Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вълците от Мърси Фолс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shiver, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Silverkata (2018)

Издание:

Автор: Маги Стийвотър

Заглавие: Тръпка

Преводач: Александър Димитров Бакалов

Издание: първо

Издател: ИК „Кръгозор“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Вулкан“, Булвест — София АД

Редактор: Евгения Мирева

Технически редактор: Ангел Йорданов

Художник: Иван Тодоров Домузчиев

Коректор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-771-217-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6194

История

  1. — Добавяне

Шестдесет и седма глава: Сам
–9°С

Наблюдавах я.

Все още не ме бе забелязала. Тя почисти с ръка снега от хранилката, отвори я, напълни я със семенца и след това я затвори с бавни, внимателни движения, сякаш правеше най-важното нещо на света.

Наблюдавах я.

Чаках я да се обърне и да забележи тъмния ми силует сред дърветата. Тя смъкна шапката по-ниско, за да покрие ушите си. Изтръска снега от ръкавиците си и се обърна.

Не можех да се крия повече. Поех си дълбоко дъх. Звукът беше съвсем слаб, но тя го долови и рязко завъртя глава към мен. Очите й забелязаха увисналите във въздуха облачета на дъха ми, а после и самия мен. Пристъпих напред бавно, внимателно, без да съм сигурен как ще реагира.

Тя замръзна. Съвършено неподвижна, като усетила опасност сърна. Аз продължих да се приближавам, оставих гората зад гърба си и застанах пред нея.

Долната й устна се разтрепери, а сълзите оставиха искрящи ледени следи по страните й.

Можеше да погледне към малките чудеса, които бяха пред нея: краката ми, ръцете ми, пръстите ми, изправените ми рамене под якето, човешкото ми тяло… но тя не отклоняваше поглед от очите ми.

Вятърът нададе зловещия си вой сред дърветата, но той вече нямаше сила над мен. Усещах как студът отчаяно впива зъби в пръстите ми, но те си оставаха пръсти.

— Грейс — промълвих тихо. — Кажи нещо.

— Сам… — проплака тя и се хвърли в обятията ми.