Елизабет Лоуел
Опасно убежище (41)

41.

Фордът най-сетне спря рязко.

— Съжалявам, миличък, но трябва да се изчишкам веднага — заяви Кимбърли и улови дръжката на вратата.

— И не само ти — подвикна Ейс, докато тя се отдалечаваше в сгъстяващата се тъмнина. После се обърна към Шей: — Пъхни лявата си ръка между седалките. Бавно.

Шей се поколеба.

— Прави каквото ти казвам!

Студеното дуло на пистолета опря в ухото й, казвайки недвусмислено, че или трябваше да се подчини, или щеше да загине още тук, в този момент.

Ейс беше достатъчно груб дори в присъствието на Кимбърли. Но щом останаха сами, кожата й настръхна предупредително.

Ръката й бавно се плъзна между двете предни седалки. Като се извърна леко, забеляза някакъв розов проблясък. Неспособна да повярва на очите си, тя се загледа в цветните белезници, които дебелите мъжки пръсти стискаха… Ярка изкуствена кожа обвиваше вътрешната страна на оформените като сърце гривни, очевидно създадени за сексуални игри.

Но когато се заключиха около китката й, те издадоха истински метален звук. Дори в леглото Ейс играеше само за победа. Другата гривна щракна около подпората под седалката й.

— Отиват ти — каза той, оглеждайки похотливо тялото й. — Но пък, от друга страна, стоят добре на всяка жена.

Тя се насили да преглътне горчивите думи, напиращи на върха на езика й, като се замисли колко различен беше Ейс в отсъствието на Кимбърли. По-безцеремонен, по-студен, по-жесток. Сякаш маската беше паднала, разкривайки отдолу лицето на смъртта.

Той просто помага на Кимбърли да бъде толкова глупава, колкото й е необходимо — осъзна тя.

Прозрението беше ужасяващо, но запали нови искри на надежда. Ако успееше да накара шефката да проумее, че й е писано да умре тук, може би тя щеше да помогне и двете да се измъкнат живи.

След като Ейс се увери, че Шей не може да избяга, извади ключовете от стартера и ги пусна в джоба си. После, с риза, развяваща се от вятъра, се запъти бързо към рядката горичка. Тя дръпна белезниците толкова силно, че ръката я заболя. После втори, трети път.

Четвърти. Нямам достатъчно време за това. Ще се наложи да направя каквото трябва с една ръка.

Докато се извиваше, за да успее да хване спрея срещу мечки, скрит до левия й крак, порив на вятъра засипа колата с песъчинки като пръст върху ковчег на погребална церемония. Тя стисна флакона между бедрата си.

Следващото нещо беше фенерът. Той имаше четири батерии и беше достатъчно тежък, за да разбие нечий нос. Или слепоочие, ако успееше да се прицели точно. Пъхна го зад гърба си. Беше неудобно, но представляваше някаква утеха. Всеки шанс, дори и нищожен, беше за предпочитане пред сигурната смърт.

Едва тогава се сети за литърмана^[1]. През цялото време беше мислила за истинско оръжие. Ножът беше по-подходящ за екскурзия, отколкото за прерязване на гърла, но можеше да й помогне да отключи белезниците.

Сториха й се няколко минути, но всъщност й отне само секунди, докато пръстите й напипаха обвитата с кожа дръжка. Помагайки си несръчно с вързаната ръка, успя да разтвори клещите и се насили да вкопчи с тях една от брънките на веригата на белезниците.

Пръстите й постоянно се хлъзгаха. Смътно осъзна, че беше плувнала в пот. Действайки на сляпо, най-сетне успя да намести зъбците върху веригата и натисна с всичка сила. Белезниците може и да не бяха професионални, но не бяха и от алуминиево фолио.

Нищо не се случи. Изви няколко пъти китката си, навивайки веригата, докато я опъна до крайност. И отново натисна клещите с цялата сила на обзелото я отчаяние.

В купето на колата се разнесе стържещ метален звук. Все така обливайки се в пот, тя натискаше малкия инструмент, като се опитваше да придържа веригата към мястото, където имаше специален процеп за рязане на тел.

Стори й се, че нещо се раздвижи. Надеждата й вля нов прилив на сили.

Като някакво мълчаливо предупреждение пред фаровете на колата се мярна бялата блуза на Кимбърли.

Прехапала устни и обзета от копнеж по Танър, Шей направи едно последно усилие.

Може би само си въобрази или веригата наистина се скъса, ала усети, че нещо поддаде. С рязко движение издърпа отново ръката си.

И остана все така вързана за седалката.

Подритна клещите, така че да не се виждат точно когато Кимбърли влезе в колата. Отворената врата привлече насекомите към светещата лампа на тавана и провали възможността очите й да привикнат към сгъстяващата се тъмнина.

Кимбърли веднага забеляза розовите белезници, приковаващи я към седалката, и се изсмя цинично:

— Много е палав, нали? — подметна закачливо.

Единственото, което възпря Шей да използва спрея против мечки срещу шефката, беше увереността, че самата тя щеше да изпадне в безсъзнание точно толкова бързо, колкото и Кимбърли.

— Успокой се — каза й тя. — Ейс само си говори така. В действителност е истинско котенце. Единственото, което трябва да направиш, е да го погалиш както трябва. Майка ти не те ли е учила как да се оправяш с мъжете?

Единственият начин, по който бих докоснала Ейс, е с остен за добитък — с горчивина си помисли Шей. — Наистина ли Кимбърли е толкова глупава? Или пък е хитра като лисица?

Най-объркващото при нея беше, че тя можеше да пее в един глас с всеки, с когото й се наложеше. Дали това я правеше глупава или хладно прагматична като Ейс — нямаше никакво значение. Резултатът беше един и същ.

Шей беше съвсем сама.

Но не се отказа да опитва.

— Познаваш ли някакъв мъж на име Тонио или Тони Руа? — попита предпазливо.

— Никога не съм го чувала — отговори Кимбърли. — Звучи ми италианско или може би мексиканско.

— Бил е боец в свободните борби, също като твоя палав приятел.

— Така ли? — каза Кимбърли без какъвто и да било интерес. После обърна страничното огледало и огледа грима си.

— Имал е един специалитет. Нарича се „сърдечен удар“. Използвал го е, за да убие Лорн.

С въздишка, която беше нещо средно между търпение и раздразнение, Кимбърли извади гланца за устни от малката си дамска чанта.

— Лорн умря от инфаркт и хората са наясно с това. Нищо чудно, че Ейс е толкова ядосан, задето ти и твоят приятел обикаляте и разпространявате разни слухове сред всички, които са готови да ви изслушат. И кой има полза от цялата тази работа?

— Руа е бил застрелян. Ейс го е убил, след като са ликвидирали Лорн.

Кимбърли застина с гланца за устни в ръка. После поклати глава енергично, при което косата й се разроши.

— Ейс никога не би направил подобно нещо. Пред теб сега само си играе на лошо момче. — Тя отново се съсредоточи върху устните си. — Честно казано, понякога не мога да те разбера.

— Засега ти не си замесена в убийство. Само Ейс — предупреди Шей. — Все още не е късно да се оттеглиш.

— Миличка, той е добър бизнесмен. Ще плати щедро за земята на Лорн, а после тези средства ще бъдат използвани за закупуването на още три големи ферми с много повече място за мустангите. Нима не разбираш, че всички ще спечелят от това?

— Единственото, което виждам в момента, е обезобразеният труп на Лорн.

— О, това е отвратително — потръпна Кимбърли. — Но в края на краищата не е като да е бил на шестнайсет и целият живот да е пред него. Все пак беше стар човек.

— Но много жизнен — упорито настоя Шей. — Някой го е убил.

— Честна дума, не разбирам как умно момиче като теб може да е толкова сляпо за съвсем обикновени неща… — поклати глава Кимбърли. — Хора, много по-млади от Лорн, умират от естествена смърт по всяко време. Какво ти става? Сдружението ще продаде земята на Ейс срещу солидна сума, с която той да откупи другите ферми, за да се осигури достатъчно място за мустангите. За хората около Рефюдж ще се открият нови работни места. Конете ще са щастливи, шефовете ми ще останат доволни, мен ще ме повишат и с Ейс ще се оженим. След това вече никога няма да ми се налага да се притеснявам за пари. Така всички ще спечелят.

— Ами ако Ейс реши да те убие и да задържи парите за себе си? — подхвърли Шей.

— И защо ще го прави? Никой не може да го възбуди като мен. Когато контролираш члена на един мъж, контролираш и него самия.

Шей реши да смени тактиката.

— Щом Лорн не е бил убит, защо вие двамата ме отвлякохте?

Кимбърли положи истински усилия, за да не се намръщи. Но ботоксът ги провали.

— Не би ми позволил да поговоря с теб, където и да било, освен ако лично не се увери, че мястото е безопасно — обясни тя. — Каза ми, че би било глупаво, защото всеки би могъл да влезе и да запише разговора, а после да компрометира сдружението. Знаеш какви са днешните медии — лошите новини продават, а не добрите. Затова взе и телефона ти.

Шей усети, че крехкият контрол над гнева й се изплъзва между пръстите й.

— Нямах никакво намерение да идвам чак до това забравено от бога място, само за да поговоря с теб — продължи Кимбърли, — но той не искаше и да чуе. Не знам защо, но ти няма никакво доверие. После ти се държа като истинска кучка и нещата се усложниха. Веднага щом Ейс се поуспокои и двамата си поговорите, всичко ще се оправи. Когато е в такова настроение, умната жена си държи устата затворена и не го пришпорва.

— И ти смяташ да се омъжиш за него? — попита изумена Шей.

Шефката се засмя.

— Казах, че е богат и много по-умен от мен, а не е жиголо като Питър. Както и да е. Ейс е много по-добър от първия ми съпруг.

— Танър няма да повярва на версията на Ейс. Той ще продължи да търси, докато не се добере до истината.

— А тя е, че Танър Дейвис ще се върне в Лос Анджелис като много богат човек — завърши вместо нея Кимбърли и сложи гланц на устните си с жест, показващ, че разговорът е приключен.

Тя също ще умре — помисли си Шей. — Просто е прекалено заслепена, за да го осъзнае.

Кимбърли изсумтя с досада и пляскайки с ръце размаза един комар.

— Интересно, защо Ейс се бави толкова?

Може да се е спънал и да си е счупил главата — пожела си мислено Шей. А на глас каза:

— Затвори вратата. Светлината привлича комарите.

— Как изобщо оцеляват тук? — възкликна Кимбърли.

— Покрай хора, които оставят вратите си отворени.

Вратата веднага се затвори с трясък. Шей бе очаквала внезапно настъпилата тъмнина. Ако ръката й не беше прикована към седалката, отдавна щеше да избяга. Но при сегашното положение не й оставаше нищо друго, освен да изчака завръщането на Ейс. Освен ако…

— Имаш ли ключ за тези белезници? — попита спокойно.

— Не, естествено. Ейс винаги държи всички ключове. Такъв си е… Нещо като мярка за сигурност.

— И ти нямаш нищо против?

— Той е богат и много по-умен от мен. Какво против мога да имам?

Шей се предаде. Реално не можеше да пожелае на шефката си нищо друго, освен да остарее и да умре. Мълчаливо премисляше възможностите да избяга и да оцелее. Една-единствена й се струваше смътно възможна.

Първо, трябва да се освободя от белезниците. А после да използвам спрея против мечки…

Дори и двете й ръце да бяха свободни, щеше да й е необходимо време да махне капачката и да насочи пулверизатора в правилната посока. Но се съмняваше, че Ейс щеше да й го даде.

И като заговорихме за вълка… — помисли си мрачно.

Вратата се отвори. Лампата на тавана светна, когато Кимбърли изскочи навън и му направи място в купето. Бръснатата му глава проблесна в сумрака.

— Защо се забави толкова? — попита Кимбърли. — Нали не си паднал и не си се наранил?

— Опитвах се да проверя дали някой не ни е проследил.

— И защо ще го прави? — учудено повдигна вежди жената.

Той мълчаливо й подаде ключовете.

— Просто карай. Мисленето е моя работа. Придържай се плътно вляво. По целия път има много минни заходи.

— Минни заходи ли? Имаш предвид нещо като дупки в земята?

— Ти знаеш ли друго значение на думата мина?

— Всичко, което знам за мините е, че от тях извират пари.

С тези думи Кимбърли подкара колата по неравния, изровен път, като се придържаше към лявата страна.

— Не се притеснявай за вратите — додаде Ейс.

— Знам, знам, ти държиш всички ключове — кимна Кимбърли.

— Не, ти ги държиш. Нарича се педал за газта.

Шей го разбра, но дори шефката да не бе успяла, не зададе никакви въпроси.

Гумите скърцаха по чакъла и треволяците и фордът бавно се придвижваше напред. Ейс сумтеше нетърпеливо, но не се осмели да отвлече вниманието на Кимбърли, като й се разкрещи.

Шей също мълчеше. Все още пазеше болезнения спомен за дулото, долепено до слепоочието й.

Ще си умра тук с тези смешни белезници за сексуални игри. А Кимбърли, със силиконовите си цици и присадени руси кичури, от самото начало ме е карала към ада.

В гърлото й се надигна безумен, истеричен смях.

Дишай. Просто дишай. Докато можеш…