Британи Чери
Въздухът, който той диша (46)

Четиридесет и пета глава

Елизабет

— Е, сега какво… заедно ли сте? — попита Фей една вечер, когато седнахме на люлката везна в парка. Ема тичаше наоколо с друго дете, играейки по пързалките и люлките. Бяха изминали няколко месеца от инцидента с Танер и оттогава Тристан се бе върнал в магазина на господин Хенсън, превръщайки го в своята собствена мечта.

— Не знам. Имам предвид, всичко е наред, но не знам какво означава. Всъщност дори не мисля, че искам да знам. Хубаво е да го имам до себе си.

Фей смръщи вежди.

— Не — каза тя, скачайки от везната и запращайки ме на земята.

— Ау! — извиках и потърках дупето си. — Трябваше да ме предупредиш.

— Тогава не би било забавно. — Тя се изкикоти. — Сега хайде.

— Къде?

— Към магазина на Тристан. Всичките тези „Не знам какво сме, но нямам нищо против това“ глупости, които дрънкаш, са досадни и сега ще потърсим отговори от него. Хайде, Ема! — извика тя към пързалката.

Ема се втурна към нас.

— Прибираме ли се, мамо? — попита.

— Не. Отиваме да видим Пенис — каза Фей.

— Имаш предвид Кърлеж? — попита Ема.

Фей се засмя.

— Да, точно това имах предвид.

Те започнаха да се отдалечават по улицата и аз забързах след тях.

— Наистина трябва да го направим някой друг ден. Напоследък е доста стресиран покрай магазина и официалното му откриване следващата седмица. Не мисля, че трябва да го безпокоим. — Те не ме послушаха и продължиха да вървят. Когато стигнахме пред магазина, всички светлини бяха изключени. — Виждаш ли? Той дори не е тук.

Фей извъртя очи.

— Обзалагам се, че просто спи. — Тя хвана дръжката на вратата, която беше отключена, и влезе вътре.

— Фей! — прошепнах. Ема я последва вътре и аз забързах след нея, затваряйки вратата. — Не би трябвало да сме тук.

— Е, може би аз не трябва — съгласи се тя, след което светна лампите, осветявайки хилядите бели пера, които бяха разпръснати по пода. — Но ти определено трябва да си. — Тя дойде до мен и ме целуна по челото. — Заслужаваш да бъдеш щастлива, Лиз. — Тя се обърна и напусна магазина, оставяйки Ема и мен в средата на стаята.

— Виждаш ли всички пера, мамо? — попита развълнувано Ема.

Обиколих стаята, докосвайки изработените от Тристан неща, които също бяха покрити с бели пера.

— Да, миличка. Виждам ги.

— Влюбен съм в теб — каза дълбок глас, принуждавайки ме да се обърна. Тристан стоеше на входа, облечен с черен костюм и със зализана коса. Сърцето ми пропусна няколко удара, но в момент това не изглеждаше толкова важно.

— Влюбена съм в теб — отвърнах.

— Вие двете все още не сте виждали работата ми, нали? — попита, обикаляйки из стаята и оглеждайки всички дърворезби, които бяха създали с баща му.

— Не. Но са страхотни. Ти си страхотен. Този магазин ще потръгне чудесно.

— Не знам — каза той, сядайки върху един скрин. Дръжките му бяха издялани в дървото, а по шкафчетата бяха издълбани най-различни герои от детски книжки. Беше прекрасен. — Баща ми се отказа от идеята да управлява магазина с мен.

— Какво? — попитах объркана. — Защо? Мислех, че и двамата сте споделяли тази мечта.

Той повдигна рамене.

— Каза ми, че наскоро си е върнал сина обратно и не иска да го изгуби, като започне да управлява бизнес с него. Имам предвид, разбирам го, но не мисля, че мога да се справя сам. Ще трябва да си потърся нов партньор.

— Имаш ли някого предвид? — попитах, сядайки до него, докато Ема тичаше из стаята и събираше пера.

— Не знам. Трябва да е точният човек. Някой, който е умен и който разбира поне малко от вътрешен дизайн, защото аз знам само как да продавам дърворезби. Мисля, че магазинът би се справил по-добре, ако имахме повече вещи за домакинството, как мислиш? — Изчервих се, докато той продължаваше да говори. — Случайно да познаваш някой, който се занимава с вътрешен дизайн? Трябва да наема някой и то скоро.

Усмихнах се широко.

— Мисля, че може и да познавам някой.

Той бавно прокара пръсти по долната ми устна, преди да скочи от скрина и да пристъпи пред мен, настанявайки се между бедрата ми.

— Направих много грешки в живота си и най-вероятно ще направя още много. Оплесках нещата между нас. Знам, че никога наистина няма да ми простиш заради това, че те изоставих, и дори не го очаквам от теб. Но никога няма да се предам, никога няма да спра да се опитвам да го поправя. Да поправя нас. Обичам те, Лизи, и ако ми дадеш шанс, ще прекарам остатъка от оставащите ми дни да ти доказвам, че ме имаш целия. Добрите, лошите и грозните части.

— Тристан… — прошепнах и се разплаках и той ме прегърна. — Толкова ми липсваше — казах, отпускайки се на гърдите му.

Той издърпа чекмеджето от лявата ми страна, в което лежеше малка черна кутия. Вдигайки я, той я отвори и видях ръчно изработения дървен пръстен с голям диамант в центъра.

— Омъжи се за мен.

— Аз… — Погледнах към Ема. — Нося багаж. Част съм от пакетна сделка, Тристан. Не бих очаквала от теб да пристъпиш в живота на Ема, но тя върви заедно с мен.

Той издърпа чекмеджето от дясната ми страна, което съдържаше по-малка черна кутия. Сърцето ми се разтопи. Той я отвори и вътре лежеше почти идентичен пръстен с този в първата кутия.

— Обичам я, Лизи. Обожавам я и нищо в нея не е багаж. Ема е лукс. Ще се грижа за нея до края на живота си, защото това би било чест. Защото те обичам. Обичам сърцето ти, обичам душата ти, обичам те, Елизабет, и никога няма да спра да те обичам, нито това твое красиво малко момиченце. — Той отиде до Ема и я вдигна на ръце, след което я остави да седне на скрина до мен. — Ема и Елизабет, ще се омъжите ли за мен? — попита, държейки кутиите с двата пръстена в ръцете си.

Бях безмълвна, неспособна да намеря думи. Сладкото ми бебче ме сръчка и се усмихна глуповато, вероятно точно като мен.

— Мамо, кажи да! — каза ми тя.

Направих точно какво ми каза.

— Да, Тристан. Да, отново и отново.

Той се усмихна.

— Ами ти, Ема? Ще се омъжиш ли за мен?

Тя вдигна ръце във въздуха и изкрещя най-силното „да“, което някога бях чувала. Тристан ни сложи пръстените и няколко секунди по-късно магазинът започна да се изпълва с най-добрите ни приятели и семействата ни. Ема се втурна към Зевс, казвайки на вярното куче, че вече са семейство.

Всички започнаха да вдигат тостове за бъдещето ни заедно и да ни поздравяват, което ме накара да се почувствам така, сякаш мечтата ми някак си се бе превърнала в новата ми реалност.

Тристан ме придърпа към него и устните му се сляха с моите, целувайки ме сякаш за пръв път от векове. Той задържа устните, вкусвайки ме цялата. Отвърнах на целувката му, мълчаливо обещавайки му, че ще го обичам от този ден нататък. Челата ни се притиснаха едно в друго и въздъхнах, взирайки се в пръстена на пръста ми.

— Това означава ли, че искаш да ме наемеш?

Той ме завъртя в ръцете си и ме целуна дълбоко, изпълвайки ме с щастие, надежда и цялата си любов.

— Да.