Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (1)
Включено в книгата
Година
–1930 (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Солунският чудотворец

Издание: шесто

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Роман

Националност: Българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 10.IV.1989 г.

Редактор: Рашел Барух

Художествен редактор: Олга Паскалева

Технически редактор: Светла Петрова

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Александра Хрусанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3831

История

  1. — Добавяне

Глава XIX

Княз Алцеко доведе из далечните земи край Понтийско море бъдещата царска снаха с безбройна скъпоценна прикя, натоварена върху двадесет коли и тридесет и пет бели мулета. Три месеца Алцековите хора бяха бродили из Визанс, Филиповград и Солунските базари, за да намерят най-хубавите златоткани бархати, най-скъпите кожи, най-тънките прозрачни була, най-ясните бисери, най-едрите елмази.

Сватбата стана през септември.

Княз Иваница подари на младата си жена само един смарагдов пръстен. Това беше най-хубавото, което можеше да й даде, защото смяташе, че с него е изтръгнал завинаги от сърцето си спомена за Ефросина. Мария разбра това и потръпна от радост. Смътната тайна, която верният й женски усет подушваше около този смарагд, вече беше без значение.

Но когато Иваница целуна нежното рамо на жена си, пред затворените му клепки изникна по-ярко отвсякога споменът за великолепието на две чудни бели ръце. С мъчителен гняв той прогони коварното видение и помисли, че се е спасил. Но често след това чародейницата идваше в неспокойните му сънища и караше Мария уплашено да се събужда, със затаен ужас да следи зловещото му хъркане и несвързани слова.

— Какво ти е? — питаше го след това загрижена и тревожна. — Все страшни сънища сънуваш, Иваница!

Князът изтриваше студената пот от челото си и казваше:

— Пак сънувах, че бягам из улиците на Константиновград, че ме гонят бродници и самовили, че падам в някаква пропаст, зли хора ме настигат и искат да ме убият…

Княгинята въздъхваше и поклащаше глава. След това, когато Иваница се обръщаше на другата страна и заспиваше отново, тя дълго стоеше замислена в огряното си от месечината легло и свила лакти над подгънатите си колене, дочакваше мътната светлина на утрото. Тогава, уморена от безсъние, поглеждаше враждебно смарагда на пръста си и заспиваше като пребита.

Наскоро Иваница замина с княз Белота за Адриановград, където щяха да го чакат император Фридрих и пратениците на Неман.

Там българи, алемани и сърби сключваха съюз за обща борба против ромеите. Войната щеше да почне през пролетта. През март 80 000 кръстоносци щяха да обсадят флотите на Генуа и Венеция. Българите щяха да съберат 40 000 войници, а сърбите 20 000. Фридрих щеше да признае на българския господар царската титла. Българи и сърби щяха да станат господари на полуострова и да си го поделят. Добромир Хръс също обеща помощта си, като събере люде от Долна земя.

Цяла зима Асен и Петър трескаво подготвяха великата бран, която щеше да осъществи най-смелите им блянове. Ковачниците ден и нощ работеха щитове, копия и мечове. Болярите стягаха опълченията си. Куманите обещаха помощта си. Сърбите също събираха люде и оръжие.

Жените приготвяха пексимет за войската. Старци помагаха на младите да стягат лъкове и колчани. Всичко живееше само с мисълта за предстоящите съдбовни дни.

В това време гръцкият патриарх проповядваше в черквата „Света София“ смъртна вражда и изтребление на латините. Император Фридрих замина да прегледа Тракийските крепости, като остави във Филиповград сина си и епископите, които бяха тъй много задържани от Исака.

— За да си починат от дългото им чакане прави пред василевса… — каза шеговито той, целувайки им ръка.

Ала нему не му беше до шега. Сърцето му се свиваше при мисълта, че напразно губи сили и време, за да се бори с излишни врагове, когато на изток Саладин очакваше предизвикателно оръжието му.

Когато пролетното слънце раззелени ливадите и стопи ледените потоци, българските войски почнаха да се събират за похода. Дълги върволици конници се трупаха по главните друмове, запътени към юг. При Адриановград щяха да се съберат съюзните ратници.

Начело на българите яздеше сам Асен. Когато наближиха към Верея, посрещна ги гончия, който летеше право към тях.

Вестта, която носеше, бе унищожаваща.

Внезапно Фридрих и Исак Ангел подобрили отношенията си, като сключили нов договор за мир и приятелство. Исак приел да прекара кръстоносците с византийски кораби на Малоазийския бряг. Фридрих се отказвал от съюза си с българи и сърби. Двамата императори си разменили богати дарове.

Асен прие удара твърдо. Не мигна око. Само лицето му полека се покри с гъста руменина. Той погледна брата си и каза:

— Всяко зло за добро. И без Фридрих ще можем. Вместо да бъдем благодарни на алеманите за победата си, сега ще дължим всичко само на себе си и ще имаме всичко само за себе си. Нека бог да ни е на помощ!