Александър Дюма
Четиридесет и петимата (66)

Глава 1

Монсеньорът (продължение)

В този момент някакъв човек, подбутван от служителя, с тежки стъпки влезе в залата.

— Аха! — възкликна бургмистърът. — Ти ли си, приятелю?

— Аз, господин бургмистър — отговори новодошлият.

— Монсеньор — каза бургмистърът, — това е човекът, когото изпратихме на разузнаване.

Новодошлият беше от онази категория фламандци моряци, които лесно могат да се познаят по характерната им външност — квадратна глава, сини очи, къс врат и широки рамена; той мачкаше с грубите си пръсти мокра вълнена шапка, а от безформените му подгизнали дрехи се стичаше вода.

— Охо! Този храбрец се е върнал с плуване — каза непознатият, и спря властния си поглед върху моряка.

— Да, монсеньор, да — потвърди морякът, — Шелда е широка и при това бърза.

— Говори, Гоес, говори — продължи непознатият, който знаеше добре каква чест оказва на един обикновен човек, като го нарича по име.

Той беше преценил правилно — от този миг Гоес започна да се обръща единствено към него, макар и да бе изпратен от друг.

— Монсеньор — започна морякът, — аз взех най-малката си лодчица. Казах паролата, минах през загражденията, образувани от нашите кораби, и се добрах до проклетите французи… Ах! Простете, монсеньор!

Гоес онемя.

— Стига, стига — усмихна се непознатият, — аз съм французин само наполовина — ще рече, проклятието ще ме порази наполовина — и той съчувствуващо кимна.

Гоес продължи:

— И така, гребях в тъмнината с увити в парцали гребла и изведнъж чух повикване: „Ей вие там, в лодката, кои сте?“ Реших, че викат мен и вече се готвех да отговоря напосоки, когато зад мен се чу: „Лодката на адмирала!“

Непознатият погледна командирите, сякаш ги питаше: „Какво ви казах?“

— В същата минута — продължи морякът — усетих силен тласък… Моята лодка започна да потъва, водата ме заля и аз потънах в речната бездна, но водовъртежите на Шелда познаха в мен стар приятел и отново видях небето. Тогава се досетих, че над мен е преминала адмиралската лодка, с която господин дьо Жоайоз се е връщал на своята галера. Само Бог знае какво чудо ме спаси.

— Благодаря, мой храбри Гоес, благодаря — каза принц Орански, щастлив, че неговите предположения се потвърждават. — Върви и никому нито дума!

Той пусна в ръката на Гоес здраво натъпкана кесия. Но за да си тръгне, морякът очевидно чакаше разрешение от непознатия.

Непознатият му направя знак, изразяващ благоволение, и Гоес се оттегли, зарадван много повече от милостта му, отколкото от щедростта на принц Орански.

— Е — попита бургмистъра непознатият, — какво ще кажете за това донесение? Нима мислите, че господин дьо Жоайоз се връща от лагера на галерата си само за да прекара спокойно нощта?

— Значи вие сте ясновидец, монсеньор? — възкликнаха гражданите.

— Не повече, отколкото монсеньор принц Орански, който, сигурен съм, е напълно съгласен с мен. Главното е, че аз познавам тези, които са отсреща — той посочи с ръка към полдерите. — И така, господа, вие трябва да имате пълна готовност, защото, ако позволите на врага да спечели време, той ще ви атакува много енергично.

— Какви са вашите предположения относно плана за действие на французите, монсеньор? — попита бургмистърът.

— Аз смятам за най-вероятно следното: пехотата се състои изцяло от католици и затова ще се бие отделно; конницата е от калвинисти и също ще се бие отделно. Флотът е подчинен на господин дьо Жоайоз — адмиралът пристигна скоро от Париж и ще пожелае да получи своята част от воинската слава. С една дума врагът ще атакува от три страни.

— Тогава да образуваме три отряда — предложи бургмистърът.

— Сформирайте един-единствен отряд, господа, от най-добрите воини, които имате. Останалите поставете да пазят градските укрепления. След това предприемете енергично нападение в момент, когато французите най-малко биха очаквали това. Иначе сте загубени.

— Какво ви казах, господа? — възкликна Мълчаливия.

— За мен е голяма чест — каза непознатият, — че без да подозирам, се оказах на едно мнение с най-добрия пълководец на нашия век.

Те се поклониха учтиво един на друг.

— И така — продължи непознатият, — вие яростно атакувате вражеската пехота и конница. И надявам се вашите командири ще успеят да отблъснат враговете.

— А корабите им? — възрази бургмистърът. — Сега духа от северозапад, те ще пробият нашите заграждения и след два часа ще са в града.

— Та нали имате в Сент-Мари само на една левга оттук шест стари кораба и тридесет лодки. Това е вашата барикада, преграждаща Шелда.

— Да, да, монсеньор, точно така. Но откъде знаете тези подробности?

Непознатият се усмихна.

— Както виждате, зная — отговори той. — Точно там ще се реши изходът на битката.

— В такъв случай — продължи бургмистърът — трябва да изпратим подкрепление на нашите храбри моряци.

— Напротив, вие можете да използувате смело тези четиристотин души. Там ще бъдат достатъчни само двадесет съобразителни, смели и предани.

Антверпенците бяха поразени.

— Съгласни ли сте — попита непознатият — с цената на вашите шест стари кораба и тридесетте ви овехтели лодки да разгромите френския флот?

— Нашите кораби и лодки не са толкова стари — спогледаха се антверпенците.

— Е, какво пък — възкликна непознатият, — кажете каква е тяхната цена и тя ще ви бъде заплатена!

— Монсеньор — отговори бургмистърът след кратко съвещание с десетниците и стотниците от градското опълчение, — ние сме търговци, а не знатни господа, затова може да ни бъде простена известна нерешителност. Заради общото благо обаче ние сме готови на жертви. Така че разпореждайте се с нашите заграждения, както намерите за добре.

— Кълна се, монсеньор — се намеси Мълчаливия, — за десет минути вие получихте от тях това, което аз не успях за половин година.

— И така, господа, ето какво ще направя: французите начело с адмиралската галера ще се опитат да пробият вашите заграждения. Аз ще удвоя веригите, опънати през реката, но ще оставя между тях и брега пролука, достатъчна, за да се промъкне неприятелският флот сред вашите кораби и лодки. Тогава двадесетте храбреци, които оставих, ще закачат френските кораби с абордажните куки и ще запалят вашите заграждения, напълнени със запалителни вещества, а сами ще отплуват бързо с лодка.

— Чувате ли! — възкликна Мълчаливия. — Френският флот ще изгори докрай.

— Да, целият — потвърди непознатият, — освен това французите не ще успеят да отстъпят нито по море, нито по суша, защото вие ще отворите шлюзовете на Мехелен, Берхем, Лиер, Дюфел и Антверпен. Отблъснати в началото от вас, подгонени след това от разбушувалите се води, французите ще бъдат удавени, изтребени, унищожени.

Командирите закрещяха възторжено.

— Но има една пречка — каза принц Орански.

— Каква е тя, монсеньор? — попита непознатият.

— Че за да се разпратят съответните заповеди ще бъде необходим цял ден, а ние разполагаме само с един час.

— Един час е достатъчен — заяви непознатият.

— Но кой ще предупреди флотилията?

— Тя е предупредена.

— От кого?

— От мен. Ако тези господа бяха отказали да ми я предоставят, щях да купя всички кораби.

— Ами Мехелен, Лиер, Дюфел?

— Пътьом се отбих в Мехелен и Лиер и изпратих сигурен човек в Дюфел. Французите ще бъдат разбити в единадесет часа, флотът ще изгори в полунощ, неприятелят ще бъде обърнат в бягство в един часа през нощта, а бентовете ще бъдат отворени в два. Цялата равнина ще се превърне в бушуващ океан, който наистина ще погълне къщи, поля, гори, селища, но в същото време, повтарям, ще унищожи и французите.

Тези думи бяха посрещнати с мълчание, изразяващо близък до ужаса възторг; след това фламандците заръкопляскаха бурно.

Принц Орански се приближи до непознатия, подаде му ръка и каза:

— И така, готово ли е всичко от наша страна, монсеньор?

— Да, готово е — отговори непознатият, — но аз мисля, че французите също са готови. Вижте!

И той посочи военния, който тъкмо повдигаше тежката завеса.

— Монсеньор, господа — доложи офицерът, — съобщиха ни, че французите са напуснали лагера и се приближават към града.

— На оръжие! — възкликна бургмистърът.

— На оръжие! — повториха всички присъствуващи.

Непознатият ги спря.

— Момент, господа — чу се неговият нисък, повелителен глас, — длъжен съм да ви дам последното и най-важно указание.

— Говорете! Говорете! — възкликнаха всичка в един глас.

— Французите ще бъдат изненадани, следователно няма да има битка, даже отстъпление, а бягство. За да бъде преследването успешно, трябва да се освободите от излишните неща. Свалете вашите брони! Дявол да го вземе!… Заради тези брони, които сковават движенията ви, вие загубихте всички битки, които трябваше да спечелите!

И непознатият посочи широките си гърди, покрити само с кожена куртка.

— В боя ще бъдем всички заедно, господа командири — продължи непознатият, — а сега вървете на площада пред Кметството; там вашите хора ви очакват в боен строй. Ние ще дойдем там след вас.

— Благодаря ви, монсеньор — каза принц Орански на непознатия, — вие с един замах спасихте и Белгия, и Холандия.

— Трогнат съм от вашите думи, принце — отговори непознатият.

— Но ще се съгласите ли вие, монсеньор, да извадите шпагата си срещу французи? — попита Вилхелм Орански.

— Ще се постарая да се сражавам срещу хугеноти — усмихна се непознатият.