Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мич Рап (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sqnka (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Винс Флин

Заглавие: Комбинаторът

Преводач: Марин Загорчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Излязла от печат: 08.02.2013 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-238-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9234

История

  1. — Добавяне

16.

В тясната чакалня имаше четирима души, едно куче, три котки и птичка. Клетката с птицата и две от котките, спящи в плетени кошници, бяха зад гишето на регистратурата. Малко момче на не повече от осем държеше кученцето на каишка под зоркия поглед на майка си. Възрастен мъж с цигара в устата прегръщаше болнава черна котка с опадала на места козина. Старецът изглеждаше потиснат. Никой от двамата възрастни не удостои с поглед американеца, но момченцето му се усмихна приятелски. Рап му върна жеста, като кимна. Повечето жители на Кабул се преструваха, че не забелязват чужденците, и той ги разбираше. Страната им бе в почти постоянна война вече повече от трийсет години. Имаше други, които се втренчваха в теб, сякаш искат да те убият, и съвсем малък брой, които се усмихваха и дори можеха да те поздравят.

Рап се приближи до синьото бюро от пластмасов ламинат на регистратурата. Симпатичната млада секретарка с черен хиджаб го погледна и попита на английски:

— Какво желаете?

— Личи ли, че съм американец? — престори се на обиден Рап.

— Не, но на него му личи — отговори тя, като посочи Колман.

Рап се обърна и погледна русокосия си синеок приятел. В тази част на света Колман нямаше как да скрие северноевропейския си произход.

— Да, работи в Обединените нации — обясни Рап. — Швед е. Не разбирам нито дума какво приказва. Както и да е, мога ли да говоря с доктор Амин?

— Съжалявам, в университета е.

— Следобед дали ще се появи?

— По принцип не идва, но може да се отбие, ако има много работа. Бихте ли ми казали защо искате да говорите с него?

Рап се подвоуми. По принцип не обичаше да дава прекалено много информация, но тази жена изглеждаше любезна и можеше да го улесни.

— За нещо много важно — каза той.

Извади документ на името на Джо Кокс, с изрисуван в златисто герб на Съединените щати и авторитетно изглеждащите, но не особено информативни думи „Федерален служител“, гравирани с релефни букви.

— Издирваме изчезнал човек. Казаха ни, че преди месец довел кучето си при вас. Американец с ротвайлер. Спомняте ли си да сте го виждали?

Жената поклати глава:

— Не, но аз работя само на половин ден. Можете ли да ми кажете име?

Рикман имаше доста псевдоними. Рап нямаше представа как се е представил, затова каза истинското му име. Жената се завъртя със стола и без да става, се премести до една етажерка. Рап погледна за момент към Колман, който стоеше със скръстени ръце и клатеше глава.

— Швед, а? Какво ти става бе?

Рап понечи да се засмее, но в този момент забеляза нещо отвън пред стъклената врата. Бръкна под якето си и стисна 9-милиметровия „Глок“. Промяната в държането му не остана незабелязана за Колман; той се завъртя непринудено, за да види какво става. Рап не можеше да повярва на очите си. Сякаш виждаше призрак от недалечното минало — отпреди четири години, за да бъдем точни. Мъжът мина покрай Ривърс и Маслик, като спря за момент, за да посочи нещо настрани по улицата. В очите на Рап това беше ход за разсейване, но неговото внимание не се отвличаше толкова лесно. Не и от този тип. Той извади пистолета и се прицели в главата на човека, който бе убил жена му.

Секретарката каза нещо, но той не я чу. Беше твърде съсредоточен върху мъжа, който се приближаваше към вратата. Единственото, което го спря да не го застреля, беше фактът, че онзи държеше ръцете си вдигнати в знак, че се предава.

— Това този, за когото си мисля, ли е? — попита Колман.

— Да.

Стъклената врата се отвори и убиецът влезе бавно във фоайето. Погледна за момент Колман, после се фокусира върху Рап, като каза:

— Трябва да поговорим, при това бързо.

— Дай ми една добра причина да не те застрелям веднага.

Луи Гоулд сви рамене, без да сваля ръцете си:

— Мога да ти дам няколко, но тъй като нямаме време, да започнем с това, че не те застрелях в главата, когато слезе от джипа преди малко. И още по-важно, мисля, че съвсем скоро ще имаш нужда от помощта ми. Вероятно в близките трийсет секунди.

Въпреки гнева, който напираше в него, Рап държеше пистолета абсолютно неподвижно.

— За какво говориш?

Гоулд бързо огледа чакалнята. Предпочиташе да водят този разговор в по-уединена обстановка, но нямаше време, затова погледна русокосия приятел на Рап и каза:

— Посъветвах хората ви отвън да повикат подкрепления, но те май не ме послушаха. Повярвайте ми, ще ви трябват. — Обърна се отново към Рап: — Все още приемам по някоя и друга поръчка.

— Не ни беше такава уговорката.

— Знам, обаче имах нужда от пари, освен това много внимателно избирам за кого да работя. — Гоулд поклати глава, с което за първи път показа някакво смущение. — Можем да говорим за това по-късно. Важното е, че последната поръчка ме доведе в Кабул. Преди час и половина получих инструкции да дойда в онази офис сграда отсреща. Когато пристигнах, намерих този автомат и снимка на мишената. — Убиецът посочи Рап. — Ти.

— Глупости.

— Иска ми се да беше така, но това не е най-големият проблем.

Без да сваля ръцете си, Гоулд отстъпи няколко крачки към вратата и се опита да види какво става на улицата. В този момент единият от хората на Рап влезе. Беше Маслик.

— Навън става нещо — каза той. — Полицията е отцепила двата края на улицата и изглежда, че се готви за нападение.

Гоулд погледна, за да се увери със собствените си очи, и пак се обърна към Рап:

— Дошли са да те убият. А вероятно и мен.

В спокойния следобед навън проехтя изстрел. Четиримата мъже във фоайето бяха опитни бойци, затова никой не трепна. Всичките погледнаха Ривърс, който стоеше на тротоара. Преди някой да успее да реагира, започна силна пукотевица. Стъклената врата се пръсна на парчета, а Ривърс се олюля и падна.

Колман изкрещя:

— Прикривайте ме! Аз ще го извлека.

Рап се премести наляво и опря гръб в стената; Маслик — надясно. Двамата започнаха да стрелят срещу мъжете от другата страна на улицата. Колман прибра пистолета си, отвори рязко вратата, хвана Ривърс за бронираната жилетка и го задърпа. Едрият мъжага не помръдна при първия опит, но Колман напрегна всички сили. Куршумите свистяха над главата му във всички посоки. Той извлече другаря си в чакалнята и веднага забеляза червени петна върху белите плочки. Когато се увери, че е извън обсега на куршумите, коленичи и потърси раната. Заопипва тялото на Ривърс, като проверяваше пръстите си за кръв. След секунди откри две смъртоносни рани. Първата беше близо до дясното слепоочие, втората — в слабините. Мозъкът на Ривърс бе непоправимо увреден, но сърцето му още работеше и ако се съдеше по бързо нарастващата локва кръв на пода, най-вероятно бе засегната бедрената артерия.

В битка Колман имаше чувството, че времето се забавя. За части от секундата се увери, че приятелят му е мъртъв и няма смисъл да губи повече време с него. По-късно щяха да скърбят, да дадат израз на гнева, дори да се посмеят на стари спомени, но първо трябваше да оцелеят.

— Ривърс е мъртъв! — изкрещя, за да надвика изстрелите.

Грабна автомата на приятеля си и започна да прибира резервните му пълнители в джобовете на жилетката и панталона си.

Рап хвърли кратък поглед към тялото на Ривърс, после, забелязал ужасеното изражение на момченцето, изкрещя на Колман:

— Изведи хората в някой от кабинетите!

Гоулд изтича до Рап и коленичи. Вдигна оръжието си и прицелвайки се внимателно, започна да изстрелва единични куршуми. За пет минути преброи трима убити — с три изстрела.

— Трябва да изпратим някого на покрива — изкрещя, след като дръпна спусъка още няколко пъти. — И опитайте да извикате подкрепление!

— Скот! — извика Рап, без да отмества поглед от улицата. — Обади се на Майк и му кажи какво става! Кажи му веднага да изпрати ударния отряд, иначе сме мъртви!

Отстъпи назад, освободи празния пълнител и сложи нов. Отново изкрещя на Колман:

— Да изпратят боен хеликоптер!

Стреля два пъти и един от нападателите падна убит. Погледна Гоулд и нареди:

— Качвай се на покрива! Ще дойда при първа възможност. Колко патрони имаш?

Гоулд поклати глава:

— Само трийсет в този пълнител и колкото имам за пистолета.

Рап забеляза марката и модела на оръжието, подаващо се от джоба на гърдите му.

— На това разстояние сигурно си доста добър с него.

Гоулд кимна:

— Най-добрият.

— Ще видим. Взимай още един пълнител за автомата от русия пич и тичай на покрива, преди да са ни очистили!