Винс Флин
Комбинаторът (27)

27.

Рап се събуди отново и видя до леглото си друга жена. Тя също му изглеждаше позната, сякаш в главата му имаше запечатани спомени от нея, но той не можеше да ги съживи. Имаше обаче една разлика. С Кенеди той се почувства сигурен, като в компанията на много близък човек. В присъствието на тази жена интуицията му подсказваше, че историята е друга и между тях има нещо повече от обикновено познанство.

Рап се опита да си спомни името й. Тя беше около трийсетте, с катраненочерна коса, вързана на къса хлабава опашка. Беше красива, с тъмни бадемови очи, високи скули и добре изразена брадичка. Изглеждаше още по-красива, защото не носеше грим. Рап си помисли, че лесно може да се влюби в нея или да я пожелае сексуално.

Паметта му се връщаше на пресекулки и въпреки че не можеше да си спомни коя е тази жена, той бе сигурен, че ги свързва нещо много по-важно от обикновено познанство. Затова се престори, че си я спомня, усмихна се и попита:

— Как си?

Сидни Хайек също се усмихна и отговори:

— Добре. Ти си този, за когото всички се тревожим.

Рап се престори, че няма нищо сериозно:

— Малко съм натъртен, само това.

— Чух, че имаш проблеми с паметта.

Рап не усети някакъв особен акцент. Дикцията й беше идеална като на телевизионна водеща. Може би беше от Средния запад, но изглеждаше, като че ли е родена в Аман или Бейрут. Изведнъж му дойде на ум името на щата Мичиган и това беше първият ключ към разгадаването на самоличността й.

— Да, така твърдят докторите.

— Е? — попита тя, без да бъде твърде настоятелна.

— Какво „е“?

— Как е паметта ти?

Рап вдигна ръка и я поклати леко:

— Малко несигурна.

Хайек го изгледа подозрително:

— Как се казвам?

Рап се усмихна:

— Знам, че си от Мичиган.

— Правилно.

По причина, която в момента не знаеше, а по-късно нямаше да може да си обясни, той я хвана за ръката и каза:

— Съжалявам. Чувствам, че си важна за мен. Че имаме нещо общо, което може да е важно.

При маслиновия тен на Хайек не беше лесно да видиш, когато се изчервява, но той забеляза. Тя се усмихна едновременно изненадано и развълнувано.

— Двамата работим заедно.

— Чувствам, че между нас има нещо повече от колегиални отношения.

Хайек се изкашля и се засмя. Бе усетила напрежение между тях, но опитът от досегашните й професионални отношения беше толкова горчив, че се опита да не му обръща внимание. Това обаче не означаваше, че Рап не й харесва. Напротив, много й харесваше. Толкова, че се опасяваше това да не се отрази на работата й. Дори си беше позволила да си пофантазира как би се чувствала с него. Рап бе такава динамична сила, непостоянен, но по много предсказуем начин, който отначало я плашеше. Сега обаче мъжът пред нея беше един нов вариант на Рап, при който всички прегради бяха свалени. За секунда Хайек се изкуши да му каже, че имат дълготрайна стабилна връзка, но се сдържа.

Вместо това детинското в нея надделя и тя каза:

— От шест месеца спим заедно.

Рап се ококори:

— Наистина ли?

Хайек се разкикоти и понеже от смях не можа да каже нищо, успя само да поклати глава. След няколко секунди се овладя и призна:

— Не, извинявай. Не трябваше да го казвам. Колеги сме… ти си ми шеф.

Рап се намръщи:

— Гадно.

— Съжалявам. — Тя се покиска още няколко секунди, после постави другата си ръка върху неговата и добави: — Не беше много тактично от моя страна.

Рап се усмихна и попита:

— Мислиш ли, че имаме шанс?

Хайек се разсмя още по-силно и се наложи да закрие устата си с ръка. Това бе толкова несвойствено за Рап, че й се искаше да го беше записала, за да го чуят всички. Не, би било подло от нейна страна… но все пак щеше да е забавно.

— Дават ли ти обезболяващи?

Вместо отговор Рап се усмихна. Сега той сложи двете си ръце върху нейната и попита:

— Сигурна ли си, че не сме спали?