Маргарет Драбъл
През иглено ухо (29)

Когато Роуз се прибра вкъщи, завари Ейлийн заспала. След като бе намерила момчето от гаража, а той я беше изгонил, тя се върна у дома си. И сега седеше в креслото на Роуз, бебето спеше до нея в специален сак, тя леко похъркваше, а тъмното й лице бе безпомощно отпуснато. Роуз не се реши да я събуди, не понасяше нейното мърморене и се бе наслушала вече на оплакванията на майка й. Мисис Шарки беше отчаяна от Ейлийн — отказвала да прави каквото и да било за себе си и за бебето, не ставала да го нахрани дори, оставяла го по цели нощи да плаче, когато го преповиела, хвърляла пелените на пода, за да ги изпере майка й. „Какво да правя? — казваше мисис Шарки. — Не мога да ги оставя да си седят там, нали?“ „Тя непременно ще ги вдигне“ — бе я уверила Роуз, без много да си вярва. Защото истината беше такава: защо въобще да ги вдига, за какво! И ето я сега тук, деветнадесетгодишна, свършена, приключила завинаги с това, което може би е искала да постигне. Ейлийн нямаше за какво да се старае повече, пропастта между мечтите и действителния й живот бе непреодолима и щеше да си остане такава. И тя, и майка й щяха да влачат тъжното си съществуване — майката, която все така неуморно щеше да се труди, защото си бе такава по природа, и дъщерята, която се бе предала, защото такава бе нейната природа. Дори не можеше да се продаде сега с това бебе на ръце, пък и вече бе опитвала и не излезе кой знае какво. Лицето й бе угрижено и мрачно като лице на жена на средна възраст. Някои хора, рече си Роуз, сравнявайки я с Шарлот, нямат дори шанса да изменят на себе си.

Тя се пораздвижи наоколо, защото не искаше да я събуди рязко, и след няколко минути Ейлийн сама се размърда и отвори очи. Роуз беше уморена, имаше достатъчно свои грижи, но се наложи да слуша половин час оплакванията на Ейлийн от майка й. Вече мислела, че трябва да си намери работа само за да избяга от къщи. Изглежда добра идея, каза Роуз, но явно не беше така, защото майка й отказваше да гледа детето през деня, а Ейлийн не можеше да го настани в детски ясли. Както и да е, отсече Ейлийн, аз не си представям как ще работя на тия противни места, където могат да ме вземат. Имало едно място за сервитьорка в гръцко ресторантче, но заведението така воняло, че не можела да работи там. Имало и друго — в една фабрика за спално бельо, само че там работният ден бил много дълъг… Изглежда, с нищо друго не можела да се захване. „Трябва да има още нещо“ — окуражи я Роуз. „Сигурно ще се наложи да почна във фабриката“ — отговори Ейлийн. В яслите казали, че ще вземат детето, когато навърши шест месеца, но това значело да става в шест и половина и да го води в яслите пеша, защото били доста далече.

Роуз разбра, че тя всъщност е решила да почне във фабриката за спално бельо. Нищо чудно, че е потисната. Колко ужасен е моментът, в който човек се прощава с всичките си надежди. Свърши се с Ейлийн, екстравагантната държанка, която се вози в таксита, носи кожени палта и пие коктейли, свърши се с Ейлийн, гримьорката, която носи изкуствени мигли и розова престилка, свърши се с Ейлийн — момичето на техника от гаража, което се разхожда в бърза кола по магистралите. Ейлийн вдигна бебето си, въздъхна и прие банкнотата от една лира. Очите й бяха тъмнокафяви, меки, чувствени, тя погледна Роуз с дълбок укор… О, господи, махай се оттук, повлекано такава, преди да съм ти предложила да осиновя това същество. Защото нямаше съмнение, че блясъкът на собствения й пример не бе помогнал на Ейлийн с нищо. Трепетът от известността на съседката й, драмата на насилието, всички вълнения около развода безспорно й бяха подействали покваряващо. Навремето тя събираше изрезки от вестници, отнасящи се за Роуз, вземаше назаем нейни дрехи, идваше да се къпе в нейната баня. (Семейство Шарки нямаха баня, тяхната къща бе на нормиран наем и собственикът отказваше да даде и пени за подобрения.) А още когато бе на петнадесет години, Кристофър я насърчаваше: предлагаше й цигари, напитки или да я повози в колата си. Не, не приемам каквото и да било обвинение, мислеше си Роуз, като същевременно съзнаваше, че сигурно носи някаква отговорност. Махай се, махай се, по-скоро се махай оттук!

И Ейлийн си отиде.