Джоана Линдзи
Пленница (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Кристина прекара дълга нощ. Беше спала на пресекулки и още по тъмно бе вече съвсем будна. Сега, когато дневната светлина огряваше спалнята, тя се вгледа дръзко в мъжа, който я беше покорил през нощта.

Въпреки отчаяните и усилия да потисне желанията на тялото си, възбуждани от ласките на Филип, тя не можа да му устои. Беше му се отдала напълно. Беше му се помолила да я обладае.

В какво ме е превърнал той, помисли сърдито Кристина. Бях като разгонена кучка, толкова силно го исках.

Погледът й премина по голото му тяло. То бе съвършено оформено: слабо, мускулесто и здраво. Тя заизучава лицето му — толкова сурово и красиво, когато беше буден; момчешки очарователно, когато спеше. Черната му коса беше нежно накъдрена в основата на тила и разрошена от нощния сън. Филип бе сякаш принцът от приказките, за когото мечтаеше от дете, но характерът му беше демоничен!

Внезапно я стресна плътен глас.

— Абу — каза мъжът, — току-що научих, че си се върнал. Събуди се!

Слаб мъж, когото Кристина никога не беше виждала, влезе в стаята, но се спря, когато я съзря.

Мъжът погледна Филип, който тъкмо се събуждаше, после погледът му се върна на Кристина. По тъмното му лице бавно се разля широка усмивка, когато Кристина придърпа завивките върху себе си, засрамена, че са я видели в леглото с Филип.

— Хиляди извинения, братко. Не знаех, че си се оженил — каза невинно мъжът. — Кога се случи щастливото събитие?

Филип се надигна от леглото и заплашително го погледна.

— Не е имало сватба, което, струва ми се, ти е известно. А сега, ако си задоволил любопитството си, бъди така любезен да напуснеш спалнята ми.

Кристина побърза да се измъкне от завивките и се нахвърли върху Филип:

— Кой беше този човек? — извика тя гневно. — Как смее да влиза така в стаята ти? Не мога ли да разчитам на уединение тук?

Филип се изправи и се протегна лениво. После облече туниката и панталоните и седна на ръба на леглото, за да си обуе ботушите.

— Няма ли да ми отговориш, по дяволите?

Филип погледна Кристина, забавлявайки се от гнева й.

— Няма да се повтори, миличка. Това беше моят несъщ брат, Рашид, който просто се опитва да ме ядоса. Спалнята ми е място, където можеш да се чувстваш напълно сигурна и само аз мога да влизам. А сега се обличай! — Филип вдигна дрехите й и й ги хвърли. — Той ме чака.

Филип излезе от стаята и не видя как Кристина детински му се изплези. Сега пък и брат, мислеше си тя, докато припряно се обличаше. Колко ли още изненади ме очакват? Сега трябва да се оправям и с брат му — без съмнение още един дивак.

Тя разреса косата си и я върза на опашка с парче от дантелата, която Филип й беше донесъл. Страшно й се искаше да има огледало, но нямаше намерение да моли Филип за това.

Когато Кристина разтвори завесите, двамата братя седяха на дивана и закусваха. Толкова са нецивилизовани, че дори не стават, когато влиза дама, помисли си тя. Сетне прекоси стаята и застана пред тях.

— Аз съм Рашид Алхамар — каза братът на Филип, като огледа тялото й от глава до пети. — А ти трябва да си Кристина Уейкфийлд.

Тя кимна, взе си парче хляб и седна на отсрещния диван.

Освен по ръста си, Рашид не приличаше на Филип по нищо друго. Беше много по-тъмен от него, с черна коса и кафяви очи. Детинското му, почти женствено лице с гладка, мека кожа нямаше нищо общо със суровото лице на брат му, покрито с леко набола брада. Филип беше широкоплещест и мускулест, а Рашид бе по-скоро кльощав.

— Брат ти е обявил много голяма награда за този, който те върне здрава и читава, Кристина — каза Рашид. Чух, че той и хората му те търсят по всички кервани и пустинни племена.

— Не ви ли блазни тази награда, господин Алхамар? — попита ледено Кристина.

Въпросът накара Филип да се намръщи.

— Не желая да слушам за никакви награди — каза той на Рашид с натежал от злост тон. — Ще ти го кажа само веднъж. Кристина е тук, защото аз искам така. Аз съм водач на това племе и никой няма да ме разпитва за нея. Тя е моя жена и трябва да се отнасяш с нея като с такава. И никога повече няма да влизаш в спалнята ми.

Рашид се засмя.

— Нура ми каза, че се отнасяш извънредно покровителствено към тази жена. Виждам, че е била права. Нура ревнува. Тя винаги се е надявала да ти стане съпруга.

— Ах, жени — сви рамене Филип. — Никога не съм давал на Нура повод да се надява на брак.

— Но тя е като останалите млади жени от племето. Те всички искат да им обърнеш внимание. — На Кристина й се стори, че долавя в гласа му завист.

— Стига сме говорили за жени — отвърна кисело Филип. — А ти къде беше, Рашид? Защо те нямаше, когато се върнах в стана?

— Бях в Ел Баляна, където чух, че е спрял голям керван. Там научих за изчезването на Кристина. Керванът пристигна с два дни закъснение; иначе щях да съм тук за да те посрещна.

Рашид извади изпод робата си малка торбичка, отвори я и изсипа съдържанието й на масата.

— Това е причината, поради която чаках толкова дълго. Знаех къде ще бъдат скрити, така че беше доста лесно да ги открадна.

Кристина разтвори широко очи, когато видя съкровището, което се изсипа на масата. Имаше огромни диаманти, смарагди, сапфири и други скъпоценни камъни, които тя не познаваше. Най-красивият камък обаче беше огромен рубин, който хвърляше кървави отблясъци. Дори само той струваше цяло състояние.

— Тъй като ти си водач на племето, това, разбира се е твое — каза Рашид неохотно.

— Какво ще правя с торба, пълна със скъпоценни камъни? — засмя се Филип. — Тук нямам нужда от богатство и не го искам. Можеш да задържиш скъпоценностите, след като си си направил труда да ги откраднеш.

— Надявах се, че решението ти ще бъде такова, Абу. — Рашид напъха камъните обратно в торбата и я скри в робата си.

— А аз се надявам, че ще ги използваш мъдро — каза Филип. — Беше ли вече при татко?

— Сега ще отида да го видя. Той беше много болен преди няколко месеца. Майди му помогна, но след това никога не възвърна предишната си сила. Страхувам се, че няма да живее още дълго — каза унило Рашид.

Филип изпрати брат си навън, застана на входа на шатрата и заоглежда стана. Що за човек е това, помисли си Кристина, след като с такова безразличие приема вестта, че баща му умира? Що за човек е, след като отхвърля куп скъпоценности, сякаш са обикновени камъни? Щеше ли някога да разбере мъжа, който я беше направил своя любовница? А искаше ли да го разбере?

Филип бавно се обърна и вдигна ръце, за да отмахне косата от лицето си. Кристина долови мъката в тъмнозелените му очи.

Значи все пак изпитваше болка. Внезапно й се прииска да отиде до него и да го обгърне с ръце. Прииска и се да отпъди тъгата му. Какво й ставаше? Тя го мразеше. Освен това той щеше да й се изсмее в лицето.

— Мисля, че е време да се запознаеш с хората от племето ми — каза Филип тихо, като прекоси шатрата и застана пред нея. Улови брадичката й и повдигна лицето й към своето. — Ако нямаш какво друго да правиш.

— Ръкоделието ми може да почака — отговори Кристина.

Тя стана, а Филип обгърна тънката й талия. Стояха само на сантиметри един от друг и от неговата близост пулсът на Кристина се ускори. Усети, че се разтапя, че губи контрол. Мразеше начина, по който той я караше да се чувства. Трябваше да каже нещо, за да прекъсне това напрегнато мълчание.

— Желаете ли да тръгваме вече, Ваше Височество? — каза саркастично тя.

— Не съм Ваше Височество, Тина. Казах ти да ме наричаш Филип. — Ръката му се стегна около талията й.

— Да, сър, Ваше Височество — отвърна Кристина с престорено смирение.

— Достатъчно! — изрева той. — Ако искаш да те метна през коляното си и да те набия за наказание, можеш да продължаващ. Ако не, обувай си сандалите.

Кристина не желаеше да го предизвиква. Тя изтича в спалнята, откри сандалите си под леглото, бързо ги нахлузи и се върна в предната стая.

Филип я прегърна през кръста и я изведе навън Спряха до първата шатра вляво от тяхната.

— Саид, там ли си? — извика Филип отвън.

— Влизай, Абу. Чест е за мен да посетиш дома ми — каза нисък як мъж, който се появи на входа на шатрата.

Вътре имаше цяло едно многолюдно семейство. Жените бяха в единия край на шатрата — една месеше тесто, друга, седнала на пода, хранеше бебе, а трета, по-възрастна жена, приготвяше яденето. Мъжете седяха в другия край на шатрата и чистеха пушките си и множество ножове.

— Това е Кристина Уейкфийлд — каза Филип. Всички обърнаха поглед към нея. — Кристина, това е моят стар приятел Саид и съпругата му — Майди. — Той посочи възрастната жена, която приготвяше яденето. — Майди се грижи за баща ми, а също така приготвя храната ни. Младата жена вдясно е дъщеря й Нура.

Очите на Кристина се разшириха, когато видя красивото тъмнокосо момиче, което на възраст изглеждаше не по-голямо от нея. Стори й се, че вижда враждебност в погледа на Нура и си спомни, че тя се е надявала да стане съпруга на Филип.

— А младата жена с децата е етърва й — Амин. — Кристина отвърна на усмивката на смуглото, красиво момиче, което явно беше малко над двадесет години. То им бе донесло храната вчера и неговата пола и блуза носеше Кристина. Може би ако й се отдадеше случай, Кристина би могла да се сприятели с нея.

— Това са синовете на Майди — Ахмад, Саади и Саид — съпругът на Амин — довърши Филип.

Всички синове кимнаха един по един. Кристина разпозна в Ахмад и Саади двамата мъже, които бяха помогнали на Филип да я отвлече. Саид беше на годините на Филип и имаше голям белег, който се спускаше по дясната му буза.

— Много съм щастлива да се запозная с вас — каза тя.

— Удоволствието и честта са изцяло наши, Кристина Уейкфийлд — отвърна Саид и топло й се усмихна. — Виждам защо шейх Абу си създаде толкова грижи да те доведе тук. Имаш необикновена красота.

— Ласкаеш ме, Саид, но аз…

Филип я прекъсна:

— Грижите не бяха кой знае какви, както могат да потвърдят Ахмад и Саади, но Кристина трябва да се запознае и с братята ти, затова си тръгваме. — Той изтласка Кристина от шатрата.

— Разбирам. Може би някой друг път — извика след тях Саид.

Изглеждаше смутен.

Веднага щом излязоха, Кристина се обърна към Филип с ръце на хълбоци и гневно святкащи очи.

— Защо ме прекъсна така? — нападна го тя.

— Дръж си езика зад зъбите, Тина. За твое добро е. Не се шегувах, когато ти казах, че бием жените си, покажат ли неуважение — каза сурово Филип. — Прекъснах те, защото щеше да кажеш, че си тук против волята си. Всички в стана вече го знаят. Но ако го беше казала пред хората, това щеше да ме постави в неловко положение. Може би един хубав бой с камшик ще те опитоми. — Той я сграбчи грубо за рамото.

— Не! — простена Кристина и се дръпна от него. — Ще бъда добра, обещавам! — извика тя обезумяла. Цялото й тяло трепереше.

— Кристина, престани — каза нежно Филип. — Няма да те бия сега. Още не си ме предизвикала чак толкова.

Той я прегърна нежно и не я пусна, докато тя не спря да трепери. Никога нямаше да проумее този мъж. В един момент я заплашваше, че ще я набие, а в следващия я държеше с нежност и любов.

Любов? Откъде пък й хрумна това? Филип не я обичаше. Той само я желаеше. А любовта и желанието се различни като деня и нощта. За Кристина нямаше надежда някога да напусне това място, освен ако сърцето му не се смилеше над нея и Филип не я пуснеше да си отиде, както баща му бе освободил майка му.

— Сега добре ли си, Тина? — попита дрезгаво той, като повдигна лицето й.

— Да — отговори нежно Кристина, без да отваря очи.

Тогава той я заведе да я запознае с двамата братя на Саид и с големите им семейства. Кристина забеляза, че всички млади жени гледат Филип с копнеж в очите. Значи Рашид е прав, помисли си тя. Всички те са се надявали да спечелят ръката на младия шейх. Всички те сигурно я мразеха, а Нура — най-много от всички.

Този следобед Кристина довърши полата, която шиеше и остана много доволна от работата си. Беше я ушила по модел на тази, с която беше облечена. Използва бледозелена коприна, а по края я украси с тъмнозелена дантела.

Можеше да носи зелената копринена пола с тъмнозелената блуза на Амин, докато сама си ушие подходяща блуза. Бе решила, че ще е по-бързо и по-удобно да си направи първо прости блузи и поли вместо рокли. Не се интересуваше дали дрехите, които шиеше, са подходящи за живот в планински стан. Кристина обичаше да носи красиви дрехи, независимо къде се намираше. Караха я да се чувства добре.

Преди вечеря Филип дойде да вземе Кристина и да я заведе на баня. Беше затъкнал в ботуша си нож — явно се опасяваше да не ги нападнат. Влезе с нея в топлата вода, но този път не се опита да я докосне.

След банята Кристина облече новата си пола. Но единственият коментар на Филип бе:

— Бързо работиш с ръцете си, Тина.

Рашид се присъедини към тях за вечеря и през цялото време не свали очи от Кристина. Вниманието му към нея ядосваше Филип, така че тя се оттегли рано, като остави двамата братя да разискват работите на племето Когато по-късно Филип дойде в леглото, тя се направи на заспала. Очакваше, че пак ще се опита да я обладае, но той просто я придърпа към себе си и веднага заспа.