Винс Флин
Комбинаторът (41)

41.

Кенеди закри устата си с ръка и се прозина. Надяваше се никой от хората в Лангли да не забележи. От един час бяха в заседание с видеовръзка. Тя се прозяваше не от скука, а от умора. През по-голямата част от заседанието говореха за живот и смърт. Скоро не се очертаваше решение. Проблемът дори се разрастваше — като епидемия, разпространяваща се от страна в страна, всявайки паника сред хората в занаята.

Пакистанският външен министър беше буквално извлечен от дома си пред камерите на репортерите. Самите кадри предизвикаха евакуация на по-дребните информатори от страната. Четирима шпиони от среден калибър бяха отишли в американското посолство в Исламабад, въпреки че имаха инструкции да не го правят. Трима други просто изчезнаха и никой не знаеше дали са били заловени, или се опитваха да се спасяват поединично. Името на никого от тези хора не се споменаваше във видеозаписа, разпространен в интернет, но това нямаше значение. Когато страхът скове самотното сърце на шпионина, паниката става неизбежна.

От посолството в Исламабад бяха съобщили, че Обединените разузнавателни служби — ОРС — на Пакистан са засилили наблюдението около сградата и почти със сигурност са заснели влизането на информаторите. Въпрос на време беше, преди да избухнат обществени протести и пакистанците да започнат да експулсират американци. На всичкото отгоре Кенеди трябваше да се занимава с глупаците, които не изпълняваха указанията на отговорниците си и бяха потърсили закрила в посолството. Пакистанските власти щяха да поискат тези лица да им бъдат предадени и съдейки по настоящия политически климат, Кенеди нямаше голям избор. Колко от тези хора щяха да оцелеят, не можеше да каже, но със сигурност всичките щяха да бъдат жестоко изтезавани. И това беше само Пакистан. Заместник-директорът на Службата за секретно разузнаване и хората му току-що бяха представили ужасяващ доклад.

Тринайсет информатори, без да се броят петимата в Пакистан, бяха нарушили правилата. Петима се бяха появили на вратите на американските посолства в различни европейски страни и сега отговорниците им отчаяно се опитваха да ги върнат към нормалния им живот, преди да бъдат разкрити, но никой от тях не се съгласяваше. За другите осем още не се знаеше дали са били арестувани, или са хукнали да бягат към най-близката граница и емигриране в Америка. Шпионската мрежа на Кенеди се разпадаше с всяка секунда, а кризата беше едва в зародиша си. Тя се питаше колко от тези храбри люде разбираха онова, което знаеше тя — че Рикман тепърва има да говори. Видеозаписът документираше само зараждането на епидемията, която щеше да осакати ЦРУ.

Като гледаше лицата около заседателната маса и онези на големия екран, предаващ картина от Лангли, тя се чудеше колко от тези хора разбират цялата опасност. Всичките бяха умни мъже и жени, иначе нямаше да се издигнат на тези позиции, но в разгара на катастрофата човек лесно губеше от поглед голямата картина. Имаше безброй малки задачи за вършене и доста хора се бояха да погледнат нагоре и да видят истинския мащаб на проблема. Кенеди не можеше да си позволи да зарови главата си в купчина папки. Нейната работа бе да води кораба далеч от подводните скали, но сега тя все по-често се питаше дали ще се справи.

— Добре ли си?

Кенеди се обърна към Рап, който я гледаше с тъмните си очи. Имаше моменти като сегашния, когато този поглед я безпокоеше. Сигурна беше, че той прозира в душата й и надушва страха й.

Сякаш за да докаже предчувствието й, той рече:

— Знам, че положението изглежда неспасяемо, но рано или късно всичко ще се оправи.

— Де да бях и аз толкова уверена.

— Сега трябва просто да сведем пораженията до минимум — добави Рап, като се наведе още по-близо към нея. — Кървенето скоро ще спре и тогава ще можем отново да се върнем на бойното поле.

Точно в момента Кенеди не очакваше кървенето да спре скоро, но дори това да станеше, не беше сигурна, че ще бъде на сегашната си длъжност. Като погледна Рап, тя си спомни, че още не са говорили за Гоулд. Мич явно още имаше проблеми с паметта, иначе със сигурност щеше да повдигне темата. Сигурно щеше да поиска да види наемния убиец. Може би Кенеди трябваше да накара Колман да поговори с него за това, преди пристигането на доктор Люис следващата сутрин. Добре поне че Гоулд им съдействаше. Неш старателно възстановяваше последните четири години от живота му, като отделяше специално внимание на паричните преводи и клиентите му. Кенеди трудно приемаше теорията, че наемането на Гоулд, за да убие Рап, два пъти за четири години е чисто съвпадение. Освен това оставаше проблемът с Уилсън. По необходимост Службата за секретно разузнаване беше пълна с хора, вършещи не особено законни неща. Рап имаше много контакти с банки, специализирани в анонимните трансакции, от Швейцария и Кипър до Гибралтар и Сингапур. Въпросът беше как Уилсън е узнал за това и кой му е подхвърлил информацията.

Вратата на заседателната зала рязко се отвори и вътре нахълта Сидни Хайек, задъхана и с лаптоп в ръце. Асистентът на Кенеди, Юджийн, я следваше по петите.

— Съжалявам, че нахълтвам така — обясни младата жена, — но намерих нещо, което всички трябва да видите.

Юджийн я заведе до контролен пулт, пълен с електроника, в дъното на залата. Тя му даде лаптопа и той го свърза с няколко кабела. После включи един от плоските екрани в залата. Даде дистанционното на Хайек и излезе, като затвори шумоизолираната врата след себе си. Въпреки че беше личен асистент на Кенеди, той не беше упълномощен да вижда всичко.

Хайек изчака за момент, докато се поуспокои, огледа седналите около масата Кенеди, Рап, Шниман и Неш, после погледна хората на по-големия монитор.

— Всички знаете за къщата, която намерихме в Джелалабад. Открихме ДНК на Джо Рикман.

— Чух, че в помещението е било пълна бъркотия — намеси се Неш. — Доколко си сигурна, че това е неговото ДНК?

Хайек се огледа отново. Колебаеше се откъде да започне, затова просто заговори:

— Сто процента съм сигурна. ДНК съвпадението е деветдесет и девет цяло и девет процента, но имаме и други доказателства. — Погледна към Кенеди. — В подземието имаше камера. Беше счупена и картата липсваше. Този вид камери обаче имат и вградена памет.

Изведнъж всички я засипаха с въпроси, но Хайек вдигна ръце и повиши глас, за да ги надвика:

— Искам да предупредя всички, че кадрите са изключително шокиращи. Записът е почти два часа и сигурно ще го анализираме с месеци, но исках да ви покажа нещо, което всички трябва да видите, преди да продължим.

Тя пусна записа. На екрана се появиха същите кадри като във видеото в интернет. Окървавен, пребит и гол, Рикман висеше от тавана. Тялото му бе покрито с червени отоци. Очите му бяха подути и затворени, а от неестественото изкривяване на устата му личеше, че челюстта му е счупена. Двамата мъже го биеха до безсъзнание, като се редуваха, за да си пестят силите. След малко го заудряха в слабините с гумени маркучи. Изведнъж тялото на Рикман се сгърчи и той изплю кръв. Маскираните мъже продължиха да го удрят още десетина секунди, после явно усетиха, че нещо не е наред.

Спряха да удрят и повдигнаха подутата брадичка на Рикман. Когато пуснаха главата му, тя увисна безжизнено и се опря в гърдите му. Двамата започнаха да спорят на пущунски, свалиха маските и лицата им се видяха. Заеха се да проверяват пулса на пленника и очевидно се разтревожиха. В кадъра се появи трети мъж. Без да обръща внимание на другите двама, опипа врата на Рикман. Няколко минути, които изглеждаха цяла вечност, опипва ту китките, ту шията му. Накрая допря ухо до гърдите му. След още няколко безкрайни минути направи крачка встрани и другите двама започнаха да се оправдават.

Третият мъж закрещя и извади пистолет. Последваха още крясъци, сетне третият, който все още носеше маска, започна да стреля по по-високия от двамата мъчители. После насочи пистолета към другия и продължи, докато куршумите му свършиха. Обърна се, приближи камерата, замахна с пистолета и екранът почерня.

Настъпи тягостно мълчание, всички бяха потресени. Кенеди се опитваше да осмисли току-що видяното. Разкъсваше се между ужас, тъга, отвращение и облекчение, след като бе станала свидетел на смъртта на един от най-способните си агенти. За секунди умът й анализира насилието, трагедията и мрачното облекчение, че макар последните му дни на този свят да бяха ужасни, смъртта е избавила Джо Рикман от продължаващи месеци наред жестоки, немислими изтезания. Тя разсъждаваше и прагматично — един човек беше мъртъв, но така много други щяха да избегнат бесилото. С облекчение Кенеди осъзна, че шпионската й мрежа е в безопасност, но в същото време изпита отвращение от себе си, че е достигнала до този извод без капка жал за Джо Рикман.