Джоана Линдзи
Пленница (12)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Слънцето още бе над хоризонта, когато стигнаха подножието на планината. Яздеха бързо, защото керванът беше на много мили от стана. Филип се надяваше това да не е керван с роби, защото те обикновено носеха малко храна.

Проклета да е тази жена с любопитството си! Как успяваше толкова лесно да го изважда от равновесие? Винаги се бе гордял с хладното си държание с жените — докато не срещна Кристина.

Така го ядоса през нощта! Не можеше да я разбере. Никога преди не беше плакала, след като са правили любов.

Щеше ли някога да я разбере? Кристина продължаваше всяка нощ да се съпротивлява, но той знаеше, че й харесва да правят любов. Защо се бореше срещу нещо, което й доставяше такова удоволствие?

Филип знаеше, че престореният й интерес към конете тази сутрин бе само извинение, за да напусне шатрата. Но можеше ли да я обвинява? Той би направил същото. Беше сигурен, че Кристина вече няма да се опитва да избяга, защото твърде много я бе наплашил. Вероятно можеше да й се довери достатъчно, за да я пусне да излиза от стана.

Филип си спомни ужасения й израз, когато й каза за нападението. Не възнамеряваше да й разкрива тази страна от живота си. Самият той не я харесваше кой знае колко, а и бе уверен, че това ще изпълни Кристина с отвращение. Но нахалното й любопитство така го ядоса, че реши да я шокира.

Не беше свикнал да му задават толкова въпроси за живота му, особено пък жена. Да, но каква жена! Нейното присъствие го изпълваше с щастие и наслада. Правеше му удоволствие дори само да наблюдава необикновената й красота. Където и да се намираше, бързаше да се прибере в шатрата, защото знаеше, че Кристина е там, нищо, че самата тя вероятно не го очакваше с нетърпение. Преди появата й същата тази шатра беше самотно, пусто място, което Филип бе избягвал колкото се може повече.

Когато приближиха до кервана, който бе спрял за нощувка в един оазис, той видя пет камили, чийто товар бе струпан на земята. Около малък огън се бяха скупчили шестима мъже. Филип и хората му препуснаха в галоп, за да обградят лагера, като размахваха заплашително пушките си, а Саид стреля два пъти, за да види дали керванджиите ще се отбраняват, или ще изоставят стоката си.

Пазачите на кервана бавно, един по един, хвърлиха пушките си. Филип слезе от коня и тръгна предпазливо напред, последван от хората си. Но шестимата пазачи не оказаха никаква съпротива. Явно предпочитаха да останат живи, отколкото да водят смъртоносна битка заради товар, който бе собственост на другиго.

Саид охраняваше пленниците, докато останалите претършуваха сандъците. Не след дълго бяха извадени вино и изсушено месо и всички се настаниха удобно край огъня, където щяха да вечерят и да пренощуват.

На следващата сутрин натовариха хранителните продукти и другите стоки на една от камилите, изпратиха остатъка от кервана по пътя му и тръгнаха обратно към планината. Влязоха в стана в късния следобед под радостните викове на останалата част от племето. След като прибраха конете и разтовариха камилата, Филип остави мъжете да си поделят плячката и занесе един голям сандък в шатрата си.

Надяваше се, че Кристина ще е по-сговорчива от предишния следобед. Откри я седнала смирено на дивана. Чифт дрехи и кърпата за баня лежаха в скута й. Когато той влезе в спалнята да остави сандъка, тя не отрони нито дума.

— Можем да тръгваме към езерото само след минута, съкровище — каза бодро Филип. Влезе в голямата стая и взе малък вързоп от скрина в ъгъла. — Нещо не е наред ли, сладка моя? — попита той, като се надяваше мълчанието й да не означава, че още му се сърди.

Но тя се извърна и поклати глава. Добре, нямаше да я насилва да му отговаря. Без да каже и дума повече Филип я изправи на крака и я поведе по склона към езерото.

Кристина все още се стесняваше да се съблича в негово присъствие. Тя се обърна с гръб и бавно си свали полата и блузата. Гледката на голото й тяло възбуди у него почти непреодолимо желание. С огромно усилие на волята той откъсна очи от нея, разгърна вързопа, извади остър бръснач и започна да бръсне едноседмичната си брада.

Доволен от резултата, Филип извади нов калъп сапун и последва Кристина във водата.

Когато накрая се върнаха в стана, се беше стъмнило. Току-що запаленият огън осветяваше ярко шатрата и хвърляше танцуващи сенки по ъглите.

Докато вечеряха, Филип си мислеше за мрачното настроение на Кристина. Не искаше сцени. Просто жадуваше да я отнесе в леглото.

Той се отпусна на дивана зад нея и леко разроши къдриците на тила й. Сетне докосна с устни нежната кожа зад ухото й и усети как тя цялата настръхва.

Филип остави виното си, изправи се и взе ръцете на Кристина в своите.

— Ела — прошепна той и я поведе към спалнята. За негова изненада, тя го последва спокойно.

Докато сваляше дрехите си, той не откъсваше очи от нея. Тя разпусна косата си и златните къдрици възхитително обвиха тялото й. След миг Кристина вече сваляше дрехите си бавно и прелъстително и накрая седна гола на леглото, сякаш приканваше изумения Филип да дойде при нея. Но когато той се приближи, тя вдигна ръце, за да го спре.

— Филип, трябва да говоря с теб — каза Кристина и потърси погледа му с потъмнелите си сапфирени очи.

— По-късно, съкровище — отвърна дрезгаво той и заглуши думите й с целувка. Тя го отмести с усилие.

— Моля те, Филип, има нещо, което трябва да знам.

Той я погледна и видя треперещите и устни и тревожните й сини очи.

— Какво има, Тина?

— Какво възнамеряваш да правиш с мен?

— Любов. Ти какво си помисли? — Усмихна й се примамливо и започна да си играе с къдриците, паднали върху гърдите й.

— Имам предвид за в бъдеще… когато вече няма да ме искаш. Какво ще правиш с мен тогава?

— Всъщност, не съм мислил за това — излъга Филип. Нямаше какво да мисли — за нищо на света не би я пуснал да си отиде.

— Ще ми разрешиш ли да се върна при брат си? — попита тя боязливо.

Ето значи какво я тревожеше. Наистина ли си мислеше, че ще я убие? Разбира се, че си го мислеше — за нея той бе по-черен от дявола.

— Когато се отегча от теб, Тина, тогава — да, можеш да се върнеш при брат си.

— Даваш ли ми дума, Филип?

— Имаш я. Кълна се.

По лицето й се разля облекчение и тя се отпусна на възглавницата с изкусителна усмивка.

— Край на страховете, нали, сладка моя? — прошепна той и опари шията й с пламтящите си устни.

— На повечето — простена Кристина, привлече лицето му към своето и охотно прие страстната му целувка.

За миг Филип се зачуди от какво ли друго би могла да се страхува. Но сега не му беше до разсъждения. За пръв път тя му се отдаваше без съпротива и той за нищо на света не искаше да пропилее този сладък момент.

 

 

Звънка славеева песен разбуди Кристина още с разпукването на зората. По красивото й лице премина гримаса, когато си спомни отминалата нощ и падението, до което бе стигнала.

Защо, по дяволите, се бе държала като изкусителка? Нали и без това бе постигнала целта си — да накара Филип да обещае, че ще я върне при брат й? Защо му се бе отдала с такава готовност? Просто трябваше да скрепя сключената сделка, отговори си сама тя. Пък и какво толкова бе направила — той така или иначе щеше да я подчини и да я обладае.

Кристина се усмихна, като си припомни как ласките й бяха възбудили Филип до лудост. Как жарката му страст я бе дарила с непозната до този миг наслада. Как могъщият водовъртеж на желанието бе увлякъл и двама им, за да ги потопи в море от взаимно блаженство.

Всичко това обаче вече беше минало. Сега, когато най-лошите й страхове се бяха успокоили, нямаше да бъде толкова отзивчива. Всъщност, щеше да се съпротивлява по-упорито от всякога.

Денят ще бъде великолепен, помисли си Кристина, като стана от леглото и облече новата си бледоморава кадифена пола и зелената си блуза. Трябва да съм отвратена от себе си, но не съм. В действителност се чувствам щастлива.

Тя отиде в голямата стая, за да довърши бледоморавата блуза преди Филип да се е събудил. Не искаше той да я види облечена в цветове, които не си подхождат.

Малко по-късно Филип извика името й. Преди Кристина да успее да се отзове, откъм спалнята се чу яростна ругатня и след миг той излетя оттам, навличайки робата си в движение. Когато я видя, Филип се закова на място и яростта на лицето му се превърна в изненада.

— Защо не ми отговаряш?

— Ти не ми даде възможност. — Кристина се засмя развеселено и остави ножиците. — Помисли си, че отново съм те напуснала, нали?

— Просто бях загрижен за сигурността ти.

— Е, няма нужда да се страхуваш, в пълна безопасност съм — отговори тя и побърза да се наведе над ръкоделието си, за да не гледа намръщеното му лице, от което я напушваше смях.

Все още сърдит, той се обърна и излезе. Загрижеността, която бе проявил към нея, се стори на Кристина доста странна. Дали Филип наистина се тревожеше за нея или просто не искаше да загуби своята играчка?

Следобед тя се разходи до ограждението от каруци. Зимата приближаваше и слънцето вече не бе така палещо. Време беше да се заеме с шиене на по-топли дрехи.

Всички коне бяха в заграждението, но Филип не се виждаше никъде. Внезапно Кристина усети нечие присъствие зад гърба си и рязко се обърна, убедена, че е той. Но за нейна изненада пред нея стоеше Амин и я гледаше срамежливо.

— Не исках да те плаша — каза плахо Амин.

— Не ме уплаши. Мислех, че е Абу.

— Шейх Абу бди над теб като орел. Мисля, че е много влюбен.

— Глупости. Той не ме обича. — Мисълта бе толкова нелепа, че Кристина не можа да сдържи смеха си. — Той просто ме желае.

— Не разбирам — каза Амин.

Изглеждаше объркана.

— Няма нищо, и аз не го разбирам.

— Мога ли да те попитам нещо? — Момичето очевидно бе смутено, но Кристина кимна усмихнато и то продължи, окуражено: — Вярно ли е, че се храните на една маса с шейх Абу?

Кристина се изненада.

— Разбира се, че се храня с него. Къде другаде да ям?

Тъмнокафявите очи на Амин се ококориха.

— Не повярвах, когато Нура ми го каза, но сега, като ми го казваш и ти, трябва да повярвам.

— Защо това те смущава толкова? — попита заинтригувано Кристина.

— Забранено е жените да се хранят заедно с мъжете — отговори Амин и поклати глава. — Просто не се прави така.

Значи Филип нарушаваше правилата, като се хранеше с нея. Но това е нелепо, помисли си Кристина. Аз не съм една от тях и правилата им не се отнасят до мен. Не искаше обаче да обижда Амин.

— Амин, трябва да разбереш, че аз съм възпитана по друг начин. В моята страна мъжете и жените винаги се хранят заедно. Абу просто се опитва да ми помогне да се чувствам тук като у дома си.

— Сега разбирам — усмихна се Амин. — Много тактично от страна на шейх Абу. Ти си голяма щастливка, че е избрал теб.

Кристина едва се сдържа да не избухне в смях. Щастливка! Та тя беше похитена и обезчестена против волята си! Но Амин очевидно бе романтично момиче — трябваше ли да разбива красивите й илюзии?

— Абу е хубав млад мъж. Всяка жена би била щастлива да е негова избраница — заяви тя. — Но къде са децата ти. Амин?

— При Майди. Това са единствените й внуци и тя душа дава за тях. Тук рядко общуваме с други хора и е много трудно да се омъжиш.

— Тогава как се запознахте ти и Саид?

— Саид ме открадна от моето племе — каза гордо Амин.

— Откраднал те е! — възкликна Кристина. Нима всички мъже тук бяха от един дол дренки?

— Преди да станат врагове, нашите племена имаха общи пасища. Познавам Саид от дете и го обичам откакто се помня. Когато станах на възраст за женене, той трябваше да ме открадне, защото баща ми никога нямаше да се съгласи на този брак.

— Но защо двете племена станаха врагове? — попита Кристина заинтригувана.

— Не знам, защото мъжете не казват такива неща на жените. Знам само, че шейх Али Хейаз от моето племе има зъб на Язир Алхамар. Нещо свързано с майката на Рашид, която беше сестра на Али Хейаз.

Точно в този момент се зададе Филип, яхнал коня си, с дълга сабя на кръста и пушка на рамо.

— Трябва да тръгвам — прошепна Амин, когато го видя.

— Радвам се, че си поговорих с теб, Амин. Моля те, ела ми на гости в шатрата. Ще бъдеш добре дошла. Доведи и децата си.

— Ще го сторя с радост — каза стеснително момичето и забърза към шатрата си.

Филип спря пред Кристина и скочи от коня.

— Защо Амин си отиде толкова бързо? — попита той. На слънчевата светлина жълтите точици в очите му изглеждаха златни.

— Мисля, че се бои от теб — отговори Кристина и по устните й премина лека усмивка.

— Какво? — Той я погледна недоверчиво. — Няма защо да се бои от мен.

— Тук грешиш, господарю мой. Присъствието ти определено предизвиква страх — подразни го тя. — Не виждаш ли, че цялата треперя?

Филип и се ухили дяволито.

— Ти, сладка моя, има от какво да се боиш — каза той и прокара пръст по ръката й.

Кристина се изчерви. Много добре знаеше какво има предвид. Наистина имаше защо да се страхува от него. А и наближаваше онази част от денонощието, от която се опасяваше най-много.

Ядоха вкусна вечеря, приготвена от сръчните ръце на Майди. После Филип се облегна на дивана и зачете една от книгите, които бе донесъл за Кристина. До него стоеше мях с вино. Кристина седна на срещуположния диван и се зае да реже парчета коприна. Беше решила да прибави дълги ръкави на роклята, която си бе ушила. Времето се застудяваше, а тя не искаше да взема назаем някоя от робите на Филип, за да се стопли.

Може би щеше да си направи собствена роба — тежка кадифена роба, заедно с куфия в подходящ цвят. Засмя се на глас, като си се представи облечена като бедуин.

— Какво те забавлява, съкровище?

— Просто си представих как ще изглеждам в кадифената роба, която смятам да си ушия. Забелязах, че времето захладнява — отговори тя.

— Много мъдро, че се подготвяш за това време, но не виждам кое е смешното — отбеляза Филип, като остави книгата си на масата.

— Е, добре, представих си не само робата, но и куфия в съответен цвят. Далеч не е нещо, което добре облечената англичанка носи в днешно време.

Филип се усмихна. Очите му бяха меки и топли.

— Искаш ли да донеса багажа ти от Кайро? Може да се уреди.

Кристина се замисли за минута.

— Не, ако багажът ми изчезне внезапно, това само ще разстрои Джон. Не искам да се тревожи. Донесъл си ми достатъчно платове. Ще се оправя с тях.

Тя се взря сляпо в ножицата, която държеше. Горкият Джон! Надяваше се, че той я смята за мъртва и че скоро ще се примири със смъртта й, вместо да се измъчва от тревоги къде се намира и какво преживява. О, колко мразеше мъжа, чиито похотливи желания бяха направили живота й на пух и прах!

— Кристина! — извика Филип и я изтръгна от мислите й. — Попитах те дали предпочиташ брат ти да смята, че си умряла.

— Да! — изкрещя му в отговор тя. Тялото й трепереше от гняв. — Брат ми и аз бяхме много близки. Джон би разбрал колко страдам под властта на дивак като теб. Ще му бъде по-леко, ако ме мисли за умряла.

Филип се изправи, изненадан от внезапната й ярост.

— Страдаш ли тук, Тина? — попита той тихо. — Нима те бия или се държа с теб като с робиня?

— Държиш ме тук в плен! — отвърна Кристина. Тъмносините й очи мятаха мълнии. — Изнасилваш ме всяка нощ! Смяташ ли, че ми е приятно да ме любиш против волята ми?

— Отричаш ли? — попита Филип. Очите му й се присмиваха.

Тя сведе глава, за да избегне погледа му.

— За какво говориш? Какво да отричам?

— Отричаш ли, че ти харесва да правим любов? Можеш ли да отречеш, че ти доставям толкова удоволствие, колкото и ти на мен? Наистина ли страдаш от ласките ми, Тина?

Гневът й се претопи в унизително безсилие и тя сведе смирено поглед, защото беше победена. Защо Филип винаги успяваше да размени ролите? Защо трябваше да й задава такива въпроси?

Мътните да го вземат! Беше го направил нарочно, защото знаеше, че Кристина не би могла да отрече. Бе стъпкал гордостта й. Но тя никога нямаше да му достави удоволствието да си признае.

— Нямам какво повече да ти кажа — отговори ледено Кристина. — Сега, ако ме извиниш, ще се оттегля.

— Не отговори на въпроса ми — каза тихо Филип.

— И нямам намерение — заяви тя надменно и стана, за да се отправи към спалнята, но Филип я дръпна обратно и я обърна с лице към себе си.

Кристина замахна към рамото му с все сила, за да го отблъсне, напълно забравила за ножиците, които държеше в ръката си, и блестящата стомана се заби дълбоко в плътта му. От устните й се изтръгна ужасен писък.

Без да издава с нищо болката, която със сигурност изпитваше, Филип изтръгна ножиците от рамото си. От раната бликна ярко червена кръв.

— Филип, съжалявам. Аз… аз не исках да направя това — прошепна тя. — Забравих, че ножиците са в ръката ми, трябва да ми повярваш! Не се опитвах да те убия. Кълна се!

Той отиде до скрина, без да каже и дума. Отвори чекмеджето и измъкна малък вързоп. После бавно се върна при нея, хвана я за ръка и я повлече към спалнята. Какво ли възнамеряваше да прави?

Въпреки уплахата си, Кристина го съблече гол до кръста и го накара да легне, като притисна робата към рамото му, за да спре кръвта.

После изскочи от шатрата, за да намери Майди. Без да каже и дума, тя взе от нея вода и чисти кърпи и тичешком се върна при Филип. Ръцете й трепереха неудържимо, но все пак успя да почисти раната, да я намаже с мехлема и да я превърже с бинта, който откри във вързопа.

Съзнаваше, че Филип наблюдава всяко нейно движение и се страхуваше до смърт от реакцията му. Дали смяташе, че тя преднамерено се е опитала да го убие? Защо не кажеше нещо, каквото и да е? Очите й упорито избягваха неговите, защото се страхуваше от гнева, който щеше да открие в тях.

Когато рамото му беше превързано, Филип внезапно я сграбчи за китките и дръпна върху себе си.

— Ти си полудял! — възкликна тя и започна да дърпа. — Раната ти още не се е затворила. Отново ще започнеш да кървиш.

— Тогава ми кажи това, което искам да чуя, Тина — прошепна той. — Кажи ми, че ти харесва да правим любов, иначе още сега ще ти докажа, че е така.

Зелените му очи блестяха от загубата на кръв, но лицето му изразяваше такава непоколебимост, че без съмнение щеше да изпълни заканата си.

Значи това щеше да бъде наказанието й! Трябваше да признае, че той й доставя удоволствие. Но тя нямаше да го признае, не можеше!

— Бъди проклет, Филип! Вече знаеш отговора! Трябва ли да го чуеш от устата ми?

— Кажи го! — настоя грубо Филип.

Никога досега не бе го виждала толкова жесток и безмилостен. Той улови китките й с една ръка и започна да вдига полата й с другата. Кристина разбра, че ще изпълни заплахата си, а това означаваше кръвта му да изтече. Язир със сигурност щеше да я убие, ако синът му умреше.

— Добре — проплака тя. — Признавам. Признавам всичко. Сега доволен ли си, дяволите да те вземат?

Филип я пусна. Кристина се сви в ъгъла на леглото и тихо заплака, заровила лице във възглавницата.

— Предаде се твърде лесно, любов моя — засмя се той. — Нямаше да те любя, независимо колко би ми било приятно да го сторя. Предпочитам да се насладя на всички прекрасни нощи, които ни очакват, отколкото да умра тази нощ в нежните ти прегръдки.

— О, мразя те, Филип Какстън! Мразя те, мразя те, мразя те! — извика тя.

Филип само се засмя и не след дълго заспа.

Проклет да е, проклет да е, повтаряше си наум Кристина, стиснала зъби, за да не го изкрещи на глас. Толкова лесно я принуждаваше да потъпче всичките си „непоколебими“ решения. Толкова лесно се бе предала. Трябваше да остави кръвта му да изтече! Но какво щеше да стане с нея тогава? Наистина ли искаше да го види мъртъв?

Бе изпитала невъобразим ужас, когато видя как ножиците пронизват рамото му и си помисли, че го е убила. Но защо? За Филип ли се бе уплашила или за себе си? Не знаеше, но се закле, че той никога повече няма да успее да я измами толкова лесно.