Винс Флин
Комбинаторът (19)

19.

Когато вън стрелбата отслабна, Рап изпадна в един вид адреналинов махмурлук. Не му беше за първи път да изпита този психологически проблем. Беше му се случвало много пъти преди. Започваше с пресъхване на гърлото и киселини в стомаха. Повечето хора получаваха и главоболие, понякога непоносимо, но при Рап беше само сухотата и гаденето. Ръцете му почваха леко да треперят и периферното му зрение се замъгляваше, но той знаеше как да преодолее тези два проблема. Благодарение на силната му воля и многократните тренировки тялото му вече не изпадаше в шок от тези близки срещи със смъртта.

Лявото му ухо бучеше от изстрелите. Затова при всяка възможност той използваше заглушител. Предпочиташе го по редица причини, включително за по-голяма бързина и точност и защото не искаше да оглушее, преди да навърши петдесет.

Заради гърмежите за малко да пропусне пиукането, идващо от слушалката в дясното му ухо. Да посегне към джоба си и да погледне кой се обажда, му се стори твърде голямо усилие, затова просто натисна копчето на телефона.

— Рап.

— Аз съм, Майк. Току-що говорих със Скот. Не намерихме никого в афганистанската полиция, който да е готов да ни съдейства, но в момента идвам към вас с няколко момчета от спецотряда.

— Надявам се, с хеликоптер.

— Да… Имаме два „Блек Хоук“ и два „Литъл Бърд“.

— Кога ще пристигнете?

След дълга пауза Неш отговори:

— Сега палят хеликоптерите. Ще излетим до шейсет секунди. Пилотът ми каза, че ще стигнем до вас за две минути. Не сте много далеч.

Рап се отдели от стената и вдиша дълбоко. Тази тишина не му харесваше. Изведнъж изпита нужда да погледне какво става на улицата. Тръгна бавно към входа.

— Обсъдихте ли правилата за намеса?

Знаеше, че с този въпрос ще изненада Неш. Правилата за намеса при военните, особено в специалните части, бяха много строго дефинирани. Беше точно определено кой и как може да участва в престрелки. Рап се съмняваше, че военните ще позволят на хората си да стрелят по афганистански полицаи.

— Не, не сме — отговори Неш.

— В такъв случай не се напрягайте много да мислите. В двата края улицата е преградена от полицаи. Предполагам, че когато видят, че сте от армията, ще помислят, че идвате да помагате на тях. Надявам се да спрат стрелбата. Спуснете се с двата блекхоука над тях и ги издухайте с роторите, после пратете литълбърдите да ни вземат от покрива. Не очаквам да стрелят по вас, но не мога да ти гарантирам.

— Ще предам. Нещо друго?

— Да. Ако не стигнете навреме, има нещо, което трябва да знаеш. Името Луи Гоулд говори ли ти нещо?

Последва кратко мълчание.

— Убиецът на жена ти?

— Същият. Преди няколко седмици някой му е дал поръчка в Кабул. Каза, че до тази сутрин не е знаел, но мишената съм бил аз. Изпратили са го в офис сградата отсреща, за да ме застреля, когато дойда да се видя с ветеринаря.

— Ама как…

— Именно! Можеш ли да ми обясниш как, по дяволите, още преди две седмици някой е знаел, че ще съм в Кабул и ще дойда да говоря с шибания ветеринар, при положение че самият аз не знаех?

— Нямам представа, но стига с тези глупости, че може да не дойдем навреме. Ще бъдем при вас след три минути и след като отново изкарам задника ти от огъня, ще разберем какво става.

— Аз ще ти кажа какво става. Някой ми е заложил капан. Рик е бил само примамката, знаели са как ще реагираме. Някой си играе с нас.

Рап предпазливо се придвижи покрай стената, докато стигна на няколко стъпки от разбитата врата.

— Гоулд при теб ли е? — попита Неш.

— Да, на покрива. — Единствените полицаи, които се виждаха, се криеха зад камионите. — Скот каза ли ти, че изгубихме Ривърс?

— Да. Съжалявам.

Рап приклекна и показа главата си навън, за да види външната стена по цялата й дължина. Дръпна се точно навреме, за да избегне куршумите. Това, което видя, го изплаши повече от изстрелите.

— Майк! — изкрещя, докато бягаше през фоайето. — Канят се да щурмуват сградата с бронирани щитове. Побързайте да ни измъкнете, защото скоро няма да има кого да спасявате.

— Качваме се в хеликоптерите. Задръж още няколко минути.

Рап не отговори. Скри се зад ламинатния плот и прехвърли пистолета в дясната си ръка. Отброи секундите наум, като прецени, че на полицаите ще са им нужни осем, за да се промъкнат по тротоара в сегашната си стегната формация. Протегна ръка и се прицели в едната кислородна бутилка. Изведнъж реши, че е по-добре да държи пистолета по-близо до тялото си и с лявата ръка. Първият щит се показа, полицаят зад него го държеше с лявата ръка, а пистолета си — в дясната. Появиха се още трима, всичките с щитове. Двама пазеха двете страни, а последният — главите. Когато стигнаха вратата, Рап се скри обратно зад плота, затвори очи и дръпна спусъка. Куршумът проби бутилката и тя мигновено избухна.

Рап се опита да дръпне ръката си с пистолета зад укритието, но нямаше достатъчно време. Ударната вълна го тресна като чук, блъсна ламинатната плоскост, а него запрати към стената отзад. Той се фрасна в нея, падна на пода и плотът и голяма част от стената се срутиха отгоре му. Рап се опита да отвори очи, но се почувства замаян, сякаш пропадаше в дълбока дупка, и изведнъж мракът го погълна.