Винс Флин
Комбинаторът (18)

18.

Гоулд отвори капака и мобилизира цялата си воля, преди да се измъкне на плоския покрив. Страхуваше се, че навън може да дебне снайперист. Изтърколи се на една страна, като държеше внимателно автомата с две ръце, после пропълзя до ръба на покрива. Имаше петдесетсантиметрова каменна стеничка, която даваше достатъчно прикритие. Той предпазливо надникна отгоре и огледа сградите отсреща. След като не видя заплаха, коленичи и вдигна автомата на дясното си рамо. Вдигна дулото над стеничката и бавно го премести от ляво надясно, като гледаше с две очи през мерника.

Съгледвачът с цивилните дрехи стоеше зад единия полицейски камион и говореше по телефона.

— Ето те, копеленце такова — прошепна наемният убиец и се усмихна злорадо.

Фокусира червената точка върху мобилния телефон, издиша равномерно и дръпна небрежно спусъка. Автоматът подскочи около сантиметър, но Гоулд не изпусна нито за секунда жертвата си от поглед. Тежкият куршум разби телефона на парченца и пръсна главата на мъжа, като опръска с кръв, мозък и костици стоящите около него.

Трима полицаи останаха като вцепенени, втренчени в трупа на човека, който ги беше командвал. Три секунди по-късно и те лежаха мъртви на улицата. Гоулд ликвидираше мишените си методично, с единични куршуми. На полицаите им бяха нужни около десет секунди, докато осъзнаят, че има нова опасност върху покрива, но тя им струваше скъпо. Пратиха седмина да се справят с него.

Гоулд се канеше да завърти автомата към другия край на улицата, но в този момент около него заваляха куршуми. Той залегна зад стеничката и оловото забарабани по камъните като градушка. Гоулд осъзна, че са разкрили позицията му и че нападателите от другия край на улицата имат нещо по-сериозно от сравнително лекия автомат M-4. Тъй като цялото им въоръжение бе осигурено от американците, вероятно разполагаха с по-едрокалибрените M249 или картечници SAW. Картечницата стреляше с по-тежките 5.5х45-милиметрови патрони и имаше ефективен обсег хиляда метра. В момента стреляха от не повече от сто.

Картечницата не спираше да го обсипва с каменни отломки. За момента единственото, което Гоулд можеше да направи, бе да се крие зад стеничката и да се опита да смени позицията си. Да стои сам тук, граничеше със самоубийство. Той се запита какво още прави на това място. Беше си свършил работата и бе предупредил Рап. Вярно, не го направи съвсем безкористно, защото така се измъкна от заплетената ситуация, но сега се намираше в още по-напечена.

Той погледна към другия край на покрива и се почуди какво има там. Не можеше да прецени дали между тази и съседната сграда има малка пролука, или се допират. В най-лошия случай щеше да се наложи да прескочи. После можеше да избяга по другия покрив и да намери начин да слезе на улицата. Вниманието на полицаите бе насочено към престрелката и така имаше шанс да се измъкне незабелязано. Гоулд взе решение. Беше направил достатъчно, а не искаше да става мъченик, затова най-разумно бе да си плюе на петите, преди да се появят още сто полицаи и да обградят сградата.

Време беше да си спасява задника, затова без да се двоуми повече, той легна по корем и запълзя към другия край на покрива. Беше стигнал до средата, когато един от хората на Рап отвори капандурата и попита:

— Къде отиваш?

Гоулд се престори, че не е чул, и каза:

— Стрелят с картечница.

Другият кимна, погледна към стеничката и попита:

— От коя посока?

Гоулд посочи наляво.

— Добре, ти отиди там по средата и когато ти дам знак, покажи дулото на автомата над стеничката. Не стреляй, докато не обезвредя картечницата. Тръгвай.

Маслик изчака наемния убиец да пропълзи обратно към стеничката и се промъкна на четири крака до ъгъла. След като зае позиция, провери оръжието и си представи какво трябва да направи. Подсвирна леко и даде знак на другия мъж да действа. Показа черното дуло на автомата над стеничката. След части от секундата около позицията му загракаха куршуми. Маслик вдигна оръжието си и надникна над стеничката. Под него, на не повече от петдесет метра, улицата беше блокирана от шест зелени полицейски камиона. Повечето нападатели се криеха зад тях; само един стоеше приклекнал върху каросерията на едното возило и стискаше лека картечница, опряна върху кабината. Маслик се прицели в стрелеца точно когато патроните на картечницата свършиха. Полицаят се обърна, за да вземе нова лента, и в този момент американецът го застреля.

Фактът, че отнема живота на човек, който най-вероятно е негов съюзник, не тревожеше бившия боец от подразделение „Делта“. Единственото, за което мислеше, докато сваляше нападателите един след друг, беше приятелят му Мик Ривърс.