Винс Флин
Комбинаторът (50)

50.

Исламабад, Пакистан

Надим Ашан беше попадал в трудни ситуации и преди, но нищо не можеше да се сравни със сегашната. Снощи, докато вечеряше, почукаха на вратата му. Той очакваше със страх този момент през целия ден, откакто вторият видеозапис на Джо Рикман беше пуснат в интернет. Там ясно бе посочен като американски агент. Ашан знаеше, че ще се наложи да се защитава срещу тези лъжи, затова отиде направо при генералния директор, за да заяви невинността си и да предложи съдействие по всеки възможен начин, който би помогнал за оборването на тази дезинформация. От хладното поведение на Тадж разбра, че проблемът няма да се реши лесно.

До края на деня всичко вървеше нормално. Различни колеги се отбиваха да му засвидетелстват подкрепа. Дурани изказа убеждението си, че обвиненията ще се окажат неоснователни. Генерал-лейтенант Махмуд Насир, шефът на Вътрешната дирекция, лично му се извини, че ще се наложи да започне разследване. Ашан и Насир не се обичаха много, затова хладната атмосфера на срещата не беше изненада.

При почукването на вратата сърцето на Ашан се сви. Жена му бе плакала почти цялата предишна нощ, защото беше приятелка на съпругата на външния министър и бе видяла как го измъкват от дома му. Не беше трудно да си представи как същото се случва с мъжа й. Когато отвори вратата обаче, Ашан с изненада видя не само генерал-лейтенант Насир, а и приятеля си Дурани.

Преди Насир да каже нещо, Дурани направи крачка напред и заяви:

— Дойдох да се уверя, че ще се отнесат към теб с подобаващо уважение.

С безстрастно изражение, както винаги, Насир даде знак на хората си да действат. Вкараха Ашан и жена му в различни стаи. За щастие Дурани отиде с нея, за да я успокои, защото не беше подготвена за дълъг разпит. Насир и трима от хората му заведоха Ашан в кабинета му и го разпитваха в продължение на шест часа. Въпреки че многократно ги помоли да не пушат в къщата, мъжете не му обърнаха внимание. Той реши, след като всичко това свърши, да се погрижи тримата да бъдат наказани за неуважението към чина му. Насир, от друга страна, беше безнадежден случай.

Ако не беше Дурани, Ашан постоянно щеше да се притеснява за жена си. Малко след десет приятелят му дойде да го успокои, че са я пуснали да си легне. Това, че са се държали културно с нея, донесе известно облекчение на Ашан, но само за кратко. Дурани го осведоми, че синът и дъщеря му са извикани за разпит. Синът му бе лекар в Карачи, а дъщерята — инженер в Исламабад. Младежът нямаше да има проблеми, но младата жена беше много красива, а агентите на ОРС не се славеха със самоконтрола си.

Ашан погледна гневно Насир и заяви:

— Аз съм невинен по тези обвинения и това ще се докаже. Ако дъщеря ми и синът ми пострадат по някакъв начин, ще се погрижа твоите деца да изпитат същото унижение.

Тази заплаха сама по себе си може би беше достатъчна, но Дурани се погрижи да й придаде допълнителна тежест. Той изсипа куп псувни и много образно описа какво е готов да стори с децата на Насир, после за всеки случай отправи подобни заплахи и към подчинените му. От шефовете на дирекции Ашан беше най-културен, а Дурани — най-малко. Безстрашен в атаките си срещу враговете на Пакистан, той бе добре известен с безскрупулността си.

Насир веднага стана и обяви, че отива да обясни на хората си, че ще екзекутира всеки, който не се отнесе към децата на Ашан с подобаващото уважение. След малко по-малко от час той и хората му решиха, че са си свършили работата за тази вечер. След колоритното описание на Дурани за извращенията, които е готов да извърши с тях, ентусиазмът им явно спадна.

Ашан искрено благодари на приятеля си за подкрепата. Дурани заяви, че ако нещата се обърнат, е сигурен, че и той ще стори същото за него. Когато си лягаше, Ашан се запита дали наистина би направил така. Прегърна жена си и неспокойно зачака децата му да се обадят. Дъщеря му първа телефонира, искаше да знае какво става. Той й обясни, че има недоразумение. Беше сигурен, че разговорът се записва. След близо два часа и половина безсънно очакване се обади и синът им. След като увери и него, че всичко ще бъде наред, в четири и двайсет сутринта Ашан най-сетне заспа, прегърнал жена си.

Събуди се два часа по-късно, обръсна се и се облече. Когато излезе, видя кордон от военни автомобили и се почуди дали ще му позволят да отиде на работа. Един полковник от армията се приближи и му обясни, че ще го ескортират до централата на ОРС. Обхванат от мрачно предчувствие, той се качи в една непозната кола. В Пакистан беше нещо като национален спорт да извършват покушения срещу висши държавни служители в личните им автомобили.

Стигна благополучно до кабинета си, но денят не започна толкова спокойно. Когато пристигна, разбра, че всичките му трима секретари и двама от заместниците му са били арестувани през нощта. Кабинетът му бе пълен с агенти от Вътрешната дирекция, които ровеха из секретните документи. Това беше прекалено за един разузнавач. Той веднага тръгна към кабинета на генералния директор. Трима души се опитаха да го спрат, но не успяха. Ашан отвори вратата и завари директор Тадж в компанията на Дурани и Насир. Изражението на Дурани бе загрижено.

— Какво става? — попита Ашан.

— Седни, ако обичаш — отговори Тадж, като посочи дивана до Дурани.

Ашан остана прав.

— В кабинета ми има някакви хора. Ровят в секретните документи.

— Знам. Седни.

Тадж отново посочи дивана с цигарата си.

— Тези хора не са упълномощени да четат такива документи — заяви Ашан, когато седна. — Това е сериозно нарушение на правилника.

Погледна другите трима, като се надяваше да види знак, че разбират сериозността на проблема.

Тадж погледна директора на Вътрешната дирекция и му даде знак да говори. Насир вдигна няколко листа.

— Познаваш ли тези документи?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Дай му да ги прочете — заповяда Тадж.

Ашан пое страниците и изведнъж му се зави свят. Досега не ги беше виждал, но бе достатъчно умен, за да разбере какво представляват.

— Не са мои.

— Защо тогава хората ми ги намериха залепени от долната страна на едно от чекмеджетата ти? — попита Насир.

— Не са мои. Откъде си сигурен, че те не са ги подхвърлили?

Насир погледна Тадж и разочаровано поклати глава.

— Господин директор, трябва да ми повярвате. Аз не шпионирам за американците или за друг. И тази швейцарска сметка не е моя. Никога не съм виждал тези документи.

— Обаче имаш сметка в швейцарска банка, нали? — попита Насир.

Дурани се намеси, преди Ашан да успее да отговори:

— Кой няма сметка в швейцарска банка? Хайде да прескочим тези глупости. Ние сме шпиони. Всеки от нас има швейцарски сметки. Тези хартийки не означават нищо.

— За съжаление не е толкова просто — заяви Тадж. — Швейцарската сметка можем да я приемем. Както каза Ахтар, издигнеш ли се на определено ниво, това става част от работата. Обаче твърденията на онзи американски шпионин, че си агент на ЦРУ… това няма как да се пренебрегне, дори да е лъжа.

— Това е лъжа! — енергично възрази Ашан. — Аз не съм агент на ЦРУ. — Погледна лицата на тримата мъже и осъзна, че никой не му вярва. Дори Дурани не искаше да го погледне в очите. — Ахтар, нали не вярваш, че мога да падна толкова ниско?

— Ти си по-морален от нас тримата и мисля, че това е абсолютно изфабрикувано, но… — Дурани погледна гневно Тадж. — Аз нямам думата по този проблем и явно никой не смята да търси истината.

Отначало Ашан не разбра добре смисъла на тези думи. Той погледна объркано Тадж:

— Какво означава това?

— Президентът ми се обади, преди да дойдеш. — Директорът се наведе напред и изгаси цигарата си в пепелника. — Съжалявам, но няма как да се изразя по друг начин. Иска да те изхвърлим.

Ашан още не можеше да осъзнае напълно необратимостта на катастрофата. Той зина от удивление:

— Просто ей така… след повече от трийсет години вярна служба?

— Това е по-важно от личните ти интереси… по-важно от нас… по-важно от ОРС. Надявам се, че ще докажеш невинността си, но президентът иска да действаме сега. Трябва да се покажем силни. Не можем да си позволим да ни мислят за американска марионетка.

— Позволете му поне да се оттегли сам — настоя Дурани. — Да направи изявление. Можем дори да го извъртим в наша полза. Може да каже, че се оттегля по собствено желание в името на прозрачността. После да спомене нещо за плана на американците да се бъркат в суверенитета на Пакистан.

Ашан имаше чувството, че се е отделил от тялото си и наблюдава отстрани.

Тадж поклати глава:

— Президентът беше категоричен. Иска да го уволним още тази сутрин. За съжаление трябва да стане така, Надим. За мен ти си добър и достоен човек. Съжалявам, но ти и цялото ти семейство ще бъдете поставени под домашен арест, докато свърши разследването.

Ашан се изправи, без да продума. Изведнъж започна да му се повдига. Пред кабинета на Тадж го чакаха петима-шестима униформени. Нямаше смисъл да спори. Щом президентът искаше, нямаше шанс да избегне уволнението. Още не можеше да си обясни как изведнъж животът му се срина. Докато вървеше заобиколен от охраната, Ашан си каза, че трябва да запази спокойствие. Имаше време да разбере какво се случва и се надяваше да узнае кой стои зад всичко това.