Винс Флин
Комбинаторът (55)

55.

Военновъздушна база „Рамщайн“, Германия

Самолетът „Гълфстрийм G550“ кацна след здрачаване. Президентът бе заповядал на Кенеди да се срещне с пакистанския си колега, за да се опита да реши назряващата криза в американското посолство в Исламабад, където вече четирима пакистански граждани бяха поискали политическо убежище, след като Рикман ги беше разкрил. Тълпата пред сградата постоянно се увеличаваше. Най-напрегнато стана в петък, когато се стигна до насилие. Група радикални имами поведоха протестите пред посолството и трима души загинаха, когато полицията се опита да разпръсне демонстрантите със сълзотворен газ и гумени куршуми. Имамите се заканиха, че ще се върнат и ще щурмуват посолството. Кенеди се опитваше реши проблема без много шум. Не успееше ли, на нейно място щяха да изпратят държавния секретар.

„Гълфстрийм G550“ можеше да прелети без допълнително зареждане цялото разстояние между Вашингтон и Исламабад, но след като научи какво е открил Рап, тя нареди да се отклонят през „Рамщайн“. Самолетът й спря до другия G550 на ЦРУ и когато стълбичката се спусна, по нея се качиха Рап и Хърли. Минаха през охраната на Кенеди и отидоха при нея в задната част на самолета. С помощта на Хайек Рап й беше подготвил доклад за операцията.

Подаде й папката и каза:

— Прегледай това по време на полета. Съдържа информация, която ще стресне Дурани, но не искам да разбере, че знаем, че той стои за всичко.

— Сигурен ли си, че е той? — попита Кенеди, като взе папката.

— Да. Касар ни каза всичко, а няма начин да си измисля.

— И твърди, че Рик е още жив?

— Жив е и се възстановява в частното имение на Дурани. В понеделник ще му правят пластична операция.

Кенеди се хвана за главата.

— Не мога да повярвам. — Обърна се към Хърли: — Стан, вярваш ли на този човек?

— Не се доверявам на никого освен може би на вас двамата, но мисля, че казва истината.

— Чух, че екзекутирал двама от собствените си хора в Швейцария.

— Да — потвърди Рап, — но не бяха негови хора. Бяха хора на Дурани и той твърди, че били идиоти.

— Значи така, просто ги убива и вие очаквате да приема, че всичко е супер?

Хърли и Рап се спогледаха смутено.

— Трудно е да ти обясня, Айрини, но аз вярвам на този човек — отговори Рап.

Кенеди си спомни собствените му думи отпреди няколко дни.

— Да не би да му вярваш, защото искаш да му вярваш?

— Не е такъв случаят — намеси се Хърли. — Историята на Касар е доста убедителна.

— Айрини — вметна Рап, като се наведе напред, — това е мъжът от записа. Онзи, който влиза и застрелва другите двама.

— Той ли ви каза? — смая се Кенеди.

— Да… каза, че точно преди последния бой е инжектирал на Рик специално вещество, за да изглежда, че умира. Всичко е било режисирано, включително уж забравената камера.

— Но побоят е бил истински.

— Да. По идея на Рик. Касар твърди, че няколко пъти е искал да спрат, но Рик настоявал да продължават. Казал, че единственият начин да ни заблудят е, като го направят максимално реалистично.

Кенеди се замисли за угризенията, които бе изпитала заради страданията и смъртта на Рикман. Сегашната новина я втрещи. Колко извратен трябва да бъде човек, за да измисли такъв сценарий?

— Хъбард също е трябвало да изчезне — добави Хърли. — Това е било част от уговорката с Рик. Той уредил Хъбард да остане, да подхвърли на Мич информацията за кучето и после да се измъкне от страната. Дурани обаче решил, че е прекалено рисковано да го остави жив. Наредил да го убият и после казал на Рик, че Мич го е направил.

— Ами Гоулд?

— Рик го е наел. Касар каза, че Рикман бил обсебен от мисълта за Мич. Постоянно повтарял на Дурани, че планът им ще успее само ако го убият.

— Не разбирам.

— Явно мисли, че аз съм единственият човек, който може да го разкрие — мрачно обясни Рап. — Само аз разбирам начина му на мислене.

— Освен това адски го е страх от Мич — добави Хърли. — Повтарял на Дурани, че е най-опасният човек в Управлението. Че при най-малкото подозрение, че нещо не е наред, няма да се успокои, докато не издири двамата и не ги убие.

— Точно каквото и ще направя.

Кенеди въздъхна и се облегна назад. Рап и Хърли явно бяха твърдо решени да убият Рикман и Дурани. За момента тя нямаше възражения срещу това, но такава операция би била твърде сложна и можеше да им коства живота.

— Защо ми се струва, че вие двамата вече имате план?

— Все още работим по него — отговори Рап.

— Не искам да прибързвате — заяви Кенеди. — Ще го организираме с Оперативното командване и ще го направим по правилата.

— Айрини, знаеш, че обичам момчетата от Оперативното. Те са най-добрите, но за такава организация ще ни трябват седмици. През това време Рик може да издаде много тайни. Мамка му, дори за два дни може да издаде твърде много.

— Не ми харесва идеята да ви изпратя сами на такава сложна мисия. Ако стане нещо, няма да мога да ви помогна. Дурани е опасен човек.

— Айрини, спомни си отзвука след наказателната акция срещу Бин Ладен. И това стана в Аботабад, на шейсет минути северно от столицата, а ликвидираният беше саудитски гражданин и най-зловещият терорист на планетата. Дурани е висш офицер от армията и най-влиятелният човек в тяхното разузнаване след генералния директор. Имението му е в покрайнините на Исламабад. Не можеш да изпратиш спецчастите, за да го убият. Това ще предизвика война, по дяволите!

Колкото и да не й се искаше да го признае, Рап беше прав.

— Как смятате да действате?

Двамата мъже отново се спогледаха смутено. Рап измънка:

— Ами… както казах, още обмисляме подробностите.

— Добре, опишете ми плана си в общи линии.

— Кога ще се срещаш с Тадж и можеш ли да поискаш и Дурани да присъства?

— Утре в три. Казах, че искам да се срещна и с тримата шефове на дирекции, включително уволнения Надим Ашан.

— Добре. Ако Дурани присъства, това ще ни улесни. Той знае, че трима от хората му са мъртви. Касар му го съобщи в наше присъствие. Онзи се побърка от страх.

— Имайки предвид важността на срещата, той ще дойде.

— Ето какво ще направим. Ще отидем със самолет до Джелалабад и ще влезем в Пакистан с кола. Режимът на сухопътните пунктове е много по-хлабав, отколкото на летищата. Така можем да вземем необходимата екипировка, а ако Касар направи погрешен ход, ще го очистим. Не можем да го контролираме така, ако кацнем направо в Пакистан.

— Колко е пътят с кола?

— Четири часа най-много — отговори Хърли. — Правил съм го много пъти. Освен това имам хора в Пешавар, които ще ни помогнат да минем безпроблемно границата. Там е дива страна. С достатъчно оръжие и пари получаваш каквото поискаш.

— Това не ме успокоява.

— Айрини, в тази мръсна игра винаги е трудно да вземеш решение — каза Рап. — Но сега трябва да действаме бързо. Дурани още си мисли, че е в безопасност. Накарахме Касар да му се обади и да му каже, че всичко е наред.

Кенеди го попита какво смятат да правят, след като пристигнат в Джелалабад. Когато Рап й обясни, тя заяви:

— Искам да говоря с Касар, преди да разреша.

Рап беше очаквал това. Кенеди го последва от единия самолет в другия. Хърли остана навън да пуши.

Касар, с пластмасови окови на ръцете и краката, седеше на последната седалка в самолета. Имаше синина на челото и няколко порязвания по ръцете.

Рап превари въпроса на началничката си, като обясни:

— Тези рани са от катастрофата. Не сме го пипнали с пръст.

Един от хората на Колман, Бруно Макгро, пазеше пленника. Рап го потупа по рамото и го изпрати да си почине.

Кенеди седна срещу Касар и попита:

— Знаеш ли коя съм аз?

— Да.

— На колко си години?

— На трийсет и шест.

— Откога работиш за генерал Дурани?

— От пет години.

— Защо толкова внезапно реши да го предадеш?

Касар се замисли за момент, преди да отговори:

— Напоследък генералът се самозабрави. Отнася се с хората като с боклуци.

Погледна Рап, който го насърчи:

— Продължавай. Разкажи й.

— Използва ги и когато вече не са му необходими, ги убива. — Касар замълча за секунда, после добави: — В последно време аз изпълнявах убийствата. Започнах да усещам, че след като господин Рикман е при него, аз съм на път да стана безполезен. Знам прекалено много… затова в скоро време ще ме ликвидира.

— Черните щъркели? — попита Кенеди, имайки предвид пакистанските специални части.

— Да… седем години.

— И са те вербували за ОРС?

— Да.

Кенеди погледна дрехите му. Бяха разкъсани и окървавени, но личеше, че са скъпи.

— Къде си роден?

— В Карачи.

— В бедните квартали?

— Да.

— И армията ти даде нов живот?

— Точно така.

— Религия?

— Мюсюлманин — отговори без излишен ентусиазъм Касар.

— Но не си много вярващ.

— Не.

Кенеди още не знаеше дали да му вярва, макар че й се струваше искрен.

— Какво очакваш да спечелиш, като ни помагаш?

Касар погледна тревожно към Рап и отговори:

— Живота си.

— Това е добре за начало. Но със сигурност имаш и други надежди и стремежи.

— Не мисля, че ще мога да живея в Пакистан.

Кенеди разбра.

— Значи Америка?

— Би било добре.

— Какво мислиш за плана на Мич да отиде в Пакистан и да хване Рикман и генерал Дурани?

— Да ги хване ли? Искате да ги вземем с нас?

— Има предвид да ги убием — поясни Рап.

— Мисля, че планът е добър.

— Хубаво. — Кенеди изгледа изпитателно пакистанеца. След малко добави: — Вазир, аз не се отнасям с хората като генерал Дурани. Ако ни помогнеш в тази акция и всички се измъкнат живи, ще се погрижа за теб. Дори мога да ти намеря работа, но само ако искаш. Ако не искаш, ще ти осигуря нова самоличност, пари и възможност да започнеш нов живот. Как ти звучи?

— Много добре.

— Хубаво. — Кенеди посочи пластмасовите белезници и се обърна към Рап. — Тези вече не са необходими.

След като той ги преряза, тя отново погледна Касар:

— Пожелавам ти късмет, Вазир. Надявам се да те опозная по-добре, след като се върнете.

С Рап излязоха. Спряха на пистата между двата самолета.

— Какво мислиш? — попита Рап.

— Не можеш да опознаеш някого от няколко минути разговор.

— Да, знам, но какво ти е впечатлението?

— Мисля, че си струва да рискуваме. — Погледна към самолета и добави: — Но при един грешен ход, при най-малкото подозрение, искам да го ликвидираш. Ясно ли е?

— Абсолютно.

— Добре. — Кенеди го целуна по бузата. — Тогава късмет и умната.