Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Азиатска сага (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shōgun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 225 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
kuyvliev (2007)
Начална корекция
MikoBG (2007)
Сканиране и разпознаване
Boman (2007)
Корекция и форматиране
GeOrg (2008)
Допълнителна корекция
thefly (2018)
Допълнителна корекция
thefly (2019)

        Издание:

Джеймс Клавел. Шогун

Английска. Първо издание

Рецензент: Жени Божилова

Литературна група — ХЛ. 04 9536621831/5637-280-83

Редактор: Людмила Харманджиева

Художник: Светлана Йосифова

Художник-редактор Ясен Васев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори Людмила Стефанова, Стефка Добрева

Дадена за набор април 1983 г. Подписана за печат юни 1983 г.

Излязла от печат август 1983 г. Формат 70X100/16

Печатни коли 44. Издателски коли 57,02. УИК 84.91

Цена 9,42 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново

 

© JAMES CLAVELL

Shogun

Coronet Books

Hodder and Stoughton

Great Britain

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от thefly
  3. — Допълнителна корекция

Глава дванадесета

Торанага проследи с поглед варварина и със съжаление прехвърли мислите си от неочакваните резултати от разпита му към по-належащия проблем — Ишидо.

Реши да не освобождава свещеника, защото по този начин със сигурност щеше да вбеси Ишидо, макар че също така беше убеден, че по-нататъшното присъствие на езуита можеше да се окаже опасно. Колкото по-малко чужденци знаят, толкова по-добре. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре, допълни той наум. Дали влиянието на Цуку-сан върху покръстените даймио ще се окаже в моя полза или вреда? До днес му се доверявах изцяло. Но имаше някои особени моменти с варварина, които засега не са ми много ясни.

Ишидо умишлено не спази обичайните любезности и пристъпи направо към целта на посещението си.

— Отново трябва да попитам какъв отговор ще дадете на Съвета на регентите.

— Отново повтарям: като председател на Съвета на регентите не смятам, че е необходимо да давам отговор. Завързал съм някои незначителни семейни връзки, които не се нуждаят от никакви отговори.

— Вие сте сгодили сина си, Нага-сан, за дъщерята на Масамуне-сама, омъжили сте една от внучките си за сина и наследника на Дзатаки-сама и друга внучка за сина на Кияма-сама. Всички женитби са сключени с феодални владетели или техни близки роднини и следователно не са незначителни и са в пълно противоречие със заповедите на нашия покоен господар.

— Покойният ни господар тайко е мъртъв от една година. За жалост. Да. Много скърбя за смъртта на моя зет и бих предпочел да е все още жив и да направлява съдбините на нашата империя. — Торанага с удоволствие завъртя ножа в незарастващата рана. — Ако зет ми беше жив, той несъмнено би одобрил тези семейни връзки. Наставленията му се отнасят до женитби, които заплашват онаследяването на неговата династия. А аз не застрашавам нито династията му, нито племенника си Яемон — наследника. Доволен съм, че съм господар на Кванто. Не се стремя към по-големи владения. Живея в мир със съседите си и желая той да се запази. Буда ми е свидетел, че няма аз пръв да го наруша.

От шест века насам империята се разтърсваше от постоянни граждански войни. Преди тридесет и пет години един второстепенен даймио на име Города бе превзел Киото главно с подкрепата на Торанага. През следващите две десетилетия той по някакво чудо покори половин Япония, издигна планини от черепи и се обяви за диктатор — ала все още не бе достатъчно силен, за да поиска от императора да му даде титлата шогун, макар да имаше някаква далечна роднинска връзка с рода Фуджимото. Преди шестнадесет години обаче Города падна убит от ръката на един от генералите си и властта му премина в ръцете на главния му васал и блестящ пълководец — селянина Накамура.

За четири кратки години генерал Накамура, подпомогнат от Торанага, Ишидо и други даймио, изличи от лицето на земята наследниците на Города и подчини цяла Япония на абсолютната си власт — единственият случай в историята на страната, когато един-единствен човек бе покорил империята. Той влезе триумфално в Киото да се поклони на Го-Ниджо, Сина на небето. Ала понеже бе селянин по произход, Накамура бе принуден да се примири с по-нисшата титла куампаку — главен съветник, от която по-късно се отказа в полза на сина си, а за себе си прие титлата тайко. Ала всеки даймио му се кланяше, дори и Торанага. И колкото да бе невероятно, в страната се възцари мир за цели дванадесет години. Ала миналата година тайко умря.

— Кълна се в Буда — повтори Торанага — аз няма пръв да наруша мира.

— Но ще воювате, ако се наложи, нали?

— Умният човек трябва да е подготвен за предателство, не мислите ли? Във всяка провинция има лоши хора. Някои от тях заемат високи постове. И двамата сме запознати с безкрайните възможности за предателство в човешкото сърце. — Торанага настръхна. — Тайко например ни завеща единство, а ние сме разединени и на изток, и на запад. Съветът на регентите е разделен на лагери. Всички даймио са се наежили едни срещу други. Съветът не би могъл да управлява едно нищо и никакво селце, та какво остава за цяла империя! Колкото по-скоро синът на тайко навърши пълнолетие, толкова по-добре. Колкото по-скоро имаме нов куампаку, толкова по-добре.

— Или може би шогун — подметна Ишидо.

— Куампаку, тайко или шогун — властта е една и съща — отговори Торанага. — Какво значение има титлата? Единствено властта значи нещо. Города така и не стана шогун. Накамура бе по-доволен като куампаку и по-късно като тайко. Той управляваше и това е всъщност единственото важно нещо. Какво значение има, че зет ми някога е бил селянин? Какво значение има, че аз произлизам от древен и знатен род? Какво значение има, че вие сте от долен произход? Нали сте генерал, господар, дори член на Съвета на регентите?

Има дори много голямо значение, помисли си Ишидо. И ти прекрасно го знаеш. Всеки даймио го знае. Дори и тайко го съзнаваше.

— Яемон е на седем години. След още седем ще стане куампаку. А дотогава…

— След осем години, генерал Ишидо. Това е исторически закон. Когато племенникът ми стане на петнадесет години, той навършва пълнолетие и онаследява. А дотогава ние, петимата регенти, управляваме от негово име. Такава бе волята на покойния ни господар.

— Да. И той също така нареди, че регентите не могат да вземат никакви заложници. А Очиба-сама, майката на наследника, е заложница в крепостта ви в Йедо, като гаранция за безопасността ви тук, и това е нарушение на волята му. Вие официално се съгласихте да се подчинявате на нарежданията му, както и всички останали регенти. Дори подписахте документа със собствената са кръв.

Торанага въздъхна.

— Очиба-сама е на посещение в Йедо, където сега ражда собствената й сестра, която е омъжена за моя син и наследник. Мястото на сина ми е в Йедо, докато аз съм тук. Какво по-естествено за една сестра да гостува на сестра си в такъв момент? Не е ли това чест за нея? Може би ще ми се роди първият внук, кой знае?

— Майката на наследника е най-важната дама в цялата империя. Тя не бива да е във… — Ишидо щеше да каже „вражески“ ръце, но навреме се овладя. — В непривичен град. — Той помълча, после добави недвусмислено: — Съветът настоява да й наредите още днес да се прибере у дома си.

Торанага избягна клопката.

— Повтарям — Очиба-сама не е заложница и следователно аз не мога да й давам нареждания.

— Нека тогава се изразя по друг начин: Съветът изисква нейното незабавно присъствие в Осака.

— Кой го изисква…

— Аз. И Сугияма-сама. И Оноши-сама, и Кияма-сама. Освен това всички решихме единодушно да я чакаме тук, докато се върне в Осака. Ето подписите им.

Торанага позеленя. До този момент се бе справял с членовете на Съвета по такъв начин, че гласовете винаги бяха разделени три на два. Никога досега не бе успял да спечели срещу Ишидо с четири на един глас, но същото се отнасяше и за неговия враг. Четири на един означаваше изолация и провал. Защо Оноши се бе прехвърлил във вражеския лагер? Ами Кияма? Двамата бяха непримирими врагове още преди да се прехвърлят към чуждата религия. С какво ги бе спечелил Ишидо?

Ишидо съзнаваше, че врагът му е сразен. Но за да бъде победата пълна, трябваше да направи още един ход. Така че той пусна в действие плана, който бяха скроили двамата с Оноши.

— Ние, регентите, решихме, че е крайно време да се разправим с онези, които възнамеряват да узурпират властта на нашия господар и да погубят наследника. Предателите ще бъдат съдени. Ще ги показваме из улиците като най-обикновени престъпници, заедно с целия им род, и ще ги екзекутираме като прости бандити — заедно с целия им род. Фуджимото, Такашима, благороден произход, долен произход — без значение. Дори и Миновара!

Яростна вълна премина през самураите на Торанага, защото подобно светотатство срещу полуцарствените родове бе немислимо. Миг след тези думи младият Усаги, внукът на Хиромацу, скочи на крака, пламнал от гняв, измъкна с рязко движение дългия си меч и се хвърли към Ишидо, хванал го с две ръце за дръжката, готов да удари.

Ишидо бе подготвен за смъртоносния удар и не направи никакъв жест да се защити. Замисълът му се състоеше именно в това, на това бе разчитал и хората му бяха предупредени да не се намесват, докато не го убият. Ако той, Ишидо, паднеше тук, сега, от ръката на самурай на Торанага, тогава целият гарнизон на Осака можеше законно да се нахвърли върху Торанага и да го унищожи, без да се съобразява със заложницата. За възмездие Очиба-сама щеше да бъде убита от синовете на Торанага и останалите регенти щяха да бъдат принудени да тръгнат срещу рода Йоши, който — вече изолиран — щеше да бъде изличен от лицето на земята. Само по този начин наследникът можеше да заеме поста си със сигурност и той, Ишидо, би изпълнил дълга си към тайко.

Ала ударът не последва. В последния момент Усаги дойде на себе си и с треперещи ръце прибра меча в ножницата си.

— Моля за прошка, господарю — коленичи той и склони глава. — Не можах да понеса срама, че трябва да слушате такива оскърбления. Моля за извинение, аз се извинявам и искам да ми позволите незабавно да извърша сепуку, тъй като не мога да живея с този позор.

Макар Торанага да не бе помръднал, той бе готов да предотврати удара и знаеше, че Хиромацу и останалите също бяха нащрек, и Ишидо по всяка вероятност щеше да бъде най-много ранен. Разбираше също така защо Ишидо бе тъй предизвикателен. Ще ти платя със страшно висока лихва, Ишидо — закани му се той наум. После прехвърли вниманието си върху коленичилия младеж.

— Как си посмял да допуснеш, че нещо, казано от Ишидо-сама, може да е било умишлено оскърбление към мен? Той никога не би проявил такава неучтивост. Как смееш да слушаш разговори, които не са предназначени за твоите уши? Не, не ти разрешавам да си направиш сепуку. Това е чест. А ти нямаш нито доблест, нито самодисциплина. Още днес ще бъдеш разпънат на кръст като най-обикновен престъпник. Мечовете ти ще бъдат строшени и заровени в селището на ета. И синът ти ще бъде погребан в селището на ета. Главата ти ще бъде набита на кол, за да могат всички да й се надсмиват, а до нея ще има поставен надпис: „Този човек е бил роден самурай по грешка. Името му вече не съществува!“

С върховно усилие Усаги се опитваше да контролира дишането си, но потта му се стичаше от него и срамът го изтерзаваше. Той се поклони на Торанага и прие участта си с външно спокойствие.

Хиромацу излезе напред и смъкна и двата меча от пояса на внука си.

— Торанага-сама — тежко произнесе той. — Позволете ми аз лично да се погрижа заповедите ви да бъдат изпълнени.

Торанага кимна.

Младежът се поклони отново и понечи да стане, но Хиромацу го блъсна отново на пода.

— Изправени ходят самураите. И мъжете. Но ти не си нито едното, нито другото. Ще пълзиш към смъртта си.

Усаги безмълвно се подчини.

Всички в стаята се радваха на самодисциплината, проявена сега от младото момче, от невероятното му безстрашие. Ще се прероди като самурай, доволни си мислеха те.