Елизабет Лоуел
Опасно убежище (32)

32.

Танър спря пред първия мотел недалеч от Рефюдж, чиято реклама предлагаше не само чисти стаи, но и приемливи цени. Знаеше, че рано или късно Шей щеше да се срине. По-скоро рано. Да си имаш работа със смъртта беше нещо като да участваш в състезание — в началото адреналинът се покачва като на маратон. Ала с колкото повече случая се сблъскваш, постепенно настъпва моментът, в който тялото се ръководи повече от разума, отколкото от емоциите.

Но тя беше новак в тази работа. Имаше нужда от спокойно място, където да се отпусне. Ранчото беше обременено с прекалено много спомени, а апартаментът й в Тахо беше далече. Той паркира колата и изключи двигателя.

— Какво търсим тук? — озадачи се тя.

— Вземаме си кратка почивка на място, където никой няма да ни намери.

Даде си сметка колко изтощена беше едва когато му кимна покорно. Отне му само няколко минути да наеме стая на втория етаж. Като истинско ченге той беше наясно колко опасни бяха партерът и първият етаж. Каза на администратора, че куфарите им са се изгубили след полет до Рино и направи регистрация на името на мистър и мисис Т. Л. Дейвис. Това бяха собствените му инициали от шофьорската книжка и кредитните карти, така че никой не би могъл да види нещо неестествено в двойка, отсядаща без багаж в мотел.

В крайна сметка, намираха се в Невада, където проституцията беше узаконена и жриците на любовта редовно си плащаха данъците.

— Хайде, миличка — подкани я Танър, като я поведе по страничните стълби към стаята. — Имаш нужда от почивка.

Искаше й се да му възрази, но не го направи. Нямаше смисъл. Знаеше, че е на ръба на нервен срив и всеки момент можеше да изгуби контрол над себе си. Твърде много неща се бяха случили за кратко време, при това толкова ужасни, че й беше трудно да ги осмисли, още по-малко пък да ги приеме. И наред с всичко останало и Танър…

Бурен вятър, който помете спокойствието й, без да й остави друго сигурно място, освен в собствените му обятия. А тази прегръдка щеше да я очаква само дотогава, докато се разрешеше въпросът със собствеността на Лорн.

— Може би родителите ми са били прави — каза тя, докато Танър отмяташе завивката на едно от леглата. — Сигурно не съм създадена за живот в провинцията.

— Смъртта се промъква навсякъде. Чисто статистически погледнато, сред тази пустош си в много по-голяма безопасност.

Започна да я разсъблича със същата сръчност, с която беше приготвил и леглото. Обувките, чорапите, сакото и ризата едни след други се трупаха на пода. Въпреки че движенията му бяха по-скоро ласкави, отколкото страстни, тя усети как по тялото й се разлива топлина и стопява леда, който я беше сковал.

— Но какво точно правиш… — подхвана тя, докато той я полагаше в леглото.

— Това е, миличка. Лягай си. — Надвеси се над нея и смъкна дънките й. — Ще те събудя след около час. Тогава ще можем да поговорим.

— След час — повтори тя. — Дотогава никакви разговори.

— Ето че ме разбра.

Шей се отпусна под нежния натиск на ръцете му, после го прегърна през врата и го дръпна към себе си, докато го извади от равновесие. За момент той остана неподвижен върху нея. После неохотно се подчини на останките от здравия разум.

— Имах предвид, че трябва да си починеш — прошепна неубедително той.

— Възбуден си…

— Миличка, нали съм до теб.

— Съжалявам, че бях толкова…

— Беше невероятна — увери я той, притискайки пръст към устните й, за да й попречи да продължи. — Видя макета, прииска ти се да разкъсаш със зъби гърлото на Кампбел, но не изгуби самоконтрол, зададе му правилните въпроси като истински професионалист и дори не намекна за смъртта на Руа. Бих те взел за свой партньор по всяко време.

Тъмните й очи го гледаха изпитателно, докато най-накрая се убеди, че й казва истината.

— Всъщност почти го изгубих — призна тя тихо. — Онзи проклет макет беше черешката на върха на изминалите няколко ужасни дни. Ти, от друга страна, беше тортата. — Надигна се само колкото да може да го целуне. — Но току-що открих, че съм егоистка. Искам малко разбита сметана и за себе си.

Той се усмихна, но му идваше да изстене. Докосна лицето й с пръсти. Тогава езикът й се плъзна по тях.

— Шей… — Това беше единственото, което успя да изцеди през пресъхналите си устни.

— Свали си дънките.

Танър бързо отдръпна ръката си от лицето й и я целуна, докато тя започна да се гърчи и извива жадно около него. Смъкна бельото й само толкова, колкото да можеше да направи онова, което бе искал тази сутрин, преди обаждането на заместник-шерифа. Целуваше я нежно и жадно по шията, когато нетърпеливите й пръсти разтвориха ризата му и се плъзнаха по гладката кожа на гърба му. Попиваха топлината му едновременно нетърпеливо и с благоговение.

— Още — прошепна тя.

Задъханият й глас го разтърси. Той усети как целият се изопна, сякаш през него премина светкавица. Внимателно влезе в нея. Тялото й под него се изви, сякаш му напомни, че още не беше докоснал гърдите й… Зърната й вече се бяха втвърдили. Улови едното между устните си и го засмука дълго и нежно.

— Дънките — изстена Шей. — Веднага! — Ръцете й трескаво заопипваха колана, докато успяха да смъкнат ципа.

— А ме излъга, че ще спиш…

— Толкова силно те искам, че чак ме боли… Помогни ми, Танър.

Той срита обувките си и я остави да го освободи от останалите дрехи. Минута по-късно горещите им тела се бяха вплели едно в друго. Шей впи нокти в гърба му. После се спусна надолу, докато устните й докоснаха гладката му твърда мъжественост. Тя обожаваше да усеща страстта и топлината, които излъчваше.

— Някой ден ще го направя много бавно — изстена той и се изви, сякаш отново поразен от мълнията на неутолимото желание.

— Но не днес. Не сега.

— Не сега — покорно се съгласи Танър.

Улови между зъбите си сочната й устна и лекичко я захапа. След това я пусна с нямо обещание, което я накара да повдигне лице към неговото. Дланите му галеха гърба й, плъзнаха се надолу по бедрата, докато пръстите му докоснаха скритата, гореща плът между краката й. Усещането за бликащата топлина го замая.

— По дяволите, ти си истинско чудо — успя да каже, като я нагласи върху себе си. — Никога не съм срещал толкова страстна жена.

— Не искам да слушам за жените преди мен.

— Замълчи, Шей.

Тя се раздвижи, докато възбудата му стана неудържима, след което се сляха в едно. С резки, жадни тласъци вземаха всичко, което можеха един от друг, докато започнаха да дишат тежко, пресекливо. И единственият възможен край беше чувствена експлозия, която ги остави изтощени върху чаршафите…

 

 

Звънът на телефона на Шей ги изтръгна от сладката дрямка.

— Не вдигай — измърмори Танър.

Спокойният му ленив глас я накара да се усмихне. Тя потърка лице по наболата му брада, докато слепешком търсеше с ръка сакото си, което се оказа захвърлено до леглото. Пръстите й докоснаха телефона.

— Ейс е — съобщи тя.

Танър само изсумтя недоволно. Смеейки се, тя все пак прие обаждането.

— Здравейте, мистър Дезмънд.

— Ейс — поправи я гласът от другия край на линията. — Натъкнах се на нещо, което би могло да ви помогне. Или по-скоро на Танър. На „МакКърди 8“ пускат жени, защото ги принуждават, но не позволяват на никого да разговаря с тях.

— Какво пък е това „МакКърди 8“?

— Спортна зала в Рино, където Руа наскоро се е записал да тренира.

— Задръжте така. Ще включа телефона си на високоговорител.

Потискайки прозявка, тя натисна бутона и продължи:

— Чувате ли ме добре?

— Отлично — отвърна Ейс. — Много ме заинтригувахте с този Руа и изчезналите златни монети. Стигнахте ли до нещо в разследването?

— Не — обади се Танър. — Източникът ми не ми е изпращал нова информация.

— По дяволите — изруга мъжът отсреща. — Заповядах на хората си да прегледат досието на Руа и да ми дадат всички телефонни номера, с които е поддържал връзка. Успяха да открият едва два. Първият е на личния му мобилен телефон, който, както подозирам, е бил открит на местопрестъплението…

— Не съм чувал подобно нещо — прекъсна го Танър. — Смъртта на някакъв негодник в Мейърс не е събитие, което би подпалило задника на шерифа.

Ейс измърмори нещо на някого. После продължи в слушалката:

— Извинявайте. Накарах охраната да прегледа всички запазени записи от камерите, за да видим дали Руа се появява на някои от тях. Можем да засечем някой негов приятел… Ще наредя на хората си да изпратят всичко интересно, което открият, на пощата на Шей.

— Благодаря — обади се тя.

— Вие споменахте два номера — напомни му Танър.

— Вторият е на спортна зала за смесени бойни изкуства, за която вече казах на Шей — отговори Ейс.

— За „МакКърди 8“ ли? — попита тя. — Където се допускат жени, но после никой не им обръща внимание?

— Точно тази. Проверих я в интернет и се оказа, че се намира в северната част на Рино. — Чу се шумолене на листове, докато Ейс четеше адреса. — Щях да отида да я проверя лично, но съм планирал да ида на риболов в планината тази нощ и ако не се измъкна сега, няма да го направя никога.

Шей с усилие потисна още една прозявка.

— Извинете ме.

— Звучите ми точно толкова уморена, колкото съм и аз — отбеляза Ейс. — Искате ли да дойдете с мен за риба?

Танър я стрелна с поглед.

— Тя ще поспи, докато аз проверявам „МакКърди 8“. Благодаря ви за полезната информация. Надявам се, че уловът ще бъде добър.

И прекъсна разговора, преди Шей да успее да му попречи.

— Беше изключително грубо от твоя страна — скара му се тя.

— Това си е дарба — съгласи се той, като се измъкна от леглото и започна да се облича. Е лавата й се отпусна върху възглавницата, докато Шей потискаше поредната прозявка. — Откъде намираш сили да продължиш? — попита го сънено.

— Навик. Не изразходвам цялата си енергия наведнъж. Затваряй очи, красавице, или ще ме принудиш да ти покажа с какво допринасяш за моята издръжливост.

Тя едва отвори очи.

— Но ще се върнеш, нали?

— Обещавам… — Той се наведе да я целуне, преди да придърпа завивките до брадичката й. — Ще сложа табелата: „Не ни безпокойте“, но ти не изключвай телефона си. Ще ти се обадя.

— Не трябва ли да звъннем на Огъст? — измърмори сънено тя.

— И да му кажем, че Кампбел има слабост към изработването на макети на сгради? Ще извадя истински късмет, ако не ме наругае и не ме нарече аматьор. Поспи си, докато проверя тези женомразци.

— Бих могла…

— Спи — прекъсна я той. — Ще ти се обадя, ако изскочи нещо.

Тя отново промърмори и най-сетне се предаде на съня. Танър се обърна и безшумно напусна стаята, преди да й обясни, какво подозира…

Ще й го кажа, след като проверя спортната зала — обеща си той.