Елизабет Лоуел
Опасно убежище (48)

48.

Ейс гледаше Шей и Танър, както ги беше наблюдавал веднъж иззад ъгъла на къщата на Тони. Разликата беше само, че тази нощ щеше да ги убие. Единствената причина да са още живи беше, че не искаше да прибързва и да сменя пистолета си с трийсет и осемкалибровия толкова скоро след убийството на Руа. Хората можеха да се запитат, защо ли му бе притрябвало ново оръжие. А това беше въпрос, на който не му се искаше да отговаря. Някои биха казали, че е прекалено предпазлив, но те бяха глупаци. А Ейс не беше.

Повече никакви далечни изстрели с малък пистолет. Ще се приближа достатъчно и ще стрелям на сигурно.

Освен това все още не беше решил как да постъпи; минаваше му злостната мисъл да изнасили Шей в присъствието на приятеля й. Или да застреля Танър и след това да разкъса дрехите й… След което щеше да убие и нея, естествено. Така можеше да си спести твърде много неудобни въпроси.

Главата го болеше, сякаш скалпът му беше смъкнат. От лютивия спрей очите му все още горяха, но поне бяха престанали да сълзят непрестанно. Сега бяха само леко влажни. Вероятно изглеждаше уморен и съсипан, ала това беше последното нещо, за което мислеше в момента. Шей щеше да си плати, при това с лихвите. Щеше да се занимава с нея много дълго, след като застреля Танър.

Не. Нещо друго може да се обърка. Просто свършвай и се измитай оттук. Особено когато Дейвис е наоколо, макар и да се движи, като че ли е ранен тежко.

А може и вече да е мъртъв.

Ако не е, скоро ще бъде.

Мисълта за предстоящата задача го накара да се облее в пот. Достатъчно трудно щеше да бъде да догони двете глупави жени и после да захвърли телата им в шахтата на изоставената мина. Същото щеше да стори и с трупа на Танър Дейвис, макар че той тежеше колкото двете заедно.

В забоите има много място. Ще стигне за всички. Пък и разполагам с достатъчно патрони.

Все пак изпитваше раздразнение, че плановете му бяха объркани в последния момент. Но така стояха нещата с късмета — и с добрия, и с лошия. Той си имаше своето алиби. Срещу няколко стотачки…

Конрад щеше да реши, че двете глупачки са отишли да търсят мустанги, земя за продан или каквото и да е… А след като не са се върнали, Танър е тръгнал да ги търси, карал е бясно и се е пребил някъде.

Колкото до него самия, той имаше цял кош с наловена пъстърва като доказателство за това къде е бил, въпреки че из тези пущинаци, където се намираше в момента, нямаше никаква риба.

Мина предпазливо покрай все още пушещия пикап. Вътре не се виждаше нищо, но нямаше да навреди да се увери лично. Зрението му беше замъглено, тъй като очите му продължаваха да лютят, а и все още му се налагаше да се бори с пристъпите на кашлица. Със слуха му обаче всичко беше наред. Можеше да долови и далечните шумове по склоновете.

Те съвсем не са толкова далече. Ако носех трийсет и осемкалибровия пистолет, можех да ги убия оттук или поне да ги раня.

Но мога да почакам. Колкото по-дълго вървят по пътеката, по която са поели, толкова по-близо до шахтата ще се озоват в подходящия момент.

Не искаше да влачи телата повече, отколкото беше необходимо.

За миг застина на мястото си. Вдигна оръжието и автоматично го насочи към движещ се силует, който му се стори, че е забелязал. Дърветата се извисяваха на пътя му и му пречеха да стреля. Но той беше по-близо до тях, отколкото си мислеше. Ускори крачки, предпазливо намалявайки разстоянието между себе си и набелязаната мишена.

Сега вече не оставаше много…