Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Азиатска сага (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shōgun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 227 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
kuyvliev (2007)
Начална корекция
MikoBG (2007)
Сканиране и разпознаване
Boman (2007)
Корекция и форматиране
GeOrg (2008)
Допълнителна корекция
thefly (2018)
Допълнителна корекция
thefly (2019)

        Издание:

Джеймс Клавел. Шогун

Английска. Първо издание

Рецензент: Жени Божилова

Литературна група — ХЛ. 04 9536621831/5637-280-83

Редактор: Людмила Харманджиева

Художник: Светлана Йосифова

Художник-редактор Ясен Васев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори Людмила Стефанова, Стефка Добрева

Дадена за набор април 1983 г. Подписана за печат юни 1983 г.

Излязла от печат август 1983 г. Формат 70X100/16

Печатни коли 44. Издателски коли 57,02. УИК 84.91

Цена 9,42 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново

 

© JAMES CLAVELL

Shogun

Coronet Books

Hodder and Stoughton

Great Britain

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от thefly
  3. — Допълнителна корекция

Глава деветнадесета

Отец Алвито се спускаше с коня си по хълма, който водеше от крепостта, начело на обичайната си свита от езуити. Всички бяха облечени като будистки свещеници с изключение на броениците и разпятията, провесени от поясите им. Ездачите бяха четиридесет, все японци, до един синове на самураи християни, студенти в семинарията на Нагасаки. Бяха го придружили до Осака. Седлата и сбруите им бяха от най-хубаво качество и яздеха дисциплинирано, като свита на някой даймио.

Той пусна коня си в бърз тръс, без да обръща внимание на палещото слънце, и така прекоси гората и улиците на града, на път за езуитската мисия — голяма каменна къща в европейски стил недалеч от пристанището, извисяваща се над отрупаните около нея помощни сгради и складове, където се извършваха всички сделки с коприна в Осака.

Кортежът изтрополи през високите железни порти, вградени в солидни каменни стени, прекоси павирания двор и спря пред главната врата. Там вече чакаха слуги, за да помогнат на отец Алвито да слезе от коня си. Той се спусна от седлото и им подхвърли юздите. Шпорите му подрънкваха по каменната настилка на пътеката, водеща към главното здание. Зави зад ъгъла покрай параклисчето, мина под няколко свода и влезе в най-вътрешния двор с фонтан и навяваща спокойствие градина. Вратата на преддверието беше разтворена. Той превъзмогна тревогата си, успокои се и влезе.

— Сам ли е?

— Не, Мартин, не е — отвърна отец Солди, дребен, добродушен неаполитанец с белязано от едрата шарка лице, който служеше като секретар при Делегата посетител вече тридесет години, двадесет и пет от които в Азия. — Капитан Ферейра се намира при негово високопреосвещенство. Да, паунът е в момента при него. Но негово високопреосвещенство каза веднага да влезеш. Какво се е случило?

— Нищо.

Солди изсумтя и продължи да си подостря перото.

— Нищо значи. Е, така или иначе, скоро ще разбера.

— Вярно — съгласи се Алвито, комуто старецът много допадаше. После се запъти към най-крайната врата. В камината горяха дърва и осветяваха тежките мебели, потъмнели от времето и от грижливото поддържане. Над камината висеше малка картина от Тинторето — Мадона с младенец. Делегатът посетител я бе донесъл със себе си от Рим и Алвито много я харесваше.

— Пак ли си се срещал с англичанина? — извика отец Солди подире му.

Алвито почука на вратата, без да отговори.

— Влез!

Карло дел Аква, Делегат посетител в Азия, личен представител на генерала на езуитите, най-висшият езуит и следователно най-властният човек в Азия, бе освен всичко и най-високият. Ръстът му беше метър и осемдесет и осем, а телосложението му хармонираше прекрасно с тази височина. Робата му бе оранжева, а разпятието — изящно. На беловласата си глава имаше тонзура. Беше неаполитанец, шестдесет и една годишен.

— А, Мартин, влез де, влез — покани го той. Португалският му беше приятно напевен, с лек италиански акцент. — Видя ли се с англичанина?

— Не, ваше високопреосвещенство. Само с Торанага.

— Зле ли са нещата? Малко вино?

— Да, благодаря.

— Колко зле? — намеси се Ферейра. Той беше седнал до огъня на кожен стол с висока облегалка — горд като ястреб във военната си униформа и също толкова живописен, капитан на „Нао дел Трато“ — тазгодишния Черен кораб. Беше тридесет и няколко годишен, слаб, дребен, но вдъхващ силен респект.

— Доста зле, капитане. Например едно от нещата, които Торанага каза, беше, че няма защо да се бърза с тазгодишната търговия.

— Търговията очевидно не може да се бави, както впрочем и аз. Трябва да отплавам с отлива — заяви Ферейра. — Доколкото знам, всичко беше уредено преди няколко месеца. — Той започна да ругае и японците, и разпоредбите им, според които всички кораби, дори и техните, трябваше да имат разрешителни за влизане и излизане от пристанищата. — Идиотските нареждания на туземците не бива да ни връзват ръцете. Нали казахте, че срещата била само формална — за да вземете документите.

— Трябваше да бъде, но излезе, че съм се лъгал. Най-добре да обясня…

— Аз трябва незабавно да се прибера в Макао, за да приготвя Черния кораб. През февруари закупихме от кантонския пазар най-хубавите коприни на стойност един милион дуката и ще пренасяме най-малко сто хиляди унции китайско злато. Мислех, че ви е ясно — всички налични пари в Макао, Малага, Гоа, всичко, което търговците и управителите на Макао можаха да вземат на заем, са вложени в тазгодишното начинание. Както впрочем и вашите пари.

— Не по-малко от вас съзнаваме колко е важно всичко да мине гладко — натъртено каза дел Аква.

— Съжалявам, капитане, но Торанага е председател на Съвета на регентите и ние сме длъжни да се обърнем към него — обясни отец Алвито. — Обаче той не пожела да обсъждаме тазгодишната търговия и разрешителните ви. Започна с думите, че не одобрявал убийствата.

— Че кой ги одобрява — учуди се Ферейра.

— Какво има предвид Торанага, Мартин? — разтревожи се дел Аква. — Какви са тия номера? Какво убийство? И какво общо имаме ние с това?

— Каза ми буквално: „Защо вие, християните, искате да убиете моя затворник, лоцмана?“

— Какво?

— Торанага е убеден, че снощното покушение е било насочено срещу англичанина, а не срещу него. И добави, че в затвора е бил направен още един опит да го убият — Алвито говореше с впити във военния очи.

— В какво ме обвинявате, отче — не издържа Ферейра. — В опит за убийство ли? Мен? В крепостта Осака? Та аз съм за пръв път в Япония!

— Значи отричате, че знаете нещо по въпроса?

— Не отричам, че колкото по-скоро пукне този проклет еретик, толкова по-добре — заяви той хладно. — Ако холандците и англичаните започнат да сеят заразите си из Азия, ще ни навлекат огромни неприятности. На всички нас.

— Вече ги имаме — напомни му Алвито. — Торанага още в самото начало ми каза, че научил от варварина за невероятните печалби, които извличаме от португалския монопол върху търговията с Китай, че португалците продавали коприната скъпо и прескъпо, че само те имали правото да я купуват от Китай и я плащали с единственото, което китайците вземали в замяна — японско сребро, което хитрите португалци купували тук, в Япония, на безценица. Торанага заяви: „Понеже Китай и Япония са в състояние на война и ни е забранено да водим всякаква пряка търговия, а само португалците имат разрешително да я водят, те трябва да отговорят официално — писмено — на обвиненията в лихварство, отправени срещу тях от лоцмана.“ Той ви „моли“, ваше високопреосвещенство, да представите на регентите доклад за курса, по който се води търговията — сребро към коприна, коприна към сребро, злато към сребро. И добави, че няма нищо против големите ни печалби, стига източникът им да са китайците.

— Вие, естествено, ще откажете да отговорите на такова нагло искане — възмути се Ферейра.

— Това е много трудно.

— Тогава им дайте фалшиви данни.

— И ще изложим на огромен риск цялото положение, защото отношенията ни се основават на взаимното доверие.

— Нима имате доверие на японците? Разбира се, че не. Печалбите ни трябва да останат в тайна. Ах, този проклет еретик!

— Трябва да ви кажа, че за съжаление Блакторн е очевидно прекрасно осведомен за състоянието на нещата. — Алвито погледна, без да иска, към дел Аква и за миг маската на самоконтрола се смъкна от лицето му.

Ала Делегатът посетител не продума нищо.

— И какво друго измисли японецът? — полюбопитствува Ферейра, като се престори, че не е забелязал разменените погледи. Защо не знам онова, което те знаят, съжали той.

— Торанага ме помоли да му набавя до утре на обяд карта на света, като на нея да са отбелязани линиите, по които Испания и Португалия са си поделили света, имената на папите, одобрили споразуменията, и точните им дати. В срок от три дни „моли“ да му дадем писмени обяснения за нашите „завоевания“ в Новия свят и „само за негова лична справка“ количествата злато и сребро, пренесени — той използува думата „награбени“, очевидно казана от Блакторн — пренесени в Испания и Португалия от Новия свят. Освен това иска да му представим друга карта, на която да са отбелязани териториите на Испания и Португалия отпреди сто години, отпреди петдесет години и днес — заедно с разположението на нашите бази от Малака до Гоа. Между другото Торанага ги назовава съвсем правилно — бяха написани на листче хартия. Също и броят на японските наемници, чиито услуги ползуваме във всяка една от базите.

Дел Аква и Ферейра бяха поразени.

— Не, трябва категорично да откажете да изпълните подобно искане — освирепя военният.

— На Торанага не може да се откаже — поясни дел Аква.

— Струва ми се, ваше високопреосвещенство, че отдавате прекалено голямо значение на неговата тежест — продължи Ферейра. — Имам чувството, че този Торанага е просто един от многото техни деспотични кралчета, обикновен езичник убиец, от когото няма защо да се страхувате. Откажете му. Без нашия Черен кораб цялата им икономика ще рухне. Те ни молят на колене за китайски коприни. Без коприна няма кимона. Нашата търговия е жизненоважна за тях. Затова ви казвам — плюйте на този Торанага. Можем да си вършим търговията с християнските крале — как им бяха имената? Да, Оноши и Кияма и с другите християнски крале от Кюшу. В края на краищата имаме Нагасаки, където сме силни, и цялата търговия се върти оттам.

— Не можем, капитане — търпеливо му заобяснява дел Аква. — Вие сте за пръв път в Япония и нямате представа за проблемите, пред които сме изправени тук. Вярно е, че имат нужда от нас, но ние имаме по-голяма нужда от тях. Без благоволението на Торанага — и на Ишидо — ще изгубим влиянието си над християнските крале. Ще изгубим и Нагасаки, и всичко, което сме градили цели петдесет години. Да не сте замесени в покушението над този англичанин?

— Аз открито заявих пред Родригес, както и пред онези, които са си отваряли ушите от самото начало, че англичанинът е опасен пират, който ще зарази всеки, влязъл в допир с него, и затуй трябва на всяка цена да бъде премахнат. И вие казахте същото, макар и с други думи, ваше високопреосвещенство. Както и вие, отец Алвито. Нали стана дума за това на срещата ни с Оноши и Кияма преди два дни? Нали казахте, че е опасен пират?

— Да, но…

— Ще ме извините, отче, но понякога се налага военните да служат на бога с каквито средства сметнат за необходимо. Трябва да ви призная, че побеснях от яд, задето Родригес не е инсценирал някакъв нещастен случай по време на бурята. Той поне би трябвало да съобрази! Ами вижте какво направи дяволът му с дявол със самия Родригес! Нещастният глупак му е благодарен, задето онзи му спасил живота, макар че и на едно невръстно дете ще му стане ясно, че това е бил най-обикновен номер, за да му спечели доверието! Превзел е квартердека на Родригес с измама и за малко не го убил! А що се отнася до покушението в крепостта — кой знае какво всъщност е станало? Трябва да е било поръчано от някой местен — прилича ми на японска работа. Не че ми е мъчно, а само съм отвратен, че не са успели. Когато аз се заема с премахването му, могат да са сигурни, че провал няма да има.

Алвито отпи от виното си.

— Торанага каза, че изпраща Блакторн в Идзу.

— Полуострова на изток ли? — заинтересува се Ферейра.

— Да.

— По суша или по море?

— С кораб.

— Добре. Тогава с прискърбие ви съобщавам, че има опасност да изгубим целия екипаж по време на силна буря.

Алвито се обади хладно:

— Аз също ви заявявам с прискърбие, капитане, че Торанага каза — предавам ви съвсем точно думите му: „Лоцманът ще има лична охрана, Цуку-сан, и ако го сполети някакво нещастие, то ще бъде разследвано, доколкото позволяват възможностите ми и тези на регентите, и ако случайно се окаже, че е станало по вина на някой християнин или човек, макар и най-бегло свързан с християните, твърде е възможно да преразгледаме Указите за прогонване и също така е възможно незабавно да затворим всички християнски църкви, училища и манастири.“

— Да пази бог — прекръсти се дел Аква.

— Дрън-дрън! Как ли пък не — ухили се Ферейра.

— Грешите, капитане. Торанага е хитър като Макиавели и безмилостен като Атила. — Алвито отново погледна към дел Аква. — Ако се случи нещо с англичанина, няма нищо по-лесно от това да обвинят нас.

— Така е.

— А може би трябва да подходите към същността на проблема — отряза Ферейра. — Премахнете Торанага.

— Не е време за шеги — упрекна го Делегатът посетител.

— Онова, което свърши блестяща работа в Индия, Малая, Бразилия, Перу, Мексико, Африка, крайбрежието и къде ли не другаде, ще свърши работа и тук. Аз самият съм действувал по този начин поне десетина пъти в Малака и Гоа чрез японски наемници, а моята власт и познания изобщо не могат да се сравняват с вашите. Ще използуваме християнските крале. С тяхна помощ ще премахнем Торанага, щом той ни създава неприятности. Няколкостотин конквистадори ще ни стигнат. Разделяй и владей. Ще направя предложение на Кияма. Ако вие, отец Алвито, ми превеждате…

— Не можете да сравнявате японците с индийците или с разни неграмотни диваци от рода на инките! Тук не може да се приложи правилото разделяй и владей. Япония не е като останалите страни. Ни най-малко дори — уморено го прекъсна дел Аква. — Най-официално ви предупреждавам, капитане, да не се месите във вътрешните работи на тази страна.

— Съгласен съм. Извинете ме за казаното. Беше нетактично и наивно от моя страна да говоря така открито. За щастие бурите са нещо естествено по това време на годината.

— Ако извие буря, ще бъде пръст божи. Но вие няма да закачате лоцмана!

— О, нима?

— Именно. Нито ще заповядвате на друг да го извърши.

— Дал съм клетва на моя крал да унищожавам враговете му. Англичанинът е национален враг. Паразит, пират и еретик. Ако сметна за необходимо да го премахна, то си е лично моя работа. Аз съм капитан на тазгодишния Черен кораб и следователно съм също така и губернатор на Макао за тази година, с права на вицекрал в района, и ако реша да премахна него, Торанага или когото и да било другиго, ще го направя.

— В такъв случай ще го извършите въпреки изричната ми забрана и рискувате незабавно отлъчване от църквата.

— Не е във вашата власт да го направите. Въпросът е светски, а не духовен.

— За голямо ваше съжаление църквата тук е замесена в политиката и търговията с коприна — всичко има отношение към безопасността на църквата. И докато съм жив, кълна се в надеждата си за спасение, никой няма да поставя в опасност бъдещето на католическата църква в Япония!

— Благодаря ви, че се изразихте без заобикалки, ваше високопреосвещенство. Специално ще се занимая с изучаването на Япония.

— Горещо ви го препоръчвам, за благото на всички нас. Тук търпят християнството единствено защото даймио вярват безпрекословно, че ако ни прогонят и изкоренят вярата ни, Черният кораб няма да дойде. Ние, езуитите, сме им необходими и ако имаме някакво влияние, то е, защото единствено ние говорим и двата езика и можем да превеждаме и посредничим в търговията. За жалост това не е истина. Убеден съм, че търговията ще продължи, независимо от нашето положение и положението на църквата, защото португалските търговци се грижат повече за собствените си егоистични интереси, отколкото за това да служат на бога!

— Може би не по-малко очевидни са егоистичните помисли на църковните служители, които се опитват да ни принудят — дори стигат дотам, че молят негово светейшество да им даде законни права — да ни принудят да влизаме във всяко пристанище, в което те си наумят, и да търгуваме с всеки даймио, който им е угоден, независимо от явните опасности.

— Вие се забравяте, капитане!

— Съвсем не забравям, че миналогодишният Черен кораб се изгуби някъде по пътя от Япония за Малака заедно с целия си екипаж и двеста тона злато и сребро на стойност петстотин хиляди крусадос, защото потеглянето му беше неоснователно забавено по ваше лично настояване, докато настъпи неблагоприятният сезон. Не забравям също, че това разори всички оттук до Гоа.

— Забавянето бе наложително поради смъртта на тайко и вътрешните политически ходове във връзка с онаследяването.

— Не забравям също, че поискахте от вицекраля на Гоа да анулира идването на Черния кораб преди три години и да го изпрати чак когато вие решите, в което пристанище вие определите, и че той прецени хода ви като нагло вмешателство.

— Това беше направено с цел да сложим юзди на тайко, да предизвикаме икономическа криза по средата на идиотската война с Корея и Китай като възмездие за мъченическите екзекуции в Нагасаки, изпълнени по негова заповед, поради безумните му нападки срещу църквата и като протест срещу Указите за прогонване, които току-що беше издал и с които ни изгонваше от Япония. Ако вие ни сътрудничите и следвате съветите ни, цяла Япония ще се покръсти за едно-единствено поколение! Кое е по-важно — търговията или спасението на душите?

— Отговорът ми е — душите. Но щом ме просветихте в японските дела, нека ги поставя в правилна светлина. Единственият ключ към китайските коприни и злато е японското сребро. Огромните печалби, които извличаме оттук и изнасяме в Малака и Гоа, а оттам в Лисабон, издържат цялата ни Азиатска империя, всичките ни укрепени градове, мисии, експедиции, мисионери, открития и плащат за повечето, ако не за всички наши европейски начинания, не позволяват на еретиците да надделеят над нас и ги държат далеч от Азия, която би им дала материалните средства, нужни да ни погубят — и нас, и вярата ни. Та кое е по-важно, отче — испанското, португалското и италианското християнство или японското?

Дел Аква изгледа военния е изпепеляващ поглед.

— Веднъж завинаги ви казвам: НЯМА ДА СЕ БЪРКАТЕ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ТАЗИ СТРАНА!

От огъня се изтърколи едно въгленче и запръска искри по килима. Ферейра, който седеше най-близо до камината, го ритна обратно вътре.

— И ако аз ви послушам, как ще постъпите с еретика? И Торанага?

Дел Аква седна пак на мястото си с чувството, че е победил.

— Засега не знам. Но дори мисълта да се премахне Торанага е абсурдна. Той е много благосклонен към нас и е настроен положително към увеличаването на търговията. — Гласът му отпадна. — А следователно и на вашите печалби.

— Както и на вашите — пламна отново Ферейра.

— Нашите печалби са посветени на службата на бога, което ви е много добре известно. — Дел Аква наля с изморен жест вино по чашите и му предложи, за да го поуспокои. — Хайде, Ферейра, стига сме се карали. Проблемът с еретика е много сериозен, признавам. Но кавгите не допринасят за нищо. Трябва ни вашият съвет, ум и сила. И повярвайте ни — Торанага е от жизненоважно значение за нас. Ако не е той да обуздава останалите регенти, цялата страна отдавна да е затънала отново в пълна анархия.

— Така е, капитане — додаде Алвито. — Но аз не разбирам защо той е все още в крепостта и се е съгласил да се отложи заседанието. Струва ми се невероятно да се е оставил да го надхитрят. Невъзможно е да не знае, че Осака е стегната в по-сигурен обръч от девствения пояс на съпругата на някой ревнив кръстоносец. Трябваше да си тръгне още преди няколко дни.

Ферейра отново се обади:

— Щом Торанага е от такова жизненоважно значение, защо тогава поддържате Оноши и Кияма? Нали те са се съюзили с Ишидо срещу него? Защо не ги посъветвате да не го вършат? Този въпрос беше обсъден едва преди два дни.

— Те само ни съобщиха за решението си, капитане. Не сме го обсъждали.

— А може би е трябвало, ваше високопреосвещенство. Щом е от такова значение, защо не сте ги посъветвали да не го вършат? Под заплахата от отлъчване от църквата.

Дел Аква въздъхна:

— Де да беше толкова просто. В Япония не може да се действува по такъв начин. Те ненавиждат всякаква външна намеса във вътрешните им работи. Дори само един намек от наша страна трябва да се поднася по най-тактичен начин.

Ферейра пресуши сребърния бокал, сипа си още вино и се опита да си наложи спокойствие, защото имаше нужда от езуитите — без техните преводачи беше безпомощен. Трябва да осигуриш успеха на това плаване, каза си той. Ти пролива пот и кръв цели единадесет години в служба на краля, за да спечелиш — с пълно право — най-голямата награда, която той може да даде — капитанството на годишния Черен кораб и една десета от печалбата, която върви ръка за ръка с тази чест; една десета от коприната, златото и среброто и от печалбата при всяка сделка. Сега ще си богат до края на живота си — за тридесет живота, ако ги имаше, и то само от едно-единствено плаване. Ако го осъществиш.

Ръката на Ферейра неволно докосна дръжката на рапирата или по-точно сребърния кръст, преплетен в изящната й филигранна украса.

— Кълна се в Христовата кръв, че моят Черен кораб ще отплава навреме от Макао за Нагасаки и после този най-богат кораб в историята на земята ще се насочи на юг за Гоа заедно с ноемврийския мусон, а оттам — за дома. — И добави наум: дори ако се наложи да подпаля цяла Япония, цяло Макао и цял Китай, за да го осъществя! Кълна се в Девата!

— Нашите молитви ще ви съпътствуват — допълни дел Аква най-искрено. — Известно ни е огромното значение на вашето плаване.

— Тогава какво предлагате? Без пристанищни разрешителни и позволителни за търговия аз съм с вързани ръце. Не можем ли да минем без регентите? Може би има някакъв друг начин?

Дел Аква поклати глава.

— Какво ще кажеш, Мартин? Ти си търговският ни експерт.

— Съжалявам, но е невъзможно. — Алвито бе изслушал разгорещената препирня с напиращо в сърцето му възмущение. Какъв нагъл кретен, как може да няма никакви обноски! И веднага добави: — Ах, господи, дай ми търпение, защото църквата ни би загинала тук без този човек и подобните нему. Убеден съм, капитане, че след ден-два всичко ще се уреди и документите ще бъдат подпечатани. Най-много след седмица. Торанага има да решава доста сложни проблеми в този момент. Уверен съм, че всичко ще се уреди.

— Една седмица мога да изчакам. Но нито ден повече. — Скритата заплаха в гласа на военния внушаваше страх. — Ако можех да го пипна този еретик, щях да изкопча истината от него! Спомена ли Торанага нещо за въпросната вражеска флотилия?

— Не.

— Бих искал да знам каква е истината, защото корабът ми ще е издут като угоена свиня — трюмовете ще са претъпкани с повече коприна, отколкото изобщо е била събирана на едно място. Вярно, че е от най-големите кораби в света, но нямаме ескорт и стига една-единствена вражеска фрегата да ни спипа в открито море — или онази холандска брантия „Еразъм“ — и с нас е свършено. На бърза ръка ще ме принуди да сваля кралското знаме на Португалия. Най-добре англичанинът да не отплава никога с кораба си, особено ако е снабден с оръдия и снаряди.

— Така е — промърмори дел Аква.

Ферейра допи виното си.

— Кога ще изпратят Блакторн в Идзу?

— Торанага не ми каза точната дата, но останах с впечатлението, че много скоро — отговори Алвито.

— Може би днес?

— Не знам. След четири дни регентите ще се съберат на заседание. Предполагам, че след това.

Дел Аква каза натъртено:

— Не закачайте Блакторн. Нито него, нито Торанага.

Ферейра стана.

— Трябва да се прибирам на кораба. Ще вечеряте ли с нас? И двамата? Добре, на смрачаване. Ще имаме угоен петел, телешки бут и мадейра. Дори и пресен хляб.

— Благодаря, много сте любезен — оживи се дел Аква. — Малко човешка храна няма да ни се отрази зле. Много сте любезен.

— Щом се обади Торанага, веднага ще ви осведомя, капитане — додаде Алвито.

— Благодаря.

Щом Ферейра излезе и Делегатът посетител се увери, че не ги подслушват, той запита разтревожено:

— Какво друго каза Торанага, Мартин?

— Иска писмено обяснение за инцидента с пушките и за молбата да се изпратят конквистадори.

Мамма миа!

— Беше много дружелюбен и любезен — никога не бях го виждал такъв.

— Какви бяха точните му думи?

— „Научих, Цуку-сан, че предишният глава на вашия орден отец Куня е писал до губернатора на Макао, Гоа и испанския вицекрал в Манила, дон Сиско и Вивера, през юли 1588 година по вашето летоброене, да изпратят сто испански войници с пушки в подкрепа на християнските даймио, които щели да вдигнат бунт, подготвен от главния ви християнски свещеник, срещу законния си господар — моя покоен господар тайко. Кои са тези даймио? Вярно ли е, че войници не са били изпратени, но затова пък огромни количества пушки са били промъкнати контрабандно в Нагасаки с християнския ви печат от Макао? Вярно ли е, че Високият отец сложил ръка на същите тези пушки, когато се завърнал за втори път в Япония като посланик на Гоа през март или април 1590 година по вашето летоброене и ги е измъкнал тайно от Нагасаки в Макао с португалския кораб «Санта Крус»?“

Алвито избърса потта от ръцете си.

— Друго каза ли?

— Нищо важно, ваше високопреосвещенство. Не ми даде възможност да обясня случката — веднага ме освободи. Любезно, но все пак ми каза да си вървя.

— И откъде черпи този проклет англичанин сведенията си?

— Само да знаех!

— Дати, имена! Да не грешиш? Точно така ли ги назова?

— Не, ваше високопреосвещенство. Бяха му записани на листче хартия. Показа ми ги — сам да си ги прочета.

— С почерка на Блакторн?

— Не, записани му бяха фонетично на японски — на азбуката „хирагана“.

— Трябва да научим кой превежда на Торанага. Изглежда, е изключително добър преводач. Сигурен ли си, че не е някой от нашите? Не е възможно да е брат Мануел, нали? — горчиво попита дел Аква, като използува името, дадено на Мадзаману Джиро при покръстването му. Джиро беше син на самурай християнин, изучил се при езуитите от най-ранно детство, и тъй като беше изключително надарен и набожен, изпратиха го да продължи образованието си в семинарията като послушник, кандидат за четирите обета[1]. — Щеше да е първият японец, встъпил пълноправно в езуитския орден. Двадесет години живя сред езуитите, ала внезапно се оттегли точно преди да го ръкоположат, и сега е яростен противник на католическата църква.

— Не, Мануел е все още в Кюшу, дано вечно гори в ада. Продължава да е заклет враг на Торанага, за нищо на света не би му помогнал. За щастие никога не сме му доверявали политически тайни. Превеждала е Мария.

Алвито употреби християнското име на Марико.

— Торанага сам ли ти каза?

— Не, ваше високопреосвещенство. Но случайно разбрах, че е била на посещение в крепостта и са я видели заедно с англичанина.

— Сигурен ли си?

— Сведенията ми са напълно достоверни.

— Добре. Може би господ ни помага по своите неведоми пътища. Изпрати веднага да я повикат.

— Вече се видях с нея. Срещнах я уж случайно. Както винаги беше очарователна, почтителна, набожна, но побърза да ми каже категорично още преди да съм и задал какъвто и да било въпрос: „Знаете, отче, че империята е много затворена страна и някои неща по стар обичай си остават строго лични. Същото ли е в Португалия и Обществото на Исуса[2]?“

— Ти си неин изповедник.

— Да, но тя нищо не желае да каже.

— Как така?

— Очевидно е предупредена и й е забранено да говори за станалото и казаното. Достатъчно добре ги познавам. В това отношение Торанага има по-голямо влияние от нас.

— Нима вярата й е толкова слаба? Нима нашето обучение е тъй несъвършено? Не допускам такова нещо. Тя е най-набожната и примерна християнка, която съм срещал. Един ден ще стане монахиня — възможно е дори да стане първата японска абатка.

— Да, но сега дума не продумва.

— Църквата е в опасност. Това е важно — най-важното. Тя не може да не го разбере. Достатъчно е умна, за да го разбере.

— Моля ви, не подлагайте вярата й на подобно изпитание. Тя ни предупреди да приемем поражението. Каза го също тъй ясно, както ако го беше написала черно на бяло.

— А може би ще е по-добре все пак да я подложим на изпитание? За нейно собствено добро.

— Това зависи само от вас — ако наредите. Но се боя, че е длъжна да се подчини на Торанага, а не на нас.

— Ще помисля по въпроса за Мария.

Погледът на дел Аква се привлече от огъня. Да, постът му го смазваше със своята отговорност. Горката Мария! Този проклет еретик! Как да се измъкнем от клопката? Как да прикрием истината за пушките? Как е могъл един отец настоятел и архиепископ като да Куня, който се отличаваше с такова изискано образование, такъв богат житейски опит — седем години в Макао и Япония — как е могъл да извърши такава ужасна грешка?

— Как?! — попита той пламъците. Впрочем мога да отговоря, продължи да разсъждава Делегатът посетител. Не е трудно да се поддадеш на паника или да забравиш, че си преди всичко божи служител, да се възгордееш, да станеш високомерен или да закоравееш. Пък и кой не би се поддал при подобни обстоятелства? Да те приеме тайно при залез-слънце с всички почести и церемонии — нещо като акт на искрено разкаяние от негова страна, тъй като е бил почти пред покръстване — и да те събудят посред същата нощ с Указите за прогонване, постановяващи, че всички религиозни ордени трябва да напуснат Япония в срок от двадесет дни под страх от смъртно наказание и никога да не се връщат обратно. Нещо по-лошо — на всички покръстени японци в цялата страна им се заповядва да се отрекат незабавно от вярата си, в противен случай ще бъдат прогонени или екзекутирани.

Докаран до пълно отчаяние, отецът настоятел в пристъп на умопомрачение заповядва на покръстените даймио от Кюшу — между тях Оноши, Мидзаки, Кияма и Харима от Нагасаки — да въстанат, за да спасят църквата, и пише да му изпратят конквистадори, които да подкрепят бунта.

Няколко въгленчета се разсипаха и затанцуваха зад желязната решетка на камината. Да, всичко това е вярно, мислеше дел Аква. Само ако бях известен навреме, ако да Куня се бе посъветвал първо с мен! Но нямаше как. Едно писмо пътува шест месеца оттук до Гоа и още шест месеца обратно, а да Куня е писал веднага, пък и той беше отецът настоятел, при това е трябвало незабавно да се справи с бедствието съвсем сам.

Макар дел Аква да бе отпътувал веднага след получаването на писмото с уредени набързо документи като посланик на вицекраля на Гоа, пътуването му от Гоа до Макао трая цели месеци, а при пристигането си научи, че да Куня е мъртъв, а на него и всички други свещеници е забранено да влизат в Япония под страх от смъртно наказание.

Ала пушките вече бяха отпътували. Десет седмици по-късно дойде новината, че католическата църква в Япония не е унищожена и че тайко не прилага новите си укази. Изгорени бяха едва петдесетина църкви. Само Такаяма бил убит. Освен това се разчу, че макар указите официално да са още в сила, тайко вече бил склонен да остави нещата да вървят по старому при условие, че свещениците са по-умерени в покръстването, а покръстените — по-умерени в религиозното си рвение, да няма открити, демонстративни богослужения и никакво изгаряне на будистки храмове от фанатичните християни.

И тогава, когато изпитанието сякаш бе към своя край, дел Аква си спомни, че пушките бяха отплавали седмици преди това с печата на да Куня и че все още лежат в езуитските складове в Нагасаки.

Последваха още няколко седмици на адски душевни мъки, докато тайно ги измъкнаха обратно в Макао — да, този път с моя печат, напомни си дел Аква, но за щастие тайната е погребана завинаги. Ала тайните не ти дават мира ни денем, ни нощем, колкото и да ти се иска, колкото и да се молиш.

Колко ли знае еретикът?

Негово високопреосвещенство седя неподвижен повече от час във високия кожен стол, загледан с невиждащи очи в огъня. Алвито търпеливо чакаше, седнал до библиотеката с отпуснати в скута ръце. Сноп слънчеви лъчи играеше по сребърното разпятие на стената зад гърба на Делегата посетител. На другата стена висеше малко маслено платно от венецианския художник Тициан, купено на младини от дел Аква в Падуа, където бе изпратен от баща си да учи право. На третата стена беше библиотеката с неговите библии и книги на латински, португалски, италиански и испански. Както и два реда книги и брошури на японски, отпечатани на преносимата печатарска преса на Ордена в Нагасаки, която дел Аква бе поръчал и докарал с много усилия и големи разноски от Гоа преди десет години. Това бяха религиозни книги и катехизми от всякакъв характер, преведени с невероятно старание и труд от самите езуити. Имаше и книги, адаптирани на латински от японски в помощ на покръстените японци — да учат по-лесно този език, и — най-накрая — две малки безценни книжлета: първата португалско-японска граматика, дело на отец Санчо Алварес, работена от него през целия му живот и отпечатана преди шест години, както и уникалният португалско-латинско-японски речник, излязъл от печат предната година както на латиница, така и на азбуката хирагана. Работата по този речник започна по негова заповед преди двадесет години — първият речник с японски думи, който някога е бил съставян.

Отец Алвито свали книгата от лавицата и поглади ласкаво корицата й. Знаеше, че държи в ръцете си уникално произведение на изкуството. Той самият съставяше подобен речник от осемнадесет години, но работата съвсем не беше към края си. Неговият речник обаче щеше да съдържа обяснителни бележки и щеше да е далеч по-подробен — нещо като въведение в Япония и японския език, и той вече знаеше без никакво суетно самохвалство, че ако успееше да го завърши, щеше да е шедьовър в сравнение с книгата на отец Алварес и че ако името му изобщо се запомни с нещо, то ще е заради книгата му и заради Делегата посетител — единствения баща, когото бе имал.

— Искаш ли, синко, да напуснеш Португалия и да се посветиш на служба на бога? — попита го езуитът великан още първия ден, когато се срещнаха.

— Да, отче, много ви моля — отговори той и изви глава нагоре, за да го погледне с искрен копнеж в очите.

— На колко си години, моето момче?

— Не знам, отче — може би десет, а може и единадесет, но мога да чета и пиша — свещеникът ме научи — и съм сам-самичък, нямам никакви роднини…

Дел Аква го взе със себе си в Гоа, оттам в Нагасаки, където постъпи като кандидат-послушник в семинарията на езуитите — най-младият европеец в Азия, най-сетне със свое семейство. След това откриха чудната му дарба за езици и му повериха поста на доверен преводач и търговски съветник — отначало на Хирама Тадао, даймио на Хидзен в Кюшу, където се намираше Нагасаки, а след време и на самия тайко. Ръкоположиха го, а по-късно стигна и до четвъртия обет. Този обет беше допълнителен, свръх останалите три — за сиромашество, въздържание и послушание, и се даваше само от избраници езуити — обет за пълно послушание на папата, да му служи като лично оръдие в служба на бога, да отиде навсякъде, където папата лично нареди, да прави всичко, което той поиска от него, да стане като основателя на ордена — войника от баската област Игнаций Лойола — един от специалните лични воини на господа, и да служи вярно на неговия генерал на земята — папата.

Толкова ми провървя, мислеше Алвито. О, господи, помогни ми, за да помогна!

Най-сетне дел Аква се изправи, протегна се и отиде до прозореца. Слънцето се отразяваше в позлатените керемиди на централната кула на замъка. Невероятната изящност на архитектурата даваше превратна представа за непревзимаемата сила на постройката. Кула на злото, нарече я той наум. Колко ли време ще остане да стърчи тук, за да ни напомня за… Нима са изминали само петнадесет… не, седемнадесет години, откак тайко нареди на четиристотин хиляди души да копаят и строят и разори страната, за да изплати строежа — неговия паметник. Ала не изминаха и две години, и крепостта Осака бе готова. Невероятен човек! Невероятен народ! Да. И ето я — непобедима. Освен за пръста божи. Той може да я срути за миг, само да пожелае. Ах, господи, помогни ми да изпълня волята ти.

— Е, Мартин, работа ни чака — Дел Аква започна да се разхожда напред — назад, а гласът му стана твърд и уверен като стъпките му. — Що се отнася до англичанина — ако не го защитим, ще го убият и рискуваме яростта на Торанага да се стовари отгоре ни. Ако успеем да го опазим, той ще се самообеси в най-скоро време. Можем ли обаче да чакаме? Присъствието му представлява голяма опасност за нас и не можем да предвидим каква вреда може да ни нанесе до настъпването на този щастлив ден. Друг начин е да помогнем на Торанага да го премахне. Или най-накрая да го спечелим за католическата вяра.

Алвито примигна.

— Какво?

— Той е интелигентен и знае много за католицизма. А всички англичани дълбоко в себе си са католици. И веднага биха приели отново нашата вяра, ако техният крал или кралица я приемат преди това. Англичаните се отнасят доста небрежно към религията. В момента ни мразят фанатично, но причината е само Армадата. Не е изключено да успеем да го спечелим. Това ще е най-доброто разрешение на въпроса — за възхвала на бога, и освен това ще спасим една еретична душа от вечните мъки, към които се е запътила със сигурна крачка.

Второ — относно Торанага. Ще му дадем картите, които иска. Обясни му за „сферите на влияние“. Та нали демаркационните линии се поставят именно за да се разграничи влиянието на португалците от това на нашите приятели, испанците. Така си е! И му кажи, че по останалите важни въпроси аз лично ще имам честта да подготвя отговорите и ще му ги предоставя в най-скоро време. Тъй като някои от фактите трябва да сверя в Макао, би ли ми отложил срока в рамките на възможното? И веднага добави, че имаш удоволствието да му докладваш, че Черният кораб ще потегли три седмици по-рано от предвиденото с най-големия товар от коприна и злато, който някога е превозвал, и че всички стоки, както и нашият дял от товара… — Той се замисли за миг. — И че поне тридесет процента от целия товар ще бъде продаден чрез личния му посредник.

— Ваше високопреосвещенство, на капитана никак няма да му се иска да тръгне по-рано и освен това…

— Нашата задача сега е да вземем от Торанага разрешителното на Ферейра за незабавно отплаване. Иди веднага при него с моя отговор. Не може да не му направи впечатление бързината, с която действуваме — нали това е едно от нещата, от които се възхищава! Щом има документа, Ферейра ще се съгласи на малка отстъпка — да пристигне по-рано — а що се отнася до посредника, какво значение има за капитана дали е този туземец или някой друг? Нали, така или иначе, ще си получи процента печалба?

— Да, но обикновено Оноши и Кияма си поделят процента от посредничеството. Не знам дали ще се съгласят.

— Намери тогава някакво решение на проблема. Торанага ще се съгласи да забавим отговора, за да получи концесията. А единствените концесии, от които се нуждае, са власт, влияние и пари. Какво можем да му дадем? Не можем да му дадем християнските даймио. Можем…

— Засега — допълни Алвито.

— А дори и да можехме, все още не знам дали е редно. Оноши и Кияма са злостни врагове, но са се съюзили срещу Торанага, защото и двамата са убедени, че той ще унищожи и църквата, и тях, ако вземе властта в Съвета.

— Торанага ще подкрепи църквата. Истинският ни враг е Ишидо.

— Не споделям твоята увереност. Мартин. Не бива да забравяме, че поради християнската вяра на Оноши и Кияма всичките им привърженици са също християни, а те са десетки хиляди. Не можем да си позволим да ги оскърбим. Единствената концесия, която можем да дадем на Торанага, трябва да е областта на търговията. Той е фанатичен привърженик на търговията, но досега не е имал възможност лично да участвува в нея. Така че тази концесия може да го изкуши да ни разреши едно отлагане на отговора, което ние може би ще успеем да превърнем в постоянно. Знаеш как обичат японците да разрешават проблемите си по този начин: и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.

— А според мен от политическа гледна точка моментът Оноши и Кияма да се обърнат срещу Торанага не е оправдан. Те трябва да се придържат към старата поговорка: винаги си оставяй вратичка за отстъпление. Бих могъл да им подскажа, че предлагаме на Торанага двадесет и пет процента, така че четиримата — Оноши, Кияма и Торанага — да имат по равен дял в печалбата, и по този начин целим да омекотим удара от „временното“ им преминаване на страната на Ишидо.

— Тогава Ишидо ще престане да им има доверие и още повече ще ни намрази.

— Ишидо и сега ни мрази достатъчно. А и без това им няма никакво доверие, както впрочем и те на него, пък и още не сме наясно защо всъщност са преминали на негова страна. Щом получим съгласието на Оноши и Кияма, ще направим предложението си официално, като че ли идеята ни е била чисто и просто да поддържаме безпристрастно и Ишидо, и Торанага. А насаме ще можем да подшушнем на Торанага колко са били щедри към него.

Дел Аква претегли наум плюсовете и минусите на плана.

— Отлично — похвали го той най-накрая. — Почни да действуваш. А що се отнася до еретика, предай още днес дневниците му на Торанага. Кажи му, че са ни били изпратени тайно.

— Как да обясня закъснението, с което му ги предаваме?

— Няма да го обясняваш. Ще му кажеш само истината: докарани са били от Родригес, но никой от нас не е знаел, че запечатаният пакет съдържа липсващите дневници. Пък и ние наистина цели два дни не ги отворихме. Забравихме ги във възбудата около еретика. Те доказват, че Блакторн е пират, крадец и предател. Собствените му думи ще го опровергаят веднъж завинаги и по този начин ще се възцари божията справедливост. Кажи на Торанага истината: че Мура ги е предал на отец Себастио, който ни ги препратил, защото не знаел какво да прави с тях. Това ще освободи от подозрения Мура, Себастио и всички останали. Ще трябва да съобщим на Мура по пощенски гълъб как сме постъпили. На Торанага ще му стане ясно, че неговите интереси са ни по-близки от тези на Ябу. Знае ли, че Ябу е постигнал споразумение с Ишидо?

— Струва ми се, че да, ваше високопреосвещенство. Но се носят слухове, че Торанага и Ябу отново са се сближили.

— Не бих имал доверие на това изчадие адово.

— Убеден съм, че и Торанага мисли така. Както съм убеден, че Ябу също не е искрен с него.

В този момент отвън се дочу някаква препирня. Вратата се разтвори рязко и в стаята нахълта качулат монах, който се опитваше да се освободи от отец Солди.

— Исус Христос да ви благослови — пропя той със стържещ от омраза глас. — И дано прости греховете ви.

— Отец Перес! Какво правите тук? — избухна дел Аква.

— Завърнах се в тази помийна яма, наречена Япония, за да донеса отново на езичниците Словото господне.

— Но вие сте прогонен по силата на Указа за подстрекателство към бунт и ви е забранено да се завръщате под страх от незабавна смърт! По едно чудо се спасихте от мъченическите екзекуции в Нагасаки и ви бе заповядано…

— Всичко е в божите ръце и един кирлив езически указ, издаден от мъртъв маниак, няма никакво отношение към мен. — Монахът беше нисък, слаб испанец с дълга неподдържана брада. — Дойдох да довърша божието дело. — Той погледна към отец Алвито. — Как върви търговията, отче?

— За щастие на Испания, много добре — отвърна Алвито с леден глас.

— А пък аз не прекарвам времето си в търговските кантори, а с паството си, отче.

— Много похвално — сряза го Аква. — Но си го прекарвайте, където ви нареди папата — извън Япония. Тук е наша територия. Освен това територията е португалска, а не испанска. Трябва ли да ви напомням, че трима папи наредиха всички ордени, освен нашия, да напуснат Япония? И крал Филип заповяда същото.

— Не си правете труда, ваше преосвещенство, да ми държите проповеди. Делата господни стоят над всички земни заповеди. Аз се завърнах да разтворя вратите на църквите и да призова множеството да въстане срещу езичниците.

— Колко пъти трябва да ви предупреждавам? Не можете да се отнасяте с японците като с инките — деца на джунглата, без история и без култура. Забранявам ви да изнасяте проповеди и настоявам да се подчините на заповедите на светейшите папи!

— Ние ще покръстим езичниците. Слушайте, ваше преосвещенство, в Манила чакат да се качат на кораб и да пристигнат тук още сто мои братя заедно с безброй славни конквистадори, които ще ни защитят при нужда. Ще проповядваме открито, ще носим одеждите си открито и няма да се спотайваме по ъглите, навлечени в идолопоклоннически копринени ризи като езуитите.

— Не бива да предизвиквате властите, защото ще погубите католическата църква!

— Казвам ви го направо и открито — ние се връщаме в Япония и ще останем тук! Ще проповядваме Словото напук на вас — напук на всеки прелат, архиепископ, крал или дори папа, за възхвала на бога!

И монахът тресна вратата след себе си.

Пламнал от ярост, дел Аква си наля чаша мадейра. Няколко капки от виното се разсипаха по полираната повърхност на писалището му.

— Тези испанци ще ни погубят — Дел Аква отпи бавно, като се опитваше да се успокои. След дълго мълчание добави: — Мартин, нека някои от твоите хора го следят какво върши. И най-добре веднага да предупредиш Кияма и Оноши. Всичко може да се случи, ако този глупак започне да проповядва публично.

— Да, ваше високопреосвещенство. — до вратата Алвито се поколеба. — Първо Блакторн, а сега и Перес. Съвпадението е прекалено голямо. Възможно е испанците в Манила да са знаели за него и да са го пуснали да дойде, за да ни омотае в мрежите си.

— Възможно е, но по-вероятно е между тях да няма никаква връзка — Дел Аква пресуши чашата си и я постави внимателно на масата. — Във всеки случай с божията помощ и нашето старание няма да допуснем някой от тях двамата да навреди на Майката църква — независимо от цената, която ще платим.

Бележки

[1] Т.е. кандидат за встъпване в езуитския орден. За разлика от другите религиозни ордени, при които се дават три обета — за сиромашество, въздържание и послушание — езуитите трябва да дадат и четвърти — за пълно послушание на папата. — Б. пр.

[2] Т.е. езуитският орден. — Б. пр.