Фани Попова-Мутафова
Солунският чудотворец (26)

Глава XXVI

В този тържествен ден за гърновди стройният звън на черковните камбани, благоуханният вятър, топлото пролетно слънце, което обилно сипеше пламенни ласки над потъналия в млада зеленина преславен град, прозрачната чиста синева на небето, златният трепет на хилядите вощеници, които чинно стояха в ръцете на благочестивите посрещани, плющенето на хоругвите, благовонният дъх на кандилата, тихите свещени песни, клонките, отрупани с бели, светло румени и бледоянтарни цветове, развявани от млади девици и деца — всичко това изпълваше душите им с никога неизпитвана дотогава радост и благодарност, която се изливаше в топли, възхитени погледи към оня, който им бе дарил такъв невиждан ден.

На няколко поприща извън Търново, при местността Кръстен, цар Асен с цялото си семейство, заобиколен от всички боляри и многохиляден народ, очакваше пристигането на ковчега с честните мощи на преподобния отец Иван, великия рилски пустинник.

Когато Асен превзе Средец, първото нещо, което стори, беше да посети черквата на свети Иван Рилски и да се поклони на чудотворните му останки.

И за възвеличаване честта на царството си реши да пренесе мощите в преславената си столица. Затова веднага изпрати на архиепископ Василий в Търново по един бързоходец следното писмо:

„Като дойдох с божията воля в тия предели и стигнах града Средец и като намерих изпълнените е чудеса и изцеления честни мощи на преподобния отец Иван, рилски пустинножител, стори ми се от радост като да летя във въздуха. Неговата голяма слава е изпълнила тая страна и останалите чудни и преславни изцеления се прочули не само тук, но и по цялата въгърска държава. Като имахме предвид всичко това, мисълта на нашето държавно царство осъди Твоя Святост да дойде тук с целия църковен причт и с подобаваща почест да пренесе честните мощи на преподобния отец в нашия преславен царски град за похвала на църквата и за укрепване на нашето благочестиво царство.

Асен цар, 6702 лето.“

Щом Василий прочете това писмо, събра целия си клир и като им изложи царската воля, въздаде благодарствена молба към бога и с препълна от благочестива ревност душа се упъти с всички епископи за Средец.

Тогава царят довери мощите на Василий, остави му княз Иваница с триста войници, които да съпровождат светеца, и сам се отправи за Търново, дето почна да гради срещу Трапезица черква в чест на свети Иван.

И сега с цялото си болярство и огромна навалица, пристигнала из всички краища на Мизия и Загоре, бе излязъл да посрещне шествието.

Все по-силно и по-силно се разнасяше стройният звън на камбаните, смесен с топлите и благоуханни вълни на пролетния вятър. В далечината прозвучаха звуци от медни тръби. След миг един конник притича и извести, че шествието пристига. Всички се дигнаха на пръсти, протегнаха врат, устремиха взор към завоя на друма.

Шествието се зададе.

Начело вървеше архиепископ Василий с тежки, тържествени стъпки. Слънцето изтръгваше ярки, разноцветни пламъци от кръглата корона, която покриваше главата му. Одеждите му блестяха като златен облак. В десницата си държеше кръст. В левицата — сребърна, димяща кадилница. Зад него се редяха двама по двама епископите: Сава, Анастасий, Марин, Аврам, Кирил и Климент. Подире им следваше тъмна тълпа от монаси с бледи, постнически лица, облечени в груби власеници от чер шаяк, с янтарни броеници в ръце. Най-накрая се нижеше безкрайна върволица от боси мъже, жени и деца, напуснали своите градове, катуни и заселки, за да съпроводят светеца до новото му жилище.

Високо над главите на шествуващите се люлееше ковчегът. Беше покрит със златовезана завивка. Носеха го на раменете си княз Иваница и болярите Сеслав, Драгота и Саца. Триста стрелци обграждаха отляво и дясно дружината.

Щом зърнаха ковчега, царят, болярите и целият народ коленичиха в дълбоко смирение.

След това царят и болярите станаха, снеха шлемовете си и се упътиха срещу светинята.

Царят целуна ръка на архиепископа и застана пред носилото, което бяха положили на земята върху един копринен килим.

Отново шествието потегли към престолния град.

Сега ковчегът стоеше върху раменете на Асена, Петра, Белота и Борила. След седем дни мощите на пустиннослужителя бяха положени в новоосветената черква на Трапезица.

Това беше първото и последно голямо народно тържество през царуването на Асена.

Едничките му безоблачни дни.