Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мич Рап (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sqnka (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Винс Флин

Заглавие: Комбинаторът

Преводач: Марин Загорчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Излязла от печат: 08.02.2013 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-238-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9234

История

  1. — Добавяне

20.

Колман излезе при Маслик и Гоулд на покрива точно когато стрелбата утихна. Слънцето започваше да се снижава към хоризонта и вятърът се усилваше. Колман изтича до ръба на покрива приведен заради откъслечните куршуми. Бързо провери на кого колко боеприпаси са му останали и даде по един трийсетпатронен пълнител на всеки от двамата, като запази два за себе си. После огледа двата края на улицата, за да прецени ситуацията. Изглеждаше, че Маслик и Гоулд са охладили настъпателността на нападателите.

Колман беше виждал това многократно. Малка групичка опитни стрелци много бързо накланя везните в своя полза, дори да няма числено превъзходство. Простата причина бе, че на такива кратки разстояния винаги улучваха. Когато виждаха как другарите им падат един след друг, противниковите бойци губеха кураж. Онези, които оцелееха, разбираха много бързо, че не е здравословно да си показват много главата на открито. А когато се опитваш да криеш главата си, не си много ефективен в престрелката поради простия факт, че няма как да се прицелиш добре.

От участието си в много престрелки Колман умееше да следи динамиката на битката. След бурния прилив на адреналин от първия сблъсък почти винаги следваше затишие и от двете страни за оценка на загубите и преразпределение на силите или подготовка за нова атака. Динамиката на битката определяше кой какво ще предприеме. В момента американците не бяха в положение да нападат, затова трябваше да изчакат следващия ход на противника.

Колман коленичи на петдесет сантиметра от ръба на покрива.

— Някакво движение по покривите отсреща?

Гоулд погледна през улицата. Той имаше същите опасения. Диагонално от тях се намираше триетажна постройка — най-високата позиция за стрелба в околността. Гоулд я посочи с автомата и отбеляза:

— Ако поставят няколко добри стрелци там, ще ни вгорчат живота.

— Да… дръж я под око.

Гоулд огледа назад. В радиус от петстотин метра имаше още доста високи покриви.

— Изпратят ли някого отзад, свършено е с нас.

— Ще се измъкнем, преди да се сетят — успокои го Колман, като погледна часовника си.

В далечината се чу глухото бръмчене на хеликоптерни ротори. Колман погледна на изток, към летището. Отначало не видя хеликоптерите, защото летяха ниско, но после забеляза трептящи сенки върху покривите на около три километра от тях.

— Скот!

Колман погледна Маслик, който сочеше през ръба на покрива.

— Имаме проблем.

Колман погледна надолу и видя мъже с бронирани щитове да се събират покрай стената на сградата. Погледна надясно и там видя още нападатели. Хвана Гоулд за рамото и нареди:

— Тичай долу да му помогнеш.

Един куршум се заби в каменната стеничка само на няколко сантиметра от лицето на наемния убиец. От траекторията той почти веднага осъзна, че е изстрелян от по-високо място. Хвърли се по очи на земята, като повали и Колман със себе си, точно когато над тях засвистяха още куршуми. Гоулд се дръпна от Колман и каза:

— Аз ще се оправя със стрелците отсреща. — Подаде му гранатите от бронежилетката си. — Светлинно-звукови са, но пак може да помогнат.

— Добре, ще се опитам да отвлека вниманието им за секунда.

Колман взе гранатите. Запълзя на четири крака към другия край на покрива. Погледна Гоулд, отброи няколко секунди с пръсти, после се изправи на коляно. С изненада видя четири дула, насочени към него от един близък покрив. Очакваше само едно-две. Откри бърза единична стрелба към позицията им. Не можеше да се прицели добре, но целта му беше само да привлече вниманието на врага, за да даде на Гоулд възможност за няколко точни изстрела.

Гоулд се включи след секунда. Фокусира червената точка на мерника си върху главата на най-близкия стрелец и дръпна спусъка. Почти в същия момент видя блясък от дулото на човека, когото се опитваше да убие. Преди да успее да се прицели в друга мишена, нещо го повали на земята. Веднага осъзна, че са го улучили в лявото рамо. Погледна и видя почти съвършено червено кръгче, което бързо се разширяваше. Силна болка прониза рамото му, но той знаеше, че раната не е смъртоносна — поне ако получеше медицинска помощ навреме. Най-добрият му шанс бе да се вдигне и да продължи да стреля. Той изръмжа и с доста голямо усилие се изправи на колене, за да се прицели отново в мъжете отсреща. Лявата му ръка още функционираше, затова мерникът му бе точен както винаги, но Гоулд знаеше, че няма да е за дълго. Отсреща се виждаха само две глави. Той се прицели в първата и стреля. Противникът падна. Точно когато местеше автомата за следващия изстрел, сградата под него се разтресе от взрив. За момент настъпи тишина.

— Мамка му! — изкрещя Колман. — Прикривай ме.

И хукна към капака за долния етаж. Гоулд вдигна автомата и откри огън по позицията на отсрещния покрив. Показаха се още няколко дула и той се скри зад каменната стеничка. Когато отново погледна, русокосия американец го нямаше. Гоулд остана по гръб за момент, като се опитваше да прецени колко тежко е пострадало рамото му. Изведнъж чу усилващо се бръмчене на ротори.

Колман слезе по паянтовата стълба с бързината на човек, прекарал голяма част от живота си на кораби. Когато стигна до стълбището между етажите, вдигна автомата на Ривърс и се приготви за стрелба. Изтича надолу и се озова сред облак прах и частици от експлозията. Не се интересуваше колко нападатели има, беше готов да ги унищожи. Когато наближи края на коридора, забеляза купчина отломки на мястото, където за последно бе видял Рап. Сърцето му се сви. Той стъпи върху купчината и вдигна оръжието, готов да посрещне нападателите, които щяха да нахлуят през главния вход.

За негово удивление нямаше никого. На тротоара отвън се виждаха само трупове. Колман забеляза движение и за малко да стреля. Един от полицаите се опитваше да се извърти настрана. Колман се вслуша в съвестта си и свали пръст от спусъка. В сравнително тихото помещение се чуха два звука: тихо стенание, което сякаш отслабваше, и бръмченето на американски военни хеликоптери, което определено се усилваше.

Колман се обърна и погледна купчината отломки, през които току-що беше минал. Разрови плочките, паднали от тавана, и парчетата дърво и гипсокартон от стените и видя синия плот, с който Рап бе укрепил позицията си. След миг забеляза ръка. Пусна автомата и той увисна на врата му. С две ръце повдигна голямата ламинатна плоскост и под нея видя покрития с прах и пребледнял Рап. Избута плота настрани, коленичи и се вгледа в безжизненото лице на приятеля си. Постави пръст на врата му и щом усети пулс, го шляпна два пъти по бузите.

Рап си пое въздух, отвори очи и с лявата ръка сграбчи другаря си за гърлото. Колман леко разтвори пръстите му.

— Това съм аз бе, кретен. Можеш ли да се изправиш?

По начина, по който очите на ранения се местеха наляво-надясно, бившият „тюлен“ от военния флот прецени, че Рап не е съвсем адекватен. Опипа набързо тялото му, за да провери за рани. Бученето на ротори се усилваше с всяка секунда. Опасението, че може да изпуснат спасителния полет или някой от хеликоптерите да бъде взривен, защото не са били навреме на мястото за излитане, накара Колман да пропусне останалата част от медицинския преглед. Той се изправи, сграбчи Рап за бронираната жилетка и го вдигна на крака. Рап се олюля и едва не падна, но Колман го задържа.

— Хайде, насам! Чакат ни.

— Какво приказваш?

— Имаме любовна среща — пошегува се Колман, като преметна ръката му през врата си и го помъкна по коридора. — Не е хубаво да закъсняваме. Хайде, побързай.

— Къде сме?

Рап отново се олюля и краката му се подвиха. Колман се опита да го задържи прав, но после реши да смени тактиката. Завъртя го към себе си, наведе се и го метна на рамото си. Вдигна го с пожарникарски захват и се заизкачва по стълбите.

— Мамка му, надебелял си.

— Пусни ме бе, кретен! Какво правиш?

— Спасявам ти кожата, тъпчо.

Колман стигна до втория етаж и спря до металната стълба, водеща към покрива. Течението от витлата на хеликоптерите ги брулеше през отвора. Колман не хранеше илюзии, че може да се качи по стълбата с Рап на гърба, затова го остави на земята.

Зениците на Рап бяха огромни.

— Мамка му — измърмори Колман. Завъртя го към стълбата и постави ръцете му на пречката точно над главата му. — Хайде, качвай се! Живо!

Рап се обърна и го изгледа глупаво.

— Ще умрем, ако не се размърдаш! — изкрещя Колман. — Хайде, осъзнай се!

Хвана го през кръста и го повдигна.

Рап най-сетне излезе от вцепенението и стисна металната пречка.

— Точно така, хайде!

Колман го буташе отдолу, но напредваха много бавно. За щастие Маслик се показа през отвора. Хвана Рап за бронираната жилетка и буквално го издърпа горе. Когато и Колман се качи, той вече го влачеше към единия от чакащите хеликоптери.

Около краката на двамата заизскачаха облачета прах от забиващи се куршуми. Колман превключи на автоматична стрелба и откри огън срещу сградата от другата страна на улицата. Тръгна с равномерни крачки към хеликоптера. Изведнъж оръжието му засече, той освободи празния пълнител, вкара нов и продължи да стреля.

Приклекна под въртящите се витла, без да спира огъня, после скочи в задното отделение на машината. Погледна вътре и видя Рап и Гоулд проснати на пода. Маслик седеше на страничната пейка и стреляше навън. Колман вдигна пръста си от спусъка, протегна ръка и потупа пилота по рамото. Даде му знак с палец нагоре и в следващия момент се издигнаха.

Наклониха се надясно, което даде на Колман добър поглед върху мъжете на покрива на отсрещната сграда. Никой обаче не стана, за да стреля по тях. Или всичките бяха мъртви, или бяха разбрали, че е по-здравословно да останат залегнали. Когато набраха височина, Колман остави оръжието и закопча предпазния си колан. Забеляза, че Рап отново е изгубил съзнание, затова протегна ръка и го плесна по бузата. Колман беше видял много хора със сътресение на мозъка и това не беше нормално. Гоулд лежеше до Рап. Имаше дупка от куршум на рамото и лицето му бе разкривено от болка. По дрехите на Маслик също имаше кръв. Сега беше по-важно да потърсят лекарска помощ, отколкото да се върнат в посолството. Освен това ЦРУ имаше център за задържане в базата „Баграм“.

Колман се наведе напред и изкрещя, за да надвика рева на моторите:

— Карай към „Баграм“. Направо към болницата на базата.

Пилотът кимна и заговори по микрофона на каската си. След около пет секунди хеликоптерът им и един от по-големите „Блек Хоук“ се отделиха от другите и полетяха на североизток към намиращата се на петнайсетина минути полет главна военновъздушна база на американците и свръхмодерния й хирургичен център. Другият хеликоптер се изравни с тях и Колман видя Майк Неш, седнал отзад и говорещ по радиостанцията си. Отрицателните последици от случилото се бяха огромни и Неш вероятно вече работеше за неутрализирането им. Колман пак погледна Рап, който все още беше в безсъзнание. Това не изглеждаше добре от медицинска гледна точка, но имаше и нещо положително. Ако беше в съзнание, вероятно щеше да ги накара да нападнат главното полицейско управление на Кабул.

Никой афганистански политик или функционер на Държавния департамент не би могъл да го успокои. Дори Кенеди трудно би го убедила да стои мирно. Единственото, което би могло да го спре, беше болничното легло. Колман знаеше, че започнеше ли веднъж, нищо не можеше да го усмири. Щеше да убие всеки корумпиран служител, когото успееше да докопа.