Джоана Линдзи
Пленница (36)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Бяха женени от шест месеца. Шест блажени месеца. На Кристина още й беше трудно да повярва, че Филип е неин. Искаше да е до него всяка минута, да го докосва, да слуша сладките му думи за любов, които я изпълваха с щастие.

— Спомняш ли си облога, който сключихме снощи? — попита Филип, когато тя влезе в спалнята с поднос със закуска. — Ако не се лъжа, залогът беше да прекараме сутринта, мързелувайки в леглото. И аз спечелих.

— Не съм забравила, любов моя, но когато се събудих, ти още спеше. Сметнах, че би искал да се подкрепиш с нещо преди обяд.

— По-скоро ти си искала да се подкрепиш с нещо. От начина, по който ядеш напоследък, започвам да си мисля, че се интересуваш повече от храната, отколкото от мен — подкачи я той. Сетне взе подноса от ръцете й и го сложи върху покритата с черен мрамор масичка до канапето.

— Не е вярно и ти го знаеш — каза Кристина, като се престори на сърдита.

— Добре, но не биваше да носиш подноса сама. Все пак тези слуги трябва да си заслужат с нещо заплатите, които им плащам.

— Знаете много добре, милорд, че на слугите не е позволено да приближават до спалнята ви, когато вратата е затворена. Сам дадохте това нареждане, и то още на втория ден от медения ни месец, когато една от прислужниците влезе, за да смени чаршафите, и ни завари в леглото. Гневът ти уплаши горкото момиче до смърт.

— И имаше защо — ухили се Филип. — Но какво те задържа толкова дълго долу? Събудих се преди повече от час и вече се канех да сляза да те търся. Когато спечеля облог, очаквам да получа цялата печалба, а не само половината.

— През последните месеци никак не ми върви на покер. Започвам да си мисля, че в началото, когато ме научи на тази игра, нарочно си ме оставял да печеля.

— Ако си спомняш, тогава ти не залагаше нищо. Но сега, когато си струва залогът да се спечели, предпочитам да печеля. А освен това, ти сигурно също предпочиташ да загубиш.

— Мислиш ли? — подразни го Кристина и се изтегна върху покритото с кадифе канапе.

— А не е ли така? — попита той, като седна до нея.

— Любов моя, не се нуждаеш от карти и от игри със залози, за да ме накараш да прекарам сутринта с теб в леглото. Както, впрочем, и целия ден. Досега трябваше да си го разбрал.

— Толкова много месеци живях с убеждението, че ме мразиш, Тина. Още ми е трудно да повярвам, че щастието ми е истинско — каза Филип. Той хвана лицето й в ръце и се взря в нея с блеснали очи. — Ти ме направи най-щастливия мъж, като ми даде любовта си. Не мога да повярвам, че наистина си моя.

Кристина се сгуши в ръцете му и се притисна плътно към него.

— Трябва да забравим единадесетте месеца, през които бяхме разделени — прошепна тя. — Да забравим някогашните си съмнения. Беше лудост да крием любовта си един от друг. Но сега знам, че ме обичаш, както аз обичам теб. Никога, никога няма да те напусна. — Тя вдигна глава и го погледна. В зениците й внезапно проблесна искра. — И ако някога друга жена завладее мислите ти, Филип Какстън, нека ти кажа от сега, че ще се боря за теб! Веднъж ти заяви, че никой не може да вземе онова, което е твое. Е, аз пък ти казвам, че няма да позволя на никоя жена да ми отнеме това, което е мое!

— За каква огън жена съм се оженил! — ухили се Филип. — Защо не ме предупреди, че ще бъдеш ревнива съпруга със силно развито чувство за собственост?

— Съжаляваш ли, че се ожени за мен? — попита тя.

— Знаеш отговора. Сега ми кажи какво те задържа толкова дълго долу? Не се опитваш да избягаш от съпружеските си задължения, нали, сладка моя?

— Това никога няма да направя. Просто се спрях за няколко минути да видя малкия Филип. Пак се опитва да ходи без да се държи за нищо. Толкова е сладък. Освен това Ема ми предаде писмо от Карин.

— И предполагам, че сега искаш да го прочетеш. Хайде, давай — каза той.

Кристина се усмихна и бързо отвори писмото. След като чете мълчаливо няколко минути, тя започна да се смее.

— Е, време беше.

— За какво? — попита Филип.

— Карин е бременна. Джон сигурно е безумно щастлив, да не говорим за Джонси. Тя толкова се разстрои, когато заминахме и отведохме нейното бебе, както тя наричаше малкия Филип. Ще се радва да има друго дете в къщата.

— Това е чудесна новина и аз много се радвам за тях. Но е време да увеличим и нашето собствено малко семейство — усмихна се дяволито той. — И можем да започнем да работим по въпроса още сега.

Вдигна я от канапето и я понесе към балдахиновото легло, още разбъркано от нощния сън. Преди да я положи върху него, целуна нежно шията, после рамото й. Устните му бяха меки и топли.

Премрежените му зелени очи блестяха от нетърпение. Той съблече кадифения си халат и помогна на Кристина да си свали роклята. Сетне я взе в обятията си и отново я целуна страстно. Тялото й потръпна от удоволствие.

Внезапно Филип се повдигна на лакът и й се усмихна.

— Много ми харесва идеята да имам голямо семейство — каза той. — Нямаш нищо против да родиш второ дете толкова скоро, нали?

— Трябваше да ми зададеш този въпрос преди месец. Сега вече нямам думата. След осем месеца семейството ни така или иначе ще се увеличи — усмихна се Кристина.

Лицето му грейна от радост.

— Но защо не ми каза по-рано?

— Изчаквах подходящия момент. Надявам се този път да бъде момиче.

— Не. Първо ще имаме три момчета и чак тогава момичето, което искаш.

— Но защо?

— Защото ако дъщеря ни прилича поне малко на теб, сладка моя, тя ще се нуждае от много сериозна закрила.

— Добре, няма смисъл да спорим — това така или иначе не зависи от нас. Трябва просто да почакаме и ще видим дали ще е момче или момиче.

— Предполагам, че затова ядеш толкова много напоследък — каза той. — Този път ще бъда до теб и ще видя как разцъфтяваш от майчинството.

Кристина леко се намръщи, като си спомни колко беше наедряла с Филип младши. Но Филип се засмя.

— В теб ще расте нашето дете. И в моите очи ти ще бъдеш по-красива, отколкото си сега — ако това въобще е възможно. Обичам те, Тина.

Тогава той я целуна пламенно. Телата им се сляха, погълнати от жаркия огън на страстта и Кристина осъзна, че ще бъде така и занапред, завинаги. Знаеше, че любовта й към Филип никога няма да умре.