Винс Флин
Комбинаторът (58)

58.

Дурани се изкушаваше да се обади на моллите и имамите и да им заповяда да щурмуват американското посолство. Дори му хрумна да им раздаде снимката на оная кучка Кенеди, за да я убият вместо него. В крайна сметка обаче осъзна, че ръцете му са вързани. Тадж беше вбесен и щеше да го следи внимателно. След като Кенеди и нейният човек излязоха от кабинета, генералният директор поиска отговори. Дурани знаеше, че снимките, оставени от американката, ще бъдат сравнени с личните досиета на служителите в ОРС и неизбежно ще излязат пет съвпадения. Този факт сам по себе си не го застрашаваше, но малката подробност, че петимата са работили във Външната дирекция можеше да провали кариерата му. Положението щеше да стане още по-лошо, когато започнеха да разпитват заместниците му. Дурани обичаше да контролира всичко, затова отпечатъците му бяха навсякъде в тази каша.

Нямаше друг изход, освен да признае, че е изпратил свои хора в Швейцария.

— С кой акъл? — попита Тадж.

— Заради приятеля ми, който бе несправедливо набеден — отговори Дурани с цялата искреност, която можеше да си придаде. — Знаех, че никой друг няма да си мръдне пръста, затова изпратих няколко от хората си да говорят с банкера.

Снимките все още бяха на масата.

— Как са влезли в престрелка с американците? — изръмжа Тадж.

— Нямам представа.

— Какви са тези мъже? Какво са смятали да правят с банкера?

Намекът беше повече от ясен. Дурани бе изпратил биячи да притиснат банкера.

— Бяха добри мъже. Изпратих ги само да изяснят нещата.

Тадж явно не му вярваше, а Насир не изглеждаше да се интересува от проблема. Вероятно тайно се радваше, че главният му конкурент си е вкарал автогол и сам си е отрязал шансовете да заеме мястото на генералния директор. „Много добре — помисли си Дурани, — продължавай да ме подценяваш и ще те накарам да си платиш.“

Ашан, от друга страна, изглеждаше необичайно резервиран към него. Дурани очакваше някаква благодарност за старанието си да го спаси. Това, че Ашан не го подкрепяше, означаваше, че започва да подозира мотивите му. Дурани нямаше търпение да се махне от кабинета на генералния директор. Трябваше спешно да говори с Рикман. Налагаше се да измислят нов план.

Когато конвоят му стигна до портала на Бахриа Таун, той вече обмисляше дали да не премести американеца другаде. Сега нямаше достатъчно хора за охрана. Нещо по-лошо, новите събития щяха още повече да забавят момента, когато Рикман щеше да му издаде тайните на ЦРУ. Последното най-много вбесяваше Дурани. Лесно щеше да замести мъжете, които бе изгубил в Швейцария, но нямаше как да измъкне информацията от Рикман.

Колите спряха във вътрешния двор на имението и той слезе почти в движение. Икономът, Раза, чакаше на входа и когато генералът го подмина, каза:

— Касар се върна.

Дурани се завъртя към слугата си.

— Къде е?

Раза посочи по-малката от къщите за гости.

Дурани влезе в главната постройка, но го домързя да слиза в тунела. А и трябваше спешно да се погрижи за нещо. Затова се върна в двора и извика на хората си да го последват.

* * *

Рап стоеше в кухнята и гледаше кадрите от разузнавателното самолетче. В допълнение Хърли му даваше актуални сводки по радиостанцията. Когато Дурани слезе от колата и тръгна към главната постройка, Касар обясни, че генералът обикновено идва по тунела. След малко обаче Дурани излезе отново и събра хората си; изведнъж всички се разбърбориха по радиостанцията.

— Я се успокойте! — изкрещя Рап в микрофона на каската си. Извъртя автомата пред гърдите си и подаде на Касар пистолета. — Останаха четиринайсет патрона. Освен Дурани има още шестима.

Касар отиде в дневната, където на масичката бяха оставени списание и пепелник. Седна на дивана и постави пистолета до дясното си бедро. Рап се вмъкна в килера от другата страна на кухнята и остави вратата открехната.

— Всички да останат на позиция.

— Нищо не виждаме — каза Хърли по радиостанцията.

— Всичко е наред. Ще се обадя, ако ми трябва помощ.

— Може да е късно.

Рап не можа да отговори, защото чу отварянето на входната врата и стъпки по мраморния под. Стисна с две ръце автомата и надникна през пролуката на вратата. Преброи шестима освен Дурани.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита гневно генералът. Рап видя пистолет в ръката му. — Казах ти да не идваш.

— Нямах проблем да изляза от Швейцария — отговори Касар. — Единственият проблем бяха ония аматьори, които ми прати.

— Те бяха способни мъже и сега са мъртви заради теб.

— Сами са си виновни.

— Ти осъзнаваш ли какви проблеми ми докара? Сега идвам от среща с директора на ЦРУ. Имаше снимки на хората ми и ги даде на Тадж.

— Казах ти да не ми ги пращаш. Щях да се справя сам.

Рап видя как Дурани вдига пистолета.

— Вече не ми трябваш.

Рап отвори вратата. Вдигна автомата и го завъртя наляво. Спря червената точка на мерника върху главата на един от телохранителите и дръпна спусъка. Оръжието изпука и главата на мъжа се пръсна. Преди някой да успее да реагира, още двама паднаха. Рап пропусна Дурани и застреля следващия бодигард отдясно. Последните двама мъже гледаха като вцепенени как главите на другарите им се пръскат пред очите им. Понечиха да насочат автоматите си към Рап, но не бяха достатъчно бързи. Той застреля петия в главата, но преди да се прицели в шестия, над лявото му рамо изсвистя куршум. Отново дръпна спусъка и последният бодигард падна, а от тила му изригна фонтан от кръв.

Рап насочи автомата към вцепенения от ужас Дурани и каза в микрофона:

— Всичко е наред. Шестима са обезвредени. Слик — добави към Уикър, — ако някой въоръжен се приближи до позицията ми, застреляй го.

— Как смееш! — изкрещя Дурани, разтреперан сред труповете на шестимата си телохранители. — Това е…

Рап нямаше желание да слуша празни заплахи, затова наклони надолу автомата и простреля генерала в лявото коляно. Дурани се олюля като марионетка, върху която кукловодът е изгубил контрол. Свлече се на пода сред уголемяващата се локва кръв.

— Не трябваше да се ебаваш с мен, глупако!

— Не разбирам…

Рап престана да слуша, защото отново няколко души забърбориха по радиостанцията. Уикър беше свалил още една цел навън. Трябваше да се евакуират бързо. Рап насочи автомата към Дурани, но преди да дръпне спусъка, Касар го спря:

— Чакай.

Той прескочи труповете и се надвеси над Дурани.

— Отдавна чаках този момент.

— Аз бях добър към теб — простена генералът, като стискаше коляното си.

— Щеше да ме убиеш.

— Не… — изпелтечи Дурани.

Това беше последното, което успя да каже.

— Вече не си ми нужен — спокойно каза Касар и изпрати един-единствен куршум в главата на началника си.

Дори Рап се впечатли от прецизния изстрел.

Касар хвана пистолета за цевта и му го подаде.

— Задръж го — каза Рап и тръгна към стълбището.