Коуди Макфейдън
Тъмната страна (40)

40.

Кърби се появява пред камерата, гола и завързана за стол. Майкъл Мърфи стои до нея. Бесен е.

— Казах ви, че ще се предам тихо и кротко! Не очаквах да се съгласите с действията ни, но смятах, че поне ще се съобразите със закона. — Поема си дълбоко въздух. — Много, ама много съм разочарован.

— О, за бога, млъкнииииииии — отвръща Кърби и завърта очи.

— Глупаво шибано хлапе — измърморва Брейди. — Така и не се научи да си държи устата затворена. — Повиках го в мига, в който разбрахме какво гледаме.

Майкъл застава пред нея. Единственото, което виждаме, е гърбът му и краката й.

— Не си в правото си да изричаш Божието име напразно — казва той.

— Да го духаш, нещастник — отвръща приятелката ми, — и твоят бог също може да ми подуха. Здраво.

Приготвям се да я зашлеви, но Майкъл вдига ръка и стоварва юмрука си в лицето й. Ударът на плът в плът изхрусква през колонките на компютъра и Кърби пада назад със стола.

— Шибаняк — прошепвам аз.

До този момент камерата е стационарна. Сега започва да се движи и да следва случващото се. Вероятно Франсис я е взела. Тя увеличава лицето на Кърби. Приятелката ми лежи на дървения под, а русата й коса е като ореол под главата й. Изпитва затруднения във фокусирането на погледа си. Устните й са разцепени на две места и от тях тече кръв по брадичката и лявата й буза. Тя поклаща глава, за да я прочисти, и се засмива.

— Удряш като момиче.

— О, Кърби — изрича Кали. — Глупаво момиче. Млъкни.

Няма да го стори. Просто си е такава.

Майкъл я хваща за косата и я дърпа силно, за да я вдигне обратно до седнало положение. Кърби се обръща на една страна и изплюва кръвта. Отново поглежда към камерата и всички виждаме тези студени и ужасни очи на убиец.

— Смятам да убия теб и сестра ти — заканва се тя. — Просто искам да го знаеш. Никой не ме е изпращал тук. Една от жените, които уби, ми беше стара приятелка. — Кърби се ухилва. Зъбите й са червени от кръвта. — Мислех да ти върна услугата.

— Убийството е грях — скастря я Майкъл. — Ние убиваме с Божия цел. Ако ни убиеш заради отмъщение, ще отидеш в ада.

Дали наистина е така, мисля си аз. Ами Амброуз, когото уби, за да му вземеш самоличността? И него ли го затри с Божия цел?

Въпросът е напълно излишен, тъй като отговорът му ще е „да“, разбира се.

Кърби свива рамене.

— Съди ме. Добра съм в тези неща. — На лицето й цъфва поредната усмивка, съставена от цепнати устни и червени зъби. — Сам ще се увериш.

— Наистина ли си дошла тук сама? — пита Майкъл.

— Аз съм солов играч, нещастник, винаги съм била.

— Много жалко — отвръща той, — че пропусна да забележиш втората охранителна камера. Чакахме те, когато влезе през вратата.

— Е, знаеш, че никой не е перфектен. Трябваше да ме убиеш обаче. Тейзърите са за женчовци.

— Свалихме те за нула време — изръмжава Франсис.

Кърби се усмихва.

— Свалихте ме, но не ме убихте, глупаче. Лош ход от ваша страна.

— Как се казваш? — пита Майкъл.

— След като сме на религиозна тема, защо не ме наричате… Ева? — ухилва се тя. — Винаги съм харесвала стила й, нали се сещате? Изяж тази ябълка, момиче. Вкусотийка.

— Добре. Католичка ли си, Ева?

Кърби завърта очи.

— Вярата във възвишени създания е за смотаняци. Аз вярвам в оръжията, добрата бира, мастурбацията, когато нямам мъж до себе си, и на добрия стар член, когато имам. — Намига. — Нали се сещате какво имам предвид?

— Богохулна кучка — ядосва се Майкъл.

— Благодарско за комплимента, нещастник.

— Защо не спреш да ме наричаш така, Ева. Името ми е Майкъл.

— Не. Нещастник е чудесно.

Той въздиша.

— Май ще трябва доста да се потрудя, за да те накарам да се изповядаш, Ева.

— Ооооо, мъчения? Якичко.

— Защо клипът не свършва? — питам аз.

— Това не е клип — отговаря Джеймс. — Живо предаване е.

— Сам? Трябва да отидем веднага там — казвам аз. — Това е твоето шоу. Каква ни е играта?

Брейди оглежда внимателно обстановката на екрана.

— Струва ми се, че се намират в дневната. — Взема плановете на къщата от бюрото. — Има само два начина да се влезе там. Предната и задната врата. — Хваща се за брадичката и се замисля. — Ще хвърлим зашеметяващи гранати през предните прозорци и ще влезем отпред и отзад. Ще ги ударим здраво и ще ги свалим, докато още са замаяни. Най-добре ще е да действаме по този начин. Ако усложним нещата, ще се увеличат възможностите да прецакаме нещо. — Кима към компютъра. — Бяха достатъчно мили, за да ни осигурят видеонаблюдение на живо. Ще се възползваме. Вземете лаптоп с интернет и ще го направим в най-подходящия момент.

Планът му ми звучи добре. Поглеждам заместник-директора.

— Сър?

— Направете го. Стреляйте на месо, ако се наложи. И се уверете, че това видео никога няма да види бял свят. Последното нещо, което ни трябва в този случай, е връзка с убийцата Кърби Мичъл.

— Лаптопът ми има високоскоростна интернет връзка чрез мобилната мрежа — казва Кали. — Трябва ми само адресът на този фийд.

— Ще ти го пратя — отвръща Джеймс.

Брейди кима.

— Ще ви чакам на паркинга.

— Преди да приключа — казва Майкъл на Кърби, — ще изпиташ чудото да се изповядаш пред Бог. Ще научиш какво е да бъдеш прочистена от лъжите. Истината е светлина, Ева, като никоя друга.

— Действай по-бързо, нещастник, и спри да ме удряш в лицето. Едно момиче трябва да се харесва на момчетата, за да си намира гаджета, нали се сещаш?

— Да се захващаме за работа — нареждам аз. — Ако Кърби продължава да говори по този начин, може да не й остава много време.