Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Момчето и момичето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Никто, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Никой; Счупената кукла

Преводач: Ганка Константинова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Хайни

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Викс 62

Редактор: Жела Георгиева

ISBN: 978-954-9835-72-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9121

История

  1. — Добавяне

14

Впрочем, Колча не мислеше за нищо такова.

Усмихвайки се, той си представяше какво ще каже Георгий Иванович, като получи безумната сума. Как ще се учуди леля Даша. Как ще се зарадват момчетата от старшата група.

Съжали, че забрави за църквичката и онези двама чисти старци. Не би било лошо да помогне и на тях. Само че не помни адреса. Улицата знаеше, но номера…

Добре. Ще стане ясно.

А засега той вървеше към „Лужа“. Преброи широките стъпала към входа, влезе в прохладния от климатика магазин със слизащите надолу — истински мравуняк.

Намери асансьора и влезе в него. Натисна най-долното копче.

Когато вратите на асансьора се разтвориха, Колча за миг ослепя: подземният гараж не беше така ярко осветен както кабината на асансьора. Мигайки и привиквайки към мрака, той приближи до жигулката и отвори багажника.

В полумрака се чернееше чантата.

Като се наведе, Топорик отключи ключалката с ключето, дръпна ципа и всичко в него се преобърна: чантата беше празна.

— Ай-ай-ай — каза познат глас и като се обърна светкавично, Колча видя келнера с пистолет, насочен в главата му.

Зад него, с гръб към лампата и дневната светлина и по този начин със затъмнено лице, стоеше още един човек, приличащ по фигура на онзи четвъртия в нощното градче.

Върху рамото на четвъртия нещо отново светна. Звездичка!

А отляво и отдясно стояха още фигури.

Черни. Зловещи.

— Ай-ай-ай, момче — каза келнерът и в лицето му се плисна огнена струя.

Последното, което Колча усети, беше облекчението.