Алисън Ричман
Изгубената съпруга (41)

Ленка

Рита вече е в седмия месец. Гледам тялото й под роклята, коремът й прилича на малък пъпеш. Тя е силно недохранена и никой не би заподозрял, че носи дете.

Изтощението й може да се види само като погледнете лицето й. Посещавам я този път в работилницата и виждам, че ръцете й треперят, когато рисува.

Тереза ми хвърля поглед, застанала пред статива си, и печално поклаща глава. Кимам. Рита не изглежда добре.

— Мисля, че трябва да отидем в лазарета — казвам аз. Тя поклаща глава — не. Продължава да рисува, докато говоря с нея. Малки, леки мазки акварел се разливат по цялата страница. — Няма да казваме на никого, че си бременна. Ще кажем просто, че не си добре.

— Бих предпочела да остана тук, отколкото да рискувам да хвана тиф или нещо по-лошо — казва тя, обръщайки се към мен. Оставя четката си. — Вече го казах на Оскар. Така че, моля те, просто ме остави да си върша работата, Ленка.

Строгият й тон ме изненадва, но се опитвам да не се обиждам.

Гледам как притиска длани към масата, на която работи, привила гръб леко напред, коремът й едва се очертава под плата на роклята.

И тогава чувам Тереза да ахва.

Под ниския дървен стол, между краката на Рита, се образува нарастваща локва вода.