Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous Refuge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
МаяК (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
karisima (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Опасно убежище

Преводач: Пепа Стоилова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Юлиана Василева

ISBN: 978-954-26-1306-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1995

История

  1. — Добавяне

23.

Танър грабна фенерчето от зарядното устройство и последва Шей навън. Нощта беше застинала и тишината се нарушаваше единствено от далечен ромон на вода, търсеща път през назъбените планини. Изчака я да поиска светлина, но тя само постоя няколко минути, докато очите й привикнат към тъмнината. Той се усмихна и усети как се отпусна. Също като него и Шей се чувстваше като у дома си през нощта.

— Не мога да разгледам добре оградите в тази тъмница — обади се тя, — но поне ще се уверя, че конете имат храна и вода.

— До утре сутринта всичко ще е наред. Нахраних ги, преди да дойда да те взема за закуска, после ги подгоних към източното пасище. Добитъкът и оградите си бяха на местата, ведрата бяха пълни…

Онова, което не й сподели, беше какво удоволствие му бяха доставили тези прости физически движения, чистият въздух и светлината на утрото, прокрадващо се над притихналата земя.

Това е сън — беше си помислил мрачно. — Също като Шей.

— Накъде? — попита тя, като се качи с лекота в пикапа на Лорн.

— Карай покрай западното пасище. Знаеш ли го?

— Да. — Превъртя ключа в стартера, изчака двигателят да заработи равномерно и потегли. Докато се друсаха по неравния път, подхвърли: — Трябва да поговорим със заместника Огъст.

— Ще бъде трудно, без да се уличим — разумно отбеляза Танър.

На бледата светлина от командното табло очертанията на устните й пораждаха странни желания в него.

— Но как да постъпим тогава?

Той се насили да отмести погледа си от таблото.

— Още утре сутринта ще отскоча до полицията и ще му разкажа какво сме открили в „Брилиант Моментс“.

— Но не и в къщата на Руа.

— Ще му спомена, че имам намерение да се срещна с него, и ще го попитам може ли да ми даде някаква информация. После ще отида дотам, ще открия трупа и ще се обадя като примерен гражданин.

Без да го прави преднамерено, Танър се улови, че отново изучава извивката на устата й.

— А аз къде ще бъда? — попита тя.

— Ще спиш. Последните дни бяха доста изтощителни за теб.

— Не чак толкова. Ако ме оставиш тук, няма да ме намериш, когато се върнеш, нито пък ще отговарям на обажданията ти. Или оставам до края, или се отказвам още сега.

Танър понечи да спори, но веднага реши, че не си струва да хаби енергия. По-скоро би желал да опита вкуса й.

— Тогава няма да ми се цупиш, като те събудя рано.

— Няма.

— Освен това трябва да съгласуваме историите си, преди да тръгнем. Извадил съм късмет, като съм проверявал монетите в интернет…

— Носиш ли компютър със себе си? — прекъсна го Шей.

Въпреки страстта и копнежа, които го изгаряха, той се усмихна.

— От теб наистина би излязъл чудесен следовател. Не, нямам компютър, но познавам хора, които биха ми услужили. Ще кажа, че съм се натъкнал на два адреса. Първият се е оказал задънена улица. Вторият е „Брилиант Моментс“, където сме се добрали до името на Руа.

Тя кимна, превключи скоростта, заобиколи внимателно купчина камъни и отново мина на трета.

Бледата кожа на ръцете й привлече погледа му. Пръстите й изглеждаха фини и деликатни. Спомни си усещането, когато ги беше облизал с език. После се запита дали би му разрешила да я докосне с устни на друго, по-горещо и по-влажно място. Това, че я желаеше, беше достатъчно лошо. Но да долавя, че тя също не е безразлична, направо го подлудяваше. Изруга наум и продължи да говори:

— Ще обясним, че сме били гладни. — Не, по дяволите. — Отишли сме да хапнем в ресторант, който харесваш. След това сме решили да се потопим в топлите извори, вместо да търсим Руа през нощта. Легнали сме си, на сутринта сме закусили и веднага сме тръгнали към заместник Огъст. Кратко и ясно. Без никакво разкрасяване. Завий надясно точно преди онези големи борове.

Шей се подчини. Пикапът се движеше като призрак по прашния селски път. Тя превключи отново и продължи на втора скорост.

— Знаеш какво ще си помисли Огъст — допълни Танър. — За теб и мен.

Тя наблюдаваше храста, сякаш изскочил от тъмнината. Клоните му одраскаха двете страни на пикапа.

— Да си мисли каквото ще… — отговори му отнесено.

Господи, дано да излезе прав — мислено се замоли Танър.

— Добре, че пикапът е с висока проходимост — отбеляза тя, като намали и превключи на първа, докато колата пълзеше и преодоляваше каменни блокове и стърчащи малки скали.

— Можехме да дойдем и пеша, но ти ми изглеждаше уморена. А и аз се чувствам така…

За да отвлече вниманието си от нея, той свали превръзката от ръката си и започна да я оглежда с помощта на фенерчето, като се подпираше при всяко по-сериозно друсане на колата.

— Е, как е? — попита тя, без да го погледне, защото не искаше да отделя поглед от разбития път.

— Ще оживея.

— Какво облекчение. Олеле, онези камъни…

— Спри на онова широко място — нареди Танър, като облегна ръце върху таблото, за да не я сграбчи в прегръдките си. С всяка изминала минута седалката му се струваше по-приканваща от всякога. Пое дълбоко студения въздух, с надеждата да го отрезви. Беше малко вероятно.

Над главите им нащърбената луна бе успяла да пробие облаците. Звездите изглеждаха съвсем близо, достатъчно остри, за да могат да те порежат. Много спомени го свързваха с тях от времето, когато бе лежал свит в спалния чувал в плевника и бе мечтал да е вече голям.

Е, сега беше.

Детските му спомени бяха ярки като звездите отгоре и също толкова режещи. Заслуша се в нощта и не чу нищо непознато, нищо застрашително. Включи фенерчето и разгледа земята пред себе си. Пътеката, водеща към басейна, беше по-обрасла, отколкото си я спомняше, но камъните и боровете изобщо не се бяха променили.

Шей го изненада, като извади от джоба на сакото си батерия във формата на химикалка и тръгна след него.

— Защо не го използва в къщата на Руа? — попита Танър, докато надипляше хавлиените кърпи.

— Побоях се…

— Много умно. — Хрумна му да допълни, че би било още по-разумно, ако беше останала в колата, както й бе наредил, но премълча. Изживяният страх беше повече от достатъчен да й покаже, какво беше имал предвид.

Вървяха мълчаливо, докато стигнаха до първия басейн.

— Този е само трийсет и пет градуса. На другия поставихме няколко дървени нарове. В него водата е около трийсет и осем. Най-високият е достатъчно горещ, за да сготвиш пъстърва, и мирише на сяра като самия ад.

— Заведи ме на втория — помоли нетърпеливо тя.

Идеята да се потопи и да се отпусне във водата беше неустоимо примамлива.

Мисълта да е близо до него беше по-гореща от третия басейн.

Шей се напрегна и побърза да я отпрати. Беше прекалено уморена и шокирана, за да мисли за секс, още по-малко пък да му се поддаде.

Вторият басейн изпускаше прозрачна пара на лунната светлина и беше обграден от скали и стройни борове.

Танър остави хавлиите върху купчина струпани камъни до самия ръб на топлото езеро. После се облегна на една стърчаща скала отстрани и започна да сваля обувките и чорапите си. С бързи и точни движения се освободи от якето и ризата, сгъна ги, извади пистолета от кобура на гърба си и подреди всичко в спретната купчина на земята.

— Никога не влизам в минерален извор с нещо друго, освен със собствената си кожа — поясни той, като се зае с колана. — Това му е най-хубавото на къпането тук.

Не беше изненадана, по-скоро заинтригувана.

— С или без дрехи, не съм давала никакви обещания.

Наоколо се разля дълбок, гърлен смях, докато той смъкваше дънките и бельото си с премерени, резки движения.

— Схванах — кимна той. — Никакво докосване без изрична покана. Но това важи и за двамата, да знаеш.

— О, по дяволите — тихо изруга тя, без да се замисли.

Съобразяването беше последното нещо, за което я беше грижа в момента. Лунните лъчи, падащи косо върху голите му мускулести гърди, ясните очертания на силните му крака и очевидното му желание стягаше дъха й… Беше си въобразявала, че бившият й съпруг бе добре сложен, но в сравнение с този мъж тук беше направо жалък.

— И за двамата — повтори, докато наблюдаваше как той нагазва в топлата вода. — Сигурен ли си?

— Ти вече получи своята покана — подвикна Танър, потапяйки се първо до кръста, после до гърдите.

— Така ли?

Той извърна глава към нея.

— По всяко време, където и да е.

— А, разбирам — успя да промълви тя.

— Да, обзалагам се, че най-после си разбрала.

Шей се опита да не се разсмее или поне да не допусне той да я чуе. Ала беше сигурна, че дори в тъмнината можеше да види, че се беше изчервила. Припряно се наведе, за да събуе туристическите си обувки. Също като него сгъна и прилежно подреди дрехите си. Когато остана само по бельо, усети хапещите пориви на студения вятър. Бързо смъкна останалото и влезе в басейна.

— Във водата се е образувало нещо като чакълеста пътека. Направи една крачка наляво — напъти я той. — Усещаш ли?

— Съвсем гладка, но не и хлъзгава.

— Точно така.

Игривият бриз накара кожата й да настръхне. Горещото езеро беше искряща съблазън, която обещаваше топлина. Не за първи път ходеше на горещи минерални извори в долината, така че знаеше как да се движи безопасно по неравното дъно, докато водата покриеше кръста й. После се отпусна върху повърхността, като почти се остави да я понесе, но без да откъсва крака от земята. Разликата в температурата на студения въздух и горещия басейн почти я остави без дъх. Басейнът беше достатъчно дълбок, за да можеше да се плува в него.

— Нали ми спомена нещо за някакви нарове… — подвикна тя.

Танър почти не я чу. Все още виждаше предпазливото й грациозно влизане в езерото. Тялото й беше стройно и гъвкаво. Женствените й извивки спираха дъха му…

— Пейките? — напомни му тя.

— Ела по-близо. В момента си в най-дълбокия участък. — Гласът му потрепна предателски, но не го беше грижа. Тя, така или иначе, вече беше забелязала колко силно я желае.

— Колко е дълбоко?

— Може да те покрие.

— А до теб? — поинтересува се Шей.

— Зависи колко здраво се държа на краката си — отвърна, като протегна ръка към нея.

Тя я пое и му позволи да я изтегли към една от подводните седалки.

— Грапава ли е?

— Не. Лорн и баща ми я направиха в плевника. Онова, което не успяха да загладят, довърши водата. Все пак внимавай. Двата й края са вклинени в скали, а те са доста остри и опасни.

— Учудвам се, че дъските не са изгнили.

— Тук няма застояла вода — обясни Танър. — Течението е силно. Горещата вода се издига на повърхността, прави нещо като верига от три басейна и отново попива в почвата. Вероятно се влива в някакъв поток, но така и не си направихме труда да проверим къде.

Шей се настани върху гладката дъска. Намери място, където да подпре краката си, за да не я носи водата, в случай че се отдадеше на мислите си, и въздъхна. Тишината беше естествено продължение на нощта, както дълбочината на езерото и звездното небе над тях. Топлината проникваше в нея и сякаш я правеше напълно прозрачна. Затвори очи и просто се остави на обаянието на момента, докато се превърна в част от бликащите топли струи, уханната гора и тъмната нощ.

Танър наблюдаваше притворените й очи и отпуснатото тяло. Когато започна да се отдалечава от него, плувайки, само я улови с ръка около кръста. Шей отвори очи, усмихна се и обви около него ръцете и краката си, заставяйки го да застине на място. После въздъхна и се отпусна напълно.

В отговор той я прихвана, пренебрегвайки парещата болка в слабините си. Спокойствието, което му носеше тя, беше нещо ново, потресаващо. И не му се искаше да го разруши. В продължение на няколко дълги минути те стояха в басейна, вкопчени един в друг сред горещата вода.

Някъде отдалече глухо се обади бухал. Звукът достигна до тях бавно, ритмично, като туптящ пулс на заспалата гора. Накрая, съвсем неохотно, Танър се плъзна във водата.

— Време е да се връщаме. Ако останем още малко на тази топлина, няма да сме в състояние да пълзим, камо ли да ходим.

Тя кимна.

— Знам. Но това е толкова… Невероятно. Дори не си давах сметка, колко ми е било студено.

— Аз също.

Краката й се стегнаха, когато се отблъсна във водата и се придвижи по-близо до него. Помежду им стоеше само силната му възбуда. По тялото й се разнесе топлина, която нямаше нищо общо с високата температура на водата в басейна. Беше се надявала къпането да охлади желанието му и да отмие напрежението от тялото му. Но беше сбъркала.

— На мен не ми е студено — прошепна тя, като се отърка в тялото му. Направи го неволно, но долови с бедрата си, че възбудата му нарасна.

— Сигурна ли си?

— Да.

Танър протегна ръка към скалата и измъкна един презерватив от джоба на наблизо сгънатите си дънки.

— Дай на мен — прошепна Шей.

Когато му го сложи с изключително внимание, му се стори, че ще свърши още преди да е започнал.

— Шей — тихо отрони той със странен, непознат глас.

Тя повдигна глава, за да го целуне, докосна езика си в неговия, после проникна по-дълбоко и по-настойчиво. Когато устните им се разделиха, дъхът им се смеси с парата, издигаща се над горещата вода. Танър усещаше като болка зърната й, които се търкаха в гърдите му всеки път, когато тя си поемаше дъх.

— Исках да го направим бавно — прошепна той. — Представях си как ще те просна върху леглото и ще докосвам всяка част от теб, докато те накарам да закрещиш.

По тялото й премина тръпка.

— Аз никога… Господи, Танър. И аз желаех същото.

Той я повдигна и лекичко засмука зърната й, докато тя започна да се гърчи и извива, издавайки приглушени стонове. Ръката му се плъзна между разтворените й бедра и проникна нежно и внимателно между тях, докато стоновете й станаха едновременно умолителни и настойчиви. Тя усети как гладкият му голям пенис измести пръстите му, стисна силно рамената му и впи нокти в тях.

Танър прошепна задъхано:

— Шей, целият съм твой.

Очите й се отвориха, изпълнени с тъмнина и страст. Тя отпусна мускулите си, отдръпна се, пое члена му по-дълбоко и отново се отдръпна, докато нещо много по-топло от горещия извор го накара да се изпоти.

— Играеш си с мен… — едва изрече той.

— Просто е по-голям, отколкото очаквах… — Шей облиза устните си. — И наистина ме подлудява…

— Тогава ето ти още.

Тя се усмихна и се смъкна надолу достатъчно, за да му даде възможност да потъне в нея толкова дълбоко, че да усети ударите на сърцето му.

— Сега аз съм цялата твоя… — задъхано му призна Шей.

Гласът й се сниши до стон. Напрежението му се предаде и на нея, докато обвиваше крака около него, а той проникваше все по-дълбоко. Започна да крещи името му, после сякаш изгуби гласа си, а всичко около нея се разпадна.

И я потопи в неизпитан дотогава екстаз, който не беше нито неин, нито негов, а техен.