Винс Флин
Комбинаторът (38)

38.

Военновъздушна база „Баграм“, Афганистан

Кенеди не страдаше често от главоболие. Вече беше изпила две кафета и два екседрина, но нямаше ефект. Натрапчивото бучене в лявото й слепоочие не намаляваше. Не можеше да разбере откъде се появи тази болка, но във всеки случай, вината не беше на Ашан. Надим бе симпатичен мъж и честен съюзник във войната срещу тероризма. Същото, за съжаление, не можеше да се каже за колегите му в пакистанското разузнаване. Може би това бе причината за нетипичното главоболие. Ашан веднага усети. Кенеди беше известна с невъзмутимостта си. Дори в най-кризисната ситуация запазваше самообладание.

Заради това пословично спокойствие сега болезненото й изражение правеше още по-голямо впечатление.

— Добре ли сте? — попита той.

Тя свали ръка от челото си и въпреки че присвиваше очи от болка, отговори:

— Да, нищо ми няма.

Огледа другите около масата и забеляза загриженото изражение на Неш и Шниман. Двамата помощници на Ашан не изглеждаха трогнати от страданието й.

Неш се наведе и прошепна:

— Почини си малко. Аз ще те заместя.

Много мило предложение, но Кенеди не смяташе да го приеме.

— Пробвай да ми намериш два екседрина или един тиленол. И бутилка вода, ако обичаш.

Изчака Неш да излезе и се опита да се усмихне. Ашан несъмнено разбираше на какво огромно напрежение е подложена. Проблемът с Рикман се задълбочаваше. След пускането на видеозаписа в интернет беше говорила с началниците на всички съюзнически разузнавателни служби. До един искаха да знаят каква част от тайните им са разкрити. Обичайна практика беше да ползват едни и същи информатори с други агенции, особено с британските, и въпреки че правилото бе само един човек в ЦРУ да знае самоличността на даден шпионин, да речем, в Будапеща, винаги оставаше съмнението дали не е разказал и на други колеги. Кенеди ги уверяваше, че Рикман не знае нищо за общите им информатори. Макар и вярно на теория, това твърдение не беше много коректно. Един бог знаеше какво е научил Рикман през годините.

Този човек бе известен с добрата си памет. Той не забравяше нищо — сериозно предимство, докато не попаднеш в ръцете на врага. Имаше голяма вероятност да е научил псевдонимите и организациите, в които работеха тези хора. Освен това знаеше какви сведения са предавали. Екип от опитни специалисти по разпитите би могъл да му измъкне тази информация и за около месец да оцени нанесените вреди и да сглоби кратък списък с вероятни предатели.

Стоуфър също й се обади, за да предупреди, че хората му са затрупани от искания за евакуация от информатори из цяла Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия, които са гледали видеозаписа от жестокия разпит на американския шпионин. Тези хора участваха в играта по най-директния начин. Резиденцията на пакистанския външен министър бе обградена от военни части и се знаеше, че е поставен под домашен арест. Другите информатори лесно можеха да си се представят в същата ситуация, но за повечето от тях изходът щеше да бъде много по-лош. Те щяха да бъдат насила измъкнати от домовете си и хвърлени в тъмни килии, където щяха да ги измъчват мъже с ръце като на горили и вонящ на цигари дъх. Може би звучеше мелодраматично, но за тези самотни души страховете бяха напълно оправдани.

— Директор Кенеди — заговори Ашан, — от името на Обединените разузнавателни служби бих искал да изразя искреното ни съжаление за господин Рикман и ако има с какво да ви помогнем, моля, само кажете.

— Благодаря, Надам. Казвала съм ви и преди, наричайте ме Айрини.

— Разбира се. Моите извинения. Бих искал да ви уверя, че използваме всичките си контакти, за да открием кой е отговорен за това.

— И как се справяте? — намеси се скептично Шниман.

Ашан се беше надявал, че ще има някаква информация, с която да им докаже желанието си за съдействие. Тайно се надяваше да хвърли обвинението върху талибаните, но досега не разполагаше с нищо. Разбираше добре американците. Нямаше спор, че пакистанското разузнаване е замесено в мумбайското клане. Американците имаха запис как терористите се обаждат на отговорника си от ОРС в Карачи в разгара на нападението.

Ашан си спомни за онази изключително смущаваща среща. Той и колегите му изгубиха цял час да отричат каквато и да е намеса от своя страна. Накрая директор Кенеди показа снимката на агента от ОРС на големия екран зад себе си и пусна записа от телефонното обаждане.

Срещата се състоя в главната квартира на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Дурани също присъстваше и имаше наглостта да се престори на разгневен заради обвиненията. Кенеди го остави да се перчи и да театралничи и след като той свърши изпълнението си, пусна снимките на екрана и показа банковите преводи за финансиране на терористичния акт и предварителните планове, включващи също списък на главните и вторичните цели. Последната снимка беше най-шокираща. На нея се виждаше агентът от ОРС, проснат в локва от собствената си кръв и с дупка от куршум в челото.

Кенеди спокойно се обърна към Дурани и каза:

— Генерале, ще ви бъда благодарна, ако вместо да лъжете при наличието на неоспорими доказателства, просто замълчите. Защото колкото повече отричате, толкова съм по-склонна да мисля, че сте директно замесен в това.

Сътрудничеството между ОРС и ЦРУ имаше подеми и спадове. Ту Ашан успяваше да разшири сътрудничеството, ту Дурани и съмишлениците му подкопаваха усилията на Дирекцията за международни отношения. С годините двамата бяха участвали в безброй срещи с колегите си от Лангли и се бяха опознали доста добре. Всяка от страните познаваше основните играчи от другата — служебната йерархия, кой какъв отдел или подразделение оглавява и кой на кого е началник. Имаше други, които не участваха в срещите, но бяха добре известни на ОРС с репутацията си или от разузнавателни сведения. Мич Рап беше един от тези хора.

Той също участва в срещата след мумбайското клане и въпреки че никой не им го представи официално, всички знаеха кой е. Фактът, че седеше отдясно на Кенеди, беше красноречив за Ашан. Рап се изказа само веднъж по време на срещата. Това стана, след като Кенеди упрекна Дурани и той започна да се оправдава. Пакистанецът не се вслуша в съвета на директорката и продължи да твърди, че дирекцията му няма вина. Стигна дотам да заяви, че се чувствал обиден от обвиненията на Кенеди.

Тогава чуха Рап за първи и за последен път:

— Генерале, аз обикновено не участвам в такива срещи, защото не понасям тези глупости. Не мога да търпя някой да ме лъже в лицето. Особено човек, който би трябвало да е наш съюзник. Всички сме професионалисти и знаем каква е играта. В известна степен крием някои неща едни от други, но има граници, които не трябва да се преминават. Този човек на екрана — Рап посочи снимката на мъртвия пакистански агент, Мауан Рана, — всички знаем, че е работил във вашата дирекция и е участвал във финансирането и обучението на откачените ислямисти, които убиха 164 души.

Дурани понечи да каже нещо, но Рап го спря:

— Генерале, не очаквам да потвърдите или отречете това, което току-що казах. Няма нужда, защото знам, че е факт. Разполагаме не само с телефонните записи и данните за финансовите преводи, а и самият Рана призна лично пред мен, че е работил за Външната дирекция и е изпълнявал официални заповеди.

Дурани изсумтя презрително:

— Така ли? И кога говорихте с него?

— Малко преди да му пръсна мозъка.

Думите на Рап бяха смразяващи. Той остана мълчалив до края на срещата, но през цялото време гледаше хищно Дурани, сякаш се колебаеше по кой начин е по-добре да го убие.

Ашан никога не беше виждал приятеля си толкова разтревожен. След като се върнаха в Пакистан, двамата събраха достатъчно информация, за да се уверят, че Рап не блъфира. Посланието на американците беше ясно: ако продължавате да помагате на терористите за масовите убийства на цивилни, вие също може да се окажете с куршум в главата.

Ашан очакваше Рап да дойде и на тази среща и изпита облекчение, когато професионалният убиец не се появи.

— Айрини, уверявам ви, че използваме всичките си ресурси, за да разберем кой стои зад това нагло нападение.

— Благодарна съм ви, Надим. Знаете, разбира се, че талибаните са първи в списъка на заподозрените.

Кенеди премълча предположението на Рап, че отвличането е извършено твърде прецизно, за да е дело на талибаните.

— Както знаете, аз нямам вземане-даване с тях, но ме увериха, че ще бъдат проверени — отговори Ашан.

Главоболието й започна да понамалява.

— Надим, вие сте честен съюзник. В ОРС обаче има и такива, които въпреки съюзническите ни отношения продължават да действат против нас. Това винаги е било неприемливо, но след отвличането на Джо Рикман преминахме на опасна нова територия. Ако на някакъв етап разбера, че ОРС има пръст в отвличането или че закриляте талибаните, ще бъда принудена да предприема радикални мерки.

Ашан се замисли над думите й и се почуди дали това не е просто заплаха за орязване на милиардите долари помощ, които американците им изпращаха ежегодно.

— За какви радикални мерки говорите?

— Око за око, Надим. Джо Рикман беше изключително ценен агент. Някой провежда добре координирана операция за осакатяване на Службата за секретно разузнаване. Когато разбера кои са виновниците, ще ги накарам да си платят скъпо. Няма да стане веднага, но след време ще започнат да изчезват хора. Ще платят за подлите си игрички със собствения си живот. Ще проникна в тази организация и ще открадна най-ценното за нея, а после ще посея такава дезинформация, че десетилетия наред ще се раздира от междуособици. Това ще парализира работата им. Ще направя така, че да се боят от собствената си сянка. И повярвайте ми, Надим, имам достатъчно средства, решителност и талант, за да го постигна. Затова кажете на всички ренегати като генерал Дурани, че това е последният им шанс. Искам Джо Рикман обратно и това трябва да стане до двайсет и четири часа, иначе ще стане много неприятно за всички.