Британи Чери
Въздухът, който той диша (17)

Шестнадесета глава

Тристан

Онази нощ трябваше да спрем. Трябваше да осъзнаем колко лоша бе идеята да се използваме един друг, за да си спомним Стивън и Джейми. И двамата бяхме като тиктакащи бомби, които бяха предопределени да се взривят.

Но не ни пукаше.

Почти всеки ден тя се отбиваше и ме целуваше.

Почти всеки ден аз отвръщах на целувката й.

Тя ми каза любимия му цвят. Зелено.

Аз й казах любимата храна на Джейми. Паста.

Някои нощи прескачах през прозореца ми и се вмъквах в спалнята й. А други тя изпълзяваше в леглото ми. Когато бяхме в нейното легло, тя никога не сваляше завивките и не ми позволяваше да легна на неговата страна от леглото. Разбирах я повече от когото и да било друг.

Тя ме събличаше и правеше любов с миналото си.

Аз се плъзгах в нея и правех любов с призраците си.

Не беше правилно и все пак имаше смисъл.

Нейната душа беше белязана, а моята изпепелена.

Но когато бяхме заедно, болеше по-малко. Когато бяхме заедно, миналото не беше така трудно за приемане. Когато бяхме заедно, никога, дори и за секунда, не се чувствах самотен.

* * *

Имаше милиони моменти, в които болката просто бе скрита вътре в мен, но не ме пробождаше в стомаха. Но имаше и дни на големите спомени. Рожденият ден на Джейми беше такъв. Беше рожденият ден на Джейми и тази нощ се борех с демоните от миналото ми, които бяха заровени дълбоко в душата ми, а сега бавно изпълзяваха навън. Същата нощ Елизабет се появи в стаята ми. Трябваше да я отблъсна. Трябваше да позволя на мрака да ме погълне целия.

Но не мога да я оставя сама.

Между нас се промъкваха случайни проблясъци на нежност и грижа, докато тялото й почиваше под моето. Очите й ме разтърсиха, както винаги. Косата й се разстилаше върху възглавницата ми.

— Зашеметяваща си — прошепнах аз, преди да обвия ръце около шията й и да я повдигна, позволявайки на устата й да намери устните ми.

Тази нощ тя беше моето екстази. Моите халюцинации.

Обичах вкуса на ягодовия й гланц върху устните й.

Голото й тяло се криеше под мен и устните ми изследваха шията й, докато тя извиваше гърба си.

— Имаш ли представа колко са красиви очите ти? — попитах, отпускайки се върху нея и притискайки я.

Тя се усмихна отново. И това е красиво. Пръстът ми очерта извивките на тялото й, превземайки всеки сантиметър от нея.

— Просто кафяви — отвърна тя, прокарвайки ръка през косата си.

Тя грешеше. Бяха много повече от това и с всяка изминала нощ, в която я държах в ръцете си, ги забелязвах. Ако погледнех отблизо, можех да видя няколко златни точки, които проблясваха около ирисите й.

— Красиви са. — В нея нямаше нищо, което да не беше красиво.

Езикът ми се завъртя около твърдото й зърно. Тя потръпна. Зависимостта й от докосването ми се излъчваше от всяка една пора на тялото й, докато ме молеше да изследвам най-дълбоките й страхове и най-сладките й вкусове. Плъзнах ръка под гърба й и я повдигнах, така че да застанем лице в лице в тъмната ми спалня. Взирах се в тези красиви очи, докато разтварях краката й и я нагласях срещу мен. Тя кимна веднъж, давайки ми разрешение да направя точно това, заради което беше дошла в спалнята ми.

Взех един презерватив от нощното ми шкафче и си го сложих.

— Как го искаш? — попитах.

— Какво?

Допрях устни до нейните, споделяйки дъха си с нея и проговорих шепнейки:

— Мога да бъда груб. Или нежен. Мога да те накарам да крещиш или да плачеш. Мога да те чукам толкова силно, така че да не си в състояние да се движиш след това. Мога да те чукам толкова бавно, че би помислила, че съм влюбен в теб. Ти ми кажи как го искаш. Контролът е твой.

Палецът ми описваше кръгове на кръста й. Имах нужда тя да контролира нещата. Исках тя да поеме отговорността, защото аз започвах да губя връзка с реалността.

— Е, не си ли ти един джентълмен? — попита нервно тя.

Повдигнах вежда.

Въздъхвайки, тя избегна погледа ми.

— Нежно и бавно… сякаш ме обичаш — прошепна тя, надявайки се да не звучи толкова отчаяно.

Не й го казах, но се нуждаех точно от това.

Точно така обичах да любя Джейми на рождения й ден.

Господи, бях побъркан.

Но това, което бе страшно, беше, че мислите на Елизабет бяха точно копие на моите собствени.

Как двама толкова пречупени хора успяваха да открият един в друг разпръснатите си парченца?

Отначало навлязох в нея бавно, а очите ми наблюдаваха как тялото й реагира от това, че бях в нея. Очите й искаха да се затворят, докато се плъзгах по-навътре, устните й се разделиха, позволявайки на един малък стон да се изплъзне от тях. Когато езикът ми се плъзна по долната й устна, отново почувствах ягодовия вкус.

Ръцете ми трепереха, но се отърсих от нервите и се фокусирах върху очите й. Тя затаи дъх и постави ръка на сърцето ми за миг. Очите й бяха заключени с моите, взирайки се сякаш никога вече няма да се видим отново; сякаш и двамата бяхме ужасени да изгубим малкото късче комфорт.

Него ли виждаше, докато се взираше в мен? Дали помнеше очите му?

Почти бях сигурен, че сърцето й бие толкова силно, колкото и моето, работейки интензивно.

— Мога ли да остана за през нощта? — прошепна тя, когато повдигнах бедрата й и я облегнах на таблата на леглото.

— Разбира се. — Въздъхнах, завъртайки език около ухото й и масажирайки гърдите й с ръце. „Не трябва да остава за през нощта.“ Но исках да го направи. Бях толкова ужасен от това да остана сам с мислите си, така че отговорът ми прозвуча така сякаш я молех. — Можем да се преструваме до сутринта — предложих.

„Тя не трябва да остава тук“, нареди ми мозъкът ми. „Какво правиш?!“

По-силно. Сега и двамата го искахме все повече. Очите ни останаха заключени през цялото време, а бедрата ни се движеха в синхрон.

— О, господи! — промърмори задъхано тя.

Сърцата ни забиха още по-бързо, когато позволихме на телата си да се превърнат в едно цяло за малко. Плъзнах се в теснотата й и тя изви гръб за още.

— Стивън… — прошепна тя, но не ми пукаше.

— Джейми… — промърморих и тя не възрази.

Бяхме толкова дяволски ненормални.

По-дълбоко. Дръпнах косата й и тя обви пръсти в моята. Всяка секунда сексът ставаше малко по-груб, малко по-див и буен.

— Мамка му. — Въздъхнах, обожавайки чувството, когато бях между бедрата й, обожавайки потта, която се търкаляше по тялото й. Беше толкова хубаво да съм вътре в нея, безопасно.

По-бързо. Исках да я почувствам цялата. Исках да се заровя толкова дълбоко в нея, така че никога да не забрави начина, по който я накарах да избяга от реалността си. Исках да я чукам така сякаш беше единствената ми любов, а аз нейната.

Повдигнах десния й крак и го поставих на рамото ми. Позволих й да почувства всеки сантиметър от мен, докато тя ми казваше да я любя по-здраво. Осъзнаваше ли какво беше казала? Наистина ли беше казала любов? Знаех, че се бяхме съгласили на това, но думите й ме накараха да изгубя концентрация за миг.

Аз не бях него.

Тя не беше нея.

Но, мили боже, беше толкова хубаво да излъжем себе си.

Тя беше останала без дъх и начинът, по който главата й се отпусна върху таблата, ми хареса. Харесваше ми и как ноктите й се забиваха в кожата ми, сякаш никога не искаше да ме пусне. Тя примигна веднъж и стисна клепачи, за да задържи сълзите си. Напиращите сълзи се опитваха да пробият през стиснатите й клепачи, но тя си пое дълбоко дъх и се овладя.

По-бавно. Тя ме попита още веднъж дали може да остане през нощта. Сигурно се притесняваше, че ще я изритам, след като приключим, и ще я принудя да се върне в реалността, в която щеше да бъде сама. Както и аз. Можех да видя притеснението от отхвърляне в очите й. Но си обещах, че няма да го направя. Можех да го видя в тези нейни кафяви очи: омразата от това да остане сама със собствените си мисли.

Имахме нещо общо.

Нежно.

Имахме много общи неща.

Положих я обратно на матрака, но забавих тласъците си.

— Ще спра — казах, виждайки сълзите, които капеха от очите й.

— Моля те, недей — замоли тя, поклащайки глава. Пръстите й се забиха по-дълбоко в гърба ми, сякаш се опитваше да задържи нещо, което не беше тук наистина.

Това не е нищо повече от една мечта.

— Мечтаем, Елизабет. Това не е истинско.

Тя присви устни.

— Не. Продължавай.

Изтрих сълзите й, но не продължих.

Беше грешно.

Тя беше пречупена.

Както и аз.

Излязох от нея и седнах на ръба на леглото. Ръцете ми стиснаха края на матрака. Чаршафите прошумоляваха при всяко нейно движение. Тя седна в другия край на леглото и ръцете й също стиснаха матрака. Бяхме с гръб един към друг, но можех да се закълна, че все още усещам ударите на сърцето й.

— Какво не е наред с нас? — прошепна тя.

Прокарах пръсти по челото си и въздъхнах.

— Всичко.

— Днес един от големите моменти ли е? — попита тя.

Кимнах, въпреки че тя не можеше да ме види.

— Рожденият ден на Джейми.

Тя се засмя. Обърнах се, за да видя как трие сълзите си.

— Така си и помислих.

Тя се изправи, обу си бикините и си сложи сутиена.

— Как разбра?

Тя се приближи до мен и застана между краката ми. Очите й изучаваха погледа ми, след което зарови пръсти в рошавата ми коса. Постави ръка на гърдите ми, откривайки бързите удари на сърцето ми. Устните й се допряха до моите, но не за целувка, а за да усети дъха ми.

— Защото почувствах колко много копнееше за нея. В тези бурни очи можех да видя колко си разочарован, че не съм нея.

— Елизабет — казах, чувствайки се виновен.

Тя поклати глава и се отдръпна от мен.

— Всичко е наред — обеща тя, след което навлече тениската си върху дребното си тяло. После обу долнището на пижамата си и отиде до прозореца ми, за да си тръгне. — Защото предполагам, че и ти можеше да видиш колко разочарована бях, че не си него.

— Вероятно трябва да спрем да го правим — казах, когато тя се приближи до прозореца си.

Тя завърза косата си на конска опашка и се усмихна.

— Да, вероятно. — След което се прибра в къщата си и ми се ухили срамежливо. — Но едва ли ще го направим. Защото мисля, че и двамата сме малко пристрастени към миналото. Ще се видим по-късно.

Отпуснах се на леглото и простенах, защото знаех, че беше права.