Британи Чери
Въздухът, който той диша (27)

Двадесет и шеста глава

Тристан

— Имам нужда от изпражненията ти — каза Фей, заставайки на верандата ми, цялата облечена в черно. Дори носеше черни ръкавици и черна шапка. Беше късно вечерта и току-що се бях върнал от работа от магазина на господин Хенсън.

Повдигнах вежда.

— Какво?

— Е, не точно твоите. Тези на кучето ти.

Потърках тила си с ръка и я погледнах объркано.

— Съжалявам, но това, което каза, няма никакъв смисъл.

Тя въздъхна, удряйки се в лицето.

— Виж, обикновено бих отишла при Лиз, но знам, че вероятно слага Ема в леглото, така че реших да потърся гаджето й и да го помоля за услуга.

— Услуга. Да ти дам изпражненията на кучето ми.

Тя кимна.

— Точно така.

— Искам ли да знам какво ще правиш с тях?

— О, за да си направя спа вкъщи. Изпражненията на кучетата вършат чудеса с лицето — каза тя. Зяпнах я с празен поглед и тя се подсмихна. — Пич, ще сложа изпражненията в хартиена торбичка и ще ги изгоря на верандата на шефа ми.

Продължих да я зяпам.

— Всичко е наред, ако не искаш да ми кажеш истината.

Тя бръкна в задния си джоб и извади кафява хартиена торбичка.

— Не, сериозно.

* * *

— Колко време ще отнеме това? — попита Фей, докато обикаляхме из квартала за четвърти път, водейки Зевс на каишка.

— Хайде сега, късметлийка си, че Зевс изобщо ти предлага а̀кото си. Много внимателно подбира на кого да го даде.

Продължихме да обикаляме и докато го правехме, Фей ми изказа мнението си за почти всичко.

— Между другото, мисля, че е глупаво от твоя страна да кръстиш кучето си Зевс.

Подсмихнах се.

— Синът ми Чарли го кръсти. Четяхме „Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Крадецът на мълнии“ и Чарли направо се влюби в идеята за гръцките богове. След като прочетохме книгата, прекарахме месеци в това да изучаваме боговете. Името Зевс му харесваше, но не отиваше на толкова малко куче да носи името на такъв огромен бог. Спомням си, че ми каза: „Татко, размерът няма значение, той все още е Зевс“.

Тя се намръщи за миг, преди игривото изражение да се върне на лицето й и извъртя очи.

— Боже, наистина ли току-що използва мъртвия си син, за да ме накараш да се почувствам зле и изключително неудобно?

Засмях се, защото видях игривостта в очите й.

— Мисля, че го направих.

— Идиот — промърмори тя, преди да се обърне настрани, за да се опита да се скрие, докато изтрива сълзите си. Видях я, но не казах нищо.

Зевс спря пред един пожарен кран и започна да прави движенията, които правеше винаги, преди да се изака.

— Започва се! — казах, пляскайки с ръце.

След няколко секунди Фей събра прясното ако на Зевс в торбата и започна да танцува по улицата.

— Браво на теб, ти, Олимпийски боже! — извика тя. Никога не бях виждал някого толкова развълнуван от нещо, което смятах за толкова гнусно.

— Добре, да тръгваме — каза тя, тръгвайки към къщата ми.

— Да тръгваме? Къде?

— Ъм, към къщата на шефа ми, за да запаля а̀кото и да го гледам как гори.

— Мислех, че се шегуваш.

Тя извъртя очи.

— Тристан, шегувам се за размера на нечий пенис, но никога, когато става въпрос за това да изхвърля изпражнения на верандата на шефа ми.

— Но защо и аз трябва да бъда намесен в това? Не сме ли… твърде стари за подобни лудории?

— Да! — изкрещя тя и гласът й се пречупи. — Да, напълно незряло е от моя страна да искам да хвърля изпражнения в дома на шефа ми. И да, напълно незряло е от моя страна да си мисля, че това ще ме накара да се почувствам по-добре, но ако не го направя, просто ще продължа да бъда ядосана и тъжна. А не мога да тъжа, защото това означава, че той печели. Означава, че когато тази вечер ми се обади, за да ми каже, че се събира с бившата си жена, осъзнах, че винаги е имал надмощие, макар да си мислех, че аз съм тази, която го има. Означава, че този задник ме накара да се влюбя в него и да му вярвам, само за да ми изтръгне сърцето. Аз не се влюбвам! Не бивам наранявана! — Очите й се напълниха със сълзи, но тя отказа да премигне, защото знаеше, че ако го направи, те ще закапят. Сълзите бяха слабост за нея и бях сигурен, че последното нещо, което Фей искаше, е да се чувства слаба. — Но сега всичко, което чувствам, е, че се пречупвам вътрешно. Буквално мога да почувствам как всеки сантиметър от мен се разпада и дори не мога да разкажа за това на най-добрата си приятелка, защото тя изгуби съпруга си и имаше наистина скапана година. Не трябваше да идвам при теб, защото се оказа, че ти си имал още по-шибана такава, но не знам какво да правя! Шибаното ми сърце е разбито!

— Имам предвид, защо някой би направил това? Защо хората се влюбват, щом това означава, че има шанс да се чувстват по този начин? Какво, по дяволите, не им е наред на хората?! Те са напълно откачени и извратени! Имам предвид, разбирам, хубаво е, нали знаеш? Да си влюбен и щастлив. — Тялото й трепереше, докато сълзите й капеха по-бързо, отколкото можеше да си поеме дъх. — Но цялото това щастие и хубави емоции биват опетнени, когато вълшебното килимче бъде издърпано изпод краката ти. А сърцето ти? Просто се разбива. Разбива се и това е непоправимо. Пръсва се на милион парченца, оставяйки те безчувствен да се взираш с празен поглед в парчетата, защото цялата ти свободна воля, всичкият ти здрав разум, който някога си имал през живота си, са си отишли. Даваш всичко за тази простотия, наречена любов, и накрая биваш просто унищожен.

Побързах да увия ръце около нея. Тя изхлипа срещу мен и я прегърнах по-силно, отпускайки брадичка на върха на главата й. Останахме на ъгъла на улицата за известно време, докато тя плачеше.

— Мисля, че днес Зевс се изака в задния ми двор и съм повече от сигурен, че забравих да го събера.

Тя се отдръпна и повдигна вежда.

— Наистина ли?

Кимнах.

Претърсихме целия ми двор и добавихме хубава колекция от а̀кота в торбичката, преди да скочим в колата ми и да отидем пред къщата на Мати.

— Това ще е добро — каза тя, потърквайки ръце. — Добре, ти ще поддържаш колата да работи, докато аз оставя изпражненията, запаля ги, почукам на вратата, после спринтирам обратно и едва тогава можем да се измитаме.

— Супер. — Тя излезе от колата, направи точно каквото беше казала, и когато се върна в колата, се кикотеше като петгодишна. — Ъм, Фей?

— Да? — Тя отметна глава назад и се засмя.

— Мисля, че верандата гори.

Тя се обърна към прозореца, пред който се виждаше, че верандата на Мати определено гореше.

— Мамка му!

— Буквално. — Тя започна да отваря вратата, за да се върне и да угаси огъня, но я спрях. — Недей. Ако те види, ще те уволни.

Тя спря.

— Мамка му! По дяволите! Мамка му!

Зачудих се колко ли пъти още може да го каже, преди да се превърне в скоропоговорка.

— Най-добре залегни, за да не те види. Веднага се връщам.

Излязох от колата и се втурнах към верандата. Загледах се в огъня и изрекох една молитва, преди да започна да скачам върху торбата с изпражнения, която оплеска обувките ми.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита Мати, отваряйки вратата и зяпвайки ме. Миризмата на изпражненията бързо достигна до него, принуждавайки го да покрие носа си с ръка. — Това кучешки изпражнения ли са?

Умът ми се изпразни. Не бях сигурен какво да кажа или как да обясня това, че обувките ми бяха покрити с а̀кото на кучето ми. Така че се паникьосах.

— Аз съм градският задник! Най-редовно оставям изпражнения наоколо, защото съм градският кретен! Така че… майната ти!

Той ме зяпна.

И аз го зяпнах.

Повдигна вежда.

И аз повдигнах моята.

Заплаши, че ще извика ченгетата.

Плюх си на петите и скочих в колата, отпрашвайки надалеч.

— Мамка му! — каза Фей, плачейки, но този път от смях. — Това беше страхотно! Буквално стъпка изпражненията, за да се увериш, че съм си свършила работата.

— Знам. И вече съжалявам.

Тя се засмя, и когато отбих пред къщата ми, паркирах колата.

— Не ме е обичал наистина, нали? Имам предвид, казвал ми е, че ме обича, но само когато правехме секс. Каза ми, че е преживял съпругата си, но това беше в три сутринта, когато ме молеше да намина.

— Изглежда е задник, Фей.

Тя кимна.

— Имам навика да си падам по такива. Просто се чудя какво би било да намеря някой, който да ме обича по същия начин, по който и аз го обичам. Сещаш се, човекът, който ти се усмихва без причина, просто защото е луд по теб, както и ти по него.

— Защо спиш с тези мъже, след като знаеш, че са кретени?

— Защото се надявам, че някой ден ще се влюбят в мен.

— Мисля, че можеш да се влюбиш и когато си облечена.

— Ах, мечти, мечти. — Тя се засмя нервно и очите й се изпълниха със съмнение. — Но вече приключих с тези глупости. Оставих ги зад гърба си.

— Въпреки това си струва, Фей. — Вгледах се в очите й, които бяха зачервени от плача. — Разбитото сърце си струва тези няколко момента на щастие. Пък и парчетата винаги могат да бъдат събрани. Имам предвид, ще има пукнатини и белези и понякога тлеещи спомени от миналото, но този пламък? Той е просто напомняне, че си оцеляла. Този пламък означава, че си се преродила.

— Ти прероди ли се?

Преместих погледа си върху къщата на Елизабет, преди отново да го върна върху този на Фей.

— Работя по въпроса.

Тя ми благодаря, след което излезе от колата и се качи в нейната.

— Тристан? — каза тя, присвивайки нос.

— Да?

— Тази вечер бях пречупена и се държах доста незряло, но ти се справи като шампион с детинското ми държание и се държа едва ли не като мой баща. Чарли е бил късметлия да те има като свой татко.

Усмихнах се. Тя нямаше ни най-малка представа какво означаваха думите й за мен.

— О! — възкликна тя. — И съжалявам за това, че те нарекох задник.

— Не си ме наричала задник.

Тя кимна.

— Повярвай ми. Направих го. И още нещо… — Тя се приближи към прозореца на Елизабет и почука на него. Не успях да сдържа усмивката си, когато Елизабет го отвори. Винаги беше толкова красива. Винаги. — Хей, Лиз? — каза Фей, поглеждайки към сънената си най-добра приятелка.

— Да?

— Направи свирка на Тристан тази вечер като „благодаря“ от мен. — Тя се усмихна, наведе се и целуна Елизабет по бузата. — Лека нощ, бейби.

С това Фей се отдалечи, изглеждайки много по-щастлива, отколкото преди час. Понякога всичко, от което едно разбито сърце се нуждаеше, беше една торба с изпражнения и малко огън.

Елизабет слезе от прозореца си и дойде до мен, а аз я прегърнах.

— Да не би да си направил нещо хубаво за най-добрата ми приятелка тази вечер? — попита тя.

— Така мисля.

— Благодаря ти. — Тя ме придърпа по-близо и отпусна глава върху гърдите ми. — Скъпи?

— Да?

— Каква е тази миризма?

— Повярвай ми… — Погледнах надолу към чорапите ми, който доскоро бяха бели, но сега бяха мръснокафяви. — Не искаш да знаеш.