Фани Попова-Мутафова
Солунският чудотворец (15)

Глава XV

Златната мозайка на Хризотриклиниума сипеше ослепително сияние в очите на двамата пратеници. Те се оглеждаха смутени наоколо си, несвикнали на източния разкош, на обилното велелепие, с което се обграждаха императорите на Визанс. Мрамори, злато и сребро, яспис и оникс, златоткани килими, кристали и безценни камъни се сливаха в шеметна красота, за която на Запад нямаха никаква представа.

Двамата алемански рицари си мислеха с горчивина за каменните плочи, с които бяха постлани огромните хладни и мрачни зали на техните наследствени замъци. Зиме, за да им е топло, те постилаха студения под със слама. А килимите и кадифените завеси стояха повече сгънати в раклите на майките и съпругите им, отколкото да кичат тесните прозорчета, издълбани в дебелите стени. Рицарските замъци бяха повече крепости, кули, създадени за бран, отколкото жилища за приятен живот. А тук, в богатия Изток, в приказния Константинопол, людете умееха да използуват красотата на живота.

Маркграф фон Баден се ослуша. Някъде далече се чуваше тиха, неспокойна и гореща музика, която ту се засилваше, ту изчезваше, прибулена от сподавени гласове. Той се спогледа с другаря си, графа фон Насау, и дигна рамене, сякаш искаше да каже: тия хора не си дават труд да бързат. Колко ли ще чакаме още?

Изведнъж те трепнаха. Двама сановници внезапно изникнаха от закритото с копринени завеси преддверие и застанаха важно и тържествено от двете страни на престола, който бе затулен от златоткана завеса, обсипана с безценни камъни. Варягите дигнаха алебарди в чест на пристигащите знатни велможи. Когато братът на императора, севастократор Алексей, се появи, следван от людете си, всички се поклониха дълбоко.

Алеманите го изгледаха внимателно. Това ли бе Исак Ангел? Изведнъж всички паднаха на колене с наведени чела и прострени ръце. Двамата пратеници на император Фридрих се огледаха и не видяха никого. Все пак и те последваха примера на останалите.

С бързо движение един от сановниците отмахна блестящата завеса и алеманите видяха императора, седнал връз престола, облечен в златоткана туника, с пурпурни обуща и диадема на челото.

„И той бил с червена брада като нашия“ — неволно си помисли граф фон Насау, като си припомни прякора на Фридрих Барбароса, което значеше Червена брада.

Маркграф Херман предаде писмото на своя господар. Логотетът го пое и го предаде на тълмача.

Фридрих Барбароса молеше императора на ромеите да му позволи да премине с войските си през неговите земи, за да отиде да освободи Ерусалим от ръцете на неверниците, като му известяваше, че изпраща подобно послание и до Иконийския султан, за когото се чувало, че има намерение да приеме християнството.

Исак Ангел направи лек знак и към него се притече един монах с ниско наведена качулка към веждите.

Императорът никога не вземаше решение, преди да се посъветва с духовници ясновидци. Особено доверие имаше в думите на отец Доситей от манастира Студитски, който някога му бе предрекъл, че ще стане император, и това наистина се беше сбъднало. Нима някой можеше тогава да допусне, че при толкова сродници от бащиното коляно на Комнините византийският престол ще се падне на сина на Андроник Ангел — сродник на Комнините само по майчина линия?

Монах Доситей дълго шъпна, наведен над рамото на василевса, докато Исак II бавно кимаше с глава.

— Вашият господар дава ли дума, че войските му няма да навредят нищо на градовете, селищата и крепостите, покрай които ще минат? — попита императорът.

— Нашият превисок властелин не само дава дума, ала се задължава да плати до стотинка всички храни, които ще получи през време на пътуването си, като моли да бъде наредено от Константинополската власт, щото по всички места, покрай които ще минем, да се натрупват припаси за людете и конете — отвърна графът.

Изведнъж Исак Ангел зададе въпрос, който нямаше нищо общо с водения разговор, сякаш искаше да забави окончателното си решение.

— Истина ли е, че във вашата страна се е появила ясновидка, която приемала известия от ангелите?

— Аз ходих в Кьовенщайн и с очите си видях чудната девойка — каза маркграфът. — Тя извести, че Ерусалим паднал под властта на Саладина още в същия ден, когато стана поражението на християните. Много по-късно пилигрими донесоха грозната вест…

Очите на василевса засвяткаха, той цял се развълнува, одеждата му, обсипана със скъпи камъни, изпусна пъстри искри. Той отново зашушука с монаха. Най-сетне попита:

— Друго нещо не пророкува ли момата?

Изненадан, че не получава отговор на въпроса, който го тревожеше, маркграфът въздъхна, после разказа как пророчицата се радвала за падането на Свещения град, защото новият кръстоносен поход щял да бъде спасителен път за западните рицари. Исак дълго мълча, углъбен в мисъл, после бързо реши:

— Ще изпратя при крал Фридрих логотета Йоан Дука и Андроник Кантакузин, които ще го улесняват по целия път и ще сключат договор по клетва. Още утре ще проводя гончии по всички главни кръстовища да известят на народа да събира храни и да бъде любезен към преминаващите гости на страната.

За да не разсърдят господаря на Константинопол, пратениците не изказаха недоволството си от това, че господарят им бе наречен крал, а не император.

Те се поклониха дълбоко и целунаха пръстена връз десницата, която Исак Ангел благоволи да им поднесе.

В мига, когато напущаха славния Царски град, към Нюрнберг пътуваха вече пратениците на сръбския княз, които носеха писмо до Фридрих Червената брада. Неман му известяваше голямата си и искрена радост от това, че кръстоносната войска ще мине през земята му.

В това време логотетът на българския цар пишеше подобно писмо, докато Асен и Петър водеха следния разговор:

— Не ми се вярва, че тази огромна стохилядна рат ще премине тихо и мирно покрай гръцките крепости. Все ще се явят някои стълкновения. Затова трябва да подготвим своите войски… — каза Калопетър, като гледаше през рамото на логотета редовете, които изпълваха бледия пергамент.

— Неман взе Тимошката и Нишавската долина, докато ние се бихме около Преслав, като използува нашата залисия и гръцката уплаха. Ала не е време сега да дигаме крамоли и със сърбите. Днес изгодите ни са еднакви. Ако стане нужда, нека предложим заедно с Неман помощта си на алеманите… Защото нашата бран с гърците едва сега започва… — пошъпна тихо Асен, като се разхождаше замислено. — А когато имаш един силен враг, вторият ти става излишен.