Винс Флин
Комбинаторът (57)

57.

Бахриа Таун, Пакистан

Както беше обещал Хърли, минаха границата без проблеми. Двата мръсни очукани джипа „Тойота Фор Рънър“ минаха през планинския проход, спуснаха се до Пешавар и след три часа и четирийсет и седем минути бяха в Исламабад. Рап караше предната кола, с Касар до него и Хърли и Дюмон отзад. Колман с трима от хората си ги следваше. Всички бяха облечени като местни жители. Носеха няколко хиляди долара в брой и ако някой се опиташе да ги спре, нямаше да се правят на членове на благотворителна организация. Представяха се за търговци на оръжие и имаха достатъчно мостри за всеки митничар или полицай, който поиска да ги види.

Минаха границата само с десет хиляди долара благодарение на познатите на Хърли. След това пътуваха спокойно покрай всички камиони, превозващи товари между Афганистан и Пакистан. Пристигнаха в столицата малко след един часа. Бяха измислили плана по време на полета от Германия за Джелалабад. Колман и Хърли имаха сериозни възражения, но Рап отстоя решението си. Ако се опитаха да вкарат целия отряд в Бахриа Таун, щяха да привлекат прекалено много вниманието. Касар беше категоричен, че така няма да успеят. Хърли заяви, че това са глупости, и пакистанецът изгуби половин час да му доказва недоказуемото.

Рап скоро изгуби търпение и прекрати спора. Най-добрият им шанс за успех бе Касар да го вкара незабелязано в багажника на рейндж роувъра си. Охраната никога не претърсваше джипа му. Уикър можеше да заеме позиция със снайпера на километър и половина от имението, сред възвишенията до самата ограда на охранявания комплекс. Дюмон щеше да следи операцията от въздуха чрез самолетче с дистанционно управление, а останалите от екипа — да чакат като отряд за бързо реагиране.

Когато вземаха джипа на Касар от Хумак, Хърли отново се опита да се наложи:

— Нека аз да вляза с него.

— Защо? — попита Рап, въпреки че очакваше какво ще каже старецът.

— До шест месеца така или иначе ще умра.

— Пак ли тия шест месеца? Този път няма да мине. Аз се разбирам с Касар и въпреки че и ти не си съвсем за изхвърляне, съм по-добър в тези неща от теб.

— Глупости.

— Освен това какво ще стане, ако получиш пристъп на кашлица, докато Касар говори с охраната? Със сигурност ще ти се припуши… всичко ще провалиш.

Старият шпионин извади пакетче никотинови дъвки.

— Много смешно.

— Виж го ти. Винаги готов… като бойскаутите.

Рап взе оръжейната си торба и бронираната жилетка и ги прехвърли от тойотата в багажника на Касар.

— Защо трябва да си толкова упорит? — в последен опит да го убеди попита Хърли.

— Ами сигурно съм се научил от инатливото магаре, което ме е обучавало. — Рап провери джобовете на жилетката и я облече. — Виж, да не усложняваме излишно нещата. Айрини е наредила да наблюдават Дурани. Хората й ще ни изпращат информация с текстови съобщения, а ти ще ми я предаваш по радиостанцията — Рап почука по каската си, — ако не мога да си погледна телефона. Когато Дурани отсъства, в имението има двама охранители. Мога да се справя с двама отегчени аматьори.

— Защо не искаш да отиде друг?

— Хайде да не рискуваме. Най-важното е да се промъкнем вътре, без никой да ни усети. След това е лесно.

Хърли явно още не беше съгласен, затова Рап добави:

— Ти следи Дурани. Ако се появи с повече хора от обичайната си охрана, ще се наложи да щурмувате комплекса. Ако всичко е нормално, ще се справя сам. — Качи се в задницата на джипа. — И пак си спомни какво ми каза онзи ден. Всички умираме.

Рап вдигна долната преграда и понечи да спусне горната. Хърли я задържа.

— Ами ако Касар те предаде?

— Ще го държа под око. Слушай, вече съм голям. Мога да се грижа за себе си.

Касар потегли с рейндж роувъра и тойотите го последваха. Когато стигнаха до възвишенията с позицията на Уикър, пакистанецът се обади на Колман и му даде указания. Касар продължи, а другите два джипа отбиха. Уикър, покрит с камуфлажна мрежа, изскочи от втория и бързо се скри сред храсталаците. Дюмон извади едно куфарче от задницата на джипа и го отвори. Вътре имаше самолетче с размерите на гарга. Той разгъна крилата, пусна двигателчето и то забръмча тихо. Дюмон го пусна като хартиено самолетче. Апаратът се спусна леко, после постепенно се заиздига. Дюмон прибра екипировката си, качи се в джипа и той потегли.

Рап лежеше настрани, свит на кълбо и с лице към задницата на джипа. Вече беше предупредил Касар, че ако нещо не стане както трябва при главния портал или входа на имението на Дурани, Уикър ще го застреля в главата. Освен това му показа самолетчето, кадрите от което щеше да получава директно на мобилния си телефон. Така, с пистолет в едната ръка и телефон в другата той зачака да минат през главния портал.

Черният джип намали, спря за кратко и пак тръгна. Рап си отдъхна — бяха минали първото препятствие. След още две минути стигнаха имението на Дурани. Охраната махна на Касар да влиза, без да го претърси.

— Покажи ми двора на къщата — прошепна Рап по радиостанцията.

Дюмон веднага увеличи кадъра от празното пространство между главната постройка, двете къщи за гости и гаража. Един градинар прекопаваше някакви растения, но иначе нямаше никого. Джипът влезе в гаража и Рап пъхна телефона в джоба на бронираната жилетка, стисна пистолета с две ръце и отброи пет секунди. Толкова време бе определил на Касар да слезе от колата и да му отвори. Чу се изщракване и задният капак се отключи. През петсантиметровата пролука между долната и горната вратичка проникна светлина. Рап видя Касар, но в същото време чу глас.

Последва кратък разговор. След десетина секунди другият човек си тръгна и Касар смъкна долната преграда. Рап слезе, но остана приклекнал, докато пакистанецът затвори багажника. След това Касар го преведе през гаража, като следваше точно пътя, който бе описал в началото. Отвори металната врата в другия край на помещението и се огледа, преди да тръгне по стълбите към подземния тунел. Рап го следваше неотлъчно. Долу Касар въведе код на електронна ключалка до една врата. Влязоха в дълъг ярко осветен тунел и се затичаха. Спряха пред втора врата и след като Касар въведе кода, се качиха в къщата. Пакистанецът накара Рап да изчака на стълбите, докато отпрати сестрата.

Рап се обади по радиостанцията на Хърли, за да му каже, че е влязъл. След няколко секунди чу как сестрата се отдалечава по коридора и външната врата се затвори. Той изкачи последните стъпала. Касар го чакаше. Посочи му коридора и каза неспокойно:

— Има куче.

— Големият ротвайлер?

Касар кимна.

На Рап не му беше за първи път да се оправя с кучета. Автоматът M-4 висеше на врата му и отстрани на тялото, а двете му ръце стискаха снабдения със заглушител пистолет. Той провери дали радиостанцията е на режим предаване и нареди на Касар:

— Ти стой тук. Предупреди ме, ако се появи някой.

Тихо се приближи до вратата в дъното на коридора. Касар му беше описал разположението на мебелите в стаята, но Рап нямаше представа къде е кучето. Можеше да попита пакистанеца и за секунда си помисли да се върне, но нямаше търпение. Затова отвори вратата с дясната ръка и влезе с насочен напред пистолет. Чу ръмжене и веднага се прицели в едрата глава на кучето.

— Ако този звяр мръдне, ще го застрелям.

Легналият на кревата човек стисна нашийника с бледа ръка. Рап погледна обезобразеното лице и ако не беше гледал видеозаписа, нямаше да познае, че е Рикман.

— Добре ли си, Рик?

Рикман остана безмълвен няколко секунди. Щом се опомни, изпелтечи:

— Да… слава богу, че дойде.

— Сериозно?

— Не мога да повярвам, че ме откри.

Рап продължи да оглежда стаята, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо.

— Сигурен съм, че си потресен да ме видиш, след като изпрати Гоулд да ме убие и използва за примамка проклетото си псе.

— Мич, кълна ти се, планът беше на генерал Дурани. Той ме отвлече, измъчва ме и нагласи нещата така, че да си помислите, че съм мъртъв, и да спрете да ме търсите.

— Аха, и после ти е върнал кучето, за да ти прави компания. Не ме прави на глупак, Рик. Прекалено си умен, за да ти повярвам.

Погледът на Рап все се спираше върху кучето. Нямаше начин да го заобиколи. Нямаше нищо против песа, но трябваше да го отстрани. Прецизен както винаги, той дръпна спусъка и изпрати куршума точно в главата на ротвайлера. Кучето не издаде и звук.

Рикман реагира бурно. Направо полудя.

— Какво направи?! Аякс не ти беше сторил нищо! — закрещя, като запрегръща трупа на животното. — Ти си звяр! Проклет да си!

— Ти пък си психопат — спокойно изрече Рап, като се приближи до леглото. — Четиримата ти телохранители са мъртви… като единия се застрелял лично. Мик Ривърс, двайсет и един полицаи, Хъбард — и ти не проливаш сълза. Трябваше да убия кучето ти, за да покажеш някаква емоция.

Рикман беше безмълвен. Не можеше да прежали Аякс.

— Последни думи?

— Не го прави, Мич. Мога да ти помогна. Мога да помогна на Управлението. Ще ти разкажа всичко. Знам много неща… важни неща!

Рап не се съмняваше, че е така. Единственият проблем беше в доверието. Рикман и сложният му мозък щяха да бъдат кошмар за разпитващите. Това и фактът, че с предателството си бе причинил смъртта на няколко добри мъже, много улесняваше решението.

— Майната ти, Рик.

Дръпна спусъка само веднъж.