Коуди Макфейдън
Тъмната страна (15)

15.

Телефонът ме събужда и едва успявам да стана. Имам махмурлук, но той не се дължи на алкохола от миналата вечер. Причината е възрастта ми. Когато бях на двайсет, можех да будувам по цели нощи, после да спя една нощ и да се събудя свежа на сутринта. Сега са ми необходими дни, за да се възстановя. Болката във врата ми подсказва, че спането на дивана също не ми помага.

Изправям се до седнало положение и простенвам. Миналата нощ бях самотна. Сега се радвам, че няма никого наблизо, който да стане свидетел на това. Прогонвам мъглата пред очите си със силата на волята и отговарям на обаждането.

— Барет — изграквам аз.

— Днес си свежарка, а, сладкишче?

— Колко е часът?

— Осем и половина.

— Какво? Проклятие.

Ставам и хуквам към кухнята, докато държа телефона на ухото си. Забравих да настроя таймера на кафе машината миналата вечер, затова сега натискам копчето и зачаквам благословеният кафяв нектар да потече. Разполагам с търпението на наркоман, що се отнася до първата ми чаша кафе рано сутрин. Бони е наясно с това и тъй като се буди преди мен, ми пуска кафето в момента, в който чуе стъпките ми по стълбите.

— Голяма си мързеланка — подиграва ми се Кали. — Да не си стояла до късно да изпробваш различни акробатични пози в леглото?

Тя е добронамерена, но въпросът й събужда спомени от миналата вечер.

— Не.

Грубият ми отговор я кара да замълчи за миг.

— Хмм… това лаене на липса на кофеин ли се дължи, или на проблеми на домашния фронт?

— И на двете, но сега не ми се говори за това. Какво става? Къде си?

— По-близо, отколкото смяташ.

Почуква се на вратата ми.

— Малко прасенце, малко прасенце, пусни ме да вляза.

Изсумтявам отново. Не ми се занимава с Кали — или с някого другиго — тази сутрин.

— Почакай да ти отворя — въздишам аз.

* * *

Седнали сме на масата ми за хранене. Изпила съм половин чаша с кафе и животът вече изглежда малко по-хубав.

Кали седи срещу мен и се наслаждава на своето кафе. Оглеждам я и й се чудя как е възможно винаги да изглежда толкова добре в подобна ситуация. Аз съм тази, която е спала миналата вечер, а съм цялата намачкана и с разчорлена като от ураган коса. Тя прилича на жена, която току-що се е върнала от спа.

Кали бърка в джоба на сакото си и изважда хапче оттам. Това ме връща в реалността. Отпивам от кафето си и я поглеждам в очите. Изтощението е добре скрито, но е там, плува си в плитчините и се вижда на правилната светлина.

— Сърдитото зайче по-добре ли се чувства вече? — пита тя.

— Малко. Кога се прибра?

— Двамата с Деймиън кацнахме преди два часа. Ще използваме лабораторията в Бюрото, за да изследваме малкото си съкровище от улики. — Вдига чашата си в подигравателен тост. — И ще успея да върна сватбата си обратно в релси.

Повдигам вежда.

— Да не би да е излязла от тях?

— Нищо катастрофално, просто Кърби има сериозна нужда от… надзор.

— Какво се е случило? — Представям си как цветарят на Кали се събужда и намира Кърби да стои на стола до леглото му и да си играе с нож.

— Възникнали са някакви проблеми с тортата. Кърби се опитала да ги реши малко по-ентусиазирано. Всъщност не е направила нищо, но е показала голяма част от истинското си лице.

— Ах.

Истинското лице на Кърби е ужасяващо. Тя е една изключително забавна и очарователна жена, докато не реши да разкара човечеството от главата си. В такъв случай може да те накара да се почувстваш като на състезание по кой ще мигне първи с много гладен леопард.

— Бяха напът да ми върнат депозита, но Сам ги омая отново. Проблемът е, че когато котката я няма, убийците танцуват на масата. — Кали оставя чашата си пред себе си и се навежда напред. — А сега ми кажи какво се случи с Томи.

Смятам да я пратя по дяволите, но осъзнавам, че това ще е безсмислено. Тя никога не се отказва.

— Каза ми, че ме обича.

— Наистина?

— Да.

Кали отново се обляга на стола си. Замисля се.

— Е — заговаря след малко, — разбирам защо ти е толкова трудно.

Това е другото лице на колежката ми и една от причините да ми е приятелка. Тя е невероятна в остроумията и е адски непочтителна, но също така знае кога да бъде сериозна.

— Проблемът е, че нямам представа защо е толкова трудно. Но е.

Това е само частична лъжа.

— Заради Мат ли? Защото знаеш много добре, Смоуки, че Мат не би имал нищо против теб и Томи.

Кали познаваше бившия ми съпруг и го обичаше. Често се самопоканваше у нас на вечеря. Не можеше да се насити на такосите му.

— Знам. Наистина знам, че е така. Приела съм случилото се с Мат и Алекса и съм го преодоляла, доколкото това е възможно. Те вече не ме тормозят, а живеят в паметта ми, за което съм много щастлива.

Кали заговаря с изключително нежен глас:

— Време е да продължиш напред, Смоуки.

Поглеждам приятелката си, която беше до мен през цялото време. Тя не знае тайната ми, едничката тайна, която запазих за себе си, но е запозната с всички останали.

— Мога ли да те попитам нещо, Кали?

— Разбира се.

— Защо се омъжваш? Имам предвид, че знам защо хората се женят… но какво се промени? Винаги си била вълк единак.

Тя прокарва лакирания си в цвят бордо нокът по ръба на чашата.

— Винаги съм била самотна вълчица, а не вълк единак. Има разлика. А и исках да съм сигурна, напълно сигурна, преди да направя тази крачка. Вълците прекарват целия си живот с половинките си.

— А ти сигурна ли си?

Погледът й е почти предпазлив. Кали е едно от най-потайните човешки същества, които познавам. Ако съществува човек, на когото да разкрива душата си — освен Сам — аз съм този човек, но това не означава, че постоянно ми споделя всичко.

— Да, сигурна съм.

В следващия миг Кали се усмихва и ме хваща неподготвена. Осъзнавам, че тази сигурност я прави щастлива. Не мога да кажа, че досега е била депресирана, но има голяма разлика между задоволство и радост. Това е радост.

— Чувството е приятно, а?

— Да, такова е.

Кали скрива усмивката си и отново застава зад добре познатата фасада на остроумната ирония.

— Виж — казва тя, — двете с теб никога няма да сме като момичетата от „Сексът и градът“, така че дай да сменим темата и да се захващаме за работа.

Вдигам чашата си към нея.

— Ще пия за това.