Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мич Рап (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sqnka (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Винс Флин

Заглавие: Комбинаторът

Преводач: Марин Загорчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Излязла от печат: 08.02.2013 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-238-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9234

История

  1. — Добавяне

17.

Колман прибра стареца, жената, детето, животните им и секретарката в един кабинет навътре в сградата. Рап предполагаше, че някъде там има медицински сестри и поне един ветеринарен лекар, но нямаше как да ги предпази, освен да задържи максимално нападателите, докато дойде подкреплението. Доколкото можеше да види, отвън пристигнаха поне още три камиона с полицаи в бойно снаряжение. Това водеше до логичния въпрос: възможно ли беше толкова много кабулски полицаи да са корумпирани?

Главният вход на клиниката беше задръстен със стъкла и отломки от стените. Вместо вратата зееше дупка, а металната каса бе разкривена и надупчена от куршуми. Рап стоеше на около два метра от нея, опрял гръб в стената. Маслик беше точно срещу него. Двамата се редуваха да стрелят навън, за да не позволят на нападателите да щурмуват входа. Досега се справяха добре, но нямаше да е за дълго. Предимството им в тази битка бе способността да поразяват последователно целите си със смразяваща точност. Колман, Маслик и Рап бяха изстреляли хиляди куршуми на стрелбището с пистолети, автомати и пушки. Рап нямаше представа колко се упражнява Гоулд, но хонорарите, които вземаше, говореха красноречиво за уменията му. Въпреки че численото превъзходство не беше на тяхна страна, изходът на битката зависеше само от наличието на боеприпаси.

Рап нямаше представа как са избрани и обучени тези мъже. Мнозина от тях просто търсеха начин да се препитават и бяха изключително смели, защото талибаните често заплашваха живота им и живота на близките им. Затова обвинението, че всичките са корумпирани, не беше много справедливо. По-вероятно някой от началниците им да бе корумпиран. Рап си спомни командир Захир в Джелалабад. Доскоро този човек беше терорист и за главата му имаше награда, обявена от американското правителство. Сега не само че не го издирваха, ами и му бяха дали платена служба. Колко още гадове като Захир носеха униформата на афганистанската полиция? Невинни или не, тези мъже искаха да убият Рап и хората му, затова нямаше друг избор, ако искаше да оцелее.

Нов залп разтърси предната стена на сградата и го посипа с отломки. Той се показа бързо, изстреля два добре прицелени куршума и отново се скри във фоайето, преди върху мястото, където бе стоял само секунда по-рано, да се изсипе дъжд от олово. Поклати гневно глава. Този път му се бе разминало съвсем на косъм. Погледна Маслик и забеляза кърваво петно на дясното му рамо. Тази позиция ставаше прекалено напечена. Рано или късно някой от двамата щеше да допусне грешка и да получи куршум в главата. Рап взе бързо решение и заповяда на Маслик да се качи на покрива.

Маслик се опита да възрази, но командирът му даде да разбере, че няма време за спорове. Докато отстъпваше, Рап мина покрай трупа на Ривърс. Забеляза пистолета му „Зиг Р226“ в бедрения кобур. Коленичи и го взе заедно с трите резервни пълнителя. Гневът му започна да избива и той процеди през зъби:

— Кълна се, ще избия кретените, които са измислили тази глупост с реинтеграцията.

Сети се за Сикълс и изведнъж му хрумна, че може би точно той е извикал хората, които в момента се опитваха да го убият. Сложи слушалката в ухото си и намери номера на Сикълс в телефона си. Набра и се вслуша в сигнала. Излезе във фоайето и заотстъпва по коридора. В другия край Колман барикадираше задния вход.

Като зае позиция зад касата на вратата, за да държи на мушка главния вход, Рап се запита дали стената, зад която се крие, е достатъчно дебела, за да спре .223-калибров куршум. Вероятно не, затова, щом чу гласа на Сикълс в слушалката, отново се върна във фоайето.

— Здрасти, малоумнико — изкрещя, за да надвика пукотевицата. — Майк каза ли ти в какви лайна попаднахме тука?

Прибра пистолета си в кобура, приведе се зад бюрото на регистратурата и заблъска тежкия ламинатен плот.

— Току-що ми каза. Нямам никаква…

— Млъквай и ме слушай. — Рап блъсна с всички сили плота и той се откърти. — Ти си виновен. Ти си наел тези боклуци и си бил достатъчно глупав, за да им се довериш. — Грабна плота и го изтласка назад в коридора. — Сега ще вземеш телефона и ще се обадиш на приятелчетата си. Ще им кажеш, че ще обявя награда от един милион долара за главата на всеки и аз ще съм този, който ще вземе всичките.

Вдигна единия край на тежкия плот, опря го на касата на вратата и се облегна на него. Така се почувства по-сигурен, но това не го успокои особено, защото Сикълс се размрънка, че не разбирал какво става. Не можел да си го обясни. Рап нямаше време да слуша глупости, затова изкрещя:

— Дарън, не ми дреме какво мислиш! Просто вземи проклетия телефон и обясни на тези копелета, че ще ги преследвам, докато ги избия!

Изкушаваше се да каже на Сикълс, че ще убие и него, но с тази заплаха щеше да постигне обратния на желания резултат, затова премълча.

Знаеше какъв ще е следващият им ход. Американците бяха снабдили афганистанската полиция с екипировка за насилствено влизане като тарани, стенобойни пушки, взривателни шнурове и бронирани щитове за борба с безредици. Точно тези щитове го тревожеха най-много. Достатъчно беше командирът да се сети да вземе два такива щита и да приложи старата римска тактика на костенурката. Един войник се пази с щита отпред, а втори държи друг щит над главите на двамата срещу стрелците от покрива. Така можеха да щурмуват входа в една или две редици и да ликвидират въоръжения само с пистолет Рап за секунди. Мисълта, че може да умре така, го наведе на една идея.

— Скот!

Колман изблъска една тежка маса за прегледи върху купчината пред вратата на задния вход и се обърна.

— Какво?

— Да си виждал някъде тук бутилки с кислород?

— Да.

Колман не се нуждаеше от повече обяснения. Изтича в една от стаите и измъкна отвътре две зелени метални бутилки. Завлече ги в коридора и ги остави в краката на командира си.

— Има ли още? — попита Рап, без да отмества погледа и пистолета си от вратата.

— Да.

— Замъкни ги на купчината отзад и бягай на покрива.

Колман поклати глава:

— Ти бягай на покрива. Аз ще се оправя тук.

— Стига си ми губил времето! Извади бутилките и бягай горе. Сигурно патроните им там са на свършване.

Колман неохотно изтича да завлече две бутилки при задния вход, после се върна и предложи на Рап автомата на Ривърс.

— Не… тук не ми трябва. Разстоянието е малко. Качвай се на покрива и се опитай да ни спечелиш време. — Колман понечи да тръгне, но Рап го хвана за ръката. — Какво каза Майк?

— Каза, че ще изпрати подкрепления възможно най-бързо.

— Обади му се пак и му кажи, че всичко ще ни е от полза. Да ни прати хеликоптер с патрони и някой и друг автомат. — Рап погледна пак към главния вход. — Може би и няколко гранати.

— Веднага. — Колман извади телефона си и набра номера на Неш. — Извикай ме, ако имаш нужда от помощ.

Рап знаеше, че няма да го направи. Щеше да задържи нападателите колкото може по-дълго; после, ако още е в състояние да се движи, щеше да се довлече до покрива. „Какъв гаден ден да умреш“ — помисли си. След като бе оцелял от толкова много напечени ситуации, да го убият хора, които би трябвало да са негови съюзници. Спомни си язвителния глас на Стан Хърли, когато му казваше да действа, без да се оплаква. Не, сега не беше време да мисли за смъртта, поне не за своята. Хърли обичаше да казва, че колкото и зле да е положението, винаги има изход. Рап потърси надежда в тези думи. Стрелбата навън бе намаляла — чуваше се само по някой и друг гърмеж и от време на време единични куршуми се забиваха в стената на сградата.

За съжаление Рап знаеше какво означава това. Твърде рано беше Сикълс или Неш да са се свързали с мръсниците, затова беше по-вероятно командирът на нападателите да е проявил съобразителност и сега хората му да се готвят за организирана атака. Рап прибра пистолета и завлече двете кислородни бутилки във фоайето. Остави ги легнали на около два метра от входа. За да не си помислят, че се е оттеглил, извади пистолета, промъкна се към вратата, стреля два пъти, после още два и пак се скри навътре във фоайето. Беше почти сигурен, че с първите два куршума улучи някого, но вторите два отскочиха безобидно от един прозрачен плексигласов щит. Рап се върна на позицията си в коридора с мрачното предчувствие, че този път няма да се справи със ситуацията.