Алисън Ричман
Изгубената съпруга (2)

Предишната вечер тя извади картината от картонения тубус и я приглади, за да стане плоска като стара карта. Повече от шейсет години я носеше навсякъде със себе си. Първо беше скрита в стар куфар, после — навита в метален цилиндър и заровена под дъските на пода, накрая — набутана зад няколко кутии в претъпкан килер.

Картината бе нарисувана с тънки черни и червени мазки. Кинетична енергия струеше от всяка линия, художникът се бе старал да улови сцената възможно най-бързо.

Винаги я бе усещала твърде свята, за да бъде показвана, сякаш излагането й на светлината и въздуха или може би по-лошо — пред взора на посетителите — би било твърде много за деликатната й кожа. И така тя си оставаше в херметическа кутия, заключена като мислите на Ленка. Преди седмици, докато лежеше в леглото си, тя реши, че картината ще бъде нейният сватбен подарък за внучката и съпруга й.