Александър Дюма
Четиридесет и петимата (34)

Глава 2

Шико — латинист

Както си спомня читателят, след заминаването на двамата млади хора Шико закрачи много бързо.

Но щом те се скриха от погледа, Шико, който като Аргус сякаш имаше очи на тила, се спря на върха на хълма и започна да оглежда околността — рововете, равнината, храстите, реката. Като се убеди, че никой не го следи, той седна на края на рова, подпря се на дървото и се зае с това, което той наричаше изследване на собствената съвест.

В него имаше две кесии с пари, защото беше забелязал, че в торбичката, предадена му от Сен-Мален, освен кралското писмо имаше и някакви кръгли предмети, твърде много напомнящи сребърни и златни монети.

На кралската кесия от двете страни беше избродирана буквата „А“.

— Красиво — каза Шико, като разглеждаше кесията. — Много мило от страна на краля! Неговото име, гербът… По-глупав и по-щедър не би могъл да бъде! Не, не можеш да го измениш. Честна дума — продължаваше Шико, — учудва ме само, че този добър и великодушен крал не е заповядал да избродират на кесията и писмото, което ми заповяда да занеса на зет му… Да видим, първо, колко пари има в кесията, с писмото може да се запознаем и после. Сто екю! Точно колкото взех на заем от Горанфло. А, ето още едно пакетче… Испанско злато, пет дублона. Много е любезен, моят Анри! Но кесията ми пречи. Струва ми се, че даже птиците, прелитащи над главата ми, познават, че съм кралски пратеник и което е по-лошо, се готвят да ме посочат на минувачите.

Шико изтръска съдържанието на кесията в шепата си, извади от джоба си платнената торбичка на Горанфло и изсипа в нея среброто и златото.

След това той извади писмото, сложи на негово място един камък и хвърли кесията в Орж, която лъкатушеше под моста.

Чу се плясък и два-три кръга се разпръснаха по спокойната повърхност на водата.

— Това за моята безопасност — каза Шико. — Сега да поработим за Анри.

Той взе посланието, скъса плика и с несъкрушимо спокойствие счупи печата, сякаш това беше не кралско, а обикновено писмо.

— Сега — каза Шико — да се насладим на стила на това послание.

Той отвори писмото и прочете:

Скъпи братко, дълбоката любов, която нашият незабравим брат покойният крал Шарл IX хранеше към вас, и днес живее под сводовете на Лувъра и неизменно пълни сърцето ми.

Шико се поклони.

Ето защо ми е неприятно да говоря с вас за печални, и досадни неща, но вие винаги твърдо сте посрещали превратностите на съдбата и аз, без да се колебая, ви съобщавам това, което може да се каже само на мъжествени и проверени приятели.

Шико прекъсна четенето и се поклони отново.

Освен това аз като крал съм много загрижен вие да запазите честта на моето и вашето име, братко.

Ние с вас сме еднакво заобиколени с врагове, Шико лично ще ви обясни това.

— Chicotus explicabit — каза Шико. — Или по-добре — evolvet, което е много по-изящно.

Вашият слуга, господин виконтът дьо Тюрен, е източник на постоянни скандали в Наварския двор. Бог не би допуснал да се бъркам във вашите работи, освен за ваше благо и чест. Вместо мен за това би трябвало да се погрижи вашата съпруга, която за мое огромно огорчение наричам сестра, но тя не го прави.

— Охо! — каза Шико и продължи да превежда съдържанието на писмото на латински. — Quaeque omittit lacere. Силно казано.

Аз ви моля, братко мой, да се погрижите отношенията между Марго и виконт дьо Тюрен да не носят срам и позор на семейството на Бурбоните. Започнете да действувате веднага, след като Шико ви прочете моето писмо.

Вашата съпруга и виконт дьо Тюрен, които ви издавам като брат и крал, се срещат най-често в малкия замък Лоаняк. Те отиват там под предлог, че ще ловуват, но този замък служи и като огнище на интрига, в която са замесени и херцозите дьо Гиз.

Прегръщам ви и ви моля да обърнете внимание на моите предупреждения, готов съм да ви помагам винаги и във всичко. Засега се възползувайте от съветите на Шико, когото ви изпращам.

— Age, auctore Chicoto! Великолепно, ето че станах съветник и на кралство Навара.

Ваш любящ и т.н., и т.н.

Като прочете писмото, Шико се хвана за главата.

„Ама че мръсно поръчение — помисли той, — явно като бягаш от една беда, спокойно можеш да попаднеш на друга, по-лоша. Честно казано, предпочитам Майен. И все пак, ако не се смята златотканата кесия, която не мога да простя на краля, това писмо е написано от ловък човек. То може да скара веднага Анри дьо Навар с жена му, с Тюрен, Анжу, Гиз и даже с Испания. От друга страна обаче, това писмо може да ми донесе куп неприятности и бих проявил крайна непредпазливост, ако не се подготвя. Ако не се лъжа, нещичко е приготвил за мен и брат Бороме.

Какво искаше Шико, когато помоли краля да го изпрати някъде? Спокойствие! А сега Шико може да скара краля на Навара с жена му и да се сдобие със смъртни врагове, които биха му попречили благополучно да доживее до осемдесетгодишна възраст. Толкова по-добре, дявол да го вземе — добре е да си жив, докато си млад. Но в такъв случаи трябва да почака, докато Майен го прободе с кинжала си… Не, във всяко нещо е нужна взаимност — такъв е девизът на Шико. Значи Шико ще продължи пътешествието си и като умен човек ще вземе предпазни мерки. Затова Шико ще завърши това, което е започнал — ще преведе това прекрасно послание на латински, ще го запечати в паметта си, а след това ще си купи кон, тъй като от Жувизи до По е твърде далеч. Но преди всичко Шико ще скъса писмото на своя приятел Анри Валоа…“

Като унищожи писмото, той продължи: „Шико ще тръгне на път с всички предпазни мерки, но, първо, ще обядва в добрия град Корбейл, както това трябва да направи такъв лакомник като него.“

В приятния град Корбейл нашият смел пратеник се запозна не толкова с чудесата на Сен-Спиро, колкото с чудесата на готварското изкуство на кръчмаря, от чието заведение над цялата околност се разнасяха ароматни пари.

Ние няма да описваме нито пируването, на което той се отдаде, нито коня, който купи от съдържателя на хана, ще кажем само, че обядът беше достатъчно продължителен, а конят достатъчно лош, за да ни дадат материал още за един цял том.