за всяко нарушение от този род наказанието е едно: смърт! Освен това опитал се е да избяга… Изпълних си дълга, благородни сеньори, и подписах присъдата след агремана, даден ми от Съвета на Венеция — каза комендантът, като прибави, обръщайки се към д’Артенай: — Отнесете на палача заповедта за отменяне екзекуцията на каторжника.

— Още нещо — каза Фалие. — Върховният съвет ви е предоставил да изпълните присъдата, понеже е желаел да покаже неумолимостта на своето желязно правосъдие, господин комендант. Но оставям ви да помислите, дали позорната смърт на един венецианец ще му бъде приятна…

Тия думи породиха у коменданта мисълта, че венецианските благородници, така внезапно пристигнали в Тулон, може би бяха изпратени тайно, за да попречат на екзекуцията, която съветът бе привидно подписал.

Възможността за една такава специална мисия изглеждаше твърде вероятна, тъй като благородниците не му заявяваха нищо официално.

— Не искам да скрия радостта, с която ви посрещнах, благородни сеньори — подзе комендантът, канейки Фалие и Оргосо да заемат местата си. — Съдбата на този каторжник е изцяло в моите ръце и аз не съжалявам за нищо друго, освен за това, че ви видях така разочаровани. Говорете откровено: желаете ли този Марино да бъде помилван?

Д’Артенай погледна с надежда и симпатии двамата благородници.

— Вашият въпрос ни показва една благосклонност, каквато не сме очаквали — отговори с удоволствие Фалие. — Като ваши гости, нам е неудобно да изкажем някое желание, а още по-малко да дадем някоя заповед. Ние не можем, освен да приемем с благодарност засвидетелствуваното от вас приятелство.

— Вие казахте, господин комендант, че съдбата на този осъден е във вашите ръце — подзе Оргосо, докато д’Артенай, който чуваше в далечината глухото биене на барабаните, едва сдържаше безпокойството и нетърпението си. — Ако решите съдбата на този венецианец, който е изпратен в каторгата ви, ние ще приемем в такъв случай вашето гостоприемство.

Тия думи изразяваха така ясно желанието, щото осъденият на смърт да бъде помилван, че комендантът повярва, че не трябва повече да се колебае.

— За да ви засвидетелствувам моята радост, че ви виждам в Тулон — каза той, — наказанието, надвиснало над главата на венецианеца Марино Маринели, не ще се изпълни и за да му се отнеме възможността да поднови своя опит за бягство, ще бъде привързан на пейката… Побързайте д’Артенай да съобщите тази заповед на палача и добавете, че това отменяване не става от милост към осъдения, а в чест на благородниците и знаменитите гости, които Тулон посрещна тази сутрин.

Д’Артенай изтърча бързо. Той бе щастлив за тази неочаквана заповед, понеже чувствуваше инстинктивна симпатия към красивия, смел и благороден каторжник.

Докато той тичаше към площада, за да спре екзекуцията, Фалие изрази на коменданта удоволствието, което ще имат, ако посетят галерите и се запознаят с вътрешната организация и плавателните качества на тия кораби.

Комендантът ги покани да отидат заедно с него на галерата, където ще бъде пренесен Марино Маринели, но преди това им предложи да посетят и разгледат каторгата.

Фалие помоли да бъде извинен за момент и отиде до кораба си, който се намираше близо до сушата. Скоро той се върна при коменданта и своя приятел. Бе се снабдил с няколко портокала за утоляване жаждата, причинявана от голямата горещина.

Двамата благородници показваха жив интерес към всичко, което видеха, като не пропущаха никакъв случай да кажат ласкави комплименти на своя водач, за да го разположат още повече.

Надвечер комендантът заяви, че е готов да ги придружи на една от галерите, пуснали котва на пристанището.

Те се качиха на една лодка и посетиха всички части на пристанището.

Стана им ясно, че освобождаването на Марино Маринели е невъзможно, тъй като той беше прикован на една галера, която оставаше в превъзходно пазеното пристанище.

Когато разговаряше с най-естествен тон с коменданта, Фалие си състави един план, който му изглеждаше единствения можещ да разчита на успех.

Щом лодката се приближи до галерата, използува един момент, когато Оргосо разговаряше с коменданта, за да напише нещо върху едно малко бележниче, което извади от джоба на мантията си. Той си взе бележка за нещата, които му изглеждаха интересни, като каза с един свободен тон на коменданта, който не подозираше нищо, а напротив се чувствуваше щастлив и поласкан, че тия благородници намираха в управляваното от него пристанище нещо за учудване и отбелязване.

Пристигайки близо до галерата, те направиха един кръг с лодката и Фалие възкликна с учудване:

— Един превъзходен кораб, голям и здрав? Колко оръдия има на борда?

— Четири… по две от всяка страна, благородни сеньори. Ако не се лъжа вашият кораб също е снабден с огнени гърла?

— За да се защитаваме срещу пиратите, които често се опитват да нападнат нашите кораби край африканското крайбрежие — обясни Фалие, качвайки се със своя приятел по въжената стълба, която им бяха спуснали от моста на галерата.

— Да, да, зная. Тия пирати са дошли чак до нашите води — каза комендантът, като последва гостите си.

Офицерът, който командуваше галерата, поздрави двамата венецианци с военни почести, като накара войниците си да се наредят на моста.

Оргосо премина пред офицера и Бойниците, поздравявайки ги, докато Фалие прехвърляше погледа си от пейка на пейка.

— Колко каторжници има на тази галера? — запита той коменданта, отправяйки се към осъдените.

— Сто войници и деветнадесет каторжници — отговори комендантът, — по пет пейки от всяка страна и по двама гребци на всяка пейка, с изключение на тази на Марино Маринели, където той е сам.

— Те са здраво оковани, както изглежда… Но, кажете ми, не е ли този там младият венецианец, за когото ми говорите? — попита Фалие с нисък глас.

— Да, това е Марино Маринели, който дължи на вас живота си, благородни сеньори.

— Бедният младеж! Жал ми е за него — подзе Фалие със същия тон. — Какво е престъплението му, не е важно, но мъките, на които е подложен, са ужасни!

Марино гледаше настрана двамата венецианци, добре познати на него.

Той си казваше, че те не са дошли без причина тук, тъй като вече бе разпознал върху кораба им много моряци и рибари от Сан Николо.

— Разбирам вашите чувства — отговори комендантът, докато Оргосо преглеждаше внимателно въоръжението на войниците и разположението на галерата. — Вие направихте това, което бе възможно: запазихте му живота.

— Страхувам се, че нещастният младеж не ще бъде твърде благодарен за този подарък — отговори Фалие, като прибави. — Ако господин комендантът позволи, ще му дам един от портокалите, които нося със себе си, за да се разхлаждам. Това ще бъде може би един подарък, който той ще оцени много.

И, последвайки с жест думите си, той каза:

— Вземете, това ще ви ободри.

— Благодаря, благородни сеньоре — отговори Марино, приемайки плода.

Фалие раздаде тогава няколко портокала на каторжниците от съседните пейки, за да не изглежда подаръкът, направен на венецианеца, съмнителен.

— Ще ни бъде много приятно, ако някоя вечер или по-добре нощем, понеже е по-прохладно, да видим тази галера да плава в открито море, за да заключим какви резултати може да даде — подзе с висок глас Фалие, обръщайки се към коменданта.

Марино Маринели слушаше. Без никакво съмнение тази част от разговора бе предназначена да бъде чута от него, понеже Фалие нарочно бе останал до него и бе заговорил с по-висок глас.

— Не мога да устоя на вашето желание — отговори разчувствуван комендантът. — Щом искате, галерата ще излезе в открито море, да видите хода й и да изпълни една маневра пред вас.

— След няколко дни ние ще бъдем готови да тръгнем. Тогава ще бъде най-удобният момент. Ние ще отнесем жив спомен не само за превъзходната уредба на флотата ви, но и на голямото ви приятелство — заключи италианецът, връщайки се на кувертата.

Марино Маринели бе чул достатъчно. Колкото за портокала, даден му от Фалие, той разбра, че не бе му предложен само да се разхлади.

Той използува момента, когато вниманието на всички — войници и каторжници — бе насочено към чужденците, за да разтвори плода. Фалие бе забил в месестата му част две остри и здрави пили и едно малко листче хартия тясно сгънато.

Марино изтегли предпазливо тези предмети, смачка тази част от портокала, която ги съдържаше, за да прикрие следите, като я постави на пейката, докато грижливо скри между кожата и дрехата си пилите и хартията.

Никой нямаше ни най-малко подозрение, че може да съществува някаква връзка между каторжника и венецианските благородници, а най-малко комендантът да повярва, че е възможно.

Надвечер Марино намери случай да разгъне малката хартия. Той прочете следните думи, които накараха да забие по-бързо и по-силно сърцето му:

„Когато забележите негъра на нашия кораб и вашата галера тръгне за открито море, часът на вашето освобождение ще бъде близък. Следната нощ препилете оковите си. Ние ще нападнем галерата и ще ви вземем на нашия борд. Бъдете готови!“

Марино едва не извика от радост при прочитането на бележката.

Надеждата, породена при виждането на тия млади венецианци, се потвърди: Те бяха верни на баща му и поради това бяха сега негови приятели. Те бяха дошли в Тулон, за да го освободят.

Разни чувства го обзеха. Душата му се изпълни с нетърпение и радост… Най-после беше настъпил часът на свободата, така да се каже, часът на отмъщението!… Той не се съмняваше, че тия, които бяха дошли чак тук, за да му помогнат, не отстъпваха никому по своята смелост и решителност.