Джоана Линдзи
Пленница (32)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

Беше петият ден на новата 1885 година. Последната седмица беше изпълнена с напрежение за всички в Уейкфийлд, но най-много за Кристина. Естел й демонстрираше грубо пренебрежение при всеки удобен случай, а Филип само се усмихваше иронично. Най-тежки обаче бяха вечерите. Горките Джон и Карин седяха в двата противоположни края на масата и наблюдаваха останалите с мълчалива тревога. От едната страна седяха Кристина и Томи, който намръщено гледаше Филип. Отсреща пък бяха самият Филип и Естел, която не криеше презрението си към Кристина. В тези моменти стаята приличаше на барутен погреб.

След изчезването на Кристина преди седмица, Филип се бе променил. Вече не я задяваше, а се отнасяше с нея хладно и учтиво и никога не споменаваше миналото. Това я изнервяше. Постоянно очакваше да чуе от него някоя хаплива забележка, но Филип мълчеше.

Колкото и да се стараеше да го отбягва, в детската стая винаги оставаха насаме. Тя настояваше Джонси да стои при нея, но веднага щом Филип влезеше в стаята, Джонси намираше някакво нескопосано извинение и бързо излизаше.

Той обаче се държеше на разстояние от Кристина и изглежда се интересуваше само от сина си. Гледаше я как къпе малкия Филип или си играе с него на мекия килим, но когато дойдеше време за храненето му, тактично излизаше. Това окончателно я съсипваше.

Томи бе най-големият й проблем. Откакто пристигна Филип, беше станал много настоятелен. Непрекъснато притискаше Кристина да определи дата за сватбата — нещо, което досега тя всячески се бе старала да избегне.

Днес обаче Кристина най-сетне намери повод за малко радост.

Карин влезе в трапезарията, точно когато тя дояждаше обяда си, за да й съобщи, че Естел най-после е решила да се прибере у дома.

— Вече си събира багажа — допълни тя. Кристина запази мълчание, макар че й се искаше да заподскача от радост. — Въпреки че ми е сестра и че много я обичам — продължи Карин, — нямам нищо против да си призная, че се радвам на заминаването й. Но не мога да разбера каква е причината за внезапното й решение, а Естел не иска да ми я каже. Вчера се опитах да я придумам да си замине, но тя категорично отказа. А тази сутрин излезе на езда с Филип и когато се върна, заяви сърдито, че няма да остане тук и минута повече. Така е по-добре за нея, защото си въобразяваше разни глупости и щеше да претърпи голямо разочарование. И все пак не я разбирам.

Кристина също не я разбираше. Но най-важното бе, че Естел заминаваше, все едно по каква причина. Ако не друго, поне нямаше повече да я вижда заедно с Филип и да се измъчва от ревност. Внезапно обаче й хрумна, че сега, след като Естел я няма, Филип също може да си отиде, и радостта й угасна.

 

 

Филип се изтегна на голямото месингово легло с ръце, сключени под тила, и се заслуша съсредоточено в звуците, долитащи от съседната стая. Той погледна старинния часовник върху камината. Десет без пет. Нямаше да чака още дълго.

Намръщи се, когато се сети за събитията от сутринта. Отдавна се бе уморил от играта, която играеше с Кристина и Естел, и бе търсил начин да я прекрати. Ето че тази сутрин дързостта на Естел беше разрешила проблема му.

Тя го беше хванала натясно след закуска и го бе помолила да пояздят. Филип не виждаше причина да отказва — и без това Кристина беше горе и хранеше бебето. Но след като се отдалечиха на известно разстояние от къщата, Естел слезе от коня и седна под едно голямо дъбово дърво. После свали шапката си, разтърси гъстата си черна коса и кимна прелъстително на Филип.

— Естел, качвай се на коня. Нямам време за игрички — строго каза той.

— Игрички! — извика Естел, скочи на крака и застана пред него с ръце на хълбоците. — Имаш ли намерение да ожениш за мен или не?

Въпросът й го бе изненадал, но в същия миг Филип съзря и решението на своя проблем. Всичко можеше да приключи веднъж завинаги.

— Нямам намерение да се женя за теб, Естел, и съжалявам, ако съм те накарал да повярваш в обратното.

— Но ти каза, че ме желаеш!

— Имах си егоистична причина да го кажа. А и ти това искаше да чуеш. Има само една жена, която желая и за която бих се оженил.

— И тя е сгодена за друг — засмя се горчиво Естел, метна се на коня си и го подкара в галоп обратно към имението.

Същата вечер, докато седяха край масата, Филип забеляза, че Томи Хънтингтън изглежда доста обезпокоен. Стана му забавно — младокът явно усещаше, че щом Естел си е отишла, Филип ще отделя повече време на Кристина. Замисли се как ли би реагирал самият той, ако ролите им бяха разменени — ако бившият любовник на годеницата му живееше в една къща с нея, без той да може да стори нищо срещу това.

Във всеки случай Филип не изпитваше съжаление към Хънтингтън. Напротив, мразеше го. Не можеше да понесе мисълта, че скоро младежът ще бъде съпруг на Кристина, че ще има право да я прегръща и люби… Филип начаса отпъди тези мисли. Проклет да е, ако позволи това да се случи! Ако Томи Хънтингтън вече беше спал с Кристина, щеше да го убие!

Мисълта, че Кристина спи в съседната стая и помежду им има само една тънка стена, бе просто непоносима. Всеки ден я чуваше как се движи из стаята си, слушаше сладкия й глас и вече едва издържаше. Трябваше да си я върне преди сватбения й ден или отново да я отвлече. По-скоро би живял с омразата й, отколкото без Кристина!

Филип чу, че прислужницата най-сетне излиза от стаята й, отвори вратата и видя, че слабо осветеният коридор е празен. Спалнята на Джон и Карин беше в противоположната част на къщата. Надяваше се вече да са заспали.

Той се приближи до вратата на Кристина и тихо я отвори. Кристина се къпеше пред запалената камина, без да усеща присъствието му. Филип застина като омагьосан на прага, наблюдавайки как тя вдига гъбата и оставя водата да се стича надолу по ръката й. Беше с гръб към него и той виждаше единствено мекия бял контур на раменете й над ръба на голямата вана. Къдриците й блестяха като разтопено злато, а светлината на огъня танцуваше покрай нея.

Кърпата и робата й лежаха върху малко столче до ваната. Филип се промъкна тихичко до там и ги взе.

— Какво правиш тук? — извика Кристина, като се потопи до шия във ваната и погледна сърдито развеселеното му изражение, после робата и кърпата в ръцете му.

— Остави ги, Филип. Веднага! И се махни оттук!

— Тези неща ли? — попита насмешливо Филип. На светлината от огъня жълтите точици в очите му изглеждаха златни. — Както кажете, мадам.

Той ги хвърли на леглото, заобиколи ваната и отиде до стола в ъгъла на стаята. Кристина се взираше като онемяла в робата и кърпата, до които вече не можеше да стигне. После се извърна и яростно го погледна. Филип бе седнал на стола със скръстени ръце и я наблюдаваше съсредоточено.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Филип Какстън? Мътните да те вземат! Искаш да бъдеш изгонен от тази къща? Нуждаеш се от извинение да си тръгнеш сега, когато Естел си отиде? Така ли е?

Той се усмихна, без да сваля тъмнозелените си очи от намръщеното й лице.

— Не желая да си тръгвам от тази къща, Кристина, а и да желаех, нямаше да си търся извинение. Ако бъдеш така любезна да не повишаваш тон, никой няма да узнае, че съм тук.

Завладя я смущение. Филип бе наполовина скрит в сянка, но Кристина все пак виждаше тлеещия в очите му огън. Той я желаеше, беше сигурна в това. През тялото й премина трепетно усещане. Тя също го желаеше с цялото си сърце, но знаеше, че любовта им ще е мимолетна, че ще трае само тази вечер. Утре Филип щеше да бъде студен и безразличен, както преди, а тя нямаше да може да понесе това.

— Излез от стаята ми, Филип. Нямаш право да стоиш тук…

— Изглеждаш толкова красива тази вечер, Тина — промълви той. — Можеш да изкушиш един мъж да изпълни всяко твое желание. Но не и да те остави.

Тя се извъртя във ваната. Не издържаше да го гледа — разрошената му, блестяща черна коса и чистата му бяла риза, разкопчана до кръста и откриваща загорелите му гърди с къдрави черни косъмчета. Не тя, а той бе изкушението! Как копнееше да отиде при него и да му се отдаде! Знаеше, че и Филип копнее за това, но не можеше да му позволи да я наранява повече. Не можеше да го остави да я издигне във висините на любовното щастие тази нощ, а на сутринта отново да се сблъска с неговата омраза и студенина. Нямаше да го преживее.

Изминаха двадесет минути. Филип мълчеше. Кристина също. Беше с гръб към него, но знаеше, че той още я гледа.

— Филип, моля те, водата изстива.

— Затова ти предлагам да не стоиш повече в нея — каза меко Филип.

— Махни се оттук, за да изляза! — сряза го Кристина.

— Изумяваш ме, Тина. Гледал съм те стотици пъти как се къпеш и се появяваш гола от водата. Тогава не се стесняваше; защо се преструваш, че се стесняваш сега? Веднъж дори се любихме, легнали на твърдата земя до езерото. Ти бе тази, която дойде при мен в онзи ден и…

— Спри! — извика тя и удари с юмрук по водата. — Няма смисъл да говорим за миналото, Филип. Всичко е свършено. Сега излез на секундата, преди да съм настинала.

— Да не би тялото ти да се е деформирало от раждането на сина ми? — попита Филип. — Затова ли отказваш да се изправиш?

— Естествено, че не! Фигурата ми се възстанови напълно!

— Тогава стани и го докажи, Тина — промърмори той дрезгаво.

Кристина почти се хвана на въдицата и започна да се надига, но после се усети и рязко се потопи дълбоко във ваната, ругаейки Филип под сурдинка. Но сапунените мехурчета се бяха спукали и водата бе станала напълно прозрачна. Господи, той не биваше да се приближава, трябваше да си тръгне! Защото ако я докоснеше, тя щеше да се предаде, знаеше го.

Точно тогава в коридора се чуха стъпки и Кристина изтръпна, когато на вратата тихо се почука.

— Кристина, трябва да говоря с теб. Кристина, будна ли си?

Тя се обърна и погледна към Филип, но той продължаваше да седи спокойно на стола и очевадно се забавляваше от новото й затруднение.

— Томи, върви си у дома, за бога! Сега се къпя. Ще говоря с теб утре сутринта! — каза Кристина високо.

— Ще почакам, докато свършиш — извика в отговор Томи.

— Не, няма, Томи Хънтингтън! — Сега вече беше по-скоро уплашена, отколкото ядосана. — Много е късно! Не мога да те приема сега.

— Кристина, въпросът не търпи отлагане, по дяволите! Не мога повече да понасям присъствието на този мъж в твоята къща. Той трябва да си замине!

В стаята екна гърленият смях на Филип. В следващия миг вратата се отвори с трясък и в стаята влетя Томи. Обезумелият му поглед обходи два пъти стаята, преди да открие Филип, скрит в сянката до прозореца.

Вбесен, той стисна юмруци и погледна Кристина, после Филип, после пак Кристина. Преди тя да измисли какво да каже, Томи нададе ужасяваш рев и се хвърли към Филии.

Кристина се изправи рязко, изтласквайки половината вода от ваната върху дебелия бял килим.

— Спри, Томи! — извика тя.

При вида й Томи се вкамени и зяпна широко, напълно забравил за присъствието на Филип. Но Филип, който се беше полуизправил, за да посрещне атаката на Томи, се извърна гневно към Кристина.

— Сядай долу, жено! — изкрещя й той сърдито.

Тя се подчини незабавно, като отново изплиска вода от ваната. Гореща червенина заля лицето й.

— Какво, по дяволите, правите тук, мистър Какстън? — попита Томи.

— Няма защо да се разстройваш, Томи — каза Кристина утешително. — Филип дойде малко преди теб, за да ми каже нещо за сина си. Той нямаше представа, че се къпя, когато влезе.

— Тогава защо седеше там и те гледаше как се къпеш? Как си му позволила да влиза тук, Кристина? Или това се е случвало през цялото време?

— Не ставай смешен! Казвам ти, че всичко е съвсем невинно. О, небеса! Този мъж ме е виждал да се къпя стотици пъти. Ако си спомняш, Филип дойде тук заради сина си, не заради мен. И седна само докато ми зададе няколко въпроса — това е всичко. Аз бях потопена през цялото време в тази вана, Томи. Той изобщо не ме виждаше и нямаше да ме види, ако твоята глупост не ме бе принудила да стана!

— Но той няма никакво право да бъде тук, в стаята ти, по дяволите!

— Понижи тона, Томи, преди да си събудил Джон! — сряза го Кристина.

— Да събудя Джон — точно това имам намерение да направя. Няма да останеш тук още дълго, Какстън. — Томи се изсмя горчиво и изскочи от стаята.

— Виж какво направи! — извика Кристина. — Защо не можеш просто да ме оставиш на мира? Сега Джон ще бъде принуден да те накара да напуснеш тази къща. Нарочно го направи, нали?

— Не съм искал да бъда разкрит, Кристина — каза спокойно Филип. — Тази къща е колкото на Джон, толкова и твоя. Няма да се наложи да си тръгна, освен ако и ти не го поискаш. От теб зависи дали ще пожелаеш нашият син да расте без да познава истинския си баща.

За пръв път Филип го наричаше „нашият син“. Кристина бе изненадана, но едновременно с това дълбоко развълнувана.

— Бързо, дай ми робата, преди Джон да е влязъл! — извика тя. — И се обърни, по дяволите.

— О, за бога, Кристина! — възкликна той, но все пак се обърна, отдалечи се от нея и застана до прозореца.

Кристина излезе от ваната и успя да нахлузи робата върху мокрото си тяло и да я завърже на кръста точно в мига, в който Джон влетя в стаята. Томи го следваше по петите.

— Какво, по дяволите, става, Кристина? — попита Джон.

Филип се обърна с лице към тях и Томи го погледна навъсено.

— Казах ти, че говоря самата истина. Това е безочие, Джон, и аз настоявам Какстън веднага да напусне къщата! — извика Томи.

— Достатъчно, Томи. Сега трябва да те помоля ти да си идеш у дома. Аз ще се погрижа за това — отговори Джон.

— Няма!

— Веднага, Томи! Искам да говоря с Кристина насаме. Ще направя това, което е необходимо.

Томи се обърна и изскочи през вратата.

— Аз също излизам, щом искаш да говорите насаме — каза Филип.

— Да — отговори Джон рязко. — Ще ти съобщя решението си утре сутринта.

— До утре, тогава. Лека нощ, Тина. — Филип затвори вратата след себе си.

Кристина знаеше, че той я моли да се бори за него, за правото му да остане със сина си. Тя се отпусна леко и седна на ръба на леглото.

— Криси, какво те е прихванало? Да позволиш на Филип да влезе в стаята ти толкова късно през нощта! — попита Джон. — Да не би двамата с него да сте изяснили нещата помежду си? Така ли е?

— Не зная за какво говориш, Джон. Няма какво да изясняваме. Онова, което съществуваше някога, вече го няма и няма да се върне. И не съм канила Филип в стаята си. Той просто влезе и отказа да си замине.

— Той…

Кристина леко се усмихна.

— През цялото време, докато беше тук, Филип стоя в ъгъла на стаята, но аз зная, че ме желаеше. И зная, че след всичко, което съм ти разказвала за себе си, няма да те шокирам, като ти кажа, че аз също го желаех, повече от всичко — прошепна тя, уплашена, че Филип може да я чуе от стаята си. — Но му устоях, защото знаех, че ме иска само за тази нощ. И че утре отново ще ме мрази.

— Но, Криси, Филип никога не е преставал да те иска.

— Престанал е! — сряза го тя.

Нямаше смисъл да се спори с нея, когато решеше да упорства. Джон поклати глава.

— Добре, ще го помоля да си замине, Криси. Ако това беше които и да е друг мъж, а не Филип, досега щеше да е мъртъв.

— Не искам да си тръгва, Джон.

— Да не би да се шегуваш? Ти току-що ми каза, че няма да можеш да му устоиш, ако той… Криси, това ще се случи отново, ако Филип остане.

— Няма да се случи отново, Джон, знам, че няма. И освен това, отсега нататък ще заключвам вратата си. Искам Филип да остане, докато сам не реши да си замине. Няма да му отнема правото да познава сина си.

— Ами Томи? Той не би приел подобно обяснение за оставането на Филип. — Джон замълча и отново поклати глава. — Грешката е изцяло моя, Криси. Не биваше да те придумвам да се омъжваш за Томи.

— Това сега няма значение. Ще поговоря с Томи утре сутринта. Ще го накарам да разбере, че това бе една съвсем невинна ситуация.

— Съмнявам се, че ще ти повярва. А какво възнамеряваш да правиш, когато се омъжиш за Томи? Той никога няма да пусне Филип в тази къща.

— Не зная. Ще измисля нещо, когато му дойде времето. А като говориш с Филип, кажи му, че съм обяснила на Томи, че сме говорили за малкия Филип. И макар да не е редно да те моля за подобно нещо, забрави за това, което се случи. В замяна аз ти обещавам, че то няма да се повтори повече.

— Това ли каза на Томи преди малко? Нищо чудно, че е толкова разярен. Нима мислиш, че той е такъв наивник, та да ти повярва? Томи не е глупак.

— Добре, просто ще трябва да настоявам, че е вярно — каза Кристина. — Не искам повече сблъсъци между Филип и Томи.

— Просто поговори с Томи, преди аз да съм попаднал на него. Няма да знам как да му обясня защо Филип е още тук. Още повече, че и самият аз не разбирам. — Джон отиде до нея и я целуна лекичко по бузата. — Предполагам, че утре Томи ще се появи рано, затова най-добре хубаво си почини. Лека нощ, сестричке. Надявам се, че знаеш какво правиш.

Тя се усмихна леко, но не му отговори. След като Джон си отиде, Кристина огледа празната стая и усети съжаление и разочарование. Питаше се какво ли би се случило, ако Томи не се бе появил. Тя навлече нощницата си, сви се на леглото и почувства как отново я завладява огненото желание, което я изгаряше всяка нощ. Копнееше за Филип — за ръцете му, които изучаваха тялото й, за устните му, които отнемаха волята й, за мускулите, които играеха по гърба му, когато го погалеше. Тя се обърна и тихо заплака, заровила лице във възглавницата.