Елизабет Лоуел
Опасно убежище (27)

27.

Танър караше към Карсън сити, а Шей говореше по мобилния си телефон с местните администратори, докато накрая попадна на един, който призна, че поддържа лична връзка с Харолд Хил. А той с малко повече късмет можеше да се окаже самият губернатор. Според Кимбърли и някои социолози от Лас Вегас този мъж имаше всички шансове да влезе в кабинета на мечтите си.

Можем да изградим това стъпало по пътя му към бленуваната цел — размишляваше Шей.

Идеята за красиво лице и празна глава в „Овалния кабинет“ я караше да се чуди колко често това се беше случвало в миналото. Обществена тайна беше, че Хил е хвърлил око на президентския стол, както и много от богатите му поддръжници, които само чакаха да заеме губернаторския пост и да остане на него до следващите национални избори.

Мисълта за Хил и надеждите му за бъдещето я накараха да поклати глава, но в съзнанието й продължаваха да отекват думите на заместника.

Остани жива. Стой си вкъщи.

Би могла да го направи, ако не беше напомнянето на Огъст за двата трупа, на които се беше натъкнала през последните дни. Или колко много й се искаше да оживее и да се радва един изключителен мъж, озовал се неочаквано в живота й.

— Да, все още съм тук — каза в слушалката. — Не, наистина няма нужда да безпокоите мистър Хил. Просто ми е необходимо да изясня, кой ръководи екипа по охраната му.

— Съжалявам. Подробностите около личната сигурност на мистър Хил не са публично достояние — заяви сътрудничката. — Между другото той ще има петнайсетина свободни минути между ангажиментите си тази сутрин, в случай че искате да разговаряте с него лично. Губернаторът високо цени добрата работа на сдружението в полза на щата Невада.

Шей си уговори час за кратка среща с Харолд Хил.

— Двамата с госта ми трябва ли да се запишем и на регистратурата?

— Да, моля. Ще получите баджове и специален ескорт. А сега, ако ме извините, трябва да отговоря и на няколко други обаждания.

— Благодаря ви за помощта — каза на себе си Шей.

— Прозвуча ми така — засмя се Танър, — сякаш мистър Хил е прекалено зает със стискането на ръце и цеденето на спонсорите си.

— Едно и също е — въздъхна тя и пъхна телефона в джоба на сакото си. — Никой не иска да говори за сигурността му, така че ще се наложи да го попитаме лично.

— Бих се учудил, ако охраната на бъдещия губернатор действа по друг начин. Честно казано, искрено съм учуден, че изобщо успя да пробиеш. Аз щях да помоля приятел да събере по не съвсем законен начин тази информация.

— Същият, който откри монетите ли?

— А, онова беше съвсем легално. — Танър погледна в огледалото за обратно виждане и в страничното. — Благодаря ти, че ми уреди среща с Хил.

— „Националното сдружение за защита на собствениците на малки ферми“ винаги застава зад кандидатите, които споделят възгледите му — отвърна тя. — Един от тях е Харолд Хил.

— Интересно. Какво е усещането да работиш за човек, който може да направи някого крал?

— Кимбърли е прекалено заета да си слага спирала на миглите и да осигурява дарения, за да има време да създава крале. Но от онова, което е споменавала, излиза, че Хил е един от любимите политици на сдружението, което очевидно го прави изключително важен за нея.

— Е, личи си, че тя е от тези, които никога не стрелят на сляпо… — мрачно отбеляза Танър. — Кога ще се срещнем с Хил?

— Преди обяд, ако извадим късмет. Но за това ще трябва да разчитаме на твоето най-добро поведение и да го уловим в няколкото свободни минути между ангажиментите му.

— Това означава ли, че не можем да правим секс в чакалнята?

Тя го изгледа отстрани и макар с усилие успя да сподави усмивката си.

— Определено. Но ако мислиш за това, времето ще мине по-бързо.

— Да мисля за това ли? Как, като нямам шапка, с която да прикрия скута си…

Шей все още се усмихваше, когато минаха покрай охраната на входа и показаха личните си карти. Администраторката ги отведе до един от няколкото отделни офиси, определени за срещи с Хил. Столовете бяха удобни, кафето ставаше за пиене, колекцията от списания предлагаше развлечение за всякакви интереси. Но телевизорът с изключен звук не носеше облекчение.

Минаваше един часът, когато Хил се появи. Междувременно Шей имаше достатъчно време да напомни на Танър да се усмихва и да бъде любезен, вместо да започне да върти заподозрения на бавен огън и да се държи грубо. Мистър Хил влезе жизнерадостно, което беше негова запазена марка наред с харизматичната му усмивка. Той беше най-доброто от миналото и обещание за светло бъдеще, поместено в строг сив костюм със златни копчета на ръкавелите и на сакото. Когато погледнеше към някого, той се превръщаше в единствения човек в неговия свят.

Бях прекалено уморен, за да го оценя на „възпоменателната“ вечеря — даде си сметка Танър. — Той е добър. Мога да се обзаложа, че е в състояние да промени курса, за да яхне всеки политически вятър и да обясни промяната на посоката само с едно стискане на ръката и една усмивка. Пред този човек кметът на Лос Анджелис изглежда като куц кон на хиподрума.

— Шей, толкова се радвам, че намина — подхвана Хил. Даде сигнал за неофициалност на срещата, като разкопча копчетата на сакото си и й стисна топло ръката. — Точно смятах да помоля за съвет сдружението, как да изградим политиката за запазване на фермите в долината.

— Сигурна съм, че Кимбърли с радост ще помогне с каквото може — отвърна Шей. — А това е Танър Дейвис, племенник на Лорн Дейвис. Сигурно сте се срещнали на галавечерята, но там разговаряше със стотици гости, затова си помислих, че няма да навреди, ако ви представя един на друг още веднъж.

— Мистър Дейвис — кимна Хил. Докато се обръщаше към него, сакото му се отвори достатъчно, за да се видят двата му мобилни телефона. Единият беше тъмен, лъскав и много скъп. Другият беше износен и струваше само няколко долара. Танър си помисли за шерифа и се зачуди дали тези мъже не използват евтини апарати, когато са навън, за да спечелят гласовете на обикновените хора. — Моите съболезнования за чичо ви — продължи Хил. — Беше добър, уважаван човек.

— Благодаря — любезно отговори Танър.

Помощничката почука на отворената врата. Хил погледна нататък.

— Един момент, Роуън — каза той. — Това със сигурност може да почака, докато поговоря с приятелите си.

— Да, сър — измърмори младата жена и затвори. — Извинявайте — отново се обърна към тях Хил. — Моите хора са инструктирани да съблюдават точността. Имам среща с един от икономистите на президента. Двамата заедно ще си блъскаме главите, за да намерим решение как, съобразявайки се с екологията, да се справим с безработицата, която взема застрашителни размери в щата. Ето кое е най-важното — работата и опазването на околната среда.

Танър кимна с ясното съзнание, че ако Хил разговаряше с други хора, със сигурност щеше да постави техния проблем на мястото на екологията. При това не от подлост, а от обикновено чувство за такт. Всеки искаше да се чувства значим.

Хил и моят капитан биха се изтрепали в надпревара кой пръв ще целуне нечий задник, кой ще е последен и кой ще го направи по-добре. Ще ми се и аз да му уловя цаката. Или поне да ми се иска да го направя.

— Работата е важно нещо — отбеляза той. — Без нея се преживява трудно.

— Ето един интелигентен човек — погледна го одобрително Хил. — Имам много планове за този щат и преди всичко за Рефюдж, но се нуждая от увереността, че правителството ще ме подпомогне, без да се намесва в работата ми.

Сътрудничката отново почука, но без да отваря вратата.

— По дяволите — измърмори Хил. — Съжалявам, Шей, мистър Дейвис, но трябва да побързаме… Помощничката ми каза, че се нуждаете от някаква информация относно охраната ми.

— Познаваш ли човек на име Антонио, или както са го наричали приятелите му Тони Руа? — попита Шей.

— Извинете ме. Срещам се с толкова много хора. Руа… — И той поклати отрицателно глава.

— Наскоро е бил нает във връзка със сигурността ти — опита се да го подсети тя.

— О! Това обяснява всичко. Ронда се оправя с хората от охраната. Да не би да има някакъв проблем?

— Нищо особено — увери го Шей. — Би ли ни уредил среща с тази Ронда?

Хил се намръщи.

— Това е доста странно.

— Руа е бил убит снощи в Мейърс — спокойно обясни Танър. — „Сдружението за защита на собствениците на малки ферми“ не би искало някой нахален репортер да съсипе кампанията ви, като ви свърже с него. Естествено, от това няма да последва нищо, но заглавията по първите страници на вестниците са си все пак сензация.

Шей не можеше да повярва на онова, което току-що беше чула. Това ли беше представата на Танър за любезност?

— Онова, което приятелят ми имаше предвид, е — подхвана тя с усмивка, — че само се опитваме да открием връзката между теб и един член на групата ти за лична охрана. За нещастие съществуват доказателства, които предполагат, че е замесен в наскоро извършено престъпление.

Хил също се усмихна.

— Трябва да ви кажа, че вчера изкарах един ужасен ден… Но това… — С усилие на волята си се опита да не се разсмее. — Но това преминава всички граници. Къде са скритите ви камери? Защото вие записвате разговора, нали?

— Не, няма никакви камери — увери го тя, като се опитваше по възможно най-деликатен начин да увери Хил, че не става дума за глупава шега.

— Откъде сте, мистър Дейвис? — попита мъжът през смях.

— От Лос Анджелис.

— Оценявам калифорнийското ви чувство за хумор. На друг едва ли би му харесало, но аз се забавлявам, въпреки че шегата е за моя сметка.

— А дали Ронда има същото чувство за хумор? — нехайно подхвърли Танър. — Или напоследък лично сте наемали хора за охраната си?

Хил отново се разсмя.

— Това е все едно да ме попитате дали аз избирам градинаря си. Наистина ценя неосведомеността на гражданите, стане ли дума за политика. Окуражавам персонала си да наема местни хора, стига да притежават нужните умения. Оттам нататък всичко зависи от отделния човек — обърна се усмихнат към Танър. — Ако си търсите работа, ще ви дам координатите на Ронда. Определено изглеждате достатъчно подходящ за охранител. Но преди това ще ми се наложи да я предупредя за странното ви чувство за хумор.

Танър отвърна на усмивката му.

— Бих се радвал. Да работиш за човек, който цени остроумието, би било ако не друго, то поне разнообразие. Но това не отменя връзката ви с един убит от вашата охрана, който е заподозрян в нахълтване с взлом и кражба на злато.

При това неприятно напомняне, Хил отново се намръщи. Танър не беше изненадан. Беше придобил богат опит с раздразнени, влиятелни хора.

— Сигурна съм, че не става въпрос за нещо наистина сериозно — намеси се Шей, като докосна Хил по рамото. — Ронда ще ни обясни, стига да й позволиш.

След момент на колебание и несигурност върху лицето на Хил се изписа обичайната му любезна усмивка.

— А, да, Ронда. Няма проблеми. — Извърна глава настрана и извика: — Роуън!

Помощничката отвори мигновено вратата, сякаш беше се молила да я повикат.

— Да, сър.

— Заведи гостите ми при Ронда.

— Разбира се, сър. Представителят на…

— След пет минути — грубо я прекъсна Хил. — Очаквам обаждане на частната си линия. Ще те уведомя, когато се освободя. Шей, съжалявам, че срещата ни беше толкова кратка. Мистър Дейвис, отново моите съболезнования за загубата ви.

— Моля, последвайте ме — каза им сътрудничката. — Мисис Спиърс току-що се върна от обедната си почивка.

Шей мислено й завидя. Закуската им беше далечен спомен.

Танър също имаше вид на човек, на който му се щеше да хапне нещо…