Винс Флин
Комбинаторът (51)

51.

Рапаханок, Вирджиния, САЩ

Рап и Хърли прегледаха досието. Неш, Шниман и Колман бяха провели основната част от разпита; Люис бе направил психологически анализ. Гоулд отказваше да говори, повтаряше едни и същи неща и настояваше да се види с Рап. Това бяха пълни глупости, двамата ветерани го надушваха от километри. Гоулд ги баламосваше с полуистини и откровени лъжи, опитвайки се да си осигури някаква позиция да преговаря. За Рап всичко това беше безполезно. Гоулд можеше да си помогне само ако каже истината.

За разлика от свалените на хартия аудиозаписи, които бяха безполезни, видеозаписът, направен от Гоулд при следенето на Рап преди опита за покушение, се оказа много интересен. На Рап и Хърли им бе достатъчно да го изгледат само два пъти, за да разберат какво е уплашило наемника. Човек с по-малък опит в полевите операции би го пропуснал. Рап и Хърли толкова бяха свикнали с нормалния ритъм на улицата, че веднага забелязаха двамата подозрителни мъже.

Слязоха в подземието и Рап натисна звънеца до металната врата. Вдигна лицето си към камерата и след като чу бръмченето на електронната ключалка, отвори вратата и двамата с Хърли влязоха. Помещението беше правоъгълно, с две големи стъкла за наблюдение към всяка от килиите. Гоулд бе в лявата, а дясната беше празна. На контролния пулт седеше едрият Джо Маслик.

— Как върви, Джо? — попита го Рап.

— Адска скука. А това пътуване до Цюрих… отрязахте ли ме?

— Не е мое решение, Джо. Съжалявам… Айрини командва.

— Заради рамото ли? — Маслик размърда ръката си. — Нищо ми няма… само драскотина.

Рап знаеше, че не е вярно. Маслик бе ранен във ветеринарната клиника в Кабул. Кенеди беше казала, че докторите се опасяват да няма увредени нерви, но щели да разберат със сигурност, след като премине поне още един месец физиотерапия. По-голямото им опасение беше свързано със смъртта на най-добрия му приятел, Мик Ривърс, в същата престрелка. Люис искаше да се увери, че Маслик го е преодолял, преди да го прати отново на мисия.

— Говори с Кенеди — каза Рап. Взе папката и посочи Гоулд през стъклото. — Какво прави тоя?

— Нищо. — Маслик се залюля на стола. — Постоянно повтаря, че иска да говори с теб. Щеше да ме изнерви, ако не знаех, че може би заради него отървахме кожите.

— Как така?

— Ами първо, можеше да ти пръсне черепа още в момента, когато слезе от колата пред онази клиника в Кабул. После… след като почна престрелката, правеше всичко, за да държи онези мръсници на разстояние. Ако не беше с мен на покрива… щяхме много да загазим.

— Говори ли с него? — поинтересува се Рап, като посочи легналия на кревата арестант.

— Не… не много.

— Добре. Как са камерите и записващите устройства?

— Включени.

— Изключи ги.

Маслик го погледна смутено:

— Съжалявам, но Айрини каза, че иска всичко да се записва.

— Стига бе!

— Беше категорична, Мич. Каза да не ги изключвам дори ако настояваш. При никакви обстоятелства. Освен това каза да си оставиш оръжията тук.

Рап се обърна към Хърли:

— Представяш ли си?

Старият шпионин сви рамене:

— Какво ти пука? Явно с докторчето искат да анализират поведението ти при разпита. Голяма работа. — Свали кобура си и го остави на масата. — Хайде. — Кимна на Рап да направи същото. — Да влизаме.

Маслик освободи ключалката и Рап и Хърли влязоха в килията. Масата и столовете бяха заковани за пода. Леглото — също, а до него имаше тоалетна чиния и малък умивалник. Подът бе покрит с осемсантиметрова гума за омекотяване на падания; стените и таванът — със сиви стиропорени акустични плочки, позволяващи на микрофоните да улавят и най-тихия шепот.

Рап остави папката на масата и посочи стола от другата страна. Гоулд бавно извади ръцете си изпод главата и седна на леглото. Погледна зад Рап.

— Кой е тоя?

Рап не си направи труда да погледне назад. Този надменен мръсник продължаваше да се държи, сякаш той владее положението.

Хърли сам отговори:

— Кой съм аз, не ти влиза в работата. За теб е по-важно защо съм тук.

— Добре, защо си тук?

— Тук съм, за да се уверя, че този път Мич ще те убие. А ако не те убие, аз лично ще ти счупя врата.

— Да бе, да — изсумтя Гоулд. — Измисли нещо по-умно, старче.

Рап само почувства как Хърли мина покрай него. Гоулд беше в неудобна позиция на ръба на леглото и подцени бързината на стария шпионин. Понечи да се изправи, но Хърли го изненада с бързо дясно кроше. Гоулд падна обратно на леглото и Рап видя, че Хърли стиска бокс в дясната си ръка. Наемният убиец седеше облегнал гръб на стената и се държеше за брадичката. Стискаше очи, за да не закрещи от болка.

— Ще слушаш и ще се подчиняваш — заяви Рап. — Домъкни си задника тук, ако не искаш да кажа на този старец да те смели от бой.

Гоулд бавно се довлече до масата, като разтриваше долната си челюст.

— С нищо не ви бях предизвикал. — Погледна Рап и добави: — Така ли се отнасяш с човека, който ти спаси живота?

— Какво?

— Когато отидох в сградата срещу клиниката и разбрах, че ти си мишената, можех да те застрелям. Щеше да бъде лесно, но ти бях длъжник. Можех да избягам… можех да направя всичко, но вместо това предпочетох да дойда при вас и да ти спася задника. А ето как се отнасяш с мен.

Гоулд вдигна ръце и огледа килията.

— Имаше ли подкрепление за операцията?

— Моля?

— Подкрепление. Хора, които ти пазят гърба.

— Не — поклати глава Гоулд. — Винаги работя сам. Много добре знаеш.

Рап отвори папката и извади две снимки. Постави ги една до друга на масата.

— Познати ли са ти тези мъже?

Гоулд ги позна, но поклати глава.

— Наистина ли? Изненадан съм. Извадихме снимките от флашката, която намерихме у теб, когато те претърсихме в Баграм.

Снимките бяха на двамата мъже, които Гоулд бе видял да говорят по телефона в двата края на улицата малко преди нападението. Рап постави на масата трета снимка, получена от афганистанската полиция. На нея се виждаше единият от мъжете, проснат на земята и с дупка от куршум в гърдите. Рап се беше досетил каква е истината.

— Познал си този човек от предварителното разузнаване на района и след като си се качил на покрива, си го застрелял.

— Можеш да си мислиш всичко — измърмори Гоулд, като си придаде невъзмутим вид.

— Много е забавно да гледам как седиш тук и се правиш на светец, когато всички знаем, че си пълен боклук — с усмивка отбеляза Рап. — Ти не дойде в клиниката да ме спасиш… дойде, за да спасиш себе си. Видял си полицаите и си осъзнал, че са ти заложили клопка. Единственият ти шанс е бил да дойдеш и да се присъединиш към нас.

— Глупости приказваш.

Рап прибра трите снимки и постави на тяхно място други две. Беше използвал доста пъти този трик. Бащите и съпрузите са невероятно уязвими, когато се страхуват за жените и децата си. Рап наблюдаваше Гоулд. Единственият признак, че снимките му влияят по някакъв начин, бе това, че отмести поглед за няколко секунди.

— Давам ти втори шанс — заяви Рап.

— Аз пък ти спасих живота в Кабул. Квит сме.

В този занаят гневът можеше да е полезен, стига да е контролиран. Рап го разбираше отлично, но имаше едно изключение. Този проблем го засягаше по-лично, отколкото всеки друг. Затова сега не направи опит да забави или потисне яростта, която го обхвана.

— Гад такъв! За такъв егоист ли ме мислиш… че ако ти си толкова влюбен в себе си, и аз трябва да съм като теб? Глупак! Аз на драго сърце бих дал живота си, ако знаех, че жена ми и детето ми ще оживеят, но те нямаха този шанс, защото ти ги уби.

Той се надвеси над масата и удари Грунд с юмрук в лицето. Главата на арестанта се килна назад и от носа му рукна кръв.

Рап заобиколи масата и го удари отстрани в главата. Гоулд вдигна ръце, за да предпази лицето си. Рап го хвана за косата и продължи с юмруците.

— Самовлюбен мръсник! Дадох ти втори шанс в живота. Позволих ти да живееш с жена си и да отглеждате дъщеричката си. Знаеш ли какво бих дал, ако можех да прекарам само един ден с жена си? — Рап спря да удря и дръпна главата на Гоулд назад, за да го погледне в очите. — Аз дори не видях детето си родено, идиот такъв! Дадох ти истински живот. Ти прекара три години с дъщеря си. А аз нямах дори една шибана секунда!

Той удари арестанта още два пъти. Кожата над лявото око на Гоулд се сцепи.

— Какъв си ти бе? Наркоман… имаш нужда да се надрусаш… не можеш да се откачиш от дрогата?

— Нищо не разбираш! — изкрещя Гоулд. — Ти все още си в играта. Не знаеш какво е… да живуркаш като всички онези кретени. В шибаната Нова Зеландия има дори „Уол март“… знаеше ли това?

— Какви ги приказваш? — Рап осъзна, че Гоулд сигурно съвсем се е побъркал. — Ти си мислиш, че с теб си приличаме, нали?

— Повече, отколкото си готов да признаеш — отговори наемният убиец, като избърса кръвта от устата с ръкава си.

— Аз не получавам удоволствие, когато убивам. Не получавам купища пари за работата си. Убивам хора като тебе, защото без вас светът ще бъде по-добър.

Гоулд не искаше да разбере:

— Заблуждаваш се. Не може човек да достигне твоето съвършенство и да не му харесва.

— Нищо не разбираш. Аз съм добър в работата си, но не получавам тръпката, която получаваш ти. Нямам нужда от предизвикателство. Единственото, което се опитвам да правя, е да отървавам света от гадняри като тебе… нещо, което трябваше да сторя, когато те намерих на онзи плаж. Осъзнаваш ли какъв огромен подарък ти направих?

Гоулд се изпъчи и мълчаливо се втренчи в повърхността на масата.

— Знаеш ли какво… ти не ги заслужаваш.

Рап се върна от своята страна на масата и взе снимките на жената и детето на Гоулд. Постави ги точно пред него, после отново заобиколи масата и извади резервния си по-малък пистолет от скрития кобур на гърба си.

— Това е моментът на истината.

Допря дулото в тила на Гоулд.

Гласът на Маслик се чу от високоговорителите:

— Мич, разпитът свърши.

Хърли погледна към огледалното стъкло, знаейки, че от другата страна Маслик се кани да се обади на Кенеди.

— Остави телефона, Джо. — Старецът също извади оръжие. — Ще решим този въпрос сега. Или този боклук ще ни каже всичко, което знае, или ще го екзекутираме. И ако някой се опита да ни спре, ще му пръсна черепа.

Рап принуди Гоулд да погледне снимките.

— Стига игрички. Или говори и ми докажи, че ги обичаш, или ще ти размажа мозъка по снимките им и никога повече няма да ги видиш. Изборът е лесен. Какво предпочиташ?

— Аз ти спасих живота — изсъска през зъби Гоулд.

— Направи го, за да отървеш собствения си задник.

— Не е вярно.

— Това няма значение, Луи. Няма да се пазаря с теб. Или ще говориш, или си мъртъв.

— Искам гаранция.

Рап пусна косата му за момент и го удари по главата.

— Мога да ти гарантирам само, че ако ми кажеш всичко, ще те оставя да видиш жена си и детето си.

— Да ги видя… това не е достатъчно. Искам гаранции, че ще мога да се върна към стария си живот.

— Като наемен убиец… ти луд ли си? — Рап погледна Хърли. — Чуваш ли го какво говори?

— Стига сме си губили времето. Убивай го и да си ходим. Трябва да разпитаме Обрехт. Тоя тук не ни трябва.

— Прав си.

Рап отново допря дулото в главата на арестанта.

Наемникът не беше сигурен, че това е блъф. Досега Рап се бе показал като непредсказуем. Гоулд просто трябваше да издържи този разпит, после щеше да се споразумее с Кенеди или с друг.

— Чакай!

— Няма какво да чакам. Знам какво си мислиш сега — прошепна Рап. — Блъфира ли този, или наистина ще дръпне спусъка? За да разбереш, задай си само един въпрос… какво би направил ти, ако някой убие Клаудия и дъщеря ти? Нямаше да се двоумиш, нали? Убиецът вече щеше да е мъртъв. Затова, ако наистина си мислиш, че с тебе си приличаме, трябва да осъзнаеш, че ще дръпна спусъка. Това е последният ти шанс. Всички умираме, Гоулд. Просто на някои им се случва по-рано.