Алисън Ричман
Изгубената съпруга (15)

Йозеф

След като пристигнах в Америка, вече не можех да понасям вкуса на ягоди. Не защото сладостта им не можеше да се сравнява с тези, които ядяхме през лятото, а защото ми напомняха за Ленка.

Ленка, седнала в сянката на нашата градина в Карлови Вари, белите й рамене, подчертани от памучната й лятна рокля. Сините й очи. Ключиците й във формата на сърце, които копнея да целуна.

Аз седя срещу нея. Наблюдавам я как разглежда дългата дървена маса, отрупана от Павла с чинии с пушени меса, буркани с домашно сладко и панерче с топли кифли. Но тя се радва на прясно набраните ягоди. Посяга към купата и поднася един плод към съвършената си уста.

Устата й. Устата й. Нима съм такъв звяр, та не мога да потисна желанието си да я захапя? Да усетя нежната й плът. Да почувствам мекотата на вътрешността й. Да прокарам език по зъбите й. Да докосна кадифето на езика й.

Седя там и я гледам. Единственото, което мога да направя, за да заглуша копнежа си, е да се взирам в нея. Колко ли глупав изглеждам в този спомен… Колко непохватен в желанията си.

Когато вървя до нея, едва дишам. Не мога да говоря. По-голям съм с четири години, а се чувствам съвсем неопитен. Имало е и други момичета, но лицата им и докосването им са изчезнали изцяло от паметта ми.

Вървя зад нея. Стегнатите мускули на прасците й, леката извивка на дупето, мимолетният поглед към шията й съблазняват сами по себе си.

Когато тя оставя скицника си, усещам топлината на тялото й до моето. Мога да я помириша. Искам да я вдишам в себе си, както детето поема първата глътка въздух. Искам да сключа ръце около нея и да разтопя сърцето й до моето.

Искам да я вкуся. Искам сладкия сироп на устата й. Искам плътта на езика й. Повече от всичко на света искам да я целуна.

Целувката. Много ли съм поривист? Много ли съм нетърпелив? Тези устни, слели се с моите… вкуса на прясно набрани ягоди.

Задъхвам се. Отварям уста. Сърцето ми се разпуква като смачкан нар. Рубинени семена се посипват в ръцете ми.

Но тогава се събуждам.

Отварям очи, а Амалия се пресяга да изключи радиобудилника.

Целува ме.

Сухо. Разсеяно. Вкус на вода.

Моята Амалия ме целува.

В целувката й няма и помен от вкуса на ягоди.

Това е вкусът на снежна висулка без сок.

Лед, без синия цвят.