Винс Флин
Комбинаторът (28)

28.

Кенеди беше доволна от развитието на разговора до момента. Шпионският занаят има много елементи, но най-важният от тях е анализът на хората. Как си взаимодействат с други хора в ежедневието и как променят поведението си в стресови ситуации. Професионалистът лесно може да забрави това и да се съсредоточи прекалено върху сателитните снимки, засичането на електронни сигнали и безбройните доклади на анализаторите. В основата на всичко обаче бе взаимодействието между хората. Кенеди беше почти сигурна, че Гоулд е женомразец. Това личеше от начина, по който се отнасяше с жена си. За женомразец бе почти невъзможно да подцени една жена.

— Мислиш си, че само ти можеш да пазиш тайни, така ли? — попита тя.

— Всеки има тайни.

— Ами Клаудия… жена ти, тя има ли тайни?

Кенеди забеляза пукнатина в невъзмутимата му фасада. Споменаването на жена му по такъв интимен начин постигна ефект.

— В случай че си забравил, тя беше онази, която ми се обади, след като ти се провали и уби съпругата на Мич. Чувстваше, че не може да даде живот на дете, ако такъв черен грях тегне на душата й. За разлика от теб тя мисли нормално. Разбира, че не можеш да убиваш невинни, ако искаш да създадеш нов живот.

— Спести си поученията за някой глупак, който иска да те слуша. Кой знае колко души си убила ти.

Някои хора на нейно място биха възразили, че не са убили никого. Кенеди обаче не се смяташе за невинна само защото някой друг е дръпнал спусъка по нейно нареждане. Тя разбираше всички отговорности на позицията си. Сега не й се искаше да се отклонява от основната тема, но от самото начало трябваше да изясни нещо:

— Моля да ме извиниш, но няма да се хвана на философските ти манипулации. Убивала съм хора, при това доста повече от теб, но между нас двамата има сериозна разлика. Аз не получавам заплащане или облаги за хора, които съм заповядала да бъдат ликвидирани, и със сигурност не получавам извратено удоволствие от това. Аз убивам злодеи, за да запазя невинни животи. За теб, от друга страна, няма значение дали убиваш добри или лоши хора, стига някой да е готов да ти плати.

— Ох, моля ти се… — изсумтя Гоулд.

— Не разбирам защо си мислиш, че тези игрички ще ти помогнат. Ти не си добър човек. Ти си самовлюбен егоист, който, въпреки че получи втори шанс в живота, не успя да се откаже от една изключително опасна професия. Професия, която най-вероятно ще коства живота ти и живота на съпругата и дъщеря ти.

— Моля те, престани да ме поучаваш и ми доведи Рап.

Сега беше моментът и Кенеди реши да изиграе основния си коз:

— С Клаудия поддържаме контакт през последните четири години. Тя обикновено ми се обажда, когато оставиш нея и Ана, за да отидеш на някое от пътуванията си, като твърдиш, че трябва да се срещнеш с някого от банкерите си. — Изражението на очите му се промени и Кенеди разбра, че е постигнала целта си. — Дори на няколко пъти изпратих хора да те следят.

Гоулд поклати глава:

— Не разбирам за какво говориш.

— Тази роля не ти се удава много.

— Нито пък на теб.

— Хората ми те проследиха, когато уби стария си бизнес партньор в онзи парк в Испания. — Тази информация сама по себе си бе достатъчна, за да го накара да капитулира, но Гоулд упорито се държеше. — Мислеше си, че той краде пари от теб, нали?

Гоулд поклати глава:

— Всичко това е без значение. Ще говоря само с Рап.

— Това няма да стане, Луи.

— Защо?

— Вече ти казах. Сигурна съм, че ако ви оставя в една стая заедно, той ще те убие, а честно да ти кажа, иска ми се да те оставя жив още известно време.

— Защо?

— А ти как мислиш?

Той сви рамене, сякаш нямаше представа.

— Имаш информация, която ми трябва. Информация, която, ако правилно предполагам, ще ми съобщиш в близките една-две минути.

Гоулд се изсмя в лицето й:

— Ох, смяташ да ми приложиш прехвалените методи за разпит на ЦРУ? Моля ти се, ако мислиш, че някой от тях ще проработи върху мен, значи си много глупава.

— Не ми се случва много често, но ми се иска да пробвам само за да видя как арогантността ти се изпарява.

— С изтезания нищо няма да постигнеш. Ще се наложи да ме убедиш защо трябва да ти кажа всичко.

Кенеди се усмихна:

— Защото държа ключа към бъдещето ти и харесвам съпругата ти. Мисля, че тя е добра жена, която се е влюбила в грешния човек. Не искам да страда за това… нито заради факта че си изпечен лъжец и сериен убиец.

— Нищо не знаеш за мен.

— Много грешиш, Луи. Всъщност мисля, че много повече от теб ме е грижа за жена ти. Ти се беше забъркал с неподходящи хора. Бяха решили да те убият, след като им свършиш работата. Такива хора не се отказват, докато не постигнат каквото са решили. Сега са в паника и се опитват да скрият следите си. Искат да заличат всичко, което ги свързва с теб. Сега, докато седиш тук и отказваш да говориш, жена ти и детето ти са уязвими. Хората, които са те наели, не знаят, че си тук. — Кенеди се изправи. — Ще започнат да те търсят и в крайна сметка ще стигнат до жена ти и детето ти.

— Нали не очакваш да се вържа на това?

— О, очаквам, и още как, Луи. Защото щом аз успях да ги намеря, сигурно и работодателят ти ще може.

— Блъфираш.

Кенеди изговори бързо и отчетливо следващите думи:

— Нелсън… Нова Зеландия… улица „Викърман“ 4102. — Видя уплашеното потрепване на дясната му буза. Това беше добре, значи се притесняваше за тях. — Искаш ли да ти опиша и как изглежда къщата?

Когато чу адреса на семейството си, Гоулд изостави невъзмутимата фасада. Поклати разтревожено глава.

— Снощи наредих денонощна охрана за Клаудия и Ана — продължи Кенеди, като се обърна към вратата. — И за да си изясним нещата, направих го, защото не мисля, че трябва да умрат заради твоята алчност и глупост.

Гоулд чувстваше как примката се стяга около врата му. Точно когато Кенеди посегна към копчето до вратата, той изпелтечи:

— Как ни открихте?

Тя спря и се обърна:

— Това е последният ти шанс, Гоулд. Или ще ми кажеш всичко, което знаеш, или ще разкажа на Клаудия как си продължил да се занимаваш със старото си хоби, въпреки че й беше обещал да се оттеглиш. Ще й разкажа за какви хора работиш и как си поставил нея и Ана в опасност заради собствения си егоизъм. После ще прекараш остатъка от живота си в затвора, ще се ядосваш на глупостта си и ще се чудиш как изглежда детето ти на всеки следващ рожден ден… И така, какво решаваш, Луи? Ще говориш ли, или ще продължаваш тази глупава игра?

— Ще говоря — измърмори Гоулд, като сведе сломено глава.

— Добре, за начало кажи коя съм аз и какво работя.

— Айрини Кенеди, директор на Централното разузнавателно управление.

Кенеди кимна и натисна звънеца. Вратата се отвори и Неш се показа в коридора.

— Дай ми химикалка и бележник — каза му тя. — Господин Гоулд има много да ни разказва.

Неш изглеждаше удивен, че началничката му е постигнала онова, което той не беше успял, но изненадаха му трая само минута. Той кимна и се отдалечи, за да изпълни нареждането й.

— Можете да включите техниката — извика тя след него. После затвори вратата и погледна странния мъж, седящ срещу нея. — Може би няма да разбереш, но не ми е все едно какво ще се случи с теб, Луи.

Гоулд я погледна скептично.

— Знам, че е трудно за човек като теб да повярва, но е истина. Мич запази живота ти по неизвестни за мен причини и това ме навежда на мисълта, че има основания, които нито аз, нито ти разбираме.

Кенеди се вгледа внимателно в Гоулд, търсейки признаци, че този човек е способен да изпитва чувство за благодарност или вина. Не видя нищо подобно, но не се разочарова, защото изражението му издаваше страх, а тя знаеше от личен опит, че страхът има голяма мотивираща сила.

— Ти имаш някаква роля тук, Луи Гоулд. Каква, все още не знам, но мисля, че скоро ще разберем.