Коуди Макфейдън
Тъмната страна (21)

21.

— Аткинс ми се обади. Явно сърфира доста в тези сайтове за видеоклипчета…

— Я пак? — питам аз.

— Уебсайтове, в които потребителите могат да качват видеоклипове — обяснява Джеймс. — Възможно е да са лично направени или материали с продължителност от трийсет секунди до три минути с откъси от новините, някое дивиди или друг източник.

Намръщвам се.

— Какъв е смисълът от това?

— Забавление — отговаря Кали. — Воайорство. Социализиране. Разполагаш с всичко от падане със скейтборд и чупене на китки до сладки момиченца по бикини, които говорят за световните събития.

Въздишам.

— Вероятно Бони знае всичко за тези неща.

Кали ме потупва по главата.

— Всички знаят освен теб, сладкишче.

Алън отваря браузър и въвежда: user-tube.com. Миг по-късно мониторът се изпълва с поредица от подредени миниатюрни снимки. Под всяка от тях има някакъв текст.

— Разбиване — прочитам под една.

На снимката се вижда как някакъв тип полита от мотора си и се разбива в земята.

Алън цъка върху нея и се зарежда нова страница. Видеоклипът тръгва. Разбира се, виждаме как един моторист се удря в рампата, полита във въздуха и се строполява на земята. Този тип се превръща в реален супермен, докато моторът му остъргва асфалта. Приземява се, отскача няколко пъти и накрая спира.

— Ох — казвам аз и потръпвам.

— Има още — отбелязва Алън.

Онзи, снимал клипа, беше направил услуга на всички ни, като се беше върнал назад до момента преди катастрофата, за да й се насладим отново на забавен кадър. Стъргането и падането се чуваха протяжно и забавено, докато злополучният моторист полетя във въздуха като стрела, падна на земята и подскочи като баскетболна топка.

— Отвратително — изумявам се аз.

— Съвременна римска арена — казва Кали.

— Какъв е този текст под клипа? — питам.

— Коментари от потребители — отвръща Алън. — Когато си направиш акаунт, имаш право да публикуваш свои клипове и можеш да коментираш под тези, които другите качват.

Той скролва надолу, за да мога да прочета някои от остроумията.

Шибано РАЗБИИИИИИВАНЕ!

КОЙ КАЗА, ЧЕ ЧОВЕК НЕ МОЖЕЛ ДА ЛЕТИ?

Майка му стара, видяхте ли как подскочи? Майка му стара!

Всички видяхме същото като теб, тъп педал…

— Високоинтелигентно — отбелязвам аз.

— Повечето клипове не са такива брутални — обяснява Алън и се връща на началната страница. — Има категории, виждаш ли?

Прочитам ги. „Семейни смешки“. „Животни“. „Романс“. Започвам да разбирам смисъла на всичко това.

— Значи всеки може да влезе тук, да публикува видеоклип и да позволи на останалите да го обсъждат.

— Аха. Има много талаш, но и доста креативни материали. Кратки филмчета, комедианти и музиканти, които се опитват да пробият, всякакви неща.

— Предполагам, че не липсва и секс?

— В интерес на истината, няма. Не е позволено да се качват голотии и това правило се спазва много стриктно.

— Но няма проблем да има кървища — отбелязва Джеймс.

— Няма.

Поглеждам Алън.

— Често ли посещаваш този сайт?

Той свива рамене.

— Какво да ти кажа? Като наркотик е. Всеки клип е като лека закуска, а не тежка вечеря.

— Не можеш да изядеш само една — изчуруликва Кали.

— Добре — съгласявам се аз. — Разбирам всичко това. Но какво общо има то с нас?

Алън посочва към категориите.

— Има и религиозна. Тя се използва по няколко начина. Истински и фалшиви свещеници изнасят триминутни служби, като говорят дясноцентристки за абортите или лявоцентристки за греховете на организираната религия като цяло.

Той кликва върху категорията и на монитора се зареждат нов ред миниатюрни изображения.

— Първите десет са онези, които трябва да гледаш.

Натиска върху една от малките снимки. Появява се черен екран. На него изникват бели главни букви: НАЧАЛОТО НА ОПУСА: ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИСТИНАТА И ДУШАТА.

Буквите изчезват и настъпва мрак за още няколко секунди, преди да се появи някакъв мъж, който не се вижда в цял размер. Седнал е на обикновена кафява дървена маса. Камерата го е уловила от раменете надолу до масата. Стената зад него е бетонна и сива. Източникът на светлина е някъде горе и успява да освети само част от мъжа и онова, което е около него. Неприветливо е думата, която изниква в главата ми. Сняг върху поле, лишено от дървета. Пръстите на ръцете му са сплетени пред него и отпуснати на масата. Държат броеница. Облечен е в черна риза и черно сако.

— Изследването на естеството на истината — започва той — е изследване на естеството на Бог. — Гласът е нисък, но не е басов, а по-скоро алт. Приятен е. Спокоен, премерен, отпуснат. — Защо е така? Защото основната истина за всичко е, че съществува така, както Бог го е създал. Да видите истинската същност на нещо, означава да го видите точно както е, необременено от собствените ви възгледи, предразсъдъци и разбирания за композицията му. Да видите истинската същност на нещо, е да го видите не както вие желаете, а както е в действителност. С други думи, да го видите точно както го е създал Бог в момента на сътворението му. Следователно, когато видите истинската същност на нещо, вие фактически позволявате на себе си да зърнете частица от Божието лице.

— Интересно. Логично — промърморва Джеймс.

— Какво всъщност ни пречи да видим истината? Всички сме родени с очи, с които да виждаме, и уши, с които да чуваме. Всички разполагаме с мозък, който да обработва сигналите, подадени от сетивата ни. Защо тогава двама мъже стават свидетели на една и съща автомобилна катастрофа и имат коренно различни версии за истината? Как е възможно видеокамера, записала същия този инцидент, да докаже, че и тези мъже грешат? Отговорът е очевиден: единствено видеокамерата записва всичко точно както е. Каква тогава е разликата между човека и камерата? — Мъжът млъква за миг. — Разликата е, че видеокамерата няма филтър на „самата себе си“. Тя няма душа и разум. Човек може да предположи, че причината за грешките в преценката се дължат на недостатъци в душата и разума.

Но ако Бог е създал всички неща, а той го е направил, то тогава трябва да приемем, че също така е създал душата и разума. Бог не прави грешки. Следователно душата и разума при раждане са перфектни и са способни да възприемат точната и основна истина. Някой би оспорил, че при раждането не съществуват никакви филтри между истината за света и собствената същност. Какъв тогава е този „филтър“? Какво е това нещо, което променя човека с времето и прави паметта му по-малко достоверна от тази на една камера?

Екранът отново потъмнява и след миг на него се появява надпис с главни букви, който обявява: КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ.

Обръщам се към Алън.

— Това е невероятно… но какво общо има с нас?

— Продължавай да гледаш.

Той натиска върху следващото миниатюрно изображение и отново минаваме през черния екран, белите букви и нашия човек.

— Филтърът е грях. Катализаторът е силата на избора. Бог е дал на човешките същества способността да избират между рая и ада. Да избират между безкрайната слава и вечното проклятие. От момента, в който сме извадени от утробата, започваме да правим своите избори. С времето естеството на тези избори се превръща в онова, което решава съдбата ни, когато Смъртта почука на вратата.

От мига, в който избираме греха — продължава нашият човек, — ние създаваме този филтър. Слагаме си воал върху очите и създаваме бариера между нас и основната истина за нещата, както Бог ги е създал. Разбирате ли? Докато променяме основната истина за нас — истината, която Бог е създал, ние променяме възприятията си към всички останали истини и творения на Бог. Това е описано на много места в Библията, като например в разказа на Савел.

И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск. И прекара три дни, без да види, и не яде, нито пи.^[1]

Разбирате ли? Савел не е можел да види Исус, макар че той е стоял пред него. И после:

И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, — същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана, та се кръсти.^[2]

Савел се покаял за греховете си, прегърнал Исус и прогледнал. Има хора, сигурен съм, които ще разберат буквално всичко това и няма да почувстват метафората. Аз го виждам като директно послание, пример за парадигмата, която дискутирам. Савел бил грешник и затова бил сляп за Бог дори когато Бог бил пред него. Савел приел Бог и отново прогледнал. Какво може да бъде по-очевидно, по-основно и по-истинско от това? Сега ви заявявам като човек, който е посветил целия си живот в наблюдение на истината Божия, че вашите грехове, тайни и лъжи ви възпират да видите простотата на любовта в света около вас. Вероятно ме слушате, съгласявате се с мен и си казвате, че от днес насетне ще живеете с истината, ще бъдете откровени и повече няма да грешите. Аплодирам ви и ви окуражавам, но също така трябва да бъда честен и да ви споделя — ще се провалите, ако не разберете този факт: истината не е стремеж, тя пристига на мига. Какво имам предвид ли? Обяснено е в следващата ни дискусия: истината, която крие лъжа, и примера на Лиза/Декстър Рийд.

Черен екран.

— О, мамка му — казвам аз.

— Става по-лошо нататък — предупреждава ме намръщен Алън и кликва върху следващата миниатюра.

Гледам и се боря с балона, който се образува в корема ми.

Тези ръце. Не са помръднали от самото начало.

— Лиза Рийд се ражда като Декстър Рийд, син на Дилън и Розарио Рийд. Декстър не е доволен от тялото, което Бог му е дал, и взима решение да го промени, за да се превърне в жена. Всеки ще се съгласи, че това е мерзост срещу нашия Господ. Но ето, тази заблудена душа съвсем ясно илюстрира феномена как в истината може да се крие лъжа. Феноменално е, че един човек може да разкрие тайна, грях, лъжа. Това не са лесни неща. Изисква се кураж, но след това този човек получава облекчение и адмирации. Бива похвален, че се е „прочистил“. Всичко това щеше да е много хубаво… ако нямаше по-дълбоки, по-мрачни и неразкрити тайни. Разбирате ли? Чрез разкритието на голям грях този човек разсейва подозренията, че може да съществуват други. Гледаме го как ни споделя истината, плачем от облекчение заедно с него и мечтаем да имаме неговата силна воля, новооткрита смелост и сила. Само че за нас остава неизвестно, че нещо ужасно остава неразкрито.

Точно това имах предвид, когато казах, че истината не е стремеж, а пристига на мига. Човек получава цялата истина наведнъж или въобще не я получава. Няма половинчати работи на Божията пътека. Или сте с него, или не сте. Декстър Рийд се превърна в Лиза Рийд. Той се разкри пред света — разкри желанието си да стане жена. Прие цялото отвращение, физически тормоз и вина, с които беше „възнаграден“. Декстър решително пое по тази пътека и отказа да се съобрази с неодобрението на обществото. Някои — бих казал дори мнозина — се възхитиха от постъпката му. Животът на Декстър беше труден, дори опасен, но той стори каквото смяташе, че е необходимо, въпреки всички препятствия. Той беше истинско олицетворение на куража.

Нова пауза. Този път ръцете се размърдват. Единият палец се надига и започва да търка мънистата на броеницата.

— Но Декстър имаше още една тайна. Разкри я в дневника си. Разполагам със страниците, тъй като ги откраднах, след като го убих.

Екранът притъмнява. Появяват се белите букви: ПРОДЪЛЖАВА В СЛЕДВАЩИЯ КЛИП.

— Проклятие! — ядосвам се аз.

— Трудно се свиква с тези неща — съгласява се Алън и кликва върху следващата миниатюра. Когато видеоклипът започва, на екрана се появява хартиена страница. Разпознавам почерка на Лиза. Мъжът отдръпва страницата от камерата и я задържа в дясната си ръка, за да може да я прочете. Броеницата остава в лявата му. През цялото време прехвърля с благоговение мънистата между палеца и показалеца си и веднага ми става ясно, че това движение е естествено за него като ходенето. Започва да чете.