Винс Флин
Комбинаторът (26)

26.

Неш беше спазил указанията на Кенеди до последната буква. Тя искаше да се отнасят към Гоулд с уважение, поне отначало. Раната му не беше тежка. Куршумът бе преминал чисто през рамото му, оставяйки две дупки с размери между десетцентова и четвъртдоларова монета. Лесно можеха да представят Гоулд като наемен бодигард, работещ за ЦРУ. Медиците в болницата на базата работеха с хора от всички държави в НАТО и Управлението беше известно с това, че наема и чужденци. Лекарите се бяха научили да не любопитстват прекалено много за хора, които дори не признаваха, че работят за ЦРУ. Просто записваха в картоните им съкращението ДЦА — друга държавна агенция.

Лекарят проми и превърза раната на Гоулд, преля му кръв, даде му антибиотик и по настояване на Неш го изписа. После Неш и Шниман заведоха ранения в самолетния хангар, където имаха две помещения, служещи за арест и център за разпити. Стаите бяха шумоизолирани, едната — снабдена с камери и подслушвателни микрофони, другата — със записващи устройства и монитор.

При първоначалния разпит не научиха нищо ново. Гоулд повтаряше каквото им беше казал в самото начало. Получил поръчка и му наредили да отиде в Кабул, където да чака нови инструкции. Прекарал една нощ в хотел „Мариот“, после получил текстово съобщение с указания да отиде в офис сградата срещу ветеринарната клиника. Докато се подготвял за покушението, получил снимка на човека, когото трябвало да убие. Едва тогава разбрал, че мишената е Мич Рап.

— Нали знаеш за нашето минало? — попита наемният убиец.

Неш беше уморен и изнервен. Може би трябваше да се престори, че не знае, но понеже Гоулд не му казваше нищо съществено, отговори:

— Имаш предвид това, че уби бременната жена на Мич? Да, много добре знам, че след изнасилвачите на деца ти си може би най-жалкият боклук на планетата. Затова моля да ме извиниш, ако не вярвам на нито една дума, която излиза от устата ти.

Гоулд въздъхна, сякаш Неш беше твърде предсказуем, и настоя:

— Казвам истината.

— Искаш ли да чуеш каква е всъщност истината? — Неш се наведе над масата и се втренчи гневно в убиеца. — Истината е, че не мога да разбера защо Мич не те е застрелял. Разбирам защо не може да убие жена ти и детето ти, но теб… — Неш поклати глава. — Не виждам логика, пък и не ме интересува. Той ми е приятел, а ти му причини адски много болка, затова се изкушавам да те кача на хеликоптер, да те закарам някъде над планините и да те изритам във въздуха. Никой няма да разбере, че си изчезнал. Жена ти и детето ти сигурно ще са ми благодарни.

Сега за първи път Гоулд показа някаква емоция, но само за части от секундата.

— Няма да го направиш — изрече спокойно.

— Защо мислиш така?

— Защото мога да ти помогна.

Неш се изсмя:

— Говорим от часове, а още не си ми казал нищо, с което да ми помогнеш.

— Казах ти, че трябва да говоря с Мич.

— Той не иска да говори с теб, затова ще трябва да се разбереш с мен.

Така продължи почти цялата нощ. Неш и Шниман се редуваха, но никой не успя да изкопчи нищо полезно от наемния убиец. В четири през нощта Неш се обади на Кенеди в самолета и й докладва какво са научили, тоест почти нищо. Тя му каза, че иска всички да се наспят добре, включително Гоулд. Въпреки гнева си към пленника Неш не попречи на Шниман да му даде възглавница, постелка и одеяло. Заключиха го, поставиха един пазач в коридора и един в стаята за наблюдение.

Оставиха Гоулд да спи почти до обяд, после му дадоха да яде и пак започнаха. Неш отново не успя да научи нищо съществено. Гоулд отказваше да говори с друг, освен с Рап. При всичко, което бе сторил този смешник, Неш не разбираше защо не им разрешават да свалят меките ръкавици и да му ударят един пердах. Тъкмо размишляваше какви мъчения би изпробвал, когато вратата се отвори.

— Почивка — обяви Шниман.

— Няма нищо лично — каза Гоулд. — Трябва да говоря с Рап.

Неш стана от стола. Шниман затвори вратата и го заведе в стаята за наблюдение, където чакаше Кенеди.

— Как върви? — попита тя, макар да знаеше, че не са научили нищо.

— Нищо и половина.

Кенеди кимна замислено. Погледна мониторите.

— Значи не изкопчихме никаква полезна информация.

— Това доста точно отразява положението — измърмори Шниман.

— Изтрийте всичко.

— Моля?

— Изтрийте всичко, свързано с Гоулд. Не искам да остава никакво доказателство, че е бил тук. — Тя забеляза, че хората му се колебаят. — Тези записи са безполезни. Изтрийте ги и изключете апаратурата.

— Какъв е планът? — поинтересува се Неш.

— Ще вляза при него и той ще ми каже всичко, което искам да знам.

— Сериозно? — усмихна се мрачно Неш. — Просто ей така ще го попиташ?

— Точно така. Сега, ако обичате, отключете вратата и ме оставете да говоря с него.

Неш придружи Кенеди до стаята за разпити. Въведе четирицифрения код на електронната ключалка. Отвори вратата за началничката си и понечи да влезе с нея, но тя го спря с ръка:

— Остави ни сами.

След като затвори вратата пред лицето на смаяния Неш, тя се обърна към Луи Гоулд. Седна и се вгледа в мъжа, който заемаше мислите й повече, отколкото сама си даваше сметка. Имаше хубаво лице. Меки черти, почти постоянна лека усмивка. Беше в интересен контраст с Рап, чието лице бе като изсечено. Рап умееше да се слива с обстановката и да прикрива факта, че е професионален убиец, но трябваше да полага усилия за това. На Гоулд му идваше естествено. Тъжните му очи сигурно му бяха помогнали да премине покрай не един телохранител.

— Знаеш ли коя съм? — попита Кенеди.

Гоулд поклати глава.

— Сигурен ли си? — настоя тя, като се усмихна леко.

— Съжалявам.

— Луи Гоулд, аз знам повече за теб, отколкото можеш да си представиш.

— Трябва да говоря с Мич Рап.

— Няма да стане.

— Защо?

— Защото, ако го пусна при тебе, със сигурност ще те убие.

Гоулд въздъхна и сведе тъжните си очи към масата.

— Опитвам се да му помогна. Знам, че съм му длъжник.

— Защо тогава не престанеш да ни лъжеш?

— Не лъжа. — Гоулд я погледна раздразнено. — Защо никой не ми вярва?

— Сериозно ли говориш? — попита Кенеди, повече развеселена, отколкото ядосана. — Зададох ти прост въпрос: знаеш ли коя съм аз? Дори на това не искаш да отговориш.

— Отговорих. Не ви познавам.

— Лъжеш. Както казах, Луи Гоулд, аз знам всичко за теб. Къде си израснал, в какви подразделения си служил, кога си бил във френския Чуждестранен легион, и имената на доста от хората, които си убил през последните петнайсет години.

Гоулд сви рамене:

— Това не ме впечатлява.

Кенеди се усмихна уверено като човек, който държи всички силни козове.

— Аз не се опитвам да те впечатля, Гоулд. Просто искам да престанеш да ни губиш времето и да се откажеш от тези игрички.

Гоулд се наведе ядосано напред:

— Без мен Рап и другите ви хора щяха да са мъртви. Няма ли тук някой, който да прояви малко благодарност?

— Ако не ме познаваш, откъде знаеш, че са мои хора?

Гоулд се престори на небрежен:

— Беше предположение.

— Не е било никакво предположение. И двамата знаем, че ме позна. Това, което се опитвам да разбера, е какво очакваш да спечелиш, като отричаш.

— Само си губим времето. Доведете ми Рап. Дотогава няма да ви кажа нищо. Не съм направил нищо лошо. Само помогнах на хората ви — заяви Гоулд, като се посочи гордо в гърдите.

— Можем да се обадим на жена ти и да се опиташ да й обясниш какво правиш в Кабул.

— Ха-ха, за малко да се хвана!

— С Клаудия се чухме вчера.

— Глупости. Мислите си, че като знаете едно име, ще ме уплашите.

Кенеди не каза нищо. Сама не знаеше дали да се възхищава на упоритостта му, или да се смее на глупостта му. Само след няколко минути щеше да разбере.