Винс Флин
Комбинаторът (15)

15.

Прозорецът на офиса беше с плъзгащи се настрани стъкла и алуминиева рамка. Нямаше външна мрежа и каналът бе пълен с толкова мръсотия, че беше трудно да се отвори. Навън не беше нито прекалено топло, нито прекалено студено и в град, където всички пушеха, един открехнат прозорец нямаше да направи впечатление дори на човек като Рап. Наемният убиец реши, че десет сантиметра са достатъчно широк процеп, за да осигури безпрепятствено преминаване на куршума. Отново провери мерната линия и пак се замисли над основния въпрос, който го тревожеше.

Имаше вероятност поръчителят да е твърде алчен и да е решил да си спести милион и половина долара, но предвид усилията, които бе положил досега, едва ли беше това. По-вероятното обяснение бе, че маниакът, изпращащ всички текстови съобщения и пликове, не обичаше изненадите, а наемният убиец беше точно такъв непредвидим елемент. Наемникът се гордееше с интуицията си, а когато ловецът усети, че има опасност скоро да се превърне в плячка, това чувство не е за пренебрегване. Умът му трескаво преговаряше пътя за бягство. Изведнъж му хрумна една истински плашеща идея. Да не би поръчителят му да знаеше за онази случка между него и Рап? В американските служби със сигурност имаше хора, информирани за тази катастрофа. Мислената везна, на която се опитваше да претегли почтеността на поръчителя срещу вероятността да са му заложили капан, рязко се наклони в полза на второто. Вече нямаше съмнение. Това беше капан.

Бягството през главния вход не изглеждаше добра идея заради съгледвачите в двата края на улицата, но покривът го тревожеше още повече. Очевидно това беше пътят за отстъпление, предпочетен от работодателя му, което означаваше, че капанът е заложен там. Убиецът погледна телефона, чрез който поддържаше връзка с поръчителя, и изпита зловещото чувство, че чрез него следят всяко негово движение. Нещо по-лошо, вътре може би имаше малка бомба. Не достатъчно силна, за да го убие, освен ако не вдигне апарата до ухото си. Разузнавателните агенции използваха мобилни телефони за ликвидиране на враговете си вече повече от десетилетие. Затова реши да не вдига, ако звъни.

Сякаш прочел мислите му, телефонът изпиука и екранчето се освети. Наемният убиец леко потрепна, но после се засрами. Трябваше да овладее нервите си, ако искаше да оцелее. Полученото съобщение го уведомяваше, че мишената е на по-малко от минута от него. Имаше информация за марката и модела на автомобила.

По рефлекс убиецът взе автомата и завинти заглушителя на дулото. Погледна калъфа. Пълнителят на оръжието беше един. Нямаше резервни, в случай че стане престрелка. Той издиша силно и изведнъж му хрумна, че може би самото помещение е оборудвано със скрити камери и микрофони, дори по-лошо — заредено с експлозив. Тази идея повече от всичко друго го накара да продължи с подготовката. Той преметна презрамката над главата си и застана така, че да не могат да го видят от улицата. Вдигна автомата и провери презрамката, сякаш се опитваше да я нагласи в най-удобната позиция. Погледна през мерника и фокусира червената точка върху вратата на клиниката. Мислено отброяваше секундите до пристигането на Рап. Всичките му действия до този момент бяха абсолютно естествени, запечатани в мозъка му с многократни повторения. На пръв поглед правеше всичко, което би направил при нормални обстоятелства, и ако го наблюдаваха, нямаше причина поръчителят да се усъмни в нещо. Спусна автомата и успокои дишането си. Щеше да стреля през кратък отрязък от време, може би пет секунди, от момента, в който Рап слезе, докато стигне до вратата.

Въпреки че външно изглеждаше нормално, умът му работеше съвсем различно. Убиецът трескаво претегляше всяка възможност за бягство, опитваше се да прецени докъде ще стигне и какви са шансовете му да оцелее. Изведнъж парите му се сториха маловажни. О, щеше да задържи вече получения милион и половина и ако се измъкнеше от този ад, щеше да направи всичко, за да намери мръсника, който го вкара в този капан. Дали Юрий беше замесен? Агентът му, бивш съветски разузнавач, бе напълно способен на всякакви мръсни номера за своя изгода. Точно затова убиецът никога не се беше срещал с него лично, а комуникираха почти изцяло чрез имейли. С тези неща щеше да се занимава по-късно. Засега основното бе да спаси кожата.

Джипът „Тойота“ се появи и спря точно пред клиниката. Наемният убиец вдигна автомата и благодарение на авангардната технология на електронния мерник не се наложи да затвори едното си око. Прецени времето за хода си абсолютно точно. Четирите врати на джипа се отвориха едновременно и американците, всичките с бейзболни шапки, слязоха. Въпреки че не виждаше лицето на Рап, убиецът го позна веднага. Премести червената точка на мерника по средата на гърба му и сложи пръст на спусъка. Изчака го да отиде от къщата до вратата на клиниката, като плавно го следеше с мерника.

Внезапно убиецът извъртя глава към вратата, сякаш чу някакъв шум в коридора. Вдигна пръста си от спусъка и се изправи. Бързо отиде до вратата и се ослуша. След няколко секунди се върна при прозореца, но Рап вече беше влязъл в клиниката. Двама от хората му стояха на тротоара и пазеха джипа. Убиецът си придаде разочаровано изражение. Взе фотоапарата, извади картата от него и я прибра в джоба си. Не искаше да мъкне целия апарат.

Тъй като не знаеше какво ще завари в коридора, свали автомата и дръпна връвчицата, която превръщаше раницата в бронирана жилетка. Искаше да може бързо да извади граната, ако някой го нападнеше в коридора. После взе автомата, отиде при вратата и без да се двоуми, я отвори. Надникна в коридора. Нямаше никого, затова бързо изтича до стълбите и слезе на долния етаж. Решително отвори външната врата и излезе на улицата. Автоматът висеше с приклад под дясната му мишница и заглушител пред лявото бедро. С дясната ръка държеше ръкохватката, но така, че да се вижда, че пръстът му не е на спусъка. Когато излезе, огледа улицата и опасенията му се потвърдиха. От двете й страни бяха спрели полицейски камиони, пълни с мъже в пълно бойно снаряжение. Когато погледна хората на Рап отсреща, видя, че и те са забелязали афганистанците. Онзи с брадата го видя първи. Спокойно смени позата си така, че да може бързо да стреля и да елиминира вероятния нападател.

Наемният убиец остави автомата да увисне на врата му и вдигна ръце на височината на раменете с дланите напред. Когато се приближи на шест-седем метра от американците, каза:

— Трябва да говоря с Мич.

Когато чуха гласа му, двамата мъже малко се успокоиха. Наемният убиец се приближи на два метра от тях и спря. Погледна надясно, после наляво. Един от мъжете, които бе видял по-рано от прозореца, говореше по телефона. След миг закрещя и заръкомаха на полицаите да слизат от камиона. Втори камион с още шестима мъже спря със свирещи гуми до първия. Наемният убиец се изкушаваше да вдигне автомата и да застреля негодника с мобилния телефон, но се сдържа. Обърна се към двамата яки американци и на почти безупречен английски каза:

— Мисля, че трябва да повикате подкрепление.