Коуди Макфейдън
Тъмната страна (36)

36.

— Лиза Рийд се превърна в един вид вътрешен скандал за Църквата — споделя ми кардинал Рос. — Свещеникът на нейната църква е млад мъж, отец Стрейн. Той е част от малка, но нарастваща група свещеници, които са млади, умни и склонни към несъгласие — макар и уважително — по някои теми с Рим.

— Предполагам, че изповядването на транссексуален е една от тях?

— И да, и не.

Намръщвам се.

— Звучи ми сложно.

— Позицията на Църквата относно хомосексуализма не се е променяла. Хомосексуалността се смята за грях. Транссексуалните индивиди, които сменят пола си от мъж на жена, се смятат за хомосексуалисти, които са се възползвали от ползите на съвременните технологии, за да променят външния си вид според вътрешните си желания. Фактът за тази промяна не се взема под внимание от Църквата и не премахва истината, че Бог ги е създал такива, каквито са се родили.

— Значи транссексуалните се считат за хомосексуалисти.

— Да.

— Споменахте промяната на пола от мъж на жена, а какво мислите за жените, които се променят в мъже?

— Стандартите са еднакви. Хомосексуалността е грях.

— В такъв случай какво прави един хомосексуалист, който иска да бъде римокатолик?

— Могат да се изповядват и са поощрявани да го направят едва когато отново станат такива, каквито Бог ги е създал, и следват предписанията в Библията. Ако не могат да станат отново напълно „нормални“ — да се оженят за човек от противоположния пол, то поне трябва да пазят целомъдрие. Преди някое от тези две неща да се случи, те нямат право да участват в литургии или други подобни служби.

— В такъв случай… не разбирам. Какъв е бил конфликтът със Стрейн?

— Двустранен. Първо, Стрейн даде причастие на Декстър Рийд.

— И второ?

— Енориашите се оплакаха. На различните места нещата стоят по различен начин, агент Барет. Хомосексуалистите в църквите в Лос Анджелис могат да очакват различно отношение от онези в Тексас.

— Ах, разбирам.

— Отец Стрейн беше предупреден, нищо повече. Казахме му да спре да дава Причастие на Декстър Рийд и да бъде по-предпазлив във взаимоотношенията си с него. Той отказа.

— Какво се случи с отеца?

— Нищо.

Начинът, по който отговаря, ми подсказва, че нещо липсва, нещо от рода на „нищо засега“.

— Какво ще се случи с него?

— Това е в Божиите ръце.

Усмихвам се и поклащам глава. Успокояващ е фактът да видя, че бюрокрацията си е бюрокрация навсякъде по света. Нещо ми подсказва, че отец Стрейн не бива да очаква повишение в службата. Може би не му пука за това.

— Кардинале, търся връзката. Как Лиза Рийд е привлякла вниманието на Проповедника? Всичко това стигнало ли е до новините?

— Не и до сериозните, доколкото ми е известно. Случаят се спомена в няколко религиозни блога и новинарски групи. От време на време дори в Църквата се водят дебати относно хомосексуалността и по какъв начин хомосексуалистите да се облагодетелстват от Божията милост. Темата е доста гореща, както сама можете да си представите.

— Сигурно е точно това — промърморвам аз. — Може би е следил религиозните блогове.

— Агент Барет, смятате ли, че отец Стрейн е в опасност? Този човек ще го погне ли, защото е пуснал Декстър в паството си?

Забелязвам, че двамата продължаваме дебата, за който спомена преди малко — аз казвам Лиза, а той Декстър. Домат — доматите, само дете в случая говорим за човек. Изглежда, кардиналът не уважава онова, което Лиза се е опитала да направи, да бъде и да изпитва.

— Не мисля. Лиза е била инструмент за него, начин да привлече вниманието ни към делото си. Искал е да излезе от тъмното с гръм и трясък. Лиза е била чудесна възможност — политическата кариера на семейството й, нейната скандалност. Вирджиния е доста далеч от обичайното му поле на действие. Смятам, че си е свършил работата и след това си е тръгнал. Трябва да разговарям с отец Стрейн.

— Разбирам.

Алън надниква в офиса ми.

— Имам нещо ново — казва той. Изглежда развълнуван.

— Кардинале, трябва да затварям. Оценявам помощта ви.

— На разположение съм, когато се нуждаете от мен, агент Барет.

Сигурна съм, че си, мисля си аз, докато затварям. Не искаш още скандали точно в този момент, нали?

Лекцията му относно хомосексуалността и отказът му да използва името на Лиза, разбужда стария ми гняв към Католическата църква. Някога обичах чистотата на молитвата. Бяхме само аз и Бог. Беше простичко и намирах утеха в това. Така и не разбрах и не приех нетолерантността на Църквата, нежеланието й да мисли извън рамките и да погледне малко по-надалеч. Като че нищо не се е променило оттогава.

— Какво има? — питам аз.

— Андреа е казала на отец Йейтс, че името й е Андреа Тру.

— Тру? Шегуваш ли се?^[1]

— Да, знам, голям майтап, ха-ха-ха. Права беше. Името й е фалшиво. Лице на име Андреа Тру никога не е работило за полицейския участък в Охайо. Няма такова име в АСПО, КОДИС и останалите.

— Вероятно е просто скитница, която е дала фалшиво име — предполага Кали.

— Това ще е голямо съвпадение — отвръща изпълнен със съмнение Алън.

Поклащам глава.

— Няма начин. Тя е част от това.

Трупаме точки, мисля си. Наближаваме развръзката. Всичко набира скорост.

— Кали, ти идваш с мен в „Спасителят“. Вземи си нещата. Алън, свържи се с отец Стрейн във Вирджиния. Накарай го да си спомни за някого, който е бил свързан или се е интересувал от Лиза. Подхвани нещата от другия край — търси последния човек, когото би заподозрял в нещо подобно.

— Смятай го за свършено.

* * *

Отец Йейтс продължава да изглежда обезпокоен. Чувствам се зле, защото ще му разваля още повече настроението.

— Андреа Тру е фалшиво име, отче — съобщавам му аз.

— Това не е толкова необичайно тук.

— Няма никаква Андреа Тру, работила за полицейски участък в Охайо.

Свещеникът прокарва ръка през косата си. Очите му намират Исус. По колко пъти на ден поглежда към този олющен Спасител в търсене на утеха?

— Смяташ, че е работила с Проповедника, нали?

— Да.

Обяснявам му как съм стигнала до това заключение. Той посърва все повече и повече, докато му разказвам вероятния начин на работа на убиеца: проникване в паството, поставяне на подслушвателни устройства в изповедалнята, избиране на жертва, сближаване с нея, предаване на тази жертва на партньора й и навъртане наоколо още известно време след изчезването на жертвата, за да не буди подозрение. Отец Йейтс не желае това да е истина, но е работил прекалено дълго с отритнати от обществото хора, за да пренебрегне доказателства за извършени злини, когато му бъдат предоставени.

— Има логика във всичко, което казваш, Бог да ми е на помощ. Андреа си тръгна на следващия ден, след като говорихте с нея. Каза, че е време да се прибере у дома и да възобнови отново живота си. — Гласът му е изпълнен с горчивина. — Доверих й се. Приех я, дадох й причастие и я опростих. Прегърнах я, когато ми разказа за мъртвия си син и докато плачеше за него.

Кали не е промълвила до момента.

— Понякога са чудесни актьори, сладкишче — казва тя. — Проблемът не е в това, че си сляп или глупав, просто те са способни на заслужаващо „Оскар“ изпълнение, когато е необходимо.

Отец Йейтс я дарява с тъжна усмивка, но е повече от ясно, че не намира никаква утеха в думите й.

— Как мога да ви помогна?

— Смятам, че Андреа е оставила нарочно нещо за нас. Краят на играта за тях наближава. Те искат да ги хванем, но също така искат да се потрудим. Той каза, че ни е осигурил всичко необходимо, за да ги намерим.

— Има ли нещо тук, около което Андреа постоянно се е навъртала? — пита Кали. — Нещо, което е докосвала често или му е обръщала прекалено голямо внимание?

Очите на свещеника се ококорват.

— Кажете ни какво е, отче? — питам аз.

— Потирът. Тя помоли да го чисти. Каза, че обича да докосва потира, че я кара да се чувства по-близо до Бог.

— Това вероятно е било истина — казвам аз.

— Може ли да го видим? — пита Кали.

— Разбира се. Изчакайте тук, моля.

Отец Йейтс излиза и след малко се връща с чанта, завързана с връв. Прави ни знак да отидем до олтара.

— Оставете го долу, отче — моли го Кали.

Той изпълнява молбата й.

Колежката ми си слага ръкавици. Не бърка в чантата, за да извади потира, а вместо това отваря горната й част и я смъква до долу. Потирът е златен и проблясва дори на слабата нощна светлина на църквата.

Кали изважда флуоресцентно фенерче и изследва повърхностите му с него.

— Няма нищо отвън — констатира тя. — Нито петънце.

Изпълва ме разочарование, но то бързо е заменено от една идея.

— Провери дъното, под основата. Обзалагам се, че повечето хора пропускат това място, докато го чистят. Ако е искала да ни остави следа, то в такъв случай го е направила на място, което няма да бъде почистено случайно.

Кали вдига потира и го подлага на светлината. Поглежда ме и се усмихва.

— Бинго. Имаме хубав и ясен като летен ден отпечатък.

През тялото ми преминава електричество. Все още не е дошъл краят на играта, но сме се насочили към него.

Кали поръсва отпечатъка със специалния си прах и го прехвърля на тиксо. След това залепя тиксото на бяло картонче. Прави дигитални снимки на отпечатъка, за да имаме резервно копие, ако се случи нещо с картончето.

Светкавицата на фотоапарата изглежда някак си чужда на това място. Исус и олтарът се появяват за миг на проблясъка и отново се завръщат в сенките, създадени от пламъка на свещите. Потирът просветва, все едно е погълнат от огън.

Гледам го втренчено и се чудя кога точно се случи това? Как се озовах тук? Когато бях момиче, пиех от подобна чаша и смятах, че по този начин се приближавам до Бог. Сега означава, че съм по-близо до едно чудовище.

Това избор ли е, питам себе си. Чудовищата или Бог? Възможно ли е да се доближавам толкова много до тях, да ги разбирам толкова добре и все още да има място вътре в мен за божественото?

Светкавицата проблясва отново и аз потръпвам на болезнената й брилянтност — светлина, която няма нищо общо с Бог, съвсем нищо.

— Това е всичко, от което имам нужда — казва Кали.

Обръщам се към отец Йейтс.

— Трябва да вземем потира, отче.

Той се намръщва.

— Направете го. Доколкото зависи от мен, повече никога няма да бъде използван.

— Нима отпечатъкът й заличава присъствието на Бог? Мисля, че й приписвате доста голяма сила.

Свещеникът намира онази усмивка, с която ме даряваше през цялото време, през което го предизвиквах със собственото си неверие и горчивина. Една лъжица толерантност, две щипки състрадание, доброта, доброта и здраво разбъркване.

— Не, не е заради това. Просто няма да позволя някаква част от тях да съществува заедно с този свят момент. Не го заслужават.

Мисля, че разбирам какво има предвид. Отец Йейтс беше обезпокоен от последните събития, но вярата му никога не е била в опасност. Недоверието в Бог е в моята градина, той винаги е бил лоялен.

— За какво ще се молите сега, отче?

— За правосъдие, разбира се.

Изкривявам уста, докато се изпълвам с още от тази мрачна горчивина. Като че ли няма край.

— Моето правосъдие или това на Бог?

— Няма нужда да се моля за Неговото. То е сигурно. Ще се моля за твоето.

* * *

— Много сме близо — казва Кали, докато шофираме обратно към службата. — Съвсем скоро ще разберем кои са.

— Да.

— Сигурно е хубаво да притежаваш вярата на този човек.

— Предполагам, че е така. Да считам ли, че ти не вярваш като него?

Приятелката ми се засмива и лапа хапчето викодин, което държи в ръката си.

— Вярвам в себе си и в неколцина избрани, което си е достатъчно трудно.

По дяволите, мисля си аз.

— Ами ти? — интересува се тя.

— Питай ме пак, след като го заловим. Ще ти кажа нещо, ако обещаеш да си държиш голямата уста затворена.

— Това е най-тежката обида, която съм чувала — въздиша тя. — Но ще ти позволя да ми кажеш.

— Двамата с Томи смятаме да живеем заедно. В разгара на всичко това поне успях да разбера чувствата си и няма как да не призная, че отец Йейтс изигра голяма роля.

Кали остава мълчалива за момент.

— Много се радвам за теб, Смоуки.

Гласът й е изпълнен с облекчение, изпуска напрежението и това ме озадачава, докато не я поглеждам и не разбирам.

— Тревожиш се прекалено много за мен, Кали. Щях да се оправя.

— Това е… — Тя преглъща, поклаща глава и ме дарява с една от онези мегаватови усмивки. — Това е едно от многото неща, които добрите приятелки правят.

Пресягам се, за да я докосна, но бързо си отдръпвам ръката. Интимността с Кали е съвсем друг танц.

— Да вървим да хванем убиеца, приятелко.

Това можем да го споделим. Няма проблем.