Алисън Ричман
Изгубената съпруга (14)

Йозеф

Винаги съм вярвал в мистичното. Човек не може да изучава науката на зачеването и практиката на акушерството, без да изпитва благоговение пред това как човешкото тяло може да създава нов живот. В медицинското училище учим, че всичко най-съществено за живота се намира по средната линия на тялото. Същото може да се каже за любовта.

Умът, сърцето, утробата. Трите са преплетени в свещен танц.

Тазът на жената е като пясъчен часовник със способност да отмерва времето. Създава живота и го закриля. Когато храненето на майката е недостатъчно, хранителните вещества се извличат от собствените й зъби и кости. Жените са създадени да бъдат пожертвователни.

Като младеж аз се влюбих в едно момиче, което ме обичаше. Усмивката й беше като златна примка около сърцето ми. Накъдето и да ме дърпаше, аз я следвах.

Но понякога дори най-дебелото въже се протрива и човек се изгубва.

Все още мечтая за нея. Първото момиче, преплело ръка с моята. Дори когато в леглото ми имаше друга жена, си мечтаех само за нея. Опитвах се да извикам във въображението си лицето й на двадесет, после на тридесет или на четиридесет години. Но с течение на времето, остарявайки, престанах да си я представям с набръчкано лице или с посребрена коса.

Всеки човек пази в тайна образ или спомен, който нощем развива като скрит бонбон. Потапя се в него и попада в долината на мечтите.

Представям си я гола в сънищата си. Дълги бели крайници, протягащи се да се преплетат с моите. Ръце, вдигащи се да разплетат влажни, ухаещи плитки. Шоколадовокафява коса, падаща над ключици, очертани като лък на стрелец.

Тя скръства ръце на гърдите си.

Целувам ръцете й, бледите връхчета на пръстите й. Обръщам дланите й и ги вдигам от гърдите й до страните си. Тя докосва слепоочията ми, косата ми, привлича ме към устните си и ме целува.

Целувката. Целувката. Тя ме преследва навсякъде.

Сън.

Само да не трябваше да се събуждам толкова скоро. Пейджърът ми звъни. Номерът на болницата ми показва, че трябва да вървя.

Спя и отново съм млад. Събуждам се стар, с уморени крайници. Звукът на пейджъра ми определя посоката.